№ 506
гр. Благоевград, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20221200500126 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №905955/17.12.2021 г., постановено по гр. д. №642/2021 г.,
РС – Благоевград е : предоставил упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете М.Г. Ч., ЕГН **********, роден на *******
г. на майката В. Г. АНГ., ЕГН **********; определил местоживеенето на
детето М.Г. Ч., ЕГН **********, роден на ******* г. по местоживеене на
майката В. Г. АНГ., ЕГН ********** на адрес: гр. С., общ. С., обл.
Благоевград, ул. „Д.Б.“ № 16; определил режим на лични отношения между
бащата Г. ИВ. Ч., ЕГН ********** и детето М.Г. Ч., както следва:
-всяка сряда от месеца от 18:30 часа до 20:00 часа, като мястото се
уговаря между родителите, в случай на непостигане на съгласие всяка четна
от месеца в дома на майката, а всяка нечетна седмица– в дома на седмица
бащата за посоченото време;
-всяка четна събота от месеца за времето от 10:00 часа до 18:00 часа,
като мястото се уговаря между родителите, в случай на непостигане на
съгласие – в дома на майката;
-всяка нечетна неделя от месеца за времето от 10:00 часа до 18:00 часа,
като мястото се уговаря между родителите, в случай на непостигане на
съгласие – в дома на бащата;
-на Коледа 25.12., Нова Година 31.12., Великден (неделния ден),
1
рождения ден на бащата (26.08.) и рождения ден на детето (27.09.) за времето
от 10:00 часа до 14:00 часа в дома на бащата или друго място, определено по
взаимно съгласие на родителите.
Постановил, че режимът на лични отношения ще се осъществява в
присъствието на майката на детето или бабата на детето по майчина линия.
БлРС осъдил бащата Г. ИВ. Ч., ЕГН ********** да заплаща на детето
М.Г. Ч., ЕГН **********, роден на ******* г. чрез неговата майка и законен
представител В. Г. АНГ., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
220,00 (двеста и двадесет лева), считано от датата на влизане на решението в
сила до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска до окончателното изплащане, като отхвърлил иска над уважения
размер от 220,00 лева до претендирания размер от 250,00 лева като
неоснователен.
БлРС осъдил Г. ИВ. Ч., ЕГН ********** да заплати по сметка на
Районен съд – Благоевград сумата в размер на 316,80 лева (триста и
шестнадесет лева и осемдесет стотинки), представляваща държавна такса
върху уважената част от иска за издръжка.
Постъпила е въззивна жалба от Г. ИВ. Ч., ЕГН **********, адрес: гр.
С., ул. „В.“ №14, чрез адв. З.И. срещу това решение, в частта, в която е
определен режим на лични отношения на бащата Г. ИВ. Ч. и детето му М.Г.
Ч., както в частта на периода от време, така и в частта на провеждане на
срещите в присъствието на майката и бабата по майчина линия, в частта с
която Г. ИВ. Ч. е осъден за заплаща месечна издръжка на сина си в размер на
220.00 лв., и в частта с която Г. ИВ. Ч. е осъден да заплати по сметка на съда
държавна такса.
Въззивникът счита първоинстанционният съдебен акт в обжалваните му
части за неправилен и незаконосъобразен, постановен в противоречие на
материалния закон.
Сочи, че съдът е постановил един порочен акт, с който е предоставил на
майката на детето да определя кога и къде да се провеждат срещите на
бащата с детето му, тъй като станало ясно и в процеса по
първоинстанционното дело, че страните по делото имат взаимна
непоносимост и не желаят да контактуват помежду си. Поставянето им в
такъв режим на лични отношения, в който срещите на бащата на детето да
става единствено в присъствието на майката или на бабата на детето по
майчина линия, създавало предпоставки за още повече изостряне на личните
отношения и непоносимост и не само нямало да доведе до желаният ефект, а
щяло да доведе до създаване на допълнително напрежение, конфликти и
конфронтации между страните, които неминуемо щели да оказват негативно
влияние както върху психическото и емоционално състояние на детето така и
на родителите му.
Въпреки желанието на бащата, майката по време на прилагане на
привременните мерки, не пожелала да го научи как да прави захранването на
детето им, и с това целяла поставянето в зависимост на бащата от нейното
2
присъствие или това на майка й при осъществяването на личните отношения.
Тази мярка се явявала дискриминация при упражняването на родителските
права от бащата и го лишавала от нормални срещи със сина му. Поставянето
на такава зависимост при осъществяването на личните срещи, представлявала
отнемане на правата на бащата сам да полага грижи за сина си, въпреки
неколкократно заявеното от него желание да придобие знания и умения за
специалните грижи, от които се нуждае сина на страните. Детето
понастоящем било вече в значително подобрено здравословно състояние и
приемало храна и по нормален начин, а единствено ежедневното
неколкократно захранване със сонда било различното от нормалното
отглеждане на деца. Изтъква, че би могъл да посещава педиатър за
придобиване на умения за извършване на захранването на детето, както и за
придобиване на умения за полагане на необходимите специализирани нужди
при отглеждането на детето. За контрол върху заявените твърдения, тези
посещения можело да се съблюдават от служител на Отдел „Закрила на
детето“. Бащата се прибирал в гр. С. от работа едва към 19.30 ч., поради
което едва към 20.00 ч. можел да се види със сина си, което на свой ред
правело определените срещи през седмицата невъзможни или трудно
изпълними.
Също така, определената от съда издръжка в размер на 220.00 лв.
месечно значително се различава от тази, определена с привременните мерки
и надвишавала определеният законен минимум, въпреки предоставеното
писмено доказателство от ищеца за получаваните месечни доходи, които са
минималните за страната. И двамата родители следвало да полагат освен
грижи, но и да предоставят и средства, необходими за отглеждането на детето
си. Единствено по устни твърдения на един от свидетелите - бабата на детето
по майчина линия, съдът си е направил извода, че сумата за отглеждането на
детето възлизала на 400.00 лв., без това твърдение да бъде подкрепено с
никакви доказателства.
Отправя се искане за отмяна на Решение №905955/17.12.2021 г.
постановено по гр.д.№642/2021 г. по описа на Районен съд Благоевград в
обжалваната част и вместо него въззивният съд да постанови друго, с
което да определи до навършването на 2 години, детето да има режим на
лични отношения с баща си всяка събота или неделя от 9.00 часа до 17.00 ч.
без преспиване, като ищецът да взема сина си от 9.00 ч. от дома на майката и
да го връща в дома на майката в 17.00 ч., на адрес: гр. С., общ. С., обл.
Благоевград, ул. „Д.Б.“ №16, а след навършването на 2 години на детето М.
Ч., режимът на лични отношения на бащата с детето да бъде два пъти месечно
- всяка първа и трета седмица от месеца в събота и неделя, като ищецът да
взема сина си от 9.00 ч. в събота от дома на майката и да го връща в дома на
майката в 17.00 ч. в неделя, на адрес: гр. С., общ. С., обл. Благоевград, ул.
„Д.Б.“ №16. На Рождения ден на бащата 26.08. и рожденият ден на детето
27.09. за времето от 10.00 ч. до 14.00 ч. - срещите да бъдат в дома на бащата.
Освен това, след навършване на две години на детето, всяка нечетна година за
коледните, новогодишните и великденските празници детето да бъде при
бащата, всяка четна при майка. Също така 5 дни през пролетната ваканция и
3
10 дни през лятото детето да бъда е баща си, които дни не съвпадат с
отпуската на майката и с определеният режим на лични отношения между
бащата и сина.
Дължимата издръжка на детето, която бащата да изплаща да бъде в
размер на 184.50 лв., като сумата да е платима по банков път от бащата по
сметка на майката.
Претендират се сторени разноски по представен списък.
В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок е подаден
писмен отговор от другата страна – В.А., действаща чрез адвокат Ц.Р..
Въззиваемата страна желае, съдът да отхвърли посътпилата въззивна жалба -
като неоснователна и да потвърди постановеното от Районния съд решение в
обжалваната част, като правилно , обосновано и постановено при спазване на
процесуалните правила. С писмено становище е направено искане за
събиране на нововъзникнало доказателство - Експертно решение № 3351 от
16.12.21 година на ТЕЛК към МБАЛ Благоевград, влязло в сила на 18.01.2022
г., във връзка с направените във въззивната жалба доводи.
Не претендира сторени по делото разноски.
В хода на производството е събрано представеното от въззиваемата
страна Експертно решение № 3351 от 16.12.21 година на ТЕЛК към МБАЛ
Благоевград, влязло в сила на 18.01.2022 г., видно от което е , че детето М. е
със 100% степен на увреждане – с чужда помощ.
От изготвения социален доклад става видно, че Отдел "Закрила на
детето" към Дирекция "Социално подпомагане" - Благоевград с и.р.м. гр. С.
счита, че в интерес на малолетното дете М.Г. Ч. е, съдът да определи
разширен режим на лични отношения с родителя, с който не живее заедно,
както и да се определи месечна издръжка за детето, съобразена със
специалния режим на отглеждане и възрастта му, както и възможността на
родителя да я заплаща.
Окръжният съд, след преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законовия по ГПК срок, от надлежна
страна, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което
съдът я намира за допустима.
Решението на РС Благоевград е валидно, тъй като съдържа реквизитите
по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд. Спорът е по
СК.
Решението в обжалваната му част е допустимо, а въззивната жалба е
неоснователна. Съображения:
Искът е предявен пред първоинстанционния съд от въззивника - Г. ИВ.
Ч.. Установява се, че заедно с В. Г. АНГ. са живели във фактическо
съжителство и са родители на малолетното дете М.Г. Ч., с ЕГН **********,
роден на ******* г..Детето М. е родено недоносено, с ниско тегло и с атрезия
4
на хранопровода с трахеоезофагеална фистула. От приети епикризи от
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ Клиника по детска хирургия се установява, че
детето е лекувано в лечебното заведение през периода 28.09.2020 г. –
14.10.2020 г. с окончателна диагноза Atresiaoesophagicumfistulatrachea-
fesophafelisdistalis и през периода 17.11.2020 г. – 23.11.2020 г. с окончателна
диагноза Disfunctiogastrostomae. Било е хоспитализирано в Детска
педиатрична клиника.
От изготвените социални доклади става ясно, че детето М. е родено в
седми месец с вродена аномалия – атреза на хранопровода (липсваща част от
хранопровода). Детето се храни със специална сонда, като със спринцовка се
поставя млякото. От раждането, детето се отглежда от майката, която се
подпомага в отглеждането на детето от своите родители. Жилището на
майката разполага с всички необходими уреди и вещи за бита. На 13.06.2021
г. след хранене се спукала сондата за хранене на детето, което наложило
детето да постъпи в Детска хирургия, където била извършена подмяна на
сондата. На 30.06.2021 г. на детето е извършена интервенция на атрезия на
хранопровода (гастропластика), която по данни на майката е преминала
успешно. На 13.10.2021 г. детето отново е постъпило в болнично заведение
СБАЛ по детски болести „Проф. д-р Иван Митев“ гр. София, тъй като било с
температура и отказвало да се храни. След проведени изследвания била
открита бактерия, което наложило да останат в болничното заведение за
наблюдение. Детето се храни с мляко със специална сонда през носа.
На 24.12.21г. постъпват по спешност в болница УМБАЛСМ "
Н.И.Пирогов" гр. София, където на детето му е извършена спешна
интервенция на "херния".
Обсъдени са с докладите битовите условия на живот на всеки от
родителите и отношението им детето.
Детето М. Ч. е на 1г. и 7 месеца и има ЕР на ТЕЛК № 3351 от 16.12.21г.
с диагноза "Атрезия на хранопровода с трахеоезофагеална фистула" със
заболяване със 100% чужда помощ. От скоро сондата е премахната. Детето се
отглежда приоритетно от майката, в стабилна семейна среда, която осигурява
базисните потребности на детето от храна, облекло според пола и възрастта,
отопление, като помощ и подкрепа в отглеждането на детето оказват бабата и
дядото по майчина линия.
Бащата заявява желание да полага грижи за сина си и да участва
активно в отглеждането, възпитанието и цялостното развитие на детето.
А. е работила на трудов договор в Р.-АД- гр.С., на длъжност работник,
като към настоящия момент е в отпуск по майчинство.
Ч. е заявил на социалните работници, че работи във фирма "К.стр."
гр.Благоевград , на длъжност-строител , месечния му брутен доход бил в
размер на 1000 лв., заплаща месечна издръжка за детето в размер на 187лв.
Майката и бащата на детето не поддържат добри взаимоотношения
помежду им, както и със семействата на близки и роднини.
По делото са ангажирани гласни доказателства от страните, които са
5
обсъдени от първоинстанционния съд.
За да определи този режим на лични отношения , първоинстанционният
съд приел, че с оглед здравословното състояние на детето, определянето на
режим на лични отношения на бащата с детето в отсъствието на майката или
бабата по майчина линия, би довело до риск за здравето на детето. На този
етап с оглед нуждата от полагане на специфични грижи за детето,
определянето на режим на лични отношения в отсъствие на майката или
бабата по майчина линия, би поставило в риск детето М.. Нямало пречка при
подобряване на здравословното състояние на детето, родителите да постигнат
съгласие за друг подходящ режим на лични отношения , а при липса на
съгласие да сезират съда.
Относно издръжката, РС взел предвид нуждите на детето според
неговата възраст, неговите нужди от средства за храна, които са по-високи от
обичайните за възрастта, с оглед здравословното му състояние, осигуряване
на средства за развитие интелектуално и физически, както и здравословния
проблем. Като се позовал и на чл. 27, т. 2 от Конвенцията за правата на
детето, приел, че ежемесечната издръжка за детето М. Ч. възлиза на сумата от
400,00 лева, от които бащата следва да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 220,00 лева, а разликата от 180,00 лева следва да се
поеме от майката.Съдът отчел, че изключително грижите по
непосредственото отглеждане и възпитание на малолетното дете М., са поети
от майката, а бащата не е освободен от задължението да плаща издръжка,
само защото детето не живее с него.
Няма спор между страните по установената фактическа обстановка.
Окръжен съд Благоевград приема, че формираната и изложена в мотивите на
решението от първоинстанционния съд такава е пълна, правилна и
кореспондираща със събрания доказателствен материал, а правните изводи са
прецизни и правилни, поради което и на основание чл.272 от ГПК, не счита за
необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях. Първоинстанционният съд
въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти,
правилно е определил правната квалификация на предявения иск.
С оглед наведените с жалбата оплаквания, следва да се отбележи
следното :
Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното
решение се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след
подробно обсъждане на събраните в производството доказателства, достига
до същите изводи относно основателността на исковите претенции и размера
на присъдената издръжка.
Бащата претендира с въззивната жалба определяне на по - разширен
режим на лични отношения.
Съдът приема, че основно значение при определяне на режима на лични
отношения имат интересите на детето, а те са обусловени от конкретно
установените във всеки отделен случай обстоятелства. С оглед на това в
правомощията на съда е да определи такива мерки, които в най-голяма степен
ще са съобразени с тези интереси. В случай на наличие на опасност за
6
интересите на детето мерките биха могли да бъдат ограничени или дори да не
се определят такива. Ето защо посочените в чл.59, ал.3 СК мерки – за
отношения през училищните ваканции, официалните празници и личните
празници на детето – имат примерен, а не задължителен характер.
За да извърши максимално точна преценка за интереса на детето при
решаване въпроса относно личните отношения, ППВС № 1/12.11.1974 г.
задължава съдилищата да изясняват действителните отношения между
родителите и децата.
Въззивният съд намира, че с оглед ниската възраст на детето и
приоритетното решаване на здравословния му проблем, режимът на лични
отношения е правилно определен.
Действително поддържането на лични отношения между бащата и
детето е жизнено необходимо и за двамата, с оглед създаване на възможност
чрез общуване, детето да развива чувства на обич, привързаност и доверие,
което ще съдейства за правилното му развитие, спокойствие и самочувствие,
но именно поради това, че следва този режим да съдейства за правилното
развитие на детето, въззивният съд намира, че с оглед тези данни по делото –
режимът към този момент е удачно определен. Съдът намира, че така
определеният режим на лични отношения най-адекватно към настоящия
момент защитава правото на детето да контактува и да не губи връзката с
другия родител, комуто не са предоставени за упражняване родителските
права, както и правото на този родител да задоволява своето родителско
чувство, да изразява своята обич и привързаност към детето, да полага
непосредствени грижи за него и да участва във възпитанието му и да се
подготви за отглеждането му, с оглед специфичните нужди, които има.
Разбира се, следва да се отбележи и това, че при промяна в
обстоятелствата, винаги може да се иска и промяна в определения режим на
лични отношения. Детето е все още в ранната си възраст и не може да се
прогнозира в голям период за напред, каква емоционална близост ще се
създаде между бащата и детето, доколкото това зависи освен от него, също и
от желанието на детото, зрелостта му с израстването и стабилоността на
връзката родител-дете. Личните отношения на детето с родителя,
неупражняващ родителските права биха могли да бъдат и с много по-
интензивен характер от определените от съда, при възможност за това и
наличие на добра воля и съгласие между страните, за което и двамата
родители следва да положат усилия.
Ръководейки се от определящото в случая, че се преценява най- добрия
интерес на децата и който с оглед на вложения смисъл в пар.1, т.5 от ДР
ЗЗДетето при преценка на физическите, психическите и емоционалните
потребности, възрастта, пола на детето, връзката между него и бащата, която
не се отрича, че съществува, настоящият състав на въззивния съд намира, че
така определеният от РС режим е подходящ и при неговото спазване и
изпълнение от всяка от страните ще се осъществява пълноценен контакт
между детето и бащата, като рискове за нормалното развитие на децата и
правилното им развитие и възпитание се крият не в по-разширен режим или
7
по-стеснен режим на отношенията на детето с бащата, а в противоречията
между двамата родители и нежеланието им да обединят усилията си и
взаимно да се подкрепят, когато става дума за възстановяване и развитие на
връзката между дете-родител, с който детето не живее, но който е родител с
равни права с тези на родителя, при който живее детето и всеки значим
въпрос за детето – следва да се решават съвместно от двамата родители чрез
разговори, чрез консултации с лекари, психолози и педагози, с подкрепата на
близки и приятели, като се преодолеят негативните чувства и да помислят и
намерят разрешение по това - кое е най-доброто за тяхното дете. Липсата на
комуникация води до поставянето на детето в стрес и риск, което не е в негов
интерес.
Но приоритeтен към момента, с оглед защита на интереса, е
здравословният проблем за детето, което се нуждае 100% от чужда помощ, и
като по-обучен родител за тези грижи, който отглежда детето - е майката,
подкрепяна от своите родители, в частност от своята майка, която е и баба на
детето по майчина линия. По тази причина е и разумно, отношенията на
бащата с детето да се осъществяват в присъствие на една от двете, докато
самият той /което не се и отрича с въззивната жалба/ не натрупа нужната
рутина за справяне със специфичните потребности на детето и бащата не
докаже пред съда, че може да се справя сам или с нечия друга подкрепа с този
проблем.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира постъпилата въззивна
жалба срещу атакуваното решение досежно личните отношения между баща –
дете - за неоснователна, а решението в частта, в която е определен режим на
лични отношения - следва да бъде потвърдено.
По размера на издръжката, въззивният съд излага следното:
Според задължителна съдебна практика на ВКС, установена с
Постановленията на Пленума на ВС № 5/16.11.1970 г. и № 5 от 31.11.1981 г.
се приема, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за
конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид
и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Размерът на
издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и
отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били
задоволени, ако родителите живеят заедно. Тези принципи, установени и с
разпоредбите на СК с обжалваното решение, въззивният съд намира, че са
съобразени от първостепенния съд и не са нарушени.
Решението и в тази му част е постановено при точно прилагане на
закона към установените по делото обстоятелства, като съдът е изградил
изводите си след извършен анализ и преценка на събраните доказателства по
делото.
8
При така очертаните потребности от издръжка на детето и
доказателствата по делото се установява, че основните грижи по
отглеждането и възпитанието им полага майката. При съобразяване на
нуждите на детето с възможностите на родителите, съдът намира, че е
правилен изводът на първостепенния съд, че размерът на издръжката,
дължима от бащата , следва да бъде определен на 220, 00 лева месечно.
Майката следва да поеме 180.00 лв. от общия размер от 400.00 лв.
месечна издръжка. Разпоредбата на чл. 143 ал.2 СК установява безусловно
право да се получи издръжка като за това е достатъчно само наличието на
качеството "ненавършило пълнолетие лице" по отношение на претендиращия
издръжката. На това право кореспондира задължение за родителите да
заплащат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от
това, дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Задължението да се даде издръжка е парично такова за бъдеще време.
Неговият размер, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 СК, се определя
основно от две величини - нуждите на детето, което има право да получи
издръжка и имащия право на издръжка и възможностите на родителя, който я
дължи. Отделно от това ал. 2 на същия текст установява минимален размер на
издръжката на едно дете, която е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. Правилно са съобразени параметрите като
нужди за детето от първоинстанционния съд. Нуждите следва да се
преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние,
възраст, и задоволяване на неговите потребности. Отчитайки възрастта на
детето, настоящият състав на съда, намира, че в случая правилно
първоинстанционният съд е определил общия размер на средствата
необходими за издръжката му с оглед спецификата на отглеждане.
Правилна е преценката, че издръжката се дължи, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена месечна вноска.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира постъпилата въззивна жалба
за неоснователна и ще потвърди решението в обжалваната му част на
първоинстанционния съд като правилнио и законосъобразно.
Разноски не са претендирани от въззиваемата страна.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №905955/17.12.2021 г., постановено по гр.
д. №642/2021 г. по описа на РС – Благоевград, в частта, в която съдът е :
1. определил режим на лични отношения между бащата Г. ИВ. Ч., ЕГН
********** и детето М.Г. Ч., както следва:
- всяка сряда от месеца от 18:30 часа до 20:00 часа, като мястото се
9
уговаря между родителите, в случай на непостигане на съгласие всяка четна
от месеца в дома на майката, а всяка нечетна седмица – в дома на седмица
бащата за посоченото време;
-всяка четна събота от месеца за времето от 10:00 часа до 18:00 часа,
като мястото се уговаря между родителите, в случай на непостигане на
съгласие – в дома на майката;
-всяка нечетна неделя от месеца за времето от 10:00 часа до 18:00 часа,
като мястото се уговаря между родителите, в случай на непостигане на
съгласие – в дома на бащата;
-на Коледа 25.12., Нова Година 31.12., Великден (неделния ден),
рождения ден на бащата (26.08.) и рождения ден на детето (27.09.) за времето
от 10:00 часа до 14:00 часа в дома на бащата или друго място, определено по
взаимно съгласие на родителите.
2. Постановил, че режимът на лични контакти ще се осъществява в
присъствието на майката на детето или бабата на детето по майчина линия.
3. осъдил бащата Г. ИВ. Ч., ЕГН ********** да заплаща на детето М.Г.
Ч., ЕГН **********, роден на ******* г. чрез неговата майка и законен
представител В. Г. АНГ., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
220,00 (двеста и двадесет лева), считано от датата на влизане на решението в
сила до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска до окончателното изплащане;
4. осъдил Г. ИВ. Ч., ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен
съд – Благоевград сумата в размер на 316,80 лева (триста и шестнадесет лева
и осемдесет стотинки), представляваща държавна такса върху уважената част
от иска за издръжка и такава такса при евентуално издаване на изпълнителен
лист.
В останалата част решението не е обжалвано.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ - в
едномесечен срок от връчването му на страните в частта, касаеща
произнасяне по въззивната жалба, насочена срещу атакуваното
първоинстанционно решение, свързано с иска за определяне на лични
отношения между родител-дете.
Решението на въззивната инстанция в частта, касаеща произнасяне по
въззивната жалба насочена срещу атакуваното първоинстанционно решение,
свързано с иска за издръжка - не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11