РЕШЕНИЕ№681
гр. Видин, 18.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Видин, VI
състав, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Галина Герасимова
при участието на
секретаря Мила Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
1637 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от „ВиК - Видин" ЕООД със седалище и адрес на управление
гр. Видин, ул. „Широка” № 18, ЕИК *********,
представлявано от Георги Владимиров Владов - управител, против К.Ж.К.
с ЕГН ********** ***. С исковата молба е предявен иск с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК вр.чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД с цена на иска 478,74 лв. – главница,
представляваща стойността на изразходена питейна вода и отведени канални води
на адрес гр. Видин,
ж.к. „Химик”, бл. 15, вх. Е, ап. 143 по фактура № **********/15.03.2017 г. и
периода от 15.05.2017г. до 15.09.2017г.
В исковата молба се твърди, че ищцовото
дружество се е намирало в облигационни правоотношения
с ответницата, регулирани от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от
11.08.2014 г. и Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи.
Твърди се, че ответницата К. е
титуляр на партида с уникален абонатен № 015582 и адрес на потребление: гр.
Видин, ж.к. „Химик"
бл. 15, вх.
Е, ап. 143.
Дружеството било изпълнило задълженията си да достави на
потребителя вода с питейни качества и да отведе отпадните води. От своя страна
ответницата не била изпълнила задължението си да заплати извършените от
ищцовото дружество услуги.
Твърди се, че с покана за
доброволно плащане с изх. № 01 - 457 от 17.10.2017г. ищцовото дружество било
поканило ответницата да изпълни своето задължение по облигационното отношение
като заплати дължимата сума в 15 - дневен срок от получаването ѝ.
Поканата за доброволно плащане била връчена лично на абоната на 23.10.2017 г.
Твърди се, че до момента на подаване на исковата молба К. не била предприела
действия за погасяване на дължимите суми. По нито една фактура, касаеща процесния
период, не било направено възражение относно размера на дължимата по нея сума.
Твърди се, че в имота на
ответната страна липсвал поставен индивидуален водомер и потребеното количество
вода и отведени канални води се изчислявало на базата на брой обитатели за 2-ма
обитатели, т. нар. такса. Липсата на водомер на ответната страна било от преди
2001 г. От месец април 2014 г. на основание чл. 23, ал. 5 и ал. 7 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от „Водоснабдяване и Канализация" ЕООД - Видин ( в
сила до 11.08.2014 г.) определените водни количества по реда на чл. 23, ал. 5
се завишавали с по 1 куб.м. на обитател на всяко тримесечие. След влизане в
сила на Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор (в сила от 11.08.2014 г.)
потребеното количество вода и отведени канални води продължило да се начислява
за двама обитатели при спазване на разпоредбите на чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от
тях. В месеците, в които била установена разлика между количеството питейна вода,
отчетено по общия водомер и сумата от отчетените количества по индивидуалните
водомери и количествата, определени по реда на чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 3 от
Общите условия, в месечната фактурата било включено освен начисленото
количество за двама обитатели на адреса и дължимата сума от разпределение,
изчислена по реда на чл. 25, ал. 2 от ОУ и записана на отделен ред във
фактурата, съгласно чл. 25, ал. 3 от ОУ.
Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 478,74 лв. –
главница, представляваща стойността на изразходена питейна вода и отведени
канални води на адрес гр. Видин, ж.к. „Химик”, бл. 15, вх. Е, ап. 143 по
фактура № **********/15.03.2017 г. и периода от 15.05.2017г. до 15.09.2017г., ведно със законната лихва за забава,
считано от момента на подаване на
заявлението за издаване
на заповед за
изпълнение до окончателното плащане.
Претендират се направените разноски по
заповедното производство и по настоящото производство.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, която оспорва
предявения иск като неоснователен.
Твърди се, че
общите водомери на входа били отчитани веднъж
месечно. Засичани били всички индивидуални водомери, след което разликата между
тях и общите водомери се разпределяла служебно. По фактура №
**********/15.07.2018 г., за „консумирана" вода били начислени 46 куб.м.
плюс 5 куб.м. разпределение, общо 51 куб.м. Ответницата твърди, че консумацията
на всички останали жилища без нейното е 139 куб.м., т.е. 33% от общата
консумация. Поддържа, че било невъзможно жилище от 45 кв.м. с двама обитатели
да консумира такова количество вода.
Твърди се, че
водомерите във всички жилища във входа не били
проверявани от 20 - 25 години, което водело до занижени в пъти показания на
водомерите, което съответно се отразявало на сметката на ответницата, която
плащала за чужда консумация.
Твърди се, че общите водомери на
входа също не били проверявани от Агенция „Метрологичен и технически
надзор" от неизвестно време.
Твърди се, че отчитането на
общите водомери се извършвало без присъствието на упълномощен представител на
етажната собственост, което представлявало нарушение на Наредба № 4 за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. При индивидуалните водомери също
не се извършвала проверка, а собствениците подавали сами данните.
Сочи се, че в една от фактурите
на ответницата с № ********** от 15.10.2017 г. било начислено служебно
количество от 6 куб.м вода без разпределение.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства.
Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба,
доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие
следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 155/2018г.
по описа на Районен съд - Видин, от което е видно, че е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „ВиК
- Видин" ЕООД срещу
ответницата за процесната сума.
Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 144-РЗ от
17.01.2018г., като в срока по чл. 414, ал.2 ГПК от посочения длъжник е
постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение. В предвидения в
процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за
съществуване на вземането си.
По делото са представени шест фактури, издадени от ищцовото дружество,
както следва:
1. Фактура No ********** от 15.03.2017г. на
стойност 81,52 лева за периода 26.01.2017 - 23.02.2017
2. Фактура No ********** от 15.05.2017г. на
стойност 86,71 лева за периода 25.03.2017 -25.04.2017
3. Фактура No ********** от 15.06.2017г. на
стойност 63,89 лева за периода 26.04.2017 - 25.05.2017
4. Фактура No ********** от 15.07.2017г. на
стойност 71,04 лева за периода 26.05.2017 -26.06.2017
5. Фактура No ********** от 15.08.2017г. на
стойност 88,52 лева за периода 27.06.2017 - 25.07.2017.
6. Фактура No
********** от
15.09.2017г. на стойност 87,06 лева за периода 26.07.2017 - 27.08.2017.
Горепосочените фактури са с получател К.Ж.К.,
абонатен номер 015582, за обект гр. Видин, ж.к. „Химик“, бл. 15, вх. Е, ап. 143.
От ищцовото дружество е представена покана за
доброволно плащане и уведомление до ответницата изх. № 03-457/17.10.2017г.,
получени лично от нея на 23.10.2017г.
По делото е назначена и изготвена
съдебно-икономическа експертиза, която не е оспорена от страните и която съдът
възприема като обективно и компетентно изготвена. Според заключението на вещото
лице задълженията на ответницата по Фактура No
********** от
15.03.2017г. са на стойност 81,52 лева; по Фактура No ********** от 15.05.2017г. -
86,71 лева; по Фактура No
********** от
15.06.2017г. - 63,89 лева; по Фактура No
********** от
15.07.2017г. - 71,04 лева; по Фактура No ********** от 15.08.2017г. - 88,52 лева; по Фактура No
********** от
15.09.2017г. - 87,06 лева. Общата дължима сума е в размер на 478,74 лева.
Посочените фактури са отразени в счетоводството на ищцовото дружество. По тях
няма извършени плащания от ответницата. Дължимата сума за доставена питейна
вода и отведени отпадни води по партидата на ответницата за всяка от процесните
фактури била определена на база чл. 23, ал. 5 и ал. 7 от ОУ за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор в сила до 11.08.2014г.; на база чл.
25, ал. 8 и ал. 10 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор в сила от 11.08.2014г.; чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Предвид липсата на индивидуален водомер, съгласно
разпоредбите на ОУ и Наредба № 4/14.09.2004г., за периода на процесните фактури
за двама обитатели е следвало да бъде начислено количество вода, както следва:
за м. 3.2017г. – 34 куб.м. (начислени по фактура 34 куб.м.), за м. 4.2017г. –
36 куб.м., за м. 5.2017г. – 36 куб.м. (начислени 36 куб.м.), за м. 6.2017г. –
36 куб.м. (начислени 28 куб.м.), за м. 7.2017г. – 38 куб.м. (начислени 32
куб.м.), за м. 8.2017г. – 38 куб.м. (начислени 38 куб.м.), за м. 9.2017г. – 38
куб.м. (начислени 38 куб.м.).
По делото е
разпитана свид. Мая Сашова
Крумова – служител в ищцовото дружество. За периода от м. март до м. септември
2017г. същата е работила като инкасатор на района, в който се намира жилището
на ответницата. Свидетелката установява, че никога не е влизала в жилището на
ответницата. Познава я визуално. Във
„ВиК – Видин“ нямало информация за монтиран индивидуален водомер. При това
положение количеството изразходвана вода се заплащало на брой хора, живущи в
жилището по реда на Наредба № 4/2004г., като се започвало от 5 кубика на човек
и на всяко тримесечие количеството се увеличавало с един кубик. Броят на
живущите се установявал по информация от домоуправителя или ако няма такъв – от
трима съседи. За броя живущи в апартамента на ответницата свидетелката лично
била разговаряла с домоуправителя и установила, че в жилището живеят двама
души. При месечните отчети на общите водомери задължително присъствали
представители на етажната собственост – домоуправителя или ако отсъства, негов
съсед. Главният водомер се намирал в абонатна стая, която била заключена и
инкасаторът не можел да влезе сам без представител. Разпределението на
количеството вода, представляващо разлика между показанията на главния водомер
и сбора от показанията на индивидуалните водомери, се правело от програма
пропорционално на консумацията. При липса на индивидуален водомер
разпределението се правело съобразно начислените кубици на база Наредбата. Ако
отчетите по индивидуалните водомери надвишавали отчета на главния водомер,
таксите (за жилищата без индивидуални водомери) се намалявали до изравняване на
индивидуалните водомери с главния.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
Не се спори между страните и се установява от
приетите писмени доказателства, че в полза на „ВиК – Видин“ ЕООД срещу ответницата
е издадена заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу която от
длъжника в срок е подадено възражение, както и че искът по чл. 415, ал. 1 ГПК е
предявен в законоустановения срок, което обуславя допустимостта на
производството и правния интерес от воденето му за ищцовото дружество.
Отношенията между водоснабдителните
предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно разпоредбата на чл. 8,
ал. 1 от посочената Наредба, получаването на В и К услугите се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на водоснабдителните и канализационните системи и от съответен
регулаторен орган. С общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите, в конкретния случай одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г.
на ДКЕВР, се определят правата и задълженията на оператора и на потребителите,
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода
и отведените отпадъчни води, отговорността при неизпълнение на задълженията,
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването
и/или отвеждането на отпадъчните води, редът за осигуряване на достъп до
водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на
водоподаването на отделните водоснабдявани имоти. Съгласно ал. 2 на чл. 8 от
Наредбата, операторите задължително публикуват одобрените общи условия най-малко
в един централен и един местен ежедневник и осигуряват достъп до тях. Ал. 3 на
чл. 8 от Наредбата предвижда, че Общите условия влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им в централния ежедневник. В срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите имат право да направят пред
съответния оператор заявление, в което да предложат различни условия.
Предложените от потребителите и приети от оператора различни условия се
отразяват в писмени споразумения. При непостигане на споразумение в едномесечен
срок от получаване на заявлението от оператора остават в сила общите условия.
По делото не се твърди и не са ангажирани
доказателства за постигнати различни условия между стрините, поради което съдът
приема, че общите условия, одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на
ДКЕВР, са приложими в отношенията между същите. Поради това договорът се счита
сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който
потребителят бъде присъединен към В и К мрежата и започне да потребява вода от
същата.
Предвид представените по делото
доказателства, съдът намира, че е установено и доказано, че ответницата е
задължено лице за доставената, ползвана и отведена питейна вода за процесния
период за гореописания имот. Съгласно чл. 2, ал.1 от ОУ, потребители на ВиК
услуги са юридически лица или физически лица – собственици или ползватели на
имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В конкретния случай, по делото са
представени доказателства, от които е видно, че партидата за процесния имот е
открита на името на ответницата. Освен това, тя не оспорва, че ползва имота. В
тази връзка, съдът намира, че ответницата е задължено лице, като ползвател на
имота, за който се претендират начислените суми, както и че е доказано
качеството потребител на ВиК услуги по отношение на ответницата за процесния
период.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано,
че между ищцовото дружество и ответницата е налице договорно правоотношение,
уредено от разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и общите условия на доставчика.
Съгласно чл. 30 от Наредбата, изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за сгради – етажна собственост – по общия водомер на водопроводното отклонение. Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери, като в разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация. В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. В случаите, когато липсва индивидуален водомер, месечното количество изразходвана питейна вода се определя по 6 куб.м. при топлофицирано жилище и по 5 куб.м. при нетоплофицирано за всеки обитател. При сгради – етажна собственост до поставянето на индивидуални водомери количествата вода се завишават всяко тримесечие с 1,0 куб.м. за всеки обитател.
Освен съществуването на качеството потребител за ответника, за да бъде уважен установителния иск, ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения. От заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за процесния период ищцовото дружество е начислило сума за плащане в общ размер на 478,74 лв. В заключението е отразено, че изразходваната вода е начислявана служебно в количество за двама обитатели, като начисленото в издадените фактури количество е равно или по-малко от количеството вода, което според изчисленията на вещото лице е следвало да бъде начислено за процесния период съгласно ОУ и Наредбата. Безспорно се установи по делото и не се оспорва от ответницата, че в имота не е монтиран индивидуален водомер, при което начисляването на нормативно определено количество питейна вода е съобразено с изисквания на Наредба № 4/2004г. и с Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва
да се признае за установено вземането на ищеца „ВиК – Видин“ ЕООД по отношение
на ответницата К.Ж.К. за сумата в размер на 478,74 лв. –
главница, представляваща стойността на изразходена питейна вода и отведени
канални води на адрес гр. Видин, ж.к. „Химик”, бл. 15, вх. Е, ап. 143 по
фактура № **********/15.03.2017 г. и периода от 15.05.2017г. до 15.09.2017г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на
заявлението за издаване
на заповед за
изпълнение – 15.01.2018г.,
до окончателното плащане.
Предвид уважаването на исковата претенция, на
основание чл. 78, ал.1
от ГПК, ответницата дължи на ищцовото дружество направените по
делото разноски в размер на 25,00 лв. за
доплатена държавна такса и 100 лв.- депозит за възнаграждение на вещо лице.
Ищецът претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на
юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006г., изм. бр. 98 от 15.12.2015г.,
за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
300 лева.
Предвид действителната правна и фактическа
сложност на делото, ангажираните в производството доказателства и броя на
проведените по делото открити съдебни заседания, в които се е явил процесуалния
представител на ищеца /две/, съдът
намира, че на ищеца следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лв.
На основание т. 12 от ТР № 4/2013г. на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Ищецът е направил и претендирал разноски в
заповедното производство в размер на 25,00 лв. държавна такса и 65,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изхода на спора по настоящото дело,
съдът следва да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 90,00
лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 155/2018г. на ВРС, от които 25,00 лв.
разноски за платена държавна такса и 65,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Ж.К. с ЕГН ********** *** дължи на „ВиК - Видин" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. „Широка” № 18,
ЕИК *********, представлявано от Георги Владимиров Владов - управител, сумата в размер на 478,74 /четиристотин седемдесет и осем лева и
седемдесет и четири ст./ лева –
главница, представляваща стойността на изразходена питейна вода и отведени
канални води на адрес гр. Видин, ж.к. „Химик”, бл. 15, вх. Е, ап. 143 по
фактура № **********/15.03.2017 г. и периода от 15.05.2017г. до 15.09.2017г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
15.01.2018г., до окончателното изплащане, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 144-РЗ по ч.гр.д. № 155/2018г.
по описа на РС - Видин.
ОСЪЖДА К.Ж.К. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „ВиК - Видин" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.
Видин, ул. „Широка” № 18, ЕИК *********, представлявано от Георги Владимиров
Владов - управител, сумата в размер на 275,00 /двеста
седемдесет и пет/ лева, представляваща реализирани от ищцовото дружество
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.Ж.К. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „ВиК - Видин" ЕООД със седалище и адрес на управление
гр. Видин, ул. „Широка” № 18, ЕИК *********, представлявано от Георги
Владимиров Владов - управител, сумата в размер на 90,00 /деветдесет/
лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 155/2018г. по описа на РС – Видин.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: