№ 3645
гр. С., 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110157298 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124 ГПК.
Ищецът ПЛ. Б. Р., чрез адв. Д., извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че с изпълнителен лист от 14.01.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 24957/2012 г. по
описа на СРС, 59 състав, е бил осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
следните суми: 932,48 лева, представляваща главница по сключен договор за кредит; 222,52
лв. – възнаградителна лихва за периода 02.12.2010 г. – 10.02.2011 г.; 129,59 лв. – мораторна
лихва върху главницата за периода 23.12.2010 г. – 02.05.2012 г., както и 125,69 лв. –
разноски по делото. Въз основа на горецитирания изпълнителен лист било образувано изп.
д. № 20138500400461 по описа на ЧСИ А.Б., като с молба от 22.07.2015 г. ответното
дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД представило договор за прехвърляне на
процесното вземане и направило искане за конституирането му като взискател по
изпълнителното дело. Поддържа, че последното валидно извършено изпълнително действие
по образуваното изпълнително дело представлявало депозирана на 17.05.2013 г. молба от
длъжника, с която се задължавал доброволно да погаси задължението чрез частични
плащания. След тази дата твърди, че по изпълнителното дело не били предприети
принудителни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, в периода 17.05.2013
г. до 17.05.2015 г., поради което на 17.05.2015 г. изпълнителното дело било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона. Поддържа, че задълженията,
претендирани с горецитирания изпълнителен лист, се явявали погасени по давност към
датата на подаване на исковата молба, тъй като считано от 17.05.2013 г. до 17.05.2018 г. е
изтекъл петгодишен период от време, през който взискателят бездействал. Ето защо моли
съда да уважи предявения иск, като признае за установено, че ищецът не дължи на
ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД следните суми: 932,48 лева,
представляваща главница по сключен договор за кредит; 222,52 лв. – възнаградителна лихва
за периода 02.12.2010 г. – 10.02.2011 г.; 129,59 лв. – мораторна лихва върху главницата за
периода 23.12.2010 г. – 02.05.2012 г., както и 125,69 лв. – разноски по делото, за които суми
е издаден изпълнителен лист от 14.01.2013 г. по ч.гр.д. № 24957/2012 г. по описа на СРС, 59
състав, за събирането на които е образувано изп. д. № 20138500400461 по описа на ЧСИ
А.Б., поради погасяването на вземането по давност. Претендира направените по делото
1
разноски.
В срока за отговор ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, чрез юрк. В.,
оспорва предявения иск при възражения, че по време на образуваното изп.д. № 311/2013 г.
били предприети редица изпълнителни действия, всяко от който прекъсващо погасителната
давност. Ето защо моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна, като
претендира и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото са
установява, че на 14.01.2013 г. в полза на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е бил
издаден изпълнителен лист срещу ПЛ. Б. Р. въз основа на заповед за изпълнение от
27.06.2012 г. на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 24957/2012 г. по описа
на СРС, за следните суми: 932,48 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва от
19.05.2012 г. до изплащането й; 222,52 лв. – възнаградителна лихва за периода 02.12.2010 г.
– 10.02.2011 г.; 129,59 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 23.12.2010 г. –
02.05.2012 г., както и 125,69 лв. – разноски по делото.
Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е подал на 10.04.2013 г. молба
до частен съдебен изпълнител А.Б., с рег. № 850 на КЧСИ за образуване на изпълнително
производство. С молбата, взискателят е възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия
по принудително събиране на вземанията. Въз основа на подадената молба е било
образувано изпълнително дело под № 20138500400461, като със съобщение с изх. № 39741
от 18.04.2013 г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която е
била връчена чрез неговия син на 29.04.2013 г. В поканата е било посочено, че е наложен
запор върху банковите сметки на длъжника, както и е била насрочена дата за опис на
движими вещи за 08.05.2013 г.
На 18.04.2013 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени и запорни съобщения
за налагане на запори върху евентуално съществуващите сметки на длъжника до множество
банки, получени на 26.04.2013 г. и 07.05.2013 г., като със съобщение изх. № 157739 от
30.04.2013 г. „Банка ДСК“ ЕАД уведомила ЧСИ Б. на 09.05.2013 г., че запорът бил наложен
по наличната сметка на длъжника, като върху вземането на длъжника по посочената сметка
имало и други претенции.
На 07.05.2013 г. длъжникът ПЛ. Б. Р. подал молба до ЧСИ Б., в която посочил, че се
задължава между 01.06.-06.06.2013 г. да внесе сума в размер на 763,01 лв., представляваща
30% от общо дължимата сума по делото, след което ежемесечно в същия период да внася по
10% от сумата. С оглед изложеното, помолил насроченият за 08.05.2013 г. опис на движими
вещи да бъде отменен.
На 22.07.2015 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД подало молба до ЧСИ Б. за
конституиране на дружеството като взискател по делото на основание чл. 429 ГПК с оглед
сключения между него и "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД договор за цесия от
15.05.2015 г., имащ за предмет и процесните принудително изпълнявани вземания по
горепосочения изпълнителен лист. Със същата молба на основание чл. 18 ЗЧСИ е било
възложено на ЧСИ да извършва всички необходими действия за нормалния ход на
изпълнителното производство. Към молбата е бил приложен договорът за цесия,
потвърждение от цедента и пълномощно от цедента, по силата на което се упълномощава
цесионера да уведоми длъжника.
На 06.07.2016 г. от частния съдебен изпълнител била изпратена призовка за
принудително изпълнение до ПЛ. Б. Р., в която било посочено, че по искане на взискателя
ЧСИ Б. насрочва опис на движимо имущество за 08.09.2016 г. от 12:30 часа. По делото няма
2
данни изпратената призовка да е била връчена на длъжника.
На 06.07.2016 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до
ЕТ „Р. – П.Р.“, в което било посочено, че във връзка с образуваното изпълнително дело ЧСИ
Б. налага запор по банковите сметки на длъжника. По делото няма данни изпратената
призовка да е била връчена на адресата.
На 06.07.2016 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до
„БОРАН 2015“ ЕООД, в което било посочено, че във връзка с образуваното изпълнително
дело ЧСИ Б. налага запор върху всяко възнаграждение за труд на длъжника ПЛ. Б. Р.. В
приложената към съобщението разписка е отразено, че същото е било връчено на основание
чл. 50 ГПК.
Със съобщение изх. № 126514 от 06.07.2016 г. „Банка ДСК“ ЕАД уведомила ЧСИ Б. на
17.08.2016 г., че запорът бил наложен по наличната сметка на длъжника, като върху
вземането на длъжника по посочената сметка имало и други претенции.
На 10.12.2016 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД подало молба до ЧСИ Б., с
която поискало да бъде изпратено напомнително съобщение до работодателя на длъжника
относно наложен запор на трудовото му възнаграждение.
На 29.12.2016 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено ново запорно
съобщение до „БОРАН 2015“ ЕООД, в което било посочено, че във връзка с образуваното
изпълнително дело ЧСИ Б. налага запор върху всяко възнаграждение за труд на длъжника
ПЛ. Б. Р.. По делото няма данни изпратеното съобщение да е било връчено на адресата.
На 07.08.2017 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД подало молба до ЧСИ Б., с
която поискало да се пристъпи към принудително изпълнение чрез насрочване на дата за
извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи, находящи се в дома на
длъжника.
На 23.08.2017 г. от частния съдебен изпълнител била изпратена нова призовка за
принудително изпълнение до длъжника ПЛ. Б. Р., в която било посочено, че се насрочва
опис на движимо имущество за 12.09.2017 г. от 12:00 часа. По делото няма данни
изпратената призовка да е била връчена на длъжника.
На 24.02.2018 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД подало молба до ЧСИ Б., с
която поискало да бъде извършена справка в НОИ – Регистър трудови договори на името на
длъжника ПЛ. Б. Р. за наличието на валидно сключени трудови договори, като при
наличието на такива, да бъдат предприети съответните изпълнителни действия с цел
обезпечаване на вземането.
На 12.11.2018 г. от частния съдебен изпълнител била изпратена нова призовка за
принудително изпълнение до длъжника ПЛ. Б. Р., в която било посочено, че се насрочва
опис на движимо имущество за 10.12.2018 г. от 15:00 часа. По делото няма данни
изпратената призовка да е била връчена на длъжника.
На 12.11.2018 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено ново запорно
съобщение до „ПЛИЙЗ“ ЕООД, в което било посочено, че във връзка с образуваното
изпълнително дело ЧСИ Б. налага запор върху всяко възнаграждение за труд на длъжника
ПЛ. Б. Р.. Съобщението е било връчено на адресата на 05.12.2018 г.
На 30.10.2020 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД подало молба до ЧСИ Б., с
която поискало да бъде извършена справка в електронния регистър на БНБ за разкрити
банкови сметки на името на длъжника и да бъдат наложени запори с цел обезпечаване на
вземането. Със същата молба било поискано да бъде насрочена дата за извършване на опис,
оценка и публична продан на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.
На 11.11.2020 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени и запорни съобщения
за налагане на запори върху евентуално съществуващите сметки на длъжника до множество
3
банки, получени на 12.11.2020 г., като със съобщение изх. № 23291 от 11.11.2020 г.
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД уведомила ЧСИ Б. на 20.11.2020 г., че признава
вземането, върху което е наложен запора, но по сметката на длъжника няма наличност.
На 12.08.2021 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД подало молба до ЧСИ Б., с
която поискало да бъде извършена справка в НОИ – Регистър трудови договори на името на
длъжника ПЛ. Б. Р. за наличието на валидно сключени трудови договори, като при
наличието на такива, да бъдат наложени запори с цел обезпечаване на вземането. Със
същата молба било поискано да бъде насрочена дата за извършване на опис, оценка и
публична продан на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.
На 17.08.2021 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до
„ПИ-ЕЛ СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН“ ЕООД, в което било посочено, че във връзка с
образуваното изпълнително дело ЧСИ Б. налага запор върху всяко възнаграждение за труд
на длъжника ПЛ. Б. Р.. Съобщението е било връчено на адресата на 23.08.2021 г.
С уведомително писмо от 23.08.2021 г. дружеството „ПИ-ЕЛ СИ МАРКЕТИНГ
ФЕЙШЪН“ ЕООД уведомило ЧСИ Б. на 25.08.2021 г., че: признава за основателно
вземането, върху което се налага запорът; няма претенции от други лица върху същото
вземане и не е наложен запор по друг изпълнителен лист върху това вземане.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Предмет на производството по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на
изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не
законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право
обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се
основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този
момент се формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК в заповедното производство, тъй като към датата неговото изтичане настъпва
преклудиращото действие за сочене на възражения.
В разглеждания случай ищецът основава отрицателния си установителен иск на
петгодишна погасителна давност, текла от 17.05.2013г. – когато е било извършено
последното валидно изпълнително действие, като сочи, че считано от 17.05.2015 г. делото е
било прекратено по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а давността е изтекла на
17.05.2018 г. Т. е. претенцията е основана на новонастъпили факти, което съответно
обуславя наличието на правен интерес за ищеца да претендира по исков ред установяване на
несъществуването на изпълняемите права.
Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е
да докаже, че разполага с вземания в претендираните размери, които подлежат на
принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на
течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на принудително
изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е
облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен
на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу
дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение
4
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години.
Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни
последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на
регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали
претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на
длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – виж например
Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от
23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК.
По изложените съображения съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да
намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице влязла в сила заповед за
изпълнение поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК (в този смисъл са Решение № 1057 от 13.02.2019 г., постановено по в. гр. д. №
5532/2018 г. по описа на СГС, ГО, II – „Е“ въззивен състав; Решение № 2532 от 23.04.2020 г.
постановено по в. гр. д. № 10580/2019 г. по описа на СГС, ГО, III – „Б“ въззивен състав,
Решение № 791 от 24.04.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3948/2012 г. по описа на САС,
недопуснато до касационно обжалване с определение № 310 от 27.02.2014 г. по гр.д. №
6240/2013 г. по описа на ВКС, III г.о.; Решение № 3857 от 12.06.2018 г., постановено по в.
гр. д. № 2731/2018 г. по описа на СГС, ГО, IV – „А“ въззивен състав; Решение № 577 от
26.01.2018 г., постановено по в. гр. д. № 5723/2017 г. по описа на СГС, ГО, II – „В“ въззивен
състав; Решение № 5246 от 14.07.2017 г. по гр. д. № 2532/2017 г. по описа на СГС, ГО, II –
„Е“ въззивен състав и др.).
В този смисъл и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на
процесната заповед за изпълнение - в случая най-късно на 14.01.2013 г. (когато е бил
издаден изпълнителният лист, тъй като не са релевирани твърдения, нито са ангажирани
данни за по-ранен момент на влизането й в сила), е започнала да тече нова петгодишна
давност.
Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по
тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ. Примерно са посочени и
действията, които биха могли да прекъснат давността, ако са направени в рамките на висящ
изпълнителен процес (и разбира се, преди нейното изтичане) - насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. От дадените примери
може да се заключи, че действие, с което взискателят отправя искане да се приложи
изпълнителен способ, е годно да прекъсне давността (както е посочено и в цитираното
тълкувателно решение, молбата за образуване на изпълнителното дело, ако съдържа
изпълнителен способ, прекъсва давността). Че искането за прилагане на изпълнителен
способ прекъсва давността, е посочено и в диспозитива на т. 10 от цитираното ТР -
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето изпълнителното действие. Взискателят има задължение със свои действия да
поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В
изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали
5
да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да
не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали
и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер.
Следва да бъде споделена съдебната практика на ВКС и СГС, обективирана в Решение
№ 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, Определение № 248
от 1.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3647/2020 г., IV г. о., Решение № 93 от 17.05.2021 г.,
постановено по гр. д. 2766/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., Решение № 265138 от
29.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2334/2021 г., Решение № 265417 от 10.08.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 4154/2020 г., Решение № 265910 от 28.09.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
1077/2021 г. и др., съгласно която, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,
че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито
ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса
за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото
на изпълнителните дела.
В разглеждания случай, независимо от обстоятелството, че съдебният изпълнител не е
постановил своевременно акт за прекратяване на принудителното изпълнение поради
настъпила "перемпция", от събраните по делото доказателства се установява, че посоченото
изпълнително производство е било прекратено по право – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, считано от
07.05.2015 г., тъй като последното действие е било извършено на 07.05.2013 г. (признанието
на длъжника за дължимост на претендираните суми). Следователно новата петгодишна
давност е започнала да тече от датата на настъпилата перемпция на изпълнителното дело –
07.05.2015 г. (виж Решение № 265138 от 29.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2334/2021 г. и
др.). С подаването на молба, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен
способ или наличие на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, давността се счита за прекъсната на
основание чл. 116, б. "в" от ЗЗД. В този смисъл са и мотивите към т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ,
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес
- с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В тази връзка следва да
се посочи, че за прекъсването на давността с отправено от взискателя искане за прилагане на
конкретен изпълнителен способ, е без значение дали съдебният изпълнител е предприел или
не е предприел конкретни действия във връзка с това искане, тъй като от значение за
развитието на изпълнителния процес е дали кредиторът действа. Ето защо, настоящият
съдебен състав приема, че с молбата на взискателя от 22.07.2015 г., с която е осъществил
възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, давността за принудително събиране на вземането е била
прекъсната. Същата е била отново многократно прекъсната в периода 2016 г. – 2021 г., като
от подробно описаната по – горе фактическа обстановка е видно, че взискателят не е
бездействал и е искал прилагането на изпълнителни способи. Давността е била прекъсната и
с изпратеното на 17.08.2021 г. от частния съдебен изпълнител запорно съобщение до „ПИ-
6
ЕЛ СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН“ ЕООД за налагане на запор върху всяко възнаграждение
за труд на длъжника ПЛ. Б. Р., което е било връчено на адресата на 23.08.2021 г. От
последната посочена дата до момента (до приключването на съдебното дирене в настоящата
инстанция) не е изтекъл изискуемия срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което и процесните
вземания не са погасени по давност.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски има единствено ответникът. На основание
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за претендираното юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ПЛ. Б. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „О.К. - 1“,
бл. 602, вх. „Г“, ап. 86, срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П.В.“ № 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2,
иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
ПЛ. Б. Р. не дължи чрез принудително изпълнение на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”
ЕАД следните суми: 932,48 лева, представляваща главница по договор за кредит сключен
между ПЛ. Б. Р. и "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, вземанията по който били
прехвърлени впоследствие от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД с договор за цесия от 15.05.2015 г.; 222,52 лева – възнаградителна
лихва за периода 02.12.2010 г. – 10.02.2011 г.; 129,59 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода 23.12.2010 г. – 02.05.2012 г., както и 125,69 лева – разноски по
делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.01.2013 г. по ч.гр.д. № 24957/2012
г. по описа на СРС, 59 състав, за събирането на които е образувано изп. д. №
20138500400461 по описа на ЧСИ А.Б..
ОСЪЖДА ПЛ. Б. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „О.К. - 1“, бл. 602, вх. „Г“,
ап. 86, да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „П.В.“ № 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7