МОТИВИ към Решение № 1334/09.10.2018 г.
по АНД № 3604/2018 г. по описа на РС-Бургас
Производството по делото е образувано по
повод постановлението на Районна прокуратура гр. Бургас, с което на основание
чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност
на обвиняемия К.И.И.
– ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, българин,
български гражданин, средно образование, женен, неосъждан, работи като шофьор в
ОП „Т.” към Община – Б., за това, че на 08.12.2017 год. в гр.Б.,
на бул."П. Я." пред Т-образно кръстовище до бл. ... в к-с „С."
при управление на МПС - лек автомобил марка "Мерцедес" с рег. № ..., нарушил
правилата за движение визирани в чл.21 ал.1 и чл.20
ал.2 изр.последно от ЗДвП /Чл. 21. (1) При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в населено място 50 км/час; Чл. 20.(2)
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението./, като при позволена в рамките на населено място скорост от 50 км/ч.
избирайки скорост на движение от 55 км/ч, при възникнала опасност за движението не съумял да
намали или спре безопасно, допуснал пътно транспортно произшествие с пресичащия
пътното платно на необозначено място пешеходец Р. П. К., ЕГН **********, от гр. Б., с което по непредпазливост
му причинил фрактура на лява подколеница, довела до трайно затруднение на
движението на ляв долен крайник за срок от около 5-6 месеца, като съдебно -
медицинска квалификация и средна телесна повреда като правна квалификация - престъпление по чл. 343, ал.
1, б. "б", предл. второ, вр. чл. 342, ал.
1 от НК,
вр. чл. 21, ал. 1
и чл. 20, ал. 2, изр. последно от ЗДвП.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че
всички признаци от състава на престъплението са доказани по несъмнен начин,
позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Счита, че обвиняемият следва да бъде
признат за виновен и освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание „глоба” в минималния размер от 1000 лв. Счита, че с оглед приноса на
пострадалия за настъпване на произшествието и с оглед обстоятелството, че
обвиняемият работи като шофьор, не следва да бъде налагано кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС”, която възможност
се съдържа в разпоредбата на чл. 78а, ал. 6, изр. последно.
Защитникът
на обвиняемия - адв. А.А. поддържа, че на И. следва да бъде наложено наказание
„глоба” в минимален размер. Изтъква изразеното съжаление за стореното, добрите
характеристични данни на обвиняемия и чистото му съдебно минало.
В съдебно заседание обвиняемият изразява
съжаление за стореното и моли за налагане на наказание в минимален размер, без
да бъде лишаван от правоуправление.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Обвиняемият
К.И.И. – ЕГН **********,
е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, българин, български
гражданин, средно образование, женен, неосъждан, работи като шофьор в ОП „Т.” към Община – Б..
На 08.12.2017 г., около 17.30 часа в гр. Б.,
свидетелите К. А. Р. и Р. П. К. пресичали бул. „П. Я.” в посока от автосервиз „В.” към ж.к. „С.”.
Двамата пресекли двете пътни платна на необозначено място, като им останало да
пресекат и локалното двупосочно платно, за да преминат на тротоара откъм
жилищния комплекс в близост до Т-образно кръстовище при блок № ... Свидетелите се намирали върху тревна площ в този момент. Свидетелят
К. Р. пресякъл първи, а Р. К. останал да изчака. В този момент имало интензивно
движение и двете посоки по локалното платно, била тъмната част на денонощието и
уличното осветление било включено.
По
същото време по локалното платно, приближавайки кръстовището при блок № 37 със скорост от 55 км/ч, се движел
л.а. марка
"Мерцедес" с
рег. № ...,
управляван от обвиняемия К.И.И. На предна дясна седалка до водача се возил свидетелят
Г. Н. П.
В един момент,
св. К. внезапно навлязъл на пътното платно, за да пресече, като автомобилът,
управляван от И. се намирал на около 23 метра от лявата му страна. В същия
момент обвиняемият видял внезапно навлизащия от тревните площи отдясно
пешеходец и предприел действия по спиране, като скоростта била намалена до 45
км/ч, но И. не успял да намали още или да спре. Последвал удар между автомобила
на обвиняемия и св. К. Ударът настъпил с предна дясна част на автомобила в
лявата страна на пешеходеца, който бил ударен първо в левия крак, след това
тялото му се отхвърлило нагоре и попаднало върху предния капак на автомобила и
с главата си счупил предното стъкло в долната му дясна част. До спирането на
автомобила св. К. бил носен върху капака, а в последствие изпаднал от
автомобила от дясната му страна.
В резултат на произшествието,
пешеходецът К. е претърпял фрактура на лява подколеница, довела до трайно
затруднение на движението на ляв долен крайник за срок от около 5-6 месеца,
както и други по-леки телесни увреждания.
Опасната зона на спиране на
автомобила в момента, в който обвиняемият забелязал пешеходеца била 31 метра. На
пътния участък нямало въведено ограничение на скоростта с пътен знак, а предвид
конкретната пътна обстановка съобразената скорост за движение била 40 км/ч.
Според изготвената авто-техническа експертиза ударът е можело да бъде избегнат
при движение на автомобила със скорост около 43 км/ч. Никой от участниците в
ПТП не бил употребил алкохол преди това.
По
доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата
на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал,
преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
Свидетелските
показания на Г. Н. П. (л. 29-30 от ДП), К. А. Р. (л. 38-39 от ДП), Ж. Д. Д. (л.
40-41 от ДП), М. Д. Д. (л. 47-48 от ДП), Р. П. К. (л. 52-54 от ДП), протокол за
оглед на местопроизшествие (л. 6-7 от ДП), изготвената авто-техническа
експертиза / л. 78-83 от
ДП/, изготвената съдебномедицинска
експертиза (л. 87-88 от ДП), както и от останалите приобщени по досъдебното
производство писмени и веществени доказателства. Съдът също така се основава и
на дадените в съдебно заседание отговори от вещото лице, изготвило авто-техническата
експертиза.
Посочените доказателства са вътрешно
и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради което следва да се кредитират
изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода на проведено досъдебно
производство. Показанията на разпитаните свидетели са последователни, логични и
водят до установяване на едни и същи факти. По делото не се събраха
доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
Съдът основава своето решение и на заключенията на
изготвените на досъдебното производство експертизи, които са компетентно
извършени и отговарят изчерпателно и достатъчно пълно и ясно на поставените
въпроси.
По отношение на авто-техническата експертиза бяха
дадени допълнителни отговори и пояснения в съдебно заседание, като вещото лице Г.
даде ясни и подробни отговори на поставените въпроси.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице
единствено по отношение на отговора на 9-та задача, в частта, където е
посочено, че единствена причина за настъпилото ПТП е поведението на пешеходеца,
тъй като това е правен извод.
По делото не са налични противоречиви доказателствени
материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да
излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.
2 НПК, за да признае
подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа
обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и
субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 343, ал.
1, б. "б", предл. второ, вр. чл. 342, ал.
1 от НК,
вр. чл. 21, ал. 1
и чл. 20, ал. 2, изр. последно от ЗДвП, за което му е повдигнато обвинение.
Обект на престъплението са
обществените отношения, които са свързани с безопасността на транспорта, чието
накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на имуществени
или неимуществени интереси на неограничен кръг от хора.
От обективна страна е налице и
изпълнителното деяние, което съгласно препращане е очертано в чл. 342, ал. 1 НК. В конкретния случай, доколкото се касае за управление на лек автомобил марка
"Мерцедес" с рег. № ..., то формата на
изпълнителното деяние се изразява в нарушаване на правилата за движение при
управление на моторно превозно средство, които правила в случая са установени в
ЗДвП. Обвиняемият И. е нарушил правилата на чл. 21, ал. 1 и чл.
20, ал. 2, изр. последно от ЗДвП.
Първата разпоредба
въвежда ограничения на скоростта, с оглед различни критерии. В конкретния
случай се касае за МПС от категория В, което се е движило в населено място,
поради което, при липса на друга скорост, сигнализирана с пътен знак съобразно
ал. 2, разрешената скорост на движение е била 50 км/ч. И. се е движил с 55
км/ч, когато е забелязал пресичащия пешеходец, т.е. нарушил е правилото за
движение с разрешена скорост. Тук следва да се отбележи, че в авто-техническата
експертиза е посочено, че ПТП би настъпило и при движение с разрешена скорост
от 50 км/ч, но в съдебно заседание вещото лице допълва, че с оглед конкретиката
на пътната обстановка, съобразената скорост в пътния участък към момента на
настъпване на ПТП е била 40 км/ч. Предвид на това, доколкото неразрешената
скорост винаги е по-голяма величина от съобразената (която винаги е в рамките
на ограничението), то в случая се касае за нарушение на правилата за движение с
разрешена скорост, регламентирани в чл. 21, ал. 1 ЗДвП, а не до тези, уреждащи
съобразената в чл. 20, ал. 2, изр. първо.
Съгласно чл. 20, ал.
2, изр. последно, водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, като това
правило, което задължение се отнася както до водачите, които се движат с несъобразена
скорост, така и до тези, движещи се с неразрешена ( Решение № 111 от 08.09.2000 г. по н. д. № 2/2000 г., I
н.о.). Поради това, И. е нарушил и това правило за движение на МПС, тъй като
поради избраната скорост за движение не е успял да спре и да предотврати
настъпването на ПТП.
За да е налице престъпление по
транспорта е необходимо нарушаването на правилата за движение да е в причинна
връзка с настъпването на определен резултат (общественоопасни последици). В
случая е налице визирания в чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл. второ резултат -
средна телесна повреда. В резултат на удара, видно от заключението на СМЕ, пешеходецът К. е
претърпял фрактура на лява подколеница, довела до трайно затруднение на
движението на ляв долен крайник за срок от около 5-6 месеца, което телесно
увреждане по своите медико-биологични характеристики съответства именно на
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК.
Действително, за настъпване на вредоносния резултат е допринесло и
неправомерното поведение на пострадалия пешеходец, който е пресякъл внезапно
пътното платно на необозначено за това място, с което е нарушил изискванията на
чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Неговото поведение обаче не е единствена причина за
настъпване на ПТП и не изключва от причинно-следствения процес нарушаването на
правилата за движение от страна на обвиняемия И. Както се установи от
заключението на експертизата, последният се е движил със скорост, която е
надвишавала значително съобразената към конкретния момент, при което всъщност
се достига и до увеличаване на опасната зона на спиране на автомобила. Поради
това, нарушаването на правилата по ЗДвП от страна на И. с намира в причинна
връзка с настъпилия съставомерен резултат, т.е. налице са всички признаци от
обективна страна за ангажиране на неговата отговорност за настъпилите
общественоопасни последици.
Обвиняемият И. е субект на престъплението по чл. 343, ал.
1, б. "б", предл. второ, вр. чл. 342, ал.
1 от НК, тъй като то може да бъде извършено от всички наказателноотговорни лица.
От субективна страна И. в действал
при форма на вината непредпазливост и по-конкретно - при небрежност. При
транспортните престъпления вината е отношение на дееца към настъпилия резултат,
предвиден в състава на НК, а не към нарушенията на правилата за движение. В
случая И. не е предвиждал настъпването на престъпния резултат, но с оглед
конкретната обстановка е могъл и е бил длъжен да го предвиди. В случаите,
когато един пешеходец пресича неправомерно, това съставлява опасност, с която
водачите са длъжни да се съобразят и да преодолеят чрез изпълнение на вменените
им в закона задължения. Ако те са направили всичко възможно, но въпреки това е
настъпил престъпния резултат, то те не носят отговорност в случаите на
правомерно движение, тъй като обективно не е имало как да предотвратят настъпването
на последиците. Когато обаче, един водач сам се постави в обективна
невъзможност да предотврати настъпването на общественоопасните последици в
резултат на допуснати от него нарушения на правилата за движение, се касае за
непредпазливост, тъй като той е могъл и е бил длъжен да ги предвиди (Решение №
466 от 09.06.1982 г. по н. д. № 159/82 г., III н.о.). Обвиняемият И. се е движил с
неразрешена скорост от 55 км/ч при съобразена за пътния участък - 40 км/ч,
поради което същият се е поставил в невъзможност да избегне настъпването на резултата.
Действително, пресичащият пешеходец е попаднал в опасната зона за спиране на
автомобила, но тук не може да се говори за отпадане на отговорността на дееца,
тъй като опасната зона в конкретния случай е била много голяма, поради
движението със скорост, която е била над максимално предвидената (а освен това
съобразената е била много под въведеното ограничение). В този смисъл е и Решение №
246 от 24.02.1976 г. по н. д. № 148/76 г., III н.о.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до три
години или „пробация”. В същото време по отношение на И. са налице законово
предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл.
78а от НК, а именно: 1) за престъплението се предвижда наказание лишаване от
свобода до пет години (същото е извършено по непредпазливост); 2) с извършеното
престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди; 3) към процесната
дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност
по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; 4) не са налице множество престъпления,
не е причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно
състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Останалите отрицателни предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК са неприложими по
настоящото обвинение.
Предвид това, съдът е длъжен да приложи
именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е
предвидено наказание „глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева.
По делото следва да бъде отчетено като отегчаващо
отговорността обстоятелство наличието на телесни увреждания, извън тези,
обуславящи правната квалификация. Налице са множество смекчаващи такива-
изразеното съжаление от обвиняeмия, както и
пълното съдействие от негова страна в хода на цялото производство за изясняване
на обективната истина. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и
чистото съдебно минало на И. Действително, предпоставка за прилагането на
привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето да не е осъждано, но в
разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ характер. В случая
обвиняемият е неосъждан за каквито и да е престъпления, което следва да бъде
отчетено в негова полза при преценката за неговата обществена опасност. Съдът
отчита и че за настъпване на вредоносния резултат съществено е допринесъл и
пострадалият, който е допуснал грубо нарушение на правилата за движение по
пътищата във връзка с правилното пресичане на платното за движение. Изложеното
мотивира съставът да наложи наказанието „глоба” в минимален размер от 1000 лв.
Същевременно, с оглед посочените многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че за постигане на целите
на закона не следва да бъде налагано наказанието „лишаване от право да се
управлява МПС”. Такова наказание е предвидено в разпоредбата на чл. 343г от НК,
но съгласно чл. 78а, ал. 4 от НК (а не ал. 6, тъй като тя касае непълнолетните
извършители), съдът може да го наложи, когато същото е предвидено в особената
част на НК. Съгласно т. 9 на ППВС № 7/1985 г. съдът може да не лиши административно
наказания от упражняването на определена професия или дейност и когато за
извършеното престъпление в наказателния кодекс е предвидено задължително
налагане на това наказание.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери обвиняемия/подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати
сторените по делото разноски. В настоящия случай, обвиняемият бе осъден да
заплати в полза на РС-Бургас 10,00 лева за служебно издаване на два броя
изпълнителни листи, 293,25 лева в полза на ОД МВР гр. Бургас за извършените в
хода на досъдебното производство разноски, както и 50 лв. за извършените в
съдебното производство разноски - възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал. 4, т.
1 НПК, съдът постанови решението си.
Да се съобщи
на страните, че мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
Р.
Ж.