Р Е Ш
Е Н И Е
№261952/14.6.2021г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският
районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, в публично
съдебно заседание, проведено на четиринадесети май две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател:
Т.Л.
Секретар:
Д.Д.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №8323/2020 г.,
по описа на ВРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на П.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която против Ц.Т.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, са предявени
искове за заплащане на следните суми: 4500 лева, представляваща обезщетение сумата
от 4500 лева, представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот с адрес: ***,
след прекратяване на сключения между страните договор за наем от 01.02.2017 г.,
за периода от 01.10.2019 г. до 31.06.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от датата подаване на исковата молба до окончателното плащане на
задължението, както и сумата от 56,16 лева, представляваща стойността на
потребените от ответника В и К услуги, в процесния имот, за периода от
01.04.2019 г. до 01.07.2019 г. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните от ищеца права.
На 01.02.2017 г. между ищеца,
като наемодател и ответника, като наемател, е сключен договор за наем на
недвижим имот, а именно - апартамент № 4, находящ се в гр. В., ***. С
предизвестие за прекратяване на договора, получено от лично от ответника на
19.06.2019 г., последният е уведомен, че имотът следва да бъде освободен в срок
от един месец. С нотариална покана от 19.07.2019 г. ответникът уведомява ищеца,
че ще освободи наетия имот в срок до края на м.септември 2019 г. Независимо от
обещанието, ответникът продължава да ползва имота без да заплаща каквито и да е
суми на ищеца. В този период, в обекта са доставени и потребени ВиК услуги на
обща стойност 231,78 лева, които наемодателят заплаща, а ответникът
възстановява част от заплатените средства. Неплатена остава сумата от 56,16
лева. Независимо от проведените разговори ответникът не освобождава имота, но и
не заплаща обезщетение за ползването му без правно основание.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответникът не представя писмен отговор
на исковата молба.
В открито съдебно заседание по
делото ищецът поддържа заявената претенция и моли за уважаването ѝ.
Ответникът отправя искане за отхвърляне на иска.
В. районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
Ищецът се легитимира като
собственик на отдавания под наем недвижим имот въз основа на договор за
доброволна делба от 28.04.1980 г., сключен между ищеца и неговите родители – Г.М.Г.
и Б.И.Г. От същия документ се установява, че апартаментът е с площ 143 кв. м.
При справка в кадастрално-административната информационна система на АГКК /http://kais.cadastre.bg/, се установява, че имотът е с
площ над 170 кв.м.
От представен по делото договор
за наем на недвижим имот, се установява, че на дата 01.02.2017 г., между
страните по делото е възникнало облигационно правоотношение, по силата, на
което ищецът, в качеството на наемодател е предоставил на ответника ползването
на собствения му недвижим имот с адрес: ***, срещу насрещното задължение за
заплащане на месечна наемна цена в размер на 350 лева. Договорът е сключен за
срок от 24 месеца, считано от датата на сключването, като страните са
постигнали съгласие, действието му да се счита продължено за нов срок от 24
месеца, в случай, че нито една от тях не възрази до 10 дни от изтичане на
първоначално определения срок. Предвидена е възможността всяка от страните да
прекрати действието на договора с едномесечно предизвестие. Съгласно чл. 2,
ал.2 от договора, наемателят е длъжен да заплаща наемната цена до 15-то число
на месеца, като същата е платима в брой.
С предизвестие за прекратяване на
наемния договор, връчено на дата 19.06.2019 г., ищецът уведомя наемателя –
ответник в настоящото производство, че с изтичане на едномесечения срок на
предизвестието, ще счита договорът за наем от 01.02.2017 г., за прекратен. Със
същото се отправя искане за освобождаване на имота, до изтичане на срока на
предизвестието. Предизвестието е връчено чрез служител в кантората на ЧСИ З.Д.
– рег. № 808 в КЧСИ.
От представена по делото нотариална
покана рег. № 5138/19.07.2019 г. на И.М. – нотариус с рег. №195 в НК, се
установява, че ответникът е уведомил ищеца за невъзможността да освободи наетия
имот, в срока на предизвестието, поради наличие на пречки от обективен
характер. В същата е посочено, че наемните вноски за месеците юли, август и
септември 2019 г. ще бъдат изплатени по банков път, след посочване на банкова
сметка, ***.
Видно от представено известие за
дължимите суми на частен абонат, издадено от „В и К – В.“ ООД, за периода от
02.10.2018 г. до 02.07.2019 г., за обект с адрес: ***, партида № 1102467, с
посочен абонат Г.М., операторът е начислил суми за доставени В и К услуги в общ
размер на 213,78 лева.
По искане на ищеца са събрани
гласни доказателства чрез разпит на един свидетел – И.Б.Ц. – без родство и дела
със страните. От показанията на св. Ц. се установява, че ищецът често е срещал
затруднения при получаване на наемната цена за имота си – наемателят забавял
плащания, като се налалало ищецът да го търси и да му се моли да изпълни
задължението си. В началото на 2019 г. ищецът споделил със свидетеля, че
наемателят е преустановил заплащането на наемната цена. Като помощник в
кантората на ЧСИ З.Д., свидетелят сочи, че е помогнал на ищеца за изготвяне на
предизвестието за прекратяване на договора за наем и връчването му на
ответника.
Възраженията на ответника,
заявени в първото проведено по делото открито съдебно заседание, не следва да
бъдат обсъждани, доколкото същите са направени след настъпване на преклузията
по чл.133 вр. чл.131 ГПК.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Въз основа изложените в исковата молба
факти и обстоятелства, съдът, намира че предявените искове черпят правното си
основание от разпоредбите на чл.236, ал.2 ЗЗД и чл.232, ал.2 ЗЗД.
Съгласно установената съдебна практика, правната квалификация на спорното право
се определя от сезирания съд, който я извежда от въведените от ищеца фактически
твърдения, които очертават основанието на иска и от петитума, който определя
съдържанието на спорното право и вида на търсената защита. Посочената от ищеца
квалификация не обвързва съда /така определение
№447/28.09.2017 г. по д. №1312/2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о. в производство по
чл.274, ал.3 ГПК/. Изложените в исковата молба обстоятелства сочат, че се претендира
обезщетение за ползване на имота след прекратяване на сключения между страните
договор за наем, при ясно заявено противопоставяне, от страна на наемодателя.
Претендира се и незаплатена част от консумативни разходи, което обуславя
квалификация на иска по чл.232, ал.2 ЗЗД.
Предявените искове са допустими, поради
което съдът дължи произнасяне относно основателността им.
Не е спорно, че в процесния случай, въз
основа сключен договор за наем, между страните по делото е възникнало
облигационно правоотношение, по силата, на което ищецът, като наемодател е
предоставил за временно и възмездно ползване, на наемателя, собствения си
недвижим имот, срещу задължението на последния да заплаща дължимата наемна
цена. Страните не
спорят, че са в облигационна връзка от дълъг период от време, като към датата
на подаване на исковата молба, ответникът не е освободил наетия имот.
Договорът е сключен на 01.02.2017 г. и има действие 24 месеца, с възможност за
продължаване на този срок с нови 24 месеца. Действието е прекратено считано от 19.07.2019 г. – с изтичане срока на
предизвестието, получено от наемателя на 19.06.2019 г., имащо характера на
покана по смисъла на чл. 72, ал.1, пр.1 ЗЗД. След тази дата ползването на имота е продължено при противопоставяне от страна на
наемодателя.
В процесния случай, всички
предпоставки за успешно провеждане на иск с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД, са
налице. Страните не спорят, че между тях съществува валидно облигационно правоотношение,
възникнало въз основа сключен между тях договор за наем; размер на уговорената
наемна цена, както и задължението на наемателя да заплаща същата. С отправеното
до наемателя предизвестие, наемодателят е обективирал изрично писмено
волеизявление за прекратяване действието на договора и предаване на владението
върху имота. След прекратяване на правоотношението, с изтичане срока на
предизвестието, ползването на наетата
вещ е продължило при противопоставяне от страна на наемодателя, като за
наемателя е възникнало задължение да заплаща в полза на наемодателя, на
обезщетение за ползване на наетата вещ. Дължимото обезщетение е съизмеримо със
средния пазарен наем за подобни обекти за процесния период, но не може да бъде
по-малко от уговорената наемна цена /решение № 18/5.03.2010 г. на І т.о. на ВКС
по т. д. № 527/2009 г.; решение № 422/21.05.2010 г. на ІІІ-то г.о. на ВКС по гр. дело № 981/2009 г., решение № 391/26.05.2010
г. на ІІІ-то г.о. на ВКС по гр. дело № 765/2009 г., решение № 173/22.03.2013 г.
на І-то г.о. на ВКС по гр. дело № 939/2011 г. Отдаваното под наем жилище е със
сравнително голяма площ – над 170 кв.м, като същото се намира в
т.нар. „Г.махала“ – район на гр. В., в който цената на продаваните и отдаваните
под наем имоти е значително по-висока в сравнение с останалата част на града.
Макар с доклада по делото, на ищеца да е указана тежестта за установяване
точния размер на дължимото обезщетение, същият не анагажира доказателствени
средства, с оглед събиране на относими доказателства. Независимо от горното,
съдът намира, че 500 лева пазарен наем е сравнително ниска цена за наемане на
голямо жилище, в този район на града, поради което намира претенцията на ищеца
за доказана по размер и основание.
Искът с правно основание чл.232,
ал.2 ЗЗД също се явява основателен. През процесния период ответникът е ползавал
имота, до който са доставени В и К услугите. Същите са потребени от ответника,
поради което се дължи заплащане на цената им. Видно от представено известие за
дължимите суми на частен абонат, издадено от „В и К - Варна“ ООД, за периода от
02.10.2018 г. до 02.07.2019 г., за обект с адрес: ***, партида № 1102467,
операторът е начислил суми за доставени В и К услуги в общ размер на 213,78
лева. Абонат по партидата е Г.М., като от приетия по делото договор за
доброволна делба се установява, че лице със същите имена е баща на ищеца.
Ответникът не доказа да е изпълнил задължението в цялост, поради което искът се
явява основателен и подлежи на уважаване.
С оглед изхода от спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
делото разноски в размер общо на 1130 лева, за които е представен списък по чл.80 ГПК. Разноски за обезпечителното производство не следва да се
присъждат доколкото не е представено доказателство за извършването им.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц.Т.Ц., ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 4500 лева, представляваща
обезщетение за ползване на недвижим имот с адрес: ***, след прекратяване на
сключения между страните договор за наем от 01.02.2017 г., за периода от
01.10.2019 г. до 31.06.2020 г., ведно
със законната лихва, считано от датата подаване на исковата молба до
окончателното плащане на задължението, на основание чл.236, ал.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ц.Т.Ц., ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 56,16 лева, представляваща
неизплатена част от дължима сума в общ размер на 231,78 лева, която П.Г.Г. е заплатил за доставени В и
К услуги до обект с адрес: ***, за периода от за периода от 02.10.2018 г. до
02.07.2019 г., на основание чл.232, ал.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ц.Т. Ц., ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сторените разноски по делото в общ
размер на 1130 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: