Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………….. 2021 година,
гр. ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Варна, ВТОРИ тричленен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
В
съдебно заседание на 01.07.2021 г. при
секретаря Наталия Зирковска и с участието на прокурор Силвиян Иванов разгледа
докладваното от съдия Г. Стоянова КНАХД
№ 1021/2021 година по описа на
Административен съд гр. Варна за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ във връзка с
чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на „А.“ ЕООД, ЕИК ***, срещу
Решение № 260339/09.03.2021 г., постановено по НАХД № 4610/2020 г. по описа на
Районен съд – Варна /ВРС/, 45 състав, с което е изменено Наказателно
постановление /НП/ № 03-011771/28.08.2019 година на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна.
С
оспореното пред ВРС наказателно постановление, за нарушение на чл. 152 от
Кодекса на труда /КТ/, на „А.“ ЕООД, е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 1900 лева, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ.
С
обжалваното решение въззивният съд
изменил наказателното постановление, като е намалил размера на
наложената имуществена санкция от 1900 лева на 1500 лева.
Касаторът
счита решението на ВРС за неправилно. Твърди, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в липса на изчерпателно описание на обстоятелствата,
при които е извършено нарушението. Конкретно сочи, че не са посочени мястото на
нарушението и обектът, в който е извършена проверката от контролните органи. Навежда
доводи за приложимост на чл. 28 от ЗАНН.
Въз
основа на изложеното е формиран петитум за отмяна на въззивното решение и
издаденото наказателното постановление.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, в
депозирана чрез процесуален представител писмена молба оспорва касационната
жалба и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Счита решението на
Районен съд – Варна за правилно и законосъобразно. Отправя искане за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за
прекомерност в случай, че претендираното възнаграждение на процесуалния
представител на касатора е над минималните размери и съдът отмени оспореното
решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е депозирана от надлежна страна, в законния срок, поради което е
ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателната
отговорност на „А.“ ЕООД е ангажирана за това, че в качеството на работодател не
е осигурил междудневна почивка в размер не по-малко от 12 часа на лицето Ж.Д.Г.на
длъжност „началник смяна“ в обект „заведение за бързо хранене“ „KFC“, находящо се в гр. Варна, ул. „Андрей Сахаров“ № 2, ет. 2,
стопанисван от „А.“ ЕООД.
Нарушението
е установено на 25.07.2019 г. при проверка, извършена от служители на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна. Констатирано е, че на 12.05.2019 г. Ж.Д.Г.е
работил от 15:00 часа до 24:00 часа, а на 13.05.2019 г. е започнал изпълнение на трудовите си задължения в 08:00
часа, видно от представените графици за работа и присъствени форми за месец май
2019 година. Прието е, че по този начин на лицето не е осигурена междудневна
почивка от 12 часа между дните 12.05.2019 г. и 13.05.2019 година.
Предвид
горните констатации срещу „А.“ ЕООД е съставен АУАН № 03-011771/21.08.2019 г.,
в който описаните обстоятелства са квалифицирани като нарушение на чл. 152 от КТ, извършено на 13.05.2019 година. Въз основа на АУАН е издадено оспореното
пред районния съд наказателно постановление, с което на дружеството, на
основание чл. 414, ал. 1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1900
лева.
Въззивният
съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.
34 от ЗАНН и съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Първостепенният съд е изложил аргументи за установеност на административното
нарушение, както и за правилно определена от АНО правна квалификация на
деянието и точно приложена санкционна
норма. Счел е обаче, че предвид липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства, размерът на наложената имуществена санкция следва да се намали
до предвидения в санкционната разпоредба минимум. Изложил е мотиви за
неприложимост на чл. 415в от КТ и чл. 28 от ЗАНН. С тези съображения Районен
съд – Варна е изменил издаденото НП.
Решението
е правилно.
Настоящият
състав на касационната инстанция напълно споделя приетите от ВРС правни изводи
за установеност на описаното в АУАН и НП административно нарушение на чл. 152
от КТ, обосноваващи се на установената
по безспорен начин фактическа обстановка, не счита за необходимо да ги
възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Релевираните
в жалбата възражения за допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени процесуални нарушения намира са неоснователни и
некореспондиращи с доказателствата по делото. Както в АУАН, така и в издаденото
въз основа на него НП, в съответствие с нормите на чл. 42, т. 3 и 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН са описани в достатъчен степен обстоятелствата, при които е
извършено административното нарушение. Обектът, в който е извършена проверката,
е описан чрез посочването на административния адрес, на който се намира същият,
и лицето, което го стопанисва, което напълно удовлетворява изискването на цитираните
разпоредби за посочване на мястото на извършване на нарушението.
Обстоятелствата, при които е извършено процесното административно нарушение,
също са описани в необходимата конкретика в санкционния акт, поради което не е
налице твърдяното в касационната жалба нарушение на
административнопроизводствените правила.
Не
са налице основания за квалифициране на случая като маловажен.. Според специалната
норма на чл. 415в от КТ задължителни
предпоставки за квалифициране на дадено нарушение като маловажно е
отстраняването му веднага след неговото установяване и липсата на произтекли
вредни последици за работници и служители. В разглеждания казус нито една от
тях не е налице. Административното нарушение по чл. 153 от КТ е такова на
просто извършване, при което вредните последици (обществената опасност) произтичат
от самото осъществяване на изпълнителното деяние – в случая от самия факт на
неосигуряване на полагащата се на работника минимална междудневна почивка. Нарушението
е довършено на 13.05.2019 г. , не може да бъде отстранено по смисъла на чл. 415в
от КТ.
Вредните
последици вече са настъпили в правната сфера на лишеното от законово регламентираната почивка лице. В
настоящия случай привилегированият състав на посочената разпоредба се явява
неприложим.
Лишено
от основание е позоваването на касатора на чл. 28 от ЗАНН. Както се посочи, нормата на
чл. 415в от КТ е специална и като такава дерогира общата разпоредба на чл. 28
от ЗАНН, поради което последната е неприложима по отношение на извършени
административни нарушения по КТ. В същия смисъл е Тълкувателно решение № 3 от
10.05.2011 г. на ВАС, постановено по тълк. дело № 7/2010 г., ОСК,
в което е посочено, че специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на
„маловажно“ административно нарушение по чл. 415в КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН.
При
наличието на предпоставките по чл. 415в, ал. 1 от КТ, при маловажни случаи на
нарушения на трудовото законодателство се прилага именно тази разпоредба. В
случая тези предпоставки не са налице, поради което не може да се приеме, че е
налице маловажен случай на административно нарушение. Достигнатият от районния
съд идентичен правен извод е верен, макар да е обоснован с обсъждане на неприложимия
към процесното нарушение чл. 28 от ЗАНН.
Отчитайки
тежестта на конкретното нарушение и липсата на отегчаващи вината обстоятелства,
касационният състав счита, че редуцирайки наложената имуществена санкция до
минималния предвиден в санкционната норма размер, въззивният съд я е определил
в съответствие с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като същата отговаря на
обществената опасност на деянието и дееца и ще допринесе в максимална степен за
реализиране на целите по чл. 12 от ЗАНН.
С
оглед направения коментар и доколкото при извършена, извън наведените в
касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение
съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във
връзка с неговите валидност и допустимост, касационната инстанция, в настоящия
й състав, счита, че същото следва да бъде оставено в сила.
Предвид
крайния изход на спора и своевременно
заявеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на
разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ, като съобрази и че делото не се отличава с
висока степен на фактическа и правна сложност, приключило в едно открито
съдебно заседание, съдът намира, че в полза на ответната страна следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната съдебна
инстанция, определени съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ в размер на 80 лева, които касационният жалбоподател следва да бъде
осъден да заплати.
Мотивиран
от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, втори тричленен състав при Административен съд – Варна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260339/09.03.2021 г., постановено по НАХД №
4610/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 45 състав.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати в полза на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………..……...
ЧЛЕНОВЕ:
1………..……
2……………..