Определение по дело №2585/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2196
Дата: 14 юни 2019 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20185530102585
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2018 г.

Съдържание на акта

         

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                     Номер   2196              Година  14.06.2019                   Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четиринадесети юни                                                                                       Година 2019

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2585 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който назначеният от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника е подал писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че поправената искова молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими. 

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба писмени документи, каквито с отговора не са представяни, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 6733/2017 г. на Старозагорския районен съд.

Следва да се отхвърли искането на особения представител на ответника в отговора, за задължаване на ищеца да представел доказателства за наличието на валиден договор/и за предоставяне на услуги между него и ответника, тъй като с исковата си молба ищецът е представил вече общите си условия на договорите за продажба на ел. енергия, въз основа на които поддържа в исковата си молба, че продава ел.енергия на клиентите си.  

Следва служебно да се назначи съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на следните възникнали по делото въпроси: 1). осчетоводени ли са редовно, съгласно изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, всички посочени от ищеца в поправената му искова молба процесни фактури в счетоводството му, кога и по коя точно негова счетоводна сметка и партида; 2). включени ли са същите фактури в дневниците му за „продажби”, и в справките му декларации по ЗДДС, и кога; 3). изплатени ли са от ответника на ищеца сумите по всяка от тези фактури, изцяло или частично, кога, в какъв размер и по кой начин (в брой или по банков път), както и останали ли по някоя от тях неплатени части към датата на проверката на вещото лице и в какъв размер; и 4). какъв е размера на мораторните лихви върху неплатените суми по всяка от тези фактури, както за посочените от ищеца в поправената му искова молба периоди, така и за периодите от деня, следващ този на падежа за плащане на всяка фактура, до посочените от ищеца в поправената му искова молба дати, за отговор на които въпроси съдът не разполага със специални знания в областта на счетоводната отчетност, което обуславя назначаването на тази експертиза за отговор на същите (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи предявилият исковете ищец да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на особения представител на ответника. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в поправената му искова молба и изразяват по същество в това, че на 12.12.2017 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземанията си към ответника, за разглеждане на което било образувано ЧГД № 6733/2017 г., по което била издадена исканата заповед, която била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. В качеството си на краен снабдител, съгласно чл. 98а ЗЕ, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите такива през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца, които били одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Според чл. 35, ал. 1 от същите, те влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на ищеца. По силата на чл. 7, т. 1 от тях, ищецът поел задължение да снабдява с електрическа енергия обекти на ответника с ИТН -, находящ се в -, ИТН -, находящ се в - и ИТН -, находящ се в -. За ответника бил открит клиентски номер **********. Той от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите (чл. 18, ал. 1 и 2). Съгласно чл. 27, ал. 1 от ОУ, при неплащане в срок на дължими суми, клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по ОУ ищецът доставил на обекта на ответника, за периода 24.08.2016 г. - 23.09.2017 г., ел.енергия на обща стойност 619.60 лева, която до този момент не била платена, като били издадени следните фактури: № **********/30.09.2016 г. на стойност 229.56 лева за период 24.08.2016 г. - 23.09.2016 г., с падеж 10.10.2016 г., с обезщетение за забава в плащането й на стойност 27.23 лева за периода 11.10.2016 г. - 11.12.2017 г.; фактура № **********/31.10.2016 г. на стойност 0.12 лева, за период 24.09.2016 г. - 23.10.2016 г., с падеж 10.11.2016 г., с обезщетение за забава от 0.01 лева за периода 11.11.2016 г. - 11.12.2017 г.; фактура № **********/31.12.2016 г. на стойност 0.22 лева, за период 24.11.2016 г. - 23.12.2016 г., с падеж 10.01.2017 г., с обезщетение за забава от 0.02 лева за периода 11.01.2017 г. - 11.12.2017 г.; фактура № **********/16.04.2017 г. на стойност 96.52 лева, за период 09.03.2017 г. - 08.04.2017 г., с падеж 27.04.2017 г., с обезщетение за забава от 6.11 лева за периода 28.04.2017 г. - 11.12.2017 г.; фактура № **********/16.05.2017 г. на стойност 73.97 лева, за период 09.04.2017 г. - 08.05.2017 г., с падеж 29.05.2017 г., с обезщетение за забава от 4.03 лева за периода 30.05.2017 г. - 11.12.2017 г.; фактура № **********/16.06.2017 г. на стойност 52.52 лева, за период 09.05.2017 г. - 08.06.2017 г., с падеж 27.06.2017 г., с обезщетение за забава от 2.44 лева за периода 28.06.2017 г. - 11.12.2017 г.; фактура № **********/31.07.2017 г. на стойност 41.34 лева, за периода 24.06.2017 г. - 23.07.2017 г., с падеж 10.08.2017 г., с обезщетение за забава от 1.41 лева за период 11.08.2017 г. - 11.12.2017 г.; фактура № **********/31.08.2017 г. на стойност 102.97 лева, за период 24.07.2017 г. - 23.08.2017 г., с падеж 11.09.2017 г., с обезщетение за забава от 2.60 лева за периода 12.09.2017 г. - 11.12.2017 г.; фактура № **********/30.09.2017 г. на стойност 22.38 лева, за период 24.08.2017 г. - 23.09.2017 г., с падеж 10.10.2017 г., с обезщетение за забава от 0.39 лева за период 11.10.2017 г. - 11.12.2017 г. Поради забава в плащане на горепосочената главница, ответникът му дължал законни лихви в общ размер от 44.24 лева за периода 11.10.2016 г. - 11.12.2017 г. Законна лихва за забава се дължала по всяка фактура отделно за период от датата на падежа й до образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата.

Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 619.60 лева за главница от неплатени цени на доставена от 24.08.2016 г. до 23.09.2017 г. ел.енергия по горепосочените фактури, с 44.24 лева мораторни лихви от 11.10.2016 г. до 11.12.2017 г., и законна лихва върху главницата от 12.12.2018 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 6733 описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

Правната квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор особеният представител на ответника заема становище, че искът бил допустим, но го оспорвал по основание и размер, и го считал за недоказан и неоснователен. Бил предявен против ответника, като се твърдяло, че за него бил открит клиентски № **********, а ищецът, по силата на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., се задължил да снабдява с ел.енергия „обектите" му, които се намирали в гр. Стара Загора и -. Представените с исковата молба писмени документи не били достатъчно доказателство за наличие на валиден договор между страните и за размера на претендираните суми. За да се ангажирала отговорността на ответника за заплащане на процесните суми, следвало да се установи, че той имал качеството „потребител на електрическа енергия за битови нужди" за процесния период, за който била начислена ел. енергията, по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия на Е.. Нямало категорични данни ответникът да бил собственик на процесните имоти/обекти с ИТН -, - и -. Не бил представен договор за ползване на услугите, предоставяни от ищеца, нито какъвто и да било друг документ, от който да било видно, че ответникът бил потребител на електрическа енергия по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ОУ. Представени били единствено фактури, в които бил посочен ответника, както и препис-извлечение от сметка, които обаче представлявали частни свидетелстващи документи, които удостоверявали изгодни за ищеца, който ги представил, факти и нямали обвързваща доказателствена сила за отразените в тях данни, както и не доказвали твърдените вземания на ищеца към ответника. Доказателствената сила на фактурите и справката не била равнозначна на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ. Тя се преценявала по вътрешно убеждение на съда с оглед редовността на счетоводството и всички други обстоятелства по делото съгласно чл. 182 ГПК. По тези съображения моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като изцяло неоснователни и недоказани предявените искове.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в поправената му искова молба, тъй като на тях е основал предявените искове за съществуване на процесните вземания, а ответникът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в отговора на особения му представител, тъй като на тях са основани възраженията за неоснователност на тези искове.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: препис-извлечение от сметка; фактура № **********/30.09.2016 г.; фактура № **********/31.10.2016 г.; фактура № **********/31.12.2016 г.; фактура № **********/16.04.2017 г.; фактура № **********/16.05.2017 г.; фактура № **********/16.06.2017 г.; фактура № **********/31.07.2017 г.; фактура № **********/31.08.2017 г.; фактура № **********/30.09.2017 г.; решение № ОУ-013/10.05.2008 г.; общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца и доказателства за влизането им вила.

 

           ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 6733 по описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд.

 

          ОТХВЪРЛЯ искането на особения представител на ответника в отговора, за задължаване на ищеца да представи доказателства за наличието на валиден договор или договори за предоставяне на услуги между страните.

 

НАЗНАЧАВА служебно по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при страните, в счетоводството на ищеца, както и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички поставени към тази експертиза въпроси в в обстоятелствената част на настоящото определение, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 02.10.2019 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на особения представител на ответника. За тази дата да се призове и вещото лице след внасяне от ищеца на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата. 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: