О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е № / 2021г.
Административен съд-гр.Варна,XXXIV състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и шести юли, през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
като разгледа адм.д.№ 60/2021г. по описа на ВАдС , за да се произнесе взе предвид
следното: Производството
е образувано по реда на чл.215 от ЗУТ, по подадена жалба от „Строител“
ЕООД ЕИК *********, представлявано от Ц.Д.Г.-управител, в която е формулирано
искане за отмяна на Разрешение за строеж № 215/02.12.2020г. издадено от
гл.архитект на Община Варна за извършването на строеж : „Промяна на
предназначение на ресторант с идентификатор 10135.2573.179.1.22 в магазин и
апартамент, находящ се в жилищна сграда с ваканционни апартаменти „ в УПИ XXVII-3692 /с идентификатор 10135.2573.179/, кв.48 по
плана на к.к. „Чайка“ гр.Варна, на осн.чл.142 ал.1 , ал.4, ал.6 т.2; чл.148
ал.1,2 и 4 и чл.152 ал.1 от ЗУТ, като строеж четвърта категория, съгл.чл.137
ал.1 т.4 б.“д“ от ЗУТ и чл.9 ал.2 от Наредба №1 от 30.07.2003г. за
номенклатурата на видовете строежи.
В жалбата се
излагат твърдения, че дружеството е засегнато от строителното решение,
доколкото е собственик на имот, съседен на имота - предмет на РС , а не е
уведомено за него. Независимо, че в жалбата
първоначално е формулирано твърдение, че се обжалва и инвестиционния
проект на гл.архитект,/ който е неразделна част от разрешението за строеж по
см.чл.148 ал.8 ЗУТ/, въведено е искане за отмяна само на Разрешение за строеж №
215/02.12.2020г. издадено от гл.архитект на Община Варна, именно което е
предмет на разглеждане в проверката за законосъобразност в това производство.
След преценка на събраните доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
„Строител“ ЕООД ЕИК ********* е собственик на недвижим
имот, представляващ място, находящо в гр.Варна, Община Варна, м-т „ Моллата“,
представляващо УПИ №XIX-3341 по плана на
к.к.“Чайка“, идентичен с имоти пл.№№ 461,464,460 и 465/ кв.Виница, цялото с
площ 3335 кв.м. Правото на собственост е обективирано в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №84/17.09.2003г.
С Разпореждане
№413/13.01.2021г. е предоставена възможност на дружеството-жалбоподател да
представи доказателства или ангажира доказателствени искания в подкрепа на
твърдението, че е собственик на съседен имот.
С молба вх.№
3146/01.03.2021г. от жалбоподателя е формирано искане за назначаване на
експертиза със задача, в която вещо лице-експерт да даде отговор на въпроса
дали имота, собственост на дружеството е съседен на процесния имот. В същата
молба е формулирано твърдение, че по КК имота-собственост на
дружеството-жалбоподател е с идентификатор 10135.2573.1120, а имота по РС е с
идентификатор 10135.2573.179.
С Определение №
585/11.03.2021г. е назначена експертиза, както и е задължен Началник СГКК-Варна
да представи информация за лицата, вписани като собственици на посочените
имоти.
Видно от
заключението, по проведената по допустимостта експертиза /л.36 от делото/, както
и от обясненията на експерта Б.В. в о.с.з., ПИ с идентификатор 10135.2573.1120
съответстващ по местоположение с УПИ XIX-3341, е съседен на
имота – предмет на разрешението за строеж.
Представена е и
извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти, /л.49 от делото/, от
която се установява,че като собственик на ПИ с идентификатор 10135.2573.1120 е вписано „Строител“ ЕООД.
Като съобрази
гореизложената фактическа установеност, по допустимостта на производството,
съдът приема следното:
Предмет на проверка за законосъобразност в
това производство е Разрешение за строеж № 215/02.12.2020г. издадено от гл.архитект
на Община Варна за извършването на строеж : „Промяна на предназначение на
ресторант с идентификатор 10135.2573.179.1.22 в магазин и апартамент, находящ
се в жилищна сграда с ваканционни апартаменти „ в УПИ XXVII-3692
/с идентификатор 10135.2573.179/, кв.48 по плана на к.к. „Чайка“ гр.Варна, на
осн.чл.142 ал.1 , ал.4, ал.6 т.2; чл.148 ал.1,2 и 4 и чл.152 ал.1 от ЗУТ, като
строеж четвърта категория, съгл.чл.137 ал.1 т.4 б.“д“ от ЗУТ и чл.9 ал.2 от
Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи.
Съобразно чл.39
ал.2 ЗУТ, при промяна на
предназначението на част или на цяла сграда в жилищни, курортни или вилни зони,
когато преустройството е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за
зоната шумово и друго замърсяване, освен спазване на изискванията по чл. 38 е необходимо и изрично писмено нотариално
заверено съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права в
съседни поземлени имоти.
Съгласно чл.149 ал.2 т.2 от ЗУТ, за издаденото разрешение за строеж се съобщава на
заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Като заинтересувани лица, законът припознава лицата в две
хипотези, съответно по т. 1 - в случаите на нов строеж, пристрояване или
надстрояване на заварен строеж, това са възложителят, собствениците и носителите на
ограничени вещни права в поземления имот и лицето, което има право да строи в
чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и
имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и
собственикът на земята; И по т.2 - в
случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж -
лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2.
В конкретния случай са приложими разпоредбите
на чл.149 ал.2 т.2 вр.чл.39 ал.2 от ЗУТ, които предвиждат задължително съгласие
на собствениците на съседни имоти. Търсенето на съгласие обаче, законодателят е
ограничил, като го е възприел за задължително само в случаите, когато „преустройството е свързано с масов достъп на
външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване“. Посочените
предпоставки са предвидени в разпоредбата на чл.39 ал.2 в кумулация.
По искане на жалбоподателя е допуснато изготвянето на
СТЕ, която да установи: В каква територия се намира сградата, предмет на
обжалваното разрешение за строеж; Какво
представлява обектът, предмет на разрешението на строеж и свързана ли е
промяната на съществуващия обект – ресторант в магазин с масов достъп на външни
лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване; При фактическото
извършване на промяна на предназначението,
предвиждат ли се конструктивни промени и засягат ли се общи части на
сградата и в каква степен; Обектите-магазин и апартамент имат ли самостоятелни
входове, използват ли обща сградна инсталация; Всички вътрешни преустройства,
ограничават ли се в границите на новоизграждащите се самостоятелни обекти, ако
не – кои други обекти засягат и в каква степен.
Видно от приетото заключение вх.№9064/17.06.2021г. /л.68
от делото/ , с промяната на съществуващия обект-ресторант в магазин с масов
достъп на външни лица няма наднормено за зоната шумово и друго замърсяване,
тъй като и двата обекта са с обществено обслужващо предназначение. Спазени са изискванията
на чл. 142 ал.5 т.3 и чл.169 ал.1 т.5 ЗУТ. При промяна на предназначението на ресторанта
в магазин и апартамент, не се предвиждат конструктивни изменения на сградата. Не
се изменят експлоатационните натоварвания на сградата. Обектите-магазин и апартамент
имат самостоятелни входове. При разделянето на ресторанта на два обекта-магазин
и апартамент, не се налага промяна в таблата и съответните съоръжения. Няма
промени във вертикалните и хоризонтални ВиК инсталации. Запазва се съществуващата
ОВК инсталация.
В заключение - всички вътрешни преустройства се
ограничават в границите на новоизграждащите се самостоятелни обекти. Няма
предвидени изменения по фасадата, както и никакви вътрешно-ремонтни дейност.
Като съобрази гореизложените фактически установявания,
съдът приема, че „Строител“ ЕООД ЕИК ********* не е заинтересовано лице по
смисъла на чл.149 ал.2 т.2 ЗУТ, не е правосубектно по см.на чл.159 т.2 АПК и
няма правен интерес от оспорване на Разрешение за строеж № 215/02.12.2020г.
издадено от гл.архитект на Община Варна. Дружеството-жалбоподател би имало
интерес от оспорване по съдебен ред и би имало качеството на заинтересована
страна по см.чл.39 ал.2 вр.чл.149 ал.2 т.2 от ЗУТ, ако бе доказано, че освен
масов достъп до външни лица, обектът ще формира и наднормено за зоната шумово и
друго замърсяване. Последното не само не се установи, напротив, чрез второто от
приетите заключения по СТЕ тази нормативна предпоставка се отхвърли.
При липсата на право на оспорване в конкретния случай,
както и на данни, че разрешението за строеж е обжалвано от страна, която
разполага с това правомощие или, че е отменено по реда на чл.156 ЗУТ, същото е
влязло в законна сила и се е формирало в изпълнително основание.
Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата
на чл.158 ал.3 от АПК,вр.чл.151 т.2 и т.4 от АПК настоящия съдебен състав
намира, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството-прекратено.
При този изход на спора и с оглед въведеното
своевременно искане за присъждане на разноски, такива се следват на осн.чл.
143, ал. 3 от АПК, вр. чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 24
от НЗПП в минимално предвидения размер от 100лв.
Воден от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И :
Отменя
протоколно определение от 28.06.2021г., с което е даден ход по същество на
спора.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалба вх.№ 283/08.01.2021г. , подадена от „Строител“ ЕООД ЕИК ********* ,
представлявано от управителя Ц.Д.Г., срещу Разрешение за строеж №
215/02.12.2020г. издадено от гл.архитект на Община Варна за извършването на
строеж : „Промяна на предназначение на ресторант с идентификатор
10135.2573.179.1.22 в магазин и апартамент, находящ се в жилищна сграда с
ваканционни апартаменти „ в УПИ XXVII-3692 /с
идентификатор 10135.2573.179/, кв.48 по плана на к.к. „Чайка“ гр.Варна, на
осн.чл.142 ал.1 , ал.4, ал.6 т.2; чл.148 ал.1,2 и 4 и чл.152 ал.1 от ЗУТ, като
строеж четвърта категория, съгл.чл.137 ал.1 т.4 б.“д“ от ЗУТ и чл.9 ал.2 от
Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 60/2021г., по описа на Административен съд – гр.Варна.
ОСЪЖДА „Строител“ ЕООД ЕИК
********* , представлявано от Ц.Д.Г. да заплати на гл.архитект на
Община Варна разноски в размер от 100.00лв./ сто лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от получаване на
съобщението пред Върховен административен съд. АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: