Р Е Ш Е Н И Е
№894/9.11.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на седми октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ:
1. Георги Видев
2. Красимир Лесенски
при секретар Янка
Вукева и с участието на прокурор Станка Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдия Шотева касационно административно дело № 953 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
Делото е образувано по касационна жалба, предявена от Агенция
"Пътна инфраструктура" гр. София, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Иван Вълев, против Решение №
400 / 08.07.2020 г.по АНД №343/2020г. по
описа на Районен съд Пазарджик, с което
е отменено наказателно постановление № 002325/03.12.2019 г. на началник отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна
инфраструктура“ /АПИ/, с кое на Д. ***,
ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, във вр. Чл. 139 ал. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева и е присъдено заплащането
на такса по чл. 10а ал. 2 от ЗП в размер
на 10 /десет/ лева.
С жалбата се иска да бъде отменено решението на първоинстанционния съд изцяло,
тъй като е незаконосъобразно и
неправилно и да се постанови друго решение, с което да се потвърди процесното
Наказателно постановление.
Поддържа се, че нарушението е установено
по безсъмнен начин, като не съставлява маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Претендира
се присъждане на възнаграждение за процесуално представителство-за две
инстанции и в максимален размер. За първа инстанция- в размера, посочен в
Наредба по чл. 37 от Закона за правната помощ, а за втора инстанция- в размера по Наредба №1
от 09.07.2004г. за минималните размери .
Ответникът по касационната жалба – Д. Миткова
Миленкова чрез процесуалния си представител адвокат Красимира Ч., моли Административния
съд да остави касационната жалба без уважение като неоснователна и да се потвърди първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира
се присъждане на сторените разноски по производството.
Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик, моли съда да се произнесе с решение, с
което да остави в сила решението на първата инстанция. Намира същото за
правилно, обосновано и законосъобразно. Счита, че правилно РС Пазарджик е
приложил нормата на чл. 28 от ЗАНН и е отменил НП.
Касационната жалба е подадена в рамките на
предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Районен
съд Пазарджик е бил сезиран с жалба, предявена от Д. Миткова М. ***, ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 002325/03.12.2019 г. на началник отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „
Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с което на основание чл. 179 ал. 3 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 139 ал. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 /триста/
лева и е присъдено заплащането на такса по чл. 10а ал. 2 от ЗП в размер на 10 /десет/ лева.
НП
е постановено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/№ 002325 от 30.06.2019г, който бил предявен, подписан и връчен
на жалбоподателя.
На 04.07.2019г. в Областно пътно
управление- Пловдив е постъпило възражение с вх. Номер 94-00-1163/04.07.2019г.
срещу акта, с което, лицето, сочено за нарушител посочило, че за процесното ППС
имало валидна електронна винетка с идентификационен номер 19061249017758.
Приложено било и копие на разпечатка за издадена електронна винетка за
процесното ППС.
Обективираните в актовете на административнонаказателното
производство фактически констатации, възприети и от първоинстанционния съд се
свеждат до следното:
На 30.06.2019 г. около 18.30 часа, Д.
Миленкова, в качеството си на водач е управлявала пътно превозно средство-л.а.
„Мерцедес А 160“ с временен рег. № 200М110,
с обща техническа допустима максимална маса до 3,5 тона, на републикански път I-8, с посока на движение от гр.
Септември към гр. Белово. Този път бил включен в обхвата на платената пътна
мрежа.
В резултат на извършена проверка от служители
на НТУ било установено, че за ППС с регистрационен № 200М110 към момента на
проверката нямало заплатена винетна такса, която да съответства на
регистрационния номер и на категорията на пътното превозно средство. Съгл. Чл.
189е, ал. 8 от ЗДвП, извършеното нарушение е било потвърдено чрез справка в
електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с
идентификатор №MEU
050.
При разглеждането на
административнонаказателната преписка била извършена проверка по смисъла на чл.
52, ал. 4 от ЗАНН, както на обстоятелствата, така и на предявените от страна на нарушителя възражения. След като
разгледал по същество възражението, наказващият орган го приел за неоснователно
позовавайки се на разпоредбите на Наредба за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние .
Установено било, че лекият автомобил,
управляван от Д.М.в деня на проверката е бил с временен регистрационен номер
200М110.
Установено било също, че при закупуването
на ел. винетка, респ. при декларирането на данни за ППС с регистрационен номер
200М110, и по-точно при изписването на регистрационния номер, представляващ
комбинация от букви и цифри, по отношение на цифровата комбинация, Миленкова е
използвала буквен символ „О“, вместо да изпише цифрата „0“, в следствие на което
е издадена ел. винетка при неправилно декларирани данни.
Процесното административно наказание е
наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота
от административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното наказателно
постановление.
Гореописаната
фактическа обстановка е била възприета от първоинстанционния съд въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Минев и
Карабойчева-актосъставител.
С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е
отменил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения
резултат районният съд е приел, въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, че от страна на М. формално е реализиран състава на
описаното в АУАН и НП административно нарушение, изразяващо се в нарушение по
чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДв.П, но в същото време, вмененото
и административно нарушение съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, от което не са настъпили никакви вредни последици и същото е с явно
незначителна обществена опасност.
В
тази насока съдът е съобразил конкретните обстоятелства по неговото извършване,
а именно факта, че реално сумата представляваща винетна такса е била платена за
управлявания автомобил и фактически е постъпила в бюджета, поради което и от
деянието не са настъпили никакви вредоносни последици или щета за държавата,
респ. за фиска.
Решението е правилно. Като е стигнал до
изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, районният съд е
постановил правилен, обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно съда е
приел,че в конкретния случай по категоричен начин е установено, че на
12.06.2019г. в 16:17 часа Д. Меленкова е
заплатила винетна такса на стойност 30 лева, като в този момент и била издадена ел. винетка с
идентификационен номер 19061249017758 и с валидност от 12.06.2019г. 16:18 часа до 11.07.2019г. 23:59 часа. Категорично
е било изяснено и това, че при изписването на временният регистрационен номер
на лекия автомобил, който е бил 200М110, Миленкова е използвала буквен символ
„О“, вместо да изпише цифрата на числото нула- „0“, вследствие на което е
издадена ел. винетка при неправилно декларирани данни.
Правилно
първоинстанционния съд е приел, че дори и формално да запълва обективните признаци на административното
нарушение по чл. 179 ал. 3 във вр. с чл. 139 ал. 6 от ЗДвП, но в същото време, вмененото и
административно нарушение съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Вярно е, че в чл. 5 ал. 3 от Наредба за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на
база изминато разстояние е императивно
посочено, че „Отговорността при неправилно декларирани данни относно
регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода
на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя,
като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно
средство не е заплатена дължимата винетна такса. В същото време обаче е вярно и
това, че в крайна сметка от формалното нарушение не са настъпили никакви вредни последици и същото е с явно
незначителна обществена опасност.
Правилни са доводите на
първоинстанционният съд, че преценката за „маловажност“ следва да се прави на
база фактическите данни по всеки конкретен случай- вида на нарушението, начина
на извършването му, подбудите, вида и стойността на предмета му, вредните
последици, степента на обществена опасност, морална укоримост на извършеното и
т.н., като се отчита същността и целите на административнонаказателната
отговорност. В случая тежестта на нарушението не е висока, предвид
незначителната обществена опасност и характера на засягане на обществените
отношения. По делото безспорно е доказано, че Миленкова е заплатила винетна
такса за ППС, но при изписването на регистрационния номер, вместо цифрата „0“ е
използвала буквата „О“. Това е и единствената разлика между регистрационния
номер и това, което е било попълнено при закупуване на електронната винетка.
Районния съд правилно е приел, че
обстоятелството, че в крайна сметка има заплатена винетна такса е от съществено
значение, тъй като не може да се третира по един и същи начин лице, което
никога не е заплатило такава с лице, което е заплатило и неволно е изписало
грешно номера на МПС и то на символи, които външно не се различават, при
обстоятелства, които изключват какъвто и да е умисъл за извършване на
административно нарушение.
Правилно и законосъобразно първостепенния съд е приел, че в случая е
налице издадена електронна винетка при неправилно декларирани данни и като
последица е постановил решението си. Нещо повече, видно от НП и от приложените
доказателства по делото е, че Д.М.е заплатила ел. винетка и това обстоятелство
не е оспорвано от касационния жалбоподател в хода на проведеното съдебно
следствие.
Правилни са изводите на Районния съд, че
от действията на Д.М.не би могло да настъпят каквито и да е вредоносни
последици или щета за държавата, респ.- фиска, тъй като реално има
заплатена винетна такса и от нея би
могъл да се ползва само процесния автомобил, а не някой друг автомобил,
регистриран в България. В този смисъл в НП административнонаказващият орган е
следвало да направи преценка, дали е налице маловажен случай, след което да формира
положителен извод в тази насока. Съгласно нормата на чл. 28 от ЗАНН за
маловажен случай на административно нарушение, наказващия орган може да не
наложи наказание. Според ТР № 1/12.12.2007г. по т.н.д. № 1/2007г. на ОСНК на
ВКС, преценката за „ маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В
неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл
28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие
със закона.
В
решението на първоинстанционния съд са изложени подробни и задълбочени мотиви
относно незаконосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото
са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните
гласни и писмени доказателства по делото. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.
Съгласно
чл. 19.от НПК Наказателното
производство се извършва устно, освен в случаите, предвидени в този кодекс. В
хода на съдебното производство пред Районен съд Пазарджик жалбоподателя не е
участвал лично, а е постъпило становище от неговият процесуален представител
адв. Ч.. При разглеждане на делото по същество ответната страна и прокурорът са приели становището.
В
случая доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд
изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно
производство.
Изложеното до тук налага да се приеме, че
касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното
пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и
законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на
материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно,
допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
При
този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН на сторените разноски в касационното производство,
които се констатираха в размер на 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение
по Договор за правна защита и съдействие от 09.08.2020 г.
Водим от горното, и на основание чл. 221,
ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пазарджишкия административен съд, Х - ти касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
400 от 08.07.2020 г. на Районен съд гр.
Пазарджик, постановено по АНД № 343 по описа за 2020 г.
ОСЪЖДА Агенция
"Пътна инфраструктура" да заплати на Д. МИТКОВА МИЛЕНКОВА, с ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 300 лева, представляващи направени разноски в
касационното производство.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/