№ 51
гр. Варна , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети февруари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20203100900909 по описа за 2020 година
Предявен е иск от "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Московска" №19 срещу М. М.
В., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *****, с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415 от ГПК за установяване вземанията на ищеца "Банка
ДСК" ЕАД от ответника в качеството на кредитополучател по Договор за
кредит за текущо потребление от 09.12.2014г., съгласно издадената по ч.гр.д.
№ 13819/2019 г. по описа на PC-Варна Заповед за изпълнение, а именно: 30
484.49 лева - главница по договора за кредит, 1 264.30 лева - неплатена
договорна лихва за периода от 09/02/2019г. до 22/07/2019г.; 50.48 лева -
обезщетение за забава, натрупано за периода от 10/09/2018 г. до 22/07/2019г.;
120.44 лева - размер на законната лихва за периода от 23.07.2019- 28.08.2019г.
и 120,00 лева - разходи по изискуем кредит, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.08.2019г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното й изплащане. С
изявление на проц.представител на ищеца в съдебно заседание е оттеглен
иска в частта за главницата за сумата от 125 лв., като след постановеното
частично прекратяване претенцията се поддържа в размер на 30 359,49 лв.
В условията на евентуалност, при отхвърляне на установителния иск
по чл.422, вр. с чл.415 от ГПК поради липса на предсрочна изискуемост на
кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, е предявен осъдителен иск за следните суми, представляващи
предсрочно изискуеми вземания по Договор за кредит за текущо потребление
от 09.12.2014г. и Допълнително споразумение от 19.07.2018г., а именно: 30
484.49 лева - главница по договора за кредит; 1 264.30 лева - неплатена
договорна лихва за периода от 09/02/2019г. до 22/07/2019г.; 50.48 лева -
обезщетение за забава, натрупано за периода от 10/09/2018 г. до 22/07/2019г.;
120.44 лева - размер на законната лихва за периода от 23.07.2019-28.08.2019г.;
120.00 лева - разходи по изискуем кредит, ведно със законната лихва върху
вземането, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до
окончателното му изплащане.
1
Твърди се в исковата молба, че по силата на сключен Договор за
кредит за текущо потребление от 09.12.2014г., „Банка ДСК“ ЕАД е
предоставила на ответника като кредитополучател кредит в размер на 40 000
лева. Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на
неговото усвояване, чрез разплащателна сметка на кредитополучателя. Сочи
се, че съгласно договора кредитополучателят следва да заплаща лихва с
преференциален променлив лихвен процент, формирана от стойността на 6-
месечен СОФИБОР и надбавка в размер на 7,649 п.п. при изпълнение на
Условията по Договор за ползване на пакет Частно банкиране на Банка ДСК
ЕАД и приложенията към него. При нарушаване на условията,
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или
частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на
надбавката, съгласно условията.
Поради затруднения на кредитополучателя в плащането на
погасителните вноски, на 19.07.2018г. към Договора за кредит било
подписано Допълнително споразумение, в което страните са се съгласили и
са приели за установено, че към датата на сключването му дългът по кредита
е в размер на 30 625.09 лева, от които остатък по главницата 30 042,16 лева,
дължима редовна лихва 565,79 лева и дължима лихва за забава 17,41 лева, от
която кредиторът се е отказал. Кредитополучателят внесъл сумата от 107,95
лева. Към главницата била капитализирана редовна лихва в размер на 457,84
лева и договорен гратисен период по главница. Договорено било изплащането
на остатъка от задължението по нов погасителен план в рамките на нов срок,
с текущ размер на лихвата - 7,812 %.
Вследствие неплащане на задължението, „Банка ДСК“ ЕАД е
депозирала в Районен съд гр.Варна заявление по чл.417 т.2 от ГПК, въз
основа на което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист срещу кредитополучателя за посочените в извлечението от счетоводните
книги на банката суми по главница, лихви и такси. В срока по чл. 414, ал. 1 от
ГПК, на 17.09.2018г. е депозирано от длъжниците възражение срещу
издадената заповед за незабавно изпълнение, обективирано в жалба с правно
основание чл.414, 419 и 410 от ГПК , поради което и на основание чл. 415
ГПК съдът е указал на „Банка ДСК“ ЕАД, че в едномесечен срок може да
предяви установителен иск. С изложеното ищецът обосновава правния си
интересв законоустановения срок да предяви иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за
установяване съществуването на вземането си срещу длъжника М. М. В..
С допълнителната искова молба се оспорват наведените в отговора
възражения, като се твърди, че извлечението от счетоводни сметки е
подписано от надлежно упълномощен служител, налице е забава в
плащанията над 90 дни.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът М. М. В. е депозирала
писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Твърди се, че не са
2
налице предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на
вземанията по процесния договор за кредит поради липса на редовно
извършено уведомяване на длъжника, изтекъл 90-дневен срок на забава, както
и поради несъответствие с приложените удостоверяващи документи. Твърди
се, че извлечението от счетоводни сметки не е надлежно подписано от
оправомощено лице, както и че е налице разминаване между заявената
претенция в заповедното и исковото производство. Твърди се наличието на
неравноправни клаузи в допълнителното споразумение – т.4 и т.12 от
споразумението.
С подадения допълнителен отговор ответниците поддържат
релевираните в отговора възражения.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№13819/2019г.
на ВРС се установява, че същото е образувано по подадено от "БАНКА ДСК"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, уп.
"Московска" №19 заявление срещу М. М. В., ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес: ***** за следните суми: 30 484.49 лева - главница по договор
за кредит за текущо потребление от 09.12.2014г., 1 264.30 лева - неплатена
договорна лихва за периода от 09/02/2019г. до 22/07/2019г.; 50.48 лева -
обезщетение за забава, натрупано за периода от 10/09/2018 г. до 22/07/2019г.;
120.44 лева - размер на законната лихва за периода от 23.07.2019 -
28.08.2019г. и 120,00 лева - разходи по изискуем кредит, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.08.2019г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното й
изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 13819/2019
г. по описа на PC-Варна.
Поканата за доброволно изпълнение по образуваното изп.дело е
връчена на длъжника по издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК заповедният съд е дал
указания на заявителя, че може да предяви иск за вземането си.
От приетия като доказателство по делото договор за кредит за
текущо потребление от 09.12.2014г. се установява, че страните са се
споразумели ищцовото дружество да предостави на кредитополучателя М. М.
В. ползването на кредит в размер на 40000 лв. Договорени са условията, при
които ползваният кредит се олихвява, както и начина на погасяване на
задълженията по договора, съгласно приложен погасителен план. В т.19.1 от
общите условия е предвидено право на кредитора да превърне кредита в
3
предсрочно изискуем в определени, изрично изброени случаи, като правото се
упражнява с отправяне на покана за плащане на непогасените суми в срок от
2 седмици. Към договора са приложени общи условия, погасителен план и
договор за залог на вземане по сметка в „Банка ДСК“ ЕАД.
Приета е като доказателство по делото нотариална покана,
отправена до М. М. В. за обявяване задълженията на адресата по договора за
банков кредит за предсрочно изискуеми, както и констативен протокол за
удостоверяване на връчването на поканата по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Представена е и нотариална покана от 05.07.2019г., която е получена от
адресата лично, както е видно от приложения протокол от 11.07.2019г.
При така установените факти и обстоятелства по делото на фактите,
съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание
чл.415, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на
претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи
при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във
валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор
за жилищен и ипотечен кредит, обстоятелството, че се явява изправна страна
по договора, т.е. е изпълнил задължението си да предаде реално уговорената
сума на ответника, както и размера на вземането си. При установяване на
посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в
количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за
погасяване на кредита.
Съдът намира, че събраните в хода на производството доказателства
са в състояние да обусловят безспорния извод, че страните са обвързани по
силата на валидно сключен договор за банков кредит от 09.12.2014г. Въз
основа на представените писмени доказателства, при липсата на възражения
за нищожност на договора или отделни негови клаузи, следва да се приеме за
установено наличието и действителността на сключения договор и
допълнителното споразумение, както и обстоятелството, че ищецът е
изпълнил задължението си реално да предаде сумата по кредита на
кредитополучателя, което се установява и от заключението на вещото лице.
От представения писмен договор от 09.12.2014г. и приложимите към него
4
Общи условия се установява размера на договорения кредит, срока за
издължаването му, уговорения лихвен процент на осн. чл.8 от договора,
предвидените предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
както и дължимостта на такси на осн. чл.15, несвързани с усвояване и
управление на кредита, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и
комисионите. С допълнителното споразумение от 19.07.2018г. е договорена
промяна в условията за издължаване на кредита, като е предвиден гратисен
период от 6 месеца,
В настоящия случай не са ангажирани твърдения, както и
доказателства за увеличаване на лихвения процент едностранно от кредитора,
поради което липсва и основание за служебна проверка от съда за
неравноправност на договорните клаузи относно олихвяването на кредита,
дължима поради повелителния характер на нормите на ЗЗП, уреждащи
материята за неправноправния характер на клаузи в потребителски договор,
дори ако тяхното нарушение не е въведено като възражение от ответника.
С отговора на исковата молба са релевирани възражения за
неравноправност на клаузите от допълнителното споразумение, предвиждащи
промяна на лихвения процент, които съдът намира за неоснователни. С
оспорената клауза е предвиден лихвен процент, по-нисък от първоначално
определения с договора, като същевременно липсват твърдения и данни през
периода на действие на допълнителното споразумение да е извършвано
увеличение на лихвения процент съобразно предвидения в клаузата
механизъм.
Спорен между страните е въпросът дали е настъпила предсрочна
изискуемост на вземанията по кредита. Съобразно постановките на т. 18 от ТР
№ 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Банката -
кредитор може да иска издаване на заповед за изпълнение, след като кредитът
бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече
вноски, което действие следва да предхожда по време сезирането на съда по
реда на чл. 417, т. 2 ГПК.
5
От заключението на вещото лице се установява, че последното
плащане преди подаване на заявлението е извършено на 12.08.2019г. в размер
на 200 лв., с които е погасена просрочена лихва по вноски с падеж
09.01.2019г. и 09.02.2019г. и главница по вноската от 09.02.2019г. в размер на
15,51 лв. След тези погашения е налице забава по вноската с падеж
09.02.2019г. в размер на 199 дни, по следващата неплатена вноска с падеж
09.03.2019г. забавата също е повече от 150 дни. До датата на отправяне на
уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост не са постъпили суми
за погасяване на следващите падежирали месечни вноски, тоест е изпълнена
предвидената в чл.19.1 от договора предпоставка за забава повече от 90 дни
на уговорените погашения по лихва и/или главница.
Установява се също, че преди подаване на заявлението по чл. 417, т.
2 ГПК на 07.08.2018г., банката - кредитор е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост чрез отправяне на покани - уведомления, първата
от които връчена на 22.06.2019г. след редовна процедура по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК, а втората лично на адресата на 11.07.2019г.
При установена забава в плащането и надлежно връчено
уведомление съдът намира, че е установено настъпването на предсрочна
изискуемост на сумите, дължими от ответника по сключения между тях
договор за кредит, по който кредиторът е изправна страна, с което
предявените искове са доказани по основание. Уведомлението за обявяване на
предсрочна изискуемост е връчено лично, поради което следва да се приеме,
че с изтичане на предвидения срок предсрочната изискуемост е произвела
действие.
По размер претенциите са установяват от заключението на вещото
лице, предвид и липсата на конкретни възражения от ответниците по
претендираните суми. Видно от заключението на вещото лице, извършило
приспадане на погасените суми по кредита, вкл. след датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК, дължимата главница възлиза на 30 359,49 лв.
При определяне дължимия размер на договорна /възнаградителна/ лихва
следва да се съобрази, че възнаградителната лихва представлява цената, която
заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му парични
средства, и тя е дължима за периода на ползването им. В случаите на
6
отнемане преимуществото на срока, напр. при обявена предсрочна
изискуемост, възниква задължение за заплащане на лихви със санкционен
характер, но възнаградителна лихва след този момент не се дължи.
Задължението за възнаградителна лихва е ограничено до датата на обявяване
на предсрочната изискуемост на длъжника, посочена в извлечението от
счетоводни книги и следваща момента на обявяване, в случая 22.07.2019г.
Съобразно заключението на вещото лице възнаградителната лихва за периода
от 09/02/2019г. до 22/07/2019г. е в размер 1264,30 лв. Лихвената надбавка за
забава вещото лице е изчислило в размер на 50,48 лв. за периода от
09.03.2019г. до 22.07.2019г., тоест установява се същия размер, но различен
начален момент на начисляване. От заключението се установява, че първата
забавена вноска е с падеж 09.02.2019г., поради което санкционираща лихва се
дължи именно за възприетия от вещото лице период. Въпреки еднаквия
размер, претенцията следва да се отхвърли за периода от 10.09.2018г. до
09.03.2019г.
Законовата лихва върху остатъчната главница е в размер на 120,44
лв. за периода от 23.07.2019г. до 28.08.2019г. /датата на подаване на
заявление/. Размерът на такса разходи при изискуем кредит се установява от
приложената към договора тарифа – 120 лв.
С оглед на изложеното предявените установителни искове относно
главница, договорна лихва, обезщетение за забава и такса изискуемост се
явяват основателни и следва да бъдат уважени в претендираните размери
изцяло. Предвид на акцесорния й характер следва да бъде уважена
претенцията за заплащане на законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Предвид изхода от спора и въз основа на направеното искане на
ищцовото дружество следва да бъде присъдена сумата от 1364,16 лв.
разноски по делото, включващи заплатена по исковото производство
държавна такса, депозит за вещо лице и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение съобразно отправеното с исковата молба искане и приложени
по делото платежни нареждания. Съгласно т.12 от ТР №4/2014г. по тълк.дело
№4/2013г. следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в
заповедното производство в размер от 690,79 лева.
7
Мотивиран от гореизложеното, Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца "БАНКА
ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, уп. "Московска" №19, че ответникът М. М. В., ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***** ДЪЛЖИ на "БАНКА ДСК" ЕАД следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от
29.08.2019г. по ч.гр.д.№ 13819/2019г. по описа на ВPC: главница в размер на
30 359,49 лв. по договор за кредит за текущо потребление от 09.12.2014г. и
допълнително споразумение от 19.07.2018г.; договорна (възнаградителна)
лихва в размер на 1264,30 лв. за периода от 09.02.2019г. до 22.07.2019г.;
обезщетение за забава в размер на 50,84 лв. за периода от 09.03.2019г. до
22.07.2019г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за периода от 10.09.2018г. до
09.03.2019г.; законна лихва в размер на 120,44 лв. за периода от
23.07.2019г. до 28.08.2019г.; такса разходи при предсрочна изискуемост в
размер 120 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.08.2019г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното й изплащане, на основание чл.422, ал.1 вр. с
чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА М. М. В., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес:
***** ДА ЗАПЛАТИ на "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, уп. "Московска" №19 сумата
1364,16 лв. разноски в настоящото производство и сумата 1364,16 лева
разноски в заповедното производство, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8