ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 707
гр. Велико Търново , 19.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Пламен Борисов
Ирена Колева
като разгледа докладваното от Пламен Борисов Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500523 по описа за 2021 година
С Определение от 02.06.2021 г., постановено по ГрД 503/2021 г. ГОРС
е постановил, че РС- Горна Оряховица не е международно компетентен да
разгледа и разреши спора по предявените от Н. ИВ. М. с настоящ адрес Р.
Гърция срещу К. М. гражданин на Р. Гърция искове по чл. 127а, ал. 2 СК,
свързани с пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите
лични документи за това по отношение на малолетното дете А. М. родено в Р.
Гърция, като е прекратил производството по делото. Приел е в своите мотиви,
че съгласно чл. 8, параграф 1 от Регламент /ЕО/2201/2003 компетентен по
тези дела, свързани с родителската отговорност, е съдът на държавата-членка,
в която детето има обичайно местопребиваване към момента на сезиране на
съда. Безспорно било установено, че това обичайно местопребиваване е в Р.
Гърция. Не се е променяло пребиваването му в държава-членка, в случая Р.
България, независимо от това че детето е български гражданин, по силата на
обстоятелството, че един от родителите му е такъв. Ответникът по делото не
знаел за производството водено пред българския съд и не можело да му се
връчи исковата молба. Приема, че ГОРС не е международно компетентен да
реши исковете свързани с издаване на лични документи и разрешение за
пътуване на детето в чужбина.
Против това решение е подадена частна жалба от адв. Л.И. от ВТАК
1
процесуален представител на Н.М.. Излага съображения за това, че ГОРС
неправилно цитира разпоредбата на регламента на Съвета на Европа. Моли да
се отмени определението. От начина на произнасяне РС оставил българският
гражданин А. М. без право до достъп до правораздаване, което противоречало
на Конституцията на страната. Детето не можело да получи защита на правата
си от чужд съд. Заявява, че иска издаване на задграничен паспорт както и
разрешение детето да напуска Р. България без съгласието на другия родител.
Цитира разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗБДС. Излага мотив за това, че гръцки
съд не може да даде разрешение по български закон детето да напуска
пределите на Р. България както и гръцки съд да даде разрешение българските
власти да му издадат български документ за самоличност. При отказа си
съдът да разгледа спора би лишил детето от правата му като български
гражданин в тази насока.
След като съобрази доказателствата по делото, естеството на правния
спор и законосъобразността на постановения съдебен акт, настоящият състав
намира, че следва да бъде потвърдено съдебното определение на
първоинстанционния съд.
От доказателствата по делото, постъпили с исковата молба се
установява, че Н. И. М. има настоящ адрес в Р. Кипър, с. Т., окръг Ларнака.
Ответникът К.. М., бивш неин съпруг, няма регистриран адрес в Р. България.
Тя твърди, че не й е известен адресът му за призоваване в Р. Гърция.
Безспорно установено е, че детето им А. М. е гръцки и български гражданин.
към момента на подаване на исковата молба майката и детето живеят на
територията на Р. Гърция. Детето било ученик в 4 клас в основно училище в
Т., за което е представен документ от основното училище. Основното в
настоящия случай, по иска на Н.М., за разрешаване издаване на паспорт или
заместващ документ за пътуване на чужбина на детето до навършване на
пълнолетие от него, да се предостави на майката родителски права относно
пътуване на детето във връзка с липсата на съгласие от страна на бащата до
навършване на пълнолетие и да се разреши на детето да пътува в чужбина без
съгласието на своя баща, но със съгласието на своята майка и законен
представител, е това къде е обичайното местопребиваване в държава-членка
на детето. Всички доказателства сочат на това, че майката и нейният син
пребивават в Р. Гърция. Детето никога не е живяло в продължителен период и
2
обичайно да пребивава на територията на Р. България, като то и към момента
се намира в Р. Гърция, където трайно пребивава заедно с Н.М..
Ответникът е с непосочен адрес от страна на ищцата. Същият е гръцки
гражданин и е баща на А. М.. Българският съд е направил опит да връчи
книжа по реда на чл. 48, ал. 1 ГПК. Напълно естествено и нормално е лице,
което не е живяло или пребивавало на територията на Р. България да няма
адрес на територията на страната. Ето защо не са му връчени книжата по
предявения иск от М.. В настоящия случай е приложим регламент 2201/2003
на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата свързани с
родителска отговорност, като за този вид дела съдът следи служебно съгласно
чл. 17 от този регламент и правилно ГОРС е преценил, че детето А. М. има
обичайно местопребиваване, към момента на сезирането на съда, в Р. Гърция.
Няма доказателства и не се и твърди обстоятелството, че то е променяло
обичайното си пребиваване и да е живяло в Р. България продължителен
период от време. независимо от това, че е български гражданин, детето е и
гръцки гражданин. Осъществяването на правата му следва да бъдат
съобразени съгласно цитирания по-горе регламент, за което се изисква т.нар.
обичайно местопребиваване да е в държавата, която ще разгледа иска по
същество. Компетентен да разгледа това дело, свързано с родителски права и
даване на разрешение за пътуване на детето в други държави-членки на ЕС и
извън него в случая не е българският съд, а би следвало да е гръцкият такъв.
Няма как да се назначава особен представител на ответник по делото, който
нито е живял в Р. България, нито има адрес на територията на страната, което
съществено, ако се случи, ще накърни основни негови права като родител,
т.е. той няма да знае нито че се води такова дело, нито за последиците от
него.
В този смисъл считаме, че следва да се потвърди определението на
ГОРС като правилно и законосъобразно и да се обяви, че не РС-Горна
Оряховица е компетентен да разгледа настоящото производство с правно
основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 3 ЗБДС. Твърденията в жалбата са
неоснователни и следва да се оставят без уважение.
Водим от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 566/02.06.2021 г. постановено по
ГрД № 503/2021 г. по описа на РС-Горна Оряховица като правилно и
законосъобразно.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Препис от същото ДА СЕ ИЗПРАТИ на адв. Л.И. от ВТАК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4