№ 1928
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20211110166787 по описа за 2021 година
и взе предвид следното:
Производството е по предявени от „Т********” ЕАД срещу Д. А. С. и Ц. М. С. обективно
съединени искове за осъждане на ответниците да заплатят разделно /по ½ всеки – така уточнителна
молба от 01.08.2022г./ на ищеца следните суми – 2324,44 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020г., ведно със законна лихва
от 24.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 383,31 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 29.10.2021 г., сумата от 41,84 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020г., ведно със законна лихва от
24.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение в размер на 9,09 лв. за периода от 01.12.2018 г. до 29.10.2021 г.
Ищецът твърди, че ответниците са собственици на посочения топлоснабден имот, за който са
предоставени услуги по топлоснабдяване и дялово разпределение. Предвид това претендира
горепосочените суми, както и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който оспорват исковете по
основание и размер. Считат, че сумите са начислени произволно. Молят съда да отхвърли
исковете.
„*********” ЕООД, конституирано в производството като трето лице помагач на страната на
ищеца, взема становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
1
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е
разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153, ал. 1 от ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им
приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик
потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Липсва спор между страните относно собствеността върху топлоснабдения имот за
процесния период, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че
ответниците в качеството си на собственици на имота се явяват клиенти на топлинна енергия и
съответно е обвързан от облигационна връзка с предмет – доставка на топлинна енергия.
Не се спори, че процесният имот е топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която
се намира имотът/ е присъединена към топлопреносната мрежа. Това фактическо обстоятелство се
установява и от заключението на приетото СТЕ, което съдът възприема като пълно и компетентно
изготвено, както и от изготвените от третото лице отчети.
Съответно, пред настоящата инстанция спорът се концентрира върху стойността на реално
доставената топлинна енергия за исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и Наредба № 16-
ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в
режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „*********” ЕООД с
договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици. Третото лице –
помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия
период.
В нормата на чл. 156 от ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на
отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
2
отоплителните тела в жилището, и съответната част от стойността на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация.
От приетото по делото заключение на извършената СТЕ се установява, че реално
потребената топлинна енергия за имота за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020г. е на стойност
2272,52 лв. при съобразяване на сумите за доплащане и връщане от изравнителни сметки, в които
се съдържат данни за размера на реално отчетената топлинна енергия. Направените от вещото
лице по техническата експертиза изчисления на размера на потребената енергия са съобразени с
това, че съгласно приложимата нормативна уредба всеки потребител на топлинна енергия в сграда
в режим на етажна собственост заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на индивидуалния имот, както и такава за битово горещо
водоснабдяване. Всички тези компоненти са включени в общото задължение на ответника, като в
експертизата е посочено и поотделно каква е цената на потребената топлинна енергия за отопление
на имот, на тази, отдадена за сградната инсталация, както и на енергията, потребена за битово
горещо водоснабдяване. Заключението е изготвено на база ежемесечните отчети по общия
топломер за процесната сграда, индивидуалните отчети за имота на ответника и сметките за
дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, които както се посочи по-горе са
съставени от трето за правоотношението между страните лице и по възлагане от етажните
собственици. Съгласно заключението на СТЕ в имота на ответника е начислявана енергия за
отопление на 3 броя отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители на разход за
отопление /ИРРО/, които се отчитат дистанционно. Начислявана е също ТЕ за сградна инсталация
и за битово горещо водоснабдяваневъз основа на 1 бр. топъл водомер, като е посочено, че не е
начислявана такса мощност. Вещото лице дава заключение, че разпределението на топлоенергията
е извършено в съответствие с нормативната уредба. Ето защо заключението на вещото лице като
обосновано и компетентно изготвено, включително в рамките на специалните му знания, следва да
бъде изцяло кредитирано и от него да се приеме за установено какво е количеството на
потребената в процесния апартамент топлоенергия за исковия период, както и каква е нейната
стойност.
По делото не се твърди и не се установява плащане на задължението. В рамките на
настоящото производство е приета и изслушана без възражения съдебно-счетоводна експертиза. С
последната се установява, че не са налице данни за извършени от страна на ответниците плащания,
отнасящи се до задължения, включени в процесния период.
С оглед изложеното искът за главница следва да се уважи за сумата от 2272,52 лв., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 24.11.2021г., до окончателното
плащане, като се отхвърли за горницата до пълния предявен размер от 2324,44 лв.
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага установяване
на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и
ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо за вземанията за
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. не е необходимо отправянето на покана
или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.
Ето защо и предвид принципа на диспозитивното начало в процеса искът за лихви за забава върху
вземанията за топлинна енергия за м.05.2018г. – м.04.2020г. следва да се уважи изцяло
3
претендзираните 383,31 лв., чийто размер, изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
лихвен калкулатор за заявения период от 15.09.2019 г. до 29.10.2021 г., възлиза на 489,86 лв., което
е в повече от претендираното.
Относно исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху нея:
По отношение на сумите за дялово разпределение следва да се посочи, че съгласно чл. 61,
ал.1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ
между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея, а в чл.36, ал.1 ОУ за
продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се
определя от „Т********“ ЕАД и се обявява по подходящ начин на потребителя. По силата
договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на услугата се
заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по
силата на чл.13 ал.1 т.1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия
потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното
дружество. В производството не се спори, че услугата е била извършена. Доколкото ответниците
не са възразили срещу претендирания размер на възнаграждението за услуга дялово разпределение
и на основание чл.162 ГПК съдът намира, че възнаграждението за услугата дялово разпределение
се равнява на сумата от 41,84 лв., за която следва да се уважи иска, ведно със законната лихва от
24.11.2021г., до окончателното плащане.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл. 36, ал. 2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни /нито твърдения/ ответниците да са били канени да платят
сумата за дялово разпределение преди подаване на исковата молба - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Поради
това не се доказа ответниците да са изпаднали в забава за плащането на цената за дялово
разпределение преди подаване на исковата молба и затова иска за акцесорното вземане по
отношение на тази главница следва да се отхвърли.
Сумите за главница и лихва следва да се разпределят поравно между ответниците, предвид
заявеното искане за разделното им осъждане при квоти от по ½ ид.ч. /имотът е закупен на името на
двамата ответници, без посочване на идеални части, предвид на което се счита закупен при равни
квоти/.
Относно отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца разделно /по ½ ид.ч. всеки/ сумата от 547,96 лв., представляваща
разноски в исковото производство /д.т., депозити за вещи лица и юрк. възнаграждение, определено в
минимален размер съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП/.
Ответниците имат право на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на своевременно заявените разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, установени в размер на по 4,96 лв. за всеки /9,95:2/–
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното съдът,
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. А. С., ЕГН ********** и Ц. М. С., ЕГН **********, и двамата с адрес в гр.
София, ж.к. „**********”, бл. 5, вх. Б, ет. 8, ап. 45, да заплатят разделно (по ½ всеки) на
„Т********” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*******” №
23Б, сумата от 2272,52 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода
м.05.2018г. – м.04.2020г. за топлоснабден имот с адрес гр. София, ж.к. „**********”, бл. 5, вх. Б,
ет. 8, ап. 45, аб. № 288886, ведно със законната лихва от 24.11.2021 г., до окончателното заплащане
на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата за пълния заявен размер от 2324,44 лв.; сумата
от 383,31 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 29.10.2021 г.; сумата от 41,84 лв.,
представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва от 24.11.2021г., до окончателното заплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение в размер
на 9,09 лв. за периода от 01.12.2018 г. до 29.10.2021 г.
ОСЪЖДА Д. А. С., ЕГН ********** и Ц. М. С., ЕГН **********, и двамата с адрес в гр.
София, ж.к. „**********”, бл. 5, вх. Б, ет. 8, ап. 45, да заплатят разделно (по ½ всеки) на
„Т********” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*******” №
23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 547,96 лв. – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „Т********” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „*******” № 23Б да заплати на Д. А. С., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к.
„**********”, бл. 5, вх. Б, ет. 8, ап. 45, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 4,96 лв. –
разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „Т********” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „*******” № 23Б да заплати на Ц. М. С., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к.
„**********”, бл. 5, вх. Б, ет. 8, ап. 45, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 4,96 лв. –
разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „*********” ЕООД със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „**********“ № 3 като трето лице помагач на страната на ищеца
„Т********” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5