Р Е Ш Е Н И Е 260007/25.1.2021г.
Гр. Карнобат
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД КАРНОБАТ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа
година
в публичното заседание в следния състав:
Районен съдия: Мариела Иванова
Секретар: Петя Ганчева
като разгледа докладваното от съдия
Иванова н.а.х.д. №290 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по реда на
чл. 416, ал.6 от КТ, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод
постъпила жалба от „А.“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Айтос, ул. Васил Априлов, бл.11, вх.4, ет.3 против наказателно постановление
№ 02-0003206/23.11.2020г. на директор на дирекция „Инспекция по труда” –
Бургас. С атакувания акт на дружеството на основание чл.414, ал.3 от КТ е
наложена „имуществена санкция” в размер на 2 500 лева.По съображения, подробно
изложени в жалбата се прави искане за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание
представител на дружеството поддържа жалбата,кaто прави алтернативно искане за изменение на
наказателното постановление и намаляване на определения размер имуществена
санкция.
Процесуалният представител на
Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас счита жалбата за неоснователна и моли
съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно
постановление.
Жалбата е подадена от
надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.
Районен съд - Карнобат, след като анализира събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По повод постъпил сигнал в
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас на
25.08.2020г. е извършена проверка в магазин за фуражи, находящ се в
гр.Сунгурларе, стопанисван от „А.“ ООД във връзка спазването на трудовото
законодателство.
В обекта проверяващите
установяват лицето Сашо Маринов, който обслужва клиент, консултира го за
предлаганите артикули, приема плащане и издава касов бон. На лицето е
предоставяна за попълване справка на основание чл. 402, ал.1, т.3 КТ, в която
той собственоръчно попълва трите си имена, ЕГН, заеманата длъжност, работното
време, трудовото възнаграждение, както и отбелязва, че няма сключен трудов
договор с работодателя.
Разпитан като свидетел в с.з. св. Сашо Маринов посочва, че неговота
съпруга работи в този магазин като продавач-консултант по трудов договор. В
деня на проверката се наложило съпругата му, която е с намалена трудоспособност
съгласно решение на ТЕЛК, да посети личния си лекар, който е с адрес на
практика гр.Айтос. Предвид належащото й отсъствие за няколко часа св.Маринов
поел задълженията й в магазина. Когато дошли проверяващите и поискали
информация за трудовото му правоотношение той предоставил данните за
правоотношението на съпругата му.
В тази насока са и
показанията на св.Маргарита Маринова, както и предоставените писмени
доказателства-Експертно решение на ТЕЛК МБАЛ Бургас №1910/24.06.2016г., Медицинско
направление от 25.08.2020г. на д-р Балев от гр.Айтос и удостоверение за семейно
положение на Маргарина Маринова.
На дружеството е връчена
призовка за явяване на представиител в Дирекция ”ИТ” гр.Бургас с цел предоставяне
на трудовите досиета на заетитте работници и служители.
На 04.09.2020г. е извършена
проверка на представените от дружеството-жалбоподател трудови досиета, при
което се установява, че за заварено в проверявания обект в гр.Сунгурларе
лице-Сашо Маринов, не е наличен трудов договор. За извърешната проверка на
докумнетация е съставен протокол № ПР 2024429/04.09.2020г., с който са дадени
задължителни предписания, а за констатираното нарушение в обекта в
гр.Сунгурларе е съставен АУАН.
Изложената фактическа
обстановка се установява от показанията на разпитания по делото свидетели К.Г.,
Сашо Маринов ( от части) и Маргарита Маринова (от части), както и от писмените
доказателства по делото.
Съдът не кредитира
показанията на св. Сашо Маринов в частта относно попълването на справката по
чл. 402 КТ, тъй като в тази им част същите са нелогчини. Това е така, тъй като
при попълването й св.Маринов собственоръчно е попълнил трите си имена и
ЕГН,т.е. бил е наясно, че попълва информация за себе си. Попълнил е името на
работодателя и данни за трудовото си правоотношение. Следва да се посочи, че
ако твърдението на св.Маринов беше вярно, че е посочил своето име, но допълнил
справката с данни за трудовото правоотношение на съпругата си, то тогава остава
открит въпросът защо е отбелязал, че няма сключен писмен договор, след като знае,
че съпругата му има такъв. Също така нелогично звучат показнаията на двамата
свидетели Маринови, че в деня на проверката св.Маринов е замествал своята
съпруга. Св. Маринова посочи в съдебно заседание, че ако й се наложи да
отсъства се обажда на работодателя си и затваря магазина. В такъв случай
нелогично звучи обяснението, при дадено разрешение да отсъства, тя е помолила външен
човек за предприятието на работодателя, който е следвало да отделя време от
своето лично такова и поема отговорност за непознат за него търговски обект при
това безплатно.
Следва да се отбележи, че и
показанията на свидетелите Маринов досежно заместването като цяло бяха
противоречиви-св.маринова посочи, че заместването на 25.08.2020г. е било
инцидент, който не се е повтарял, докато св.Маринов твърди, че е имало още
няколко замествания по неясни причини.
Предвид изложените
съображения съдът кредитира изцяло приложената по делото справка по чл. 402 КТ
и приема, че на 25.08.2020г. свидетелят Маринов е престирал труд без да имал
сключен трудов договор.
От правна страна съдът приема следното:
В хода на административно-наказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат извод за
отмяна на атакуваното наказателно постановление. Актът за установяване на
административното нарушение е съставен в присъствието на представител на
жалбоподателя, съобразно изискванията на закона, предявен е на същия, за да се
запознае със съдържанието му, което той е удостоверил с подписа си. Следва да
се посочи, че актът за установяване на административно нарушение е съставен въз
основа на документи и не препраща към протокол № ПР 2024429/04.09.2020г.
Изрично в АУАН се посочва, че на 25.08.2020г. е извършена проверка на място в
търговския обект и са описани всички действия, който установеното лице е
извършило в обекта, въз основа на които проверяващите са заключили, че то
полага труд. При изискване на трудов договор за това лице обаче не е представен
такъв.
Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното
постановление, като фактическите констатации се подкрепят от събраните по
делото доказателства.
Съгласно чл. 414, ал. 3 от КТ - работодател, който
наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2
се наказва с „глоба" или „имуществена санкция" от 1 500 лв. до
15 000 лв., а виновното длъжностно лице с „глоба" от 1 000 лв.
до 10 000 лв. за всяко отделно нарушение.
Видно от текста на чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият
договор се сключва между работника или служителя и работодателя, преди
постъпване на работа. Трудовият договор с сключва в писмена форма – арг.
чл. 62, ал. 1 от КТ.
Безспорно се доказа по делото, че на 25.08.2020г. Сашо
Маринов е престирал работна сила в магазин за фуражи, стопанисван от
дружеството жалбоподател, като последното, в качеството си на „работодател“ е
допуснал на работа лицето, без преди това да сключи писмен трудов
договор с него. Ето защо правилно е ангажирана администратвино-наказателната му
отговорност.
По отношение на възражението за неправилно определено
наказание съобразно чл. 27 ЗАНН съдът намира същото за неоснователно. Правилно
административно-наказващият орган е определил размера на имуществената санкция
около минималния размер, доколкото по делото няма данни за извършени други
нарушения, за които да е санкционирано дружеството.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното
искане и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, жалбоподателят ще следва да бъде
осъден да заплати на ответната страна сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., съгласно чл. 63,ал.5 във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Карнобатски районен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 02-0003206/23.11.2020г. на Директор на дирекция „Инспекция по
труда” – Бургас, с което на „А.“ ООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Айтос, ул. Васил Априлов,
бл.11, вх.4, ет.3 за нарушение по чл. 62, ал.1 КТ и на основание чл.414, ал3 от КТ е наложена „имуществена санкция” в размер на 2 500 лева.
ОСЪЖДА „А.“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Айтос, ул. Васил Априлов, бл.11, вх.4, ет.3 да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда” – Бургас сумата от 80лв. съдебно-деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-
Бургас в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: