№ 119
гр. гр. Добрич, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Анна Великова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело №
20233200500864 по описа за 2023 година
и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по
повод въззивна жалба с вх.рег.№ 20039 от 14.11.2023г. по регистратурата на
Районен съд – Добрич, изпратена по пощата на 09.11.2023г., подадена от
„Български пощи“ ЕАД, гр. С., район ***, вписано в ТР при АВ с ЕИК
*********, срещу решение № 806 от 26.10.2023г. по гр.д.№ 1341/2023г. по
описа на Районен съд – Добрич, с което, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ, уволнението на М. Д. Т. с ЕГН ********** от гр. Д.***, е признато за
незаконосъобразно и е отменена заповед № 77, издадена от Директора на
регионално управление „Български пощи“ гр. В., с която е прекратено
трудовото правоотношение с М. Д. Т. на длъжност „*** (ПС I кат.)”, на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 23.05.2023г. и М. Д. Т. с ЕГН
********** е възстановена, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, на
заеманата преди уволнението длъжност „*** (ПС I кат.)”.
В жалбата се съдържат оплаквания, че решението е неправилно и
необосновано. Жалбоподателят изразява несъгласие с приетото от съда, че
уволнението е незаконно поради нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, както
и че работодателят не е ангажирал никакви доказателства за законността на
извършеното от него уволнение. Счита да е доказал законосъобразното
упражняване на правото на подбор във връзка с оптимизация на персонала в
дружеството, при спазване на изискванията на КТ и прилагане на „Система за
определяне необходимата численост на персонала в пощенските станции" и
на Правилата за осъществяване на подбор на работници и служители в
1
„Български пощи" ЕАД. Неправилно съдът отменил заповедта за уволнение
само на процесуално основание, без подробно да разгледа и обсъди
спазването на предпоставките за законосъобразно прекратяване на трудовото
правоотношение по същество – намаляване обема на работа, извършване на
подбор, като последният следвало да се осъществи само в рамките на ПС
Д.Ц., която е самостоятелна организационна единица в структурата и
организацията на предприятието (единствена от първа категория на
територията на ОПС Д.). Оспорва да е установено по делото, че ищцата
страда от заболяване, посочено в Наредба № 5 за болестите, при които
работниците имат особена закрила по чл. 333, ал. 1 от КТ, с оглед само на
представените амбулаторни листи от прегледи за извършени консултации на
ищцата в периода 2014 - 2022г. В тях нямало анамнестични данни за
диагностицирано състояние, обуславящо извод за заболяване - захарен
диабет. В нарушение на материалния закон съдът не указал доказателствената
тежест на представените от ищцата амбулаторни листи, а основал извода си
на тях, без приети по делото резултати от изследвания, епикриза от проведено
болнично лечение и без изслушване заключение на вещо лице. Съдът не
отчел, че работодателят не е бил осведомен ищцата да страда от захарна
болест. По силата на чл. 14, ал. 4 от КТД тя имала задължение да го
уведомява за настъпили промени в здравословното си състояние. В трудовото
й досие липсвали данни за ползване на болничен, както и медицински
документи за временна нетрудоспособност във връзка с това заболяване. В
съгласие с чл. 8, ал. 1 от КТ добросъвестността изисквала работник, който
страда от заболяване, за което закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ важи, да
уведоми за това работодателя при поискване на тази информация и да
представи документи. Изтъква, че позоваването на закрилата по чл. 333, ал. 1,
т. 3 от КТ от работник, който не е оказал съдействие на работодателя при
установяване на заболяването, което има, представлява злоупотреба с права и
санкцията за такава злоупотреба трябва да е отказ да се признае защита на
правото, с което се злоупотребява. Настоява за отмяна на решението и
отхвърляне на исковете.
В отговор на жалбата въззиваемата страна М. Д. Т. счита същата за
неоснователна и настоява да не бъде уважавана. Изтъква, че работодателят не
е твърдял по делото да е изискал информация за заболявания от ищцата, както
и че едва във въззивната жалба е изложил твърдения, че тя умишлено не го е
уведомила за заболяването си. Счита да е доказала, че страда от захарна
болест с представените амбулаторни листи, чиято обвързваща
доказателствена сила правилно е съобразена от районния съд. Изтъква и, че
работодателят не е доказал по делото реално намаляване обема на работа в
предприятието, засягащо пряко трудовата функция на ищцата. Настоява за
потвърждаване на решението и за присъждане на разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение.
Като постави на разглеждане въззивната жалба, Окръжен съд – Добрич
установи следното:
2
Жалбата е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 вр. чл. 315, ал. 2 от ГПК,
с начало 26.10.2023г., когато е обявено решението, и край 09.11.2023г., в
съответствие с чл. 62, ал. 2 от ГПК – изпратена е по пощата на 09.11.2023г.
Подадена е от страна по делото с правен интерес от оспорването на
неизгодното за нея решение, допустима е и подлежи на разглеждане по
същество в съответствие с уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния
съд.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства провери обжалваното решение служебно
за валидност и допустимост, по правилността – в рамките на посоченото в
жалбата; при липса на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от
гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми.
Решението е валидно, постановено при надлежно упражнено право на иск,
като по основателността на исковете въззивният съд приема за установено
следното:
Районен съд – Добрич е сезиран с искова молба вх.№ 9641/31.05.2023г.,
с която М. Д. Т. с ЕГН ********** от гр. Д.*** е предявила против
„Български пощи“ ЕАД с ЕИК *********, гр. С., район ***, искове по чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ да бъде признато за незаконно уволнението й,
извършеното на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ и да бъде отменена
заповед № 77, издадена от Директора на Регионално управление „Български
пощи“ гр. В.; за възстановяването й на заеманата преди уволнението
длъжност „***“ (ПС I категория) в ПС Д. Ц (Д.Ц.) в РУ „Североизточен
регион /ОПС Д./ към „Български пощи“ ЕАД.
Незаконосъобразността на уволнението е обоснована с липса на
действително намаление обема на работата, тъй като дейността продължавала
да се извършва и работата на ищцата се изпълнявала от друг служител.
Издадената заповед била немотивирана, защото не сочела за какъв период от
време се отнася намаляването на обема на работа и спрямо кой точно момент
е направена съпоставката. Оспорено е извършването на подбор между всички
служители на същата и сходни длъжности като заеманата от ищцата, като се
твърди и липса на обективно съответствие на поставените оценки по приетите
показатели с действителните качества на работниците. Ищцата се е позовала
на нарушение на разпоредбата на чл. 333, ал. 4 от КТ, изискваща
предварително писмено съгласие на синдикалното ръководство, предвид
това, че била член на синдикалната организация на КНСБ при ответника.
Работодателят не спазил процедурата по чл. 11 от КТД и не изпълнил
задължението си по чл. 15 от същия да предложи на ищцата друго работно
място /длъжност/ в дружеството. Не спазил и разпоредбите на чл. 333, ал. 1, т.
3 и ал. 2 от КТ – тъй като ищцата страда от захарен диабет (болест, включена
в Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат
особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ), той можел да прекрати
трудовото й правоотношение на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ само
3
с предварително разрешение на инспекцията по труда, като вземе и мнението
на трудово експертната лекарска комисия, което не било изпълнено.
Ответникът е оспорил исковете като неоснователни с твърдения, че е
налице реално намаление обема на работа и че е спазил изискванията за
извършване на подбор с подробно развити съображения за спазване на
Система за определяне необходимата численост на персонала в пощенските
станции /СОНЧП в ПС/, приета с решение от заседание на Съвета за социално
сътрудничество /ССС/, както и приети Правила за осъществяване на подбор
на работници и служители в „Български пощи” ЕАД. В отговора са изложени
и твърдения в обосноваване намаляването на обема на работата според
показателите в раздел VІ на СОНЧП в ПС, с които се определя броя и
числеността на персонала, пряко ангажиран с предоставяне на услуги на гише
в пощенските станции. В предвидения от т. 11 от Правилата петдневен срок
от получаване на уведомлението за извършения подбор (на 25.04.2023г.)
ищцата имала право, но не подала възражение по резултата от подбора, който
бил извършен по установени от работодателя критерии: образование и
допълнителни квалификации свързани с длъжността; трудов стаж и
професионален опит; компютърни умения; технологична дисциплина;
качество на работа и умения за работа в екип. При спазване разпоредбите на
чл. 333, ал. 4 вр. чл. 328 от КТ и чл. 17 от КТД бил съставен протокол от
заседание на 10.03.2023г. с представител на Синдикална федерация на
съобщенията към КНСБ за взето решение след прилагане на СОНЧП в ПС да
се извърши подбор съгласно Правилата за длъжността „касиер-гише” в ПС Д.
Ц с указания при извършване на подбора да се спазват правилата за
обективност, прозрачност и справедливост. В чл. 15 във вр. с чл. 9 от КТД
била предвидена възможност при прекратяване на трудовите правоотношения
с работници и служители на дружеството на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, т. 3,
т. 4 от КТ да се спазват условията на чл. 9 от КТД, според който може, без да
е задължително, да се предложи на подлежащите на уволнение заемане на
свободни работни места. Ответникът не е оспорил, че не са изискани преди
уволнението на ищцата предварително разрешение на инспекция на труда и
мнението на ТЕЛК, но е заявил, че особената закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 и
ал. 2 от КТ при уволнението на ищцата не е приложима. Възразил е по
приемането като писмени доказателства на представените с исковата молба
амбулаторни листи, представляващи прегледи за извършени консултации на
ищцата през периода 2014 - 2022г., тъй като в тях не се установява
категорично, че лицето боледува от болест, определена в Наредба № 5 за
болестите, при които работниците боледуващи от тях имат особена закрила
съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ. В тази връзка е изтъкнал и, че задължение на
работниците и служителите било своевременно да уведомяват работодателя
за настъпили промени в социалното си положение и здравно състояние на
основание чл. 14, ал. 4 от КТД, което задължение ищцата не е изпълнила. Тя
не е представила решение на ТЕЛК, с което да е определено, че попада в
Наредба № 5, поради което хипотезата на чл. 333, ал. 2 от КТ била
4
неотносима.
В писмено становище с вх.№ 13377/27.07.2023г., подадено в срока по
чл. 312, ал. 2 от ГПК, ищцата е посочила, че е представяла пред работодателя
си медицински документи, от които било видно, че е болна от захарен диабет.
Същите обаче не били представяни с цел да се ползва закрила при уволнение,
а при ползване на отпуск поради временна неработоспособност.
Работодателят бил запознат със заболяването й и по повод извършваните
годишни медицински прегледи и изследвания на работещите от Служба за
трудова медицина. Ищцата не била запозната със задължението си да
уведомява работодателя си при промени в „социалното си положение и
здравното си състояние“ , регламентирано в чл. 14, ал. 4 от КТД; с правилата
за извършване на подбор, съгласно чл. 17, ал. 5 от КТД. Допълнително е
навела твърдения, че работодателят допуснал смесване на процедурите за
извършване на подбор при съкращаване на щата и при намаляване обема на
работа, описани в чл. 18 от КТД, тъй като представените с отговора
документи сочели, че е проведен подбор съгласно чл. 18, ал. 1 от КТД, т.е.
при съкращаване на щат, а не за намаляване обема на работата, на каквото
основание бил прекратен договорът на ищцата. Пояснено е наведеното в
исковата молба възражение, че в подбора не са участвали всички работници и
служители, изпълнявали същата или сходна с работата на ищцата дейност –
неправилно в представения от ответника протокол № 2/25.04.2023г. за
резултатите от подбора били включени само служители, работещи в ПС
„Д.Ц.“ /Централна поща/, без служителите в останалите пощенски станции в
града както и в пощенските станции в другите градове в областта.
Установено е по делото, че към датата на уволнението ищцата е заемала
длъжността „***“ (ПС I категория) в ПС Д. Ц (Д.Ц.) в РУ „Североизточен
регион /ОПС Д./ към „Български пощи“ ЕАД по силата на трудов договор №
34 от 10.08.1998г. с последно допълнително споразумение към него от
14.02.2023г. Със заповед № 77 на директора на Регионално управление
„Български пощи“ гр. В. трудовото й правоотношение е прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 23.05.2023г., на която дата
заповедта й е връчена.
Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ
работодателят може да уволни само с предварително разрешение на
инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, който
боледува от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването,
като по силата на ал. 2 в този случай преди уволнението се взема мнението и
на трудово-експертната лекарска комисия. Когато в исковата молба се
твърди, че при упражняване правото си да прекрати трудовото
правоотношение работодателят е допуснал процесуални нарушения на
разпоредбите на чл. 333, ал. 1 и ал. 2 от КТ, преди всички други наведени
основания за незаконност на уволнението подлежи на изследване попада ли
ищецът в кръга на лицата, по отношение на които се прилагат горните
защитни норми и спазена ли е от работодателя процедурата по прилагане на
5
предварителната закрила. Правилно първоинстанционният съд е поставил на
обсъждане преди всички останали въпросите ползва ли се ищцата от закрила
при уволнение и спазил ли е работодателят изискванията на закона в тази
връзка. Разпоредбата на чл. 333 от КТ е императивна и нарушаването
опорочава процедурата по закрилата при уволнение. Както липсата на
разрешение от инспекцията по труда, когато са налице предпоставките на чл.
333, ал. 1 от КТ, така и липсата на мнение на ТЕЛК в случаите на
трудоустрояване и заболяване по Наредба № 5 за болестите, при които
работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1
от КТ, води до нарушаване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 от КТ
и съгласно чл. 344, ал. 3 от КТ е основание за отмяна на уволнението без да се
разглежда спорът по същество (в този смисъл решение № 424 от 26.05.2010г.
на ВКС по гр. д. № 1644/2009г., III г.о.).
Районният съд е приел за установено по делото, че ищцата страда от
захарен диабет - заболяване, посочено в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила
съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ, издадена на основание последната разпоредба,
въз основа представените с исковата молба амбулаторни листове с номера
000476/25.03.2021г., 000260/26.02.2014г., 002117/02.12.2016г.,
001360/04.09.2018г. Тези писмени доказателства не са били оспорени от
ответника по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, поради което и районният съд не е
допуснал сочения от ответника във въззивната жалба пропуск във връзка с
разпределяне на доказателствената тежест. С доклада по делото правилно е
вменено в тежест на ищцата доказването същата да боледува от посоченото
от нея заболяване. Наведеното от ответника възражение е относимо към
доказателствената стойност на представените по делото документи и предвид
поддържането му и във въззивната жалба пред окръжния съд е допусната
съдебно-медицинска експертиза с вещо лице лекар-ендокринолог. След
извършен преглед на ищцата и въз основа съдържащите се по делото
медицински документи, както и на базата на проведени изследвания, вещото
лице е дало заключение, че ищцата страда към настоящия момент и към
датата на уволнението – 23.05.2023г. също е страдала, с давност от месец
февруари 2013г., от неинсулинозависим захарен диабет (захарен диабет тип
ІІ), който е добре контролиран, без данни за настъпили хронични усложнения,
на фона на двойна перорална антидиабетна терапия – изходно от 2013г. и
надграждана и коригирана последователно през 2021г. и 2022г. поради
влошаване на метаболитния контрол. Експертизата е изготвена от специалист
с необходимите познания в областта на медицината и по-специално
ендокринологията, не е оспорена от страните и затвърждава обективираното в
представените от ищцата амбулаторни листи нейно заболяване. Въз основа на
заключението различен извод от направения от районния съд, че ищцата е
страдала към датата на уволнението от захарен диабет, не следва.
Заболяването „захарен диабет“ е сред номенклатурата от болестите по
чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987г. за болестите, при които
6
работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1
от КТ и допълнителната закрила по чл. 333, ал. 2 от КТ. Заболяването е
посочено в т. 6 на чл. 1, ал. 1 от Наредбата като "захарна болест", без
разграничение и изключване на негови разновидности и форми. Въпросите за
разновидностите на захарната болест (а и на останалите пет вида
заболявания), за това дали проявената конкретна разновидност на
предвиденото по вид заболяване обуславя закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ,
и дали боледуващ работник има нужда от закрила, са медицински и за
тяхното разрешаване са необходими специални знания. Затова законодателят
е предвидил в чл. 333, ал. 2 от КТ, че за изясняването на последния въпрос е
необходимо преди да бъде извършено уволнението, като предпоставка за
неговата законност, да се вземе мнението и на трудово-експертната лекарска
комисия (ТЕЛК). Неправилно е разбирането на ответника, че тази закрила е
неприложима за ищцата по причина, че тя не е представила пред
работодателя си решение на ТЕЛК. Процедурата по чл. 333, ал. 1 и ал. 2 от КТ
точно е възприета от районния съд като протичаща в следната поредност: 1.
работодателят трябва да събере информация като поиска от работника да му
представи документи за твърдяното заболяване (които могат да бъдат
различни и не непременно вече издадено решение на ТЕЛК); 2. работодателят
трябва да представи тази информация с искане за мнение на ТЕЛК; 3. след
като получи мнението на ТЕЛК, работодателят трябва да направи искане,
придружено с мнението на ТЕЛК, за разрешение от инспекция по труда.
Изискването по чл. 333, ал. 2 от КТ да бъде взето предварително мнението на
ТЕЛК е с адресат работодателя. Негово е задължението да уведоми ТЕЛК и
да представи пред нея получените от работника/служителя медицински
документи с искане за даване на мнение, съгласно чл. 3 от Наредба № 5 от
20.02.1987г. Негово е задължението и преди уволнението да поиска
разрешение от съответната инспекция по труда, в случая Дирекция
“Инспекция по труда” – Д. (така чл. 5 от Наредба № 5 от 20.02.1987г.). Дори
при поискване работникът/служителят да не е представил медицински
документи, щом е уведомил работодателя си, че страда от съответното
заболяване, последният има задължението да проведе процедурата по
Наредба № 5 от 20.02.1987г., именно защото преценката за конкретната
разновидност на изброените заболявания не може да се извърши от
работодателя, а изисква специални познания (така решение № 61/02.04.2015г.
по гр.д.№ 4165/2014г. на ВКС, ІІІ г.о.). Съгласно чл. 4, ал. 1, изр. 2 от Наредба
№ 5 от 20.02.1987г., ако за изясняване здравословното състояние на лицето се
налагат допълнителни медицински изследвания и преглед, ТЕЛК следва да
вземе решението си след тяхното извършване.
Няма данни по делото, няма и твърдения, че преди датата на
уволнението работодателят е поискал мнението на ТЕЛК и предварителното
съгласие на инспекцията, като с оглед заболяването на ищцата е бил длъжен
да стори това. За да пристъпи към прилагане на процедурата по закрила при
уволнение, работодателят следва да бъде уведомен от работника/служителя,
7
че последният страда от заболяване по чл. 1, ал. 1, т. 1 - 6 от Наредба № 5 от
20.02.1987г. Ако попитан, работникът/служителят потвърди, че не страда от
посочените заболявания, за работодателя не може да възникне задължението
по прилагане на следващите действия във връзка със закрилата при
уволнение. За целта той следва да е отправил нарочно искане до
работника/служителя, който предстои да бъде уволнен, да заяви дали страда
от заболявания по Наредба № 5 от 20.02.1987г. С разпоредбите на чл. 2 и чл. 3
от Наредба № 5 от 20.02.1987г. работодателят е задължен да събере от
работника медицински документи в случаите, когато последният, попитан -
твърди, че страда от заболяване, посочено в чл. 1 и да ги предостави на ТЕЛК.
Разпоредбата на чл. 2 от Наредбата вменява и задължение на работниците,
които страдат от посочените в нея болести - при поискване да представят в
предприятието медицински документи (епикриза, медицинско удостоверение
и др.) от лечебно-профилактичните заведения, където се лекуват или се водят
на диспансерен учет. Няма по делото доказателства, а и твърдения, че
работодателят е отправил нарочно искане до ищцата да заяви дали страда от
заболявания по Наредба № 5 от 20.02.1987г., както и няма такива тя да е
потвърдила, че не боледува от някои от тях и в частност от захарен диабет.
Че работодателят е бил известен за заболяването, от което ищцата
страда, както тя е заявила в писменото си становище с вх.№
13377/27.07.2023г., по делото няма доказателства. Трудовото досие не е
представено в цялост и неговото съдържание не е установено. Не е доказано
ищцата да е ползвала отпуск за временна нетрудоспособност, разрешаван й
по повод заболяването „захарен диабет“, респективно с представяне на
издадения болничен лист пред работодателя той да е осведомен за болестта й.
Няма данни заболяването да е установено при провеждани периодични
медицински прегледи на работещите в предприятието. Разпитаният свидетел
С.Г. (ръководител на Областна пощенска станция) е заявил, че в
предприятието няма медицински документи за заболяването на ищцата, както
и, че всички служители са запознати със своите права и задължения по КТД.
Всичко това обаче не освобождава работодателя от задължението му във
връзка с конкретното уволнение предварително да събере информация дали
работникът/служителят страда от заболяване и да поиска от него да му
представи документи, ако той твърди наличие на заболяване.
Закрилата по чл. 333 от КТ има обективен характер и цели да запази
работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и
хуманни критерии. За нейното приложение няма значение дали работникът е
изпълнил задълженията си по чл. 2 от Наредбата, а има единствено значение
дали към датата на връчване на заповедта за уволнение той е страдал от
заболяване, посочено в чл. 1 от Наредбата (така решение № 492 от
17.06.2010г. на ВКС по гр.д.№ 477/2010г., ІV г.о., ГК). Практиката допуска
само едно изключение от принципа, че закрилата има обективен характер и то
е когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не
страда от заболяване, за което се предвижда закрила (така решение № 355 от
8
17.06.2010г. на ВКС по гр. д. № 477/2010г., IV г.о.). Във всички други случаи
неизпълнението на задълженията на работника да уведоми работодателя за
заболяването или да представи документи за него няма правно значение за
действието на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ.
В конкретния случай работодателят не е бил изрично уведомен от
ищцата, че страда от заболяване, включено в чл. 1 от Наредбата – нито
предварително в течение на действието на трудовия договор, нито конкретно
по повод на уволнението. Когато със своето поведение
работникът/служителят сам е осуетил произнасяне на ТЕЛК и на инспекцията
по труда, въпреки че работодателят е предприел всички нужни действия за
спазване на процедурата на чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от КТ, той не може да
черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Отказът да се
предостави при поискване от работодателя на информация за заболяване по
чл. 1 от Наредбата е проява на недобросъвестност от страна на работника,
стига да не се касае за новопридобито или установено след това заболяване,
като вината на работника и служителя се предполага, като тя в гражданското
право е неполагане на дължимата грижа (така решение № 246 от 12.07.2013г.
на ВКС по гр. д. № 711/2012г., IV г.о.). За да се приеме обаче, че ищцата е
въвела умишлено в заблуждение работодателя относно здравословното си
състояние, предвид позоваването във въззивната жалба на проявена от
служителя недобросъвестност по смисъла на чл. 8 от КТ, е необходимо да
бъде доказано изпълнението на задължението на работодателя по чл. 1, ал. 2
от Наредбата – ответникът е следвало изрично да запита ищцата дали страда
от някоя от болестите, посочени в ал. 1, а тя да е укрила тази информация – да
не го е уведомила за заболяването си. Само ако работодателят стриктно
изпълни задължението си по чл. 1, ал. 2 от Наредбата, може да се приеме
проява на недобросъвестност у работника/служителя, който не е съобщил на
работодателя си за налично страдание, обуславящо ползване на закрила.
Точното изпълнение на задължението по чл. 1, ал. 2 от Наредбата изисква
работодателят да поиска от определения за уволнение работник/служител
информация дали той страда от заболяване, което му дава право на
предварителна закрила при уволнение, при това чрез посочване на тези
заболявания. Тогава, ако работникът/служителят декларира, че не страда от
включените в списъка заболявания и ако работодателят не е разполагал към
същия момент с информация за такова негово заболяване, уволнението,
извършено без мнението на ТЕЛК и без предварителното разрешение на
инспекцията по труда, дори при съществуващо заболяване, не може да бъде
признато за незаконно. В този смисъл - решение № 146 от 8.05.2014г. на ВКС
по гр. д. № 4442/2013г., IV г.о.; решение № 187 от 7.10.2019г. на ВКС по гр. д.
№ 4303/2018г., III г.о.;
Твърдения да е изискал от ищцата нарочна информация за заболявания,
включени в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5, ответникът не е навел по делото. В
отговора на исковата молба той се е позовал на неизпълнение на установено с
чл. 14, ал. 4 от КТД задължение на ищцата своевременно да уведомява
9
работодателя за настъпилите промени в здравословното си състояние, което
във въззивната жалба е квалифицирал като проява на недобросъвестност. По
виждането на ответника, работодателят се освобождава от своето задължение
по Наредба № 5 от 20.02.1987г. да поиска от работника/служителя, обвързан
от КТД, предварителна информация дали страда от заболяване, даващо му
специалната закрила при уволнение, ако той (работникът) не го е уведомил
своевременно в хода на действие на трудовия договор за настъпили промени
в здравословното му състояние. С други думи, според ответника, ако
работникът/служителят не е уведомил работодателя си при възникване на
трудовото правоотношение или по-късно за това, че същият се е разболял от
някоя от болестите по чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987г., то спрямо
работодателя следва да се приеме, че за този служител изобщо не би била
приложима закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от КТ,
респективно за работодателя не възниква нито едно от задълженията по
Наредба № 5 от 20.02.1987г. Това виждане не може да бъде споделено.
Действително, ищцата е била член на СО на КНСБ при ответника (така
удостоверение на л. 78 от делото на ДРС) и позоваването й на непознаването
на КТД, който е обвързващ за нея, не може да послужи като аргумент в нейна
полза. Съгласно чл. 14, ал. 4 от КТД, работниците и служителите са длъжни
своевременно да уведомяват работодателя за настъпилите промени в
социалното положение (адрес, образование, квалификация и други) и
здравословното си състояние. Неизпълнението на задължението по чл. 14, ал.
4 от КТ от работника/служителя текущо да осведомява работодателя за
промени в здравословното си състояние обаче не освобождава работодателя
от неговото задължение при предприемане на уволнение да събере
предварителна информация дали лицето страда от болести, посочени в чл. 1,
ал. 1 от Наредбата. Задължението на работодателя по Наредба № 5 от
20.02.1987г., издадена на основание чл. 333, ал. 1 от КТ, е императивно
установено и не може да бъде дерогирано по договорен път. Освен това
клаузата на чл. 14, ал. 4 от КТД не препраща изрично към процедурата по
прекратяване на трудовото правоотношение и не придава на задължението на
работника/служителя текущо (своевременно) да информира работодателя си
при промяна на здравословното му състояние някакво значение във връзка
със специалната закрила по чл. 333, ал. 1 от КТ. Тя не предвижда и конкретни
последици при неизпълнение от страна на работника/служителя, които да
настъпят за него, респективно не освобождава работодателя от задълженията
му по Наредба № 5 от 20.02.1987г. В тази връзка в показанията си свидетелят
Г. свързва представянето на медицински документи с правата на
работниците/служителите по провежданата в предприятието социална
политика и подпомагане, а не със закрилата при уволнение. За да се приеме,
че ищцата умишлено е укрила своето заболяване по повод упражненото от
работодателя право на уволнение, е необходимо работодателят изрично да я е
запитал дали страда от някоя от болестите, изискващи предварителна закрила
по чл. 333 от КТ и по повод това запитване тя да не му е съобщила за
10
болестта си. Само когато незнанието на работодателя за предпоставки за
закрила произхожда от липсата на отговор или от укриване на информация от
страна на работника/служителя, но след отправено до него запитване за
закрила, работодателят не носи отговорност поради нарушение на чл. 333 от
КТ. В случай обаче като процесния - когато незнанието на работодателя е
резултат на липса на отправено от него питане до работника/служителя за
наличието на закрила, работникът се ползва от закрилата и от последиците на
неприлагането й (така решение № 66 от 12.02.2014г. на ВКС по гр.д.№
5417/2013г., ІV г.о., ГК).
При така изложеното, предвид допуснатото нарушение, процедурата по
реализиране на предварителната закрила не е осъществена, което нарушение
съставлява абсолютно отменително основание. Извършеното уволнение е
незаконно и съдът следва да отмени заповедта за уволнение само на
основание неспазване на предварителната закрила при уволнение, без да
разглежда трудовия спор по същество (така чл. 344, ал. 3 от КТ), поради което
и не е необходимо изследване на въпроса дали са спазени останалите
предпоставки за законност (наличието на реално намаляване обема на работа,
извършването на подбор) и обсъждане на представените във връзка с тях
доказателства.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и правилно е уважен от
районния съд, а като обусловен от този резултат, основателен е и също
законосъобразно е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване
на ищцата на предишната й работа. Съответно в полза на ищцата правилно са
възложени и направените от нея разноски по водене на делото. Обжалваното
решение следва да бъде потвърдено изцяло.
При неоснователност на жалбата въззивникът няма право на разноски за
водене на делото пред окръжния съд, а такива се следват в полза на
въззиваемата страна. Нейните разноски се изразяват в платено адвокатско
възнаграждение в размер на 936 лева с ДДС, което е оспорено от въззивника
като прекомерно. Възнаграждението, което страната е платила за оказаната й
адвокатска защита, не надвишава минималния размер по чл. 7, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения - минималната месечна работна заплата за страната към
момента на сключване на договора за правна помощ възлиза на 933 лева,
съгласно ПМС № 193/12.10.2023г. Възражението на въззивника за
прекомерност на възнаграждението от 936 лева, обосновано с довода, че
упълномощеният адвокат се е явил само в едно съдебно заседание и не е взел
участие в проведените преди него две такива, не е основателно.
Пълномощникът на въззиваемата страна е изготвил отговор на подадената
срещу първоинстанционното решение жалба, представил е писмено
становище в първото заседание поради невъзможност за лично явяване и е
осъществил процесуалното представителство в заседанието по същество, като
първите две проведени заседания са отложени поради неизготвяне
заключението от вещото лице. Платеният от страната хонорар на адвоката
11
съответства на оказаната правна защита, преценена съобразно сложността на
делото, поради което няма основание за намаляване на уговореното
минимално възнаграждение по сочената от въззивника причина то да е
прекомерно.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК въззивникът следва да плати по
сметката на Окръжен съд – Добрич разноските за възнаграждение за вещо
лице в размер на 355,93 лева.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 806 от 26.10.2023г. по гр.д.№ 1341/2023г.
по описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА„Български пощи“ ЕАД, с ЕИК *********, гр. С., район ***,
да плати на М. Д. Т. с ЕГН ********** от гр. Д.***, сумата от 936 лева,
съставляваща платено адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
ОСЪЖДА„Български пощи“ ЕАД, с ЕИК *********, гр. С., район ***,
да плати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд
– Добрич сумата от 355,93 лева, съставляваща платено възнаграждение за
вещо лице.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
обявяването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12