Решение по дело №230/2022 на Районен съд - Харманли

Мотиви към Решение № 75 от 01.06.2022г., постановена по НОХД № 230 по описа за
2022г. на РС-Харманли

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Ивайловград е внесла в
съда обвинителен акт срещу ИЛ. СТ. Т. за това, че от 17.03.2020г. до 19.03.2021г. в гр. С***,
на ул. „Р**“ дом №*** в съучастие като извършител с Н. Т. М. от гр. С***, като пълнолетно
лице улеснил непълнолетно лице от мъжки пол – сина си Д. ИЛ. Т., роден на ****г. и лице
от женски пол – АН. Т. М., родена на ****г., което не е навършило 16-годишна възраст да
заживеят съпружески, без да са сключили брак, като ги приел и предоставил помещение в
дома си – престъпление по чл. 191, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение на Н. Т. М., за това че от
17.03.2020г. до 19.03.2021г. в гр. С***, на ул. „Р**“ дом №*** в съучастие като извършител
с ИЛ. СТ. Т. от гр. С***, като пълнолетно лице улеснила непълнолетно лице от мъжки пол –
сина си Д. ИЛ. Т., роден на ****г. и лице от женски пол – АН. Т. М., родена на ****г., което
не е навършило 16-годишна възраст да заживеят съпружески, без да са сключили брак, като
ги приела и предоставила помещение в дома си – престъпление по чл. 191, ал. 2 вр. чл. 20,
ал. 2 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на РП-Хасково, ТО-Харманли поддържа
повдигнатото обвинение, като счита същото за доказано. Счита, че от събрания
доказателствен материал по безспорен начин се установят извършването на престъплението,
авторството му и съучастието между двамата подсъдими. При определяне на наказанието
представителят на държавното обвинение счита, че следва да се вземе предвид наличието на
смекчаващи вината обстоятелства каквито са чистото съдебно минало на двамата подсъдими
и съдействието им при провеждане на наказателното производство. Пледира за
освобождаване от наказателна отговорност на двамата подсъдими и налагане на
административно наказание в размер на по 1000 лева.
Защитникът на подсъдимите адвокат Аврамов счита, че обвинението е доказано по
безспорен начин – както от признанието на самите подсъдими, така и от всички събрани по
делото доказателства. Посочва, че са налице основанията за освобождаване от наказателна
отговорност на подсъдимите с налагане на административно наказание. Пледира за
определяне на административно наказание в неговия минимум с оглед наличието на
смекчващи вината обстоятелства и по отношение на двамата подсъдими.
Производството по делото е било образувано по внесен обвинителен акт. В
разпоредително заседание съдът е извършил преценка за наличието на предпоставките по
чл. 78а от НК и липсата на процесуални пречки за разглеждане на производството по реда
на особените правила на глава 28 от НПК и на основание чл. 248, ал. 1, т. 4 вр. чл. 252, ал. 1
от НПК съдът незабавно е преминал към разглеждане на производството по реда на чл. 375
и следващите от НПК.
Съдът като съобрази събрания в хода на досъдебното производство доказателствен
материал на основание чл. 378, ал. 2 от НПК намери за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият ИЛ. СТ. Т. е роден на ****г. в гр. С***, ром, български гражданин,
неженен, живее на съпружески начала с подсъдимата Н.М., реабилитиран, с основно
образование, безработен, с адрес гр. С***, ул. „Р**“ №***, ЕГН **********.
Видно от приложената по делото справка за съдимост, издадена от Районен съд –
Харманли, подсъдимият ИЛ. СТ. Т. е неосъждан /реабилитиран по право/. Не са налице
данни да е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а от НК. От изготвената в хода на досъдебното производство
характеристична справка се установява, че подсъдимият има предходни криминални прояви,
но към момента не употребява наркотични вещества или алкохол, не е обявяван за
общодържавно издирване, не изтърпява мярка за неотклонение, няма забрани да напуска
страната. Според отбелязаното в попълнената от подсъдимия декларация за семейно и
1

материално положение и имотно състояние, подсъдимият към датата на попълването й –
29.11.2021г. полага труд и получава месечно възнаграждение от около 650 лева. Същият не
разполага съобразно декларираното от него с движими и недвижимо имущество, но
упражнява и издържа две ненавършили пълнолетие лица.
Подсъдимата Н. Т. М. е родена на ****г. в гр. Харманли, ромка, български гражданин,
неомъжена, живее на съпружески начала с подсъдимия И.Т., неосъждана, със средно
образование, безработна, с адрес гр. С***, ул. „Р**“ №***, ЕГН **********.
Видно от приложената по делото справка за съдимост, издадена от Районен съд –
Харманли, подсъдимата Н. Т. М. е неосъждана. Не са налице данни да е освобождавана от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
От изготвената в хода на досъдебното производство характеристична справка се установява,
че за подсъдимата няма заведени заявителски материали, както и че няма каквато и да е
форма на криминални прояви. Според отбелязаното в попълнената от подсъдимата
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, подсъдимата към
датата на попълването й – 29.11.2021. не полага труд и не получава доходи от други
източници. Същата притежава къша в гр. С*** и един лек автомобил. Подсъдимата се грижи
за три ненавършили пълнолетие лица.
Двамата подсъдими живеели в гр. С***, ул. „Р**“ №*** в къща собственост на
подсъдимата Н. Т. М., съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
116, том 3, рег. № 2660, дело № 445 от 19.06.2012г. Свидетелят Д.Т. е син на подсъдимите и
живеел заедно с тях в къщата им на ул. „Р**“ №*** в гр. С***. Според удостоверение за
раждане дубликат, издадено от община Харманли, въз основа на акт за раждане № 0095 от
10.05.2004г. на община Харманли свидетелят Д. ИЛ. Т. е роден на ****г., като родителите
му за Н. Т. М. и ИЛ. СТ. Т..
Според удостоверение за раждане дубликат, издадено от община Харманли, въз
основа на акт за раждане № 0071 от 22.03.2005г. на община Харманли свидетелката АН. Т.
М. е родена на ****г., като родителите й са А.М. А*** и Т**М**Ж**.
През 2018г. свидетелят Д. ИЛ. Т. се запознал със свидетелката АН. Т. М.. От
30.09.2018г. двамата започнали да излизат заедно като двойка, но без да имат интимен
контакт. В последствие свидетелите Д.Т. и свидетелката А.М. решили, че искат да заживеят
заедно като съпрузи. На 17.03.2020г. двамата заявили на родителите на свидетеля Д.Т., а
именно подсъдимите Н.М. и И.Т. намеренията си и желанието си да живеят като семейство.
Подсъдимите се съгласили и ги приели в дома си на ул. „Р**“ №*** в гр. С***, като им
осигурили стая, в която да живеят. За решението си двамата свидетели – Д.Т. и А.М.
уведомили и майката на А.М. – свидетеля А** А***. Свидетелят А** А*** не възразила
против решението на дъщеря си и разрешила тя да заживее със свидетеля Д.Т. в дома на
подсъдимите.
Свидетелите Д.Т. и А.М. започнали да живеят в дома на подсъдимите като съпрузи.
Двамата продължавали да ходят на училище, като за издръжката им се грижили
подсъдимите. След заживявяването им като съпрузи в дома на подсъдимите свидетелите
Д.Т. и А.М. започнали доброволно да осъществяват полови контакти.
От съвместното им съжителство, на 29.08.2021г. непълнолетната А.М. родила
дъщеря – Надежда Делчева Т.а, като видно от приложените към материалите по делото
Удостоверение за раждане, детето е припознато от биологичния баща, а именно свидетеля
Д.Т..
Свидетелите Д.Т. и А.М. продължили да живеят в дома на подсъдимите, които им
помагали в отглеждането на тяхната дъщеря.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на
събраните в хода на досъдебното производство – доклад на ДСП-Димитровград,
удостоверение за раждане дубликат, издадено от община Харманли, въз основа на акт за
раждане № 0071 от 22.03.2005г. на община Харманли, удостоверение за раждане дубликат,
2

издадено от община Харманли, въз основа на акт за раждане № 0095 от 10.05.2004г. на
община Харманли, обяснения на подсъдимите Н.М. и И.Т., показания на свидетелите
Г***К**С**, Т**М** Ж., АС. М. Ж., Д. ИЛ. Т., АН. Т. М., С**Д**Г**, К**А**Ш**,
удостоверение за раждане дубликат, издадено от община Хасково, въз основа на акт за
раждане № 0859 от 02.09.2021г. на община Хасково, справка за регистрираните лица по
настоящ адрес, справка за регистрирани лица по постоянен адрес, нотариален акт № 116, том
3, рег. № 2660, дело № 445 от 19.06.2012г., справки за съдимост, характеристични справки,
декларации за семейно и материално положение и имотно състояние и показанията на
свидетелите И**С**З**, С**З**А** Ю**М**С** и А**Д**И**.
Доказателственият материал е последователен и безпротиворечив, поради което съдът
му дава вяра изцяло.
Фактическите констатация относно време, място, начин на извършване на деянието и
неговото авторство, съдът извежда от събраните в хода на досъдебното производство
показания, като показанията на всички свидетелите са последователни и непротиворечиви.
Съдът даде вяра и възприе писмените доказателства по делото, които отговарят на
останалите събрани по делото доказателства.
Събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност водят до единствен възможен извод
относно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние и авторството
му.
На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съдът приема, че с оглед на така установената фактическа обстановка, с деянията си
всеки един от подсъдимите ИЛ. СТ. Т. и Н. Т. М. поотделно е реализирал обективните и
субективни признаци на престъплението по чл. 191, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Субект на престъплението по чл. 191, ал. 2 от НК може да бъде всяко лице, което е
пълнолетно и вменяемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 от НК, не е наказателноотговорно лицето,
което действа в състояние на невменяемост – когато поради умствена недоразвитост или
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира
свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си. По делото няма
данни, които да водят до поставяне по съмнение вменяемостта на двамата подсъдими.
Същевременно безспорно се установява, че през инкриминирания период подсъдимите са
били навършили 18-годишна възраст.
От обективна страна, за да бъде извършено престъплението по чл. 191, ал. 2 от НК е
необходимо подсъдимите да са склонили или улеснили непълнолетно лице от мъжки пол и
лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст да заживеят съпружески, без
да са сключили брак.
От доказателствената съвкупност по безспорен начин се установява, че от 17.03.2020г.
до 19.03.2021г. Д. ИЛ. Т. и АН. Т. М. са живели заедно на съпружески начала в дома на
подсъдимите. От установената по делото фактическа обстановка се установява, че
съжителството им е било доброволно и през инкриминирания период двамата са живели в
едно домакинство и са поддържали съпружески взаимоотношения.
Законът предвижда две алтернативни форми на изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 191, ал. 2 от НК. В настоящия случай на двамата подсъдими е
повдигнато обвинение за втората форма на изпълнителното деяние – улесни. Съгласно
Речник на българския език на БАН значението на глагола „улеснявам“ е „помагам някому
по-лесно, по-леко да върши нещо“. Двамата подсъдими са приели Д. ИЛ. Т. и АН. Т. М. в
дома си и са им предоставили помещение, в което да съжителстват като съпрузи и по този
начин са им помогнали – улеснили.
За да бъде съставомерно това деяние, е необходимо лицето от женски пол да не е
навършило 16-годишна възраст. Видно от приетото по делото удостоверение за раждане на
3

лицето АН. Т. М. е родена на ****г., което означава, че на 19.03.2021г. е 16 години. По
време на процесния период А.М. е била навършила 14 години, но не е била навършила 16
години.
Законът поставя още едно изискване лицето от мъжки пол, което е улеснено да
заживее на съпружески с лице от женски пол ненавършило 16 години, да е непълнолетно. От
приетото по делото удостоверение за раждане на лицето Д. ИЛ. Т. се установява, че същият
е роден на ****г., от което следва, че през инкриминирания период от 17.03.2020г. до
19.03.2021г. същият е бил непълнолетен.
От субективна страна, подсъдимите Т. и М. са извършили деянието при форма на
вината пряк умисъл, тъй като са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са
неговите общественоопасни последици и са искали настъпването на тези последици.
Подсъдимите са знаели възрастта, както на свидетеля Д.Т., така и на свидетеля А.М. и
въпреки това са искали да ги улеснят да заживеят съпружески. Това се извежда от
обективните факти, а именно от целия събран доказателствен материал, включително
обясненията на подсъдимите.
Деянието е извършено при съучастие. Действията и на двамата подсъдими обективно
са допринесли за осъществяване на престъплението и те са част от изпълнителното деяние.
Всеки от подсъдимите е осъществил изпълнителното деяние на инкриминираното
престъпление. След като с действията си подсъдимите са участвали в извършването на
самото престъпление, правилно са определени като извършители на деянието.
Съучастие ще е налице тогава, когато извършители са действали при общност на
умисъла, тоест всеки при осъществяването на своята проява е съзнавал, че участва в
изпълнението на престъплението заедно с другия и да иска от така съчетаната дейност да се
извърши престъпление. В настоящия случай такава общност на умисъла е налице. Този
извод се основава на обективно изразеното поведение на подсъдимите. Подсъдимите
живеят заедно на съпружески начала. Свидетелят Д.Т. е техен син. Двамата подсъдими
заедно са взели решението да подкрепят взаимоотношенията на сина си със свидетелката
А.М. и да ги подслонят в общия си дом. Всички тези факти водят до извода, че действията
на подсъдимите са резултат от съгласуването им.
По изложените съображения, съдът призна подсъдимите ИЛ. СТ. Т. и Н. Т. М. за
виновни в извършването на престъплението по чл. 191, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Предвиденото от закона наказание за извършване на престъпление по чл. 191, ал. 2 от
НК е лишаване от свобода до две години, или пробация. Подсъдимите не са осъждани –
подсъдимата М. е неосъждана, а подсъдимият Т. е реабилитиран, не са освобождавани от
наказателна отговорност и от престъплението не са причинени съставомерни имуществени
вреди. Не са налице някоя от пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК. Поради това съдът освободи
подсъдимите от наказателна отговорност по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК и им наложи на
административно наказание „Глоба“.
При индивидуализацията на наказанието като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимите, добрите
характеристични данни, както и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина.
Съдът не констатира наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът при
определяне на размера на административното наказание на всеки от тях взе предвид и
материалното им състояние, а именно, че двамата са безработни, както и семейното им
положение и обстоятелството, че двамата подсъдими се грижат за лицата, които са улеснили
да заживеят заедно на съпружески начала без да са сключили граждански брак, но и с
подпомагането им за грижите за роденото от това съжителство дете.
Съдът, отчитайки липсата на отегчаващи обстоятелства и наличието на множество
смекчаващи такива, обществената опасност на деянието и на всеки един от подсъдимите
намери, че административното наказание на всеки от тях следва да бъде определено в
минимален размер от 1000 лева. Така определеното наказание би постигнало целите по чл.
4

36 от НК.
В хода на наказателното производство не са сторени разноски, които на основание чл.
189, ал. 3 от НК да бъдат възложени в тежест на подсъдимите.
Така мотивиран съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	75
Дата:	1 юни 2022 г. (в сила от 16 юни 2022 г.)
Съдия:	Мария Димчева Иванова-Георгиева

Дело:	20225630200230
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 април 2022 г.

Решение по дело №230/2022 на Районен съд - Харманли

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите