Решение по дело №118/2022 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 94
Дата: 1 юни 2022 г.
Съдия: Симона Миланези
Дело: 20224200500118
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Габрово, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова

Симона Миланези
при участието на секретаря Илияна Д. Глушкова
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело
№ 20224200500118 по описа за 2022 година
С решение № 260001 от 10.01.2022 г., постановено по гр. д. № 1179/20
г., Габровският районен съд е отхвърлил предявения иск по чл. 26, ал.1,
предл. 1 ЗЗД от Сдружение ЛРД „Сокол – 1899 град Елена“ против
„Северноцентрално държавно предприятие“ ДП, гр. Габрово и „ЛРС Сърнена
гора“, гр. Сливен и ТП „Държавно горско стопанство Елена“, за признаване
за нищожно на допълнително споразумение от 11.04.2012 г. към договор №
52/07.08.2009 г., сключено между „Северноцентрално държавно предприятие“
ДП, гр. Габрово чрез ТП „Държавно горско стопанство Елена“и „ЛРС
Сърнена гора“, гр. Сливен, поради противоречие със закона, като
неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлен и предявения,
при условията на евентуалност, иск на ищеца срещу тримата ответници, с пр.
осн. чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД, за признаване нищожността на същото
допълнително споразумение, поради липса на основание, като неоснователно
и недоказано. С решението разноските по делото са възложени на ищцовото
сдружение.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
Сдружение ЛРС „Сокол – 1899 град Елена“, подадена чрез адв. Л. П., в която
1
се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно и моли, същото
да бъде отменено, с което да се уважи предявения иск по чл. 26, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД, а при условията на евентуалност да се уважи искът по чл. 26, ал. 2,
предл. 4 от ЗЗД. Твърди се, че приетият от съда извод, че процесното
споразумение е сключено в съответствие с разпоредбата на чл. 29, ал. 10 от
ППЗЛОД е погрешен. С нормата на чл. 29, ал. 10 от ППЗЛОД се урежда
преминаването на Ловно-рибарска дружинка (ЛРД) от едно сдружение – това
което има за договор стопанисването на процесния ловно-стопански район, в
друго сдружение – това, което приема преминаващата ЛРД. Т.е.
преминаващата в новото сдружение ЛРД трябва да идва от друго сдружение,
което стопанисва преминаващия ловно-стопански район, в чийто състав е бил
до момента. Твърди се, че в това се състои противоречието на процесното
допълнително споразумение, тъй като ЛРД „***“ никога не е била в състава
на СЛРД „Сокол 1899 град Елена“ и по този начин няма как да премине от
него в ЛРС „Сърнена гора“ гр. Сливен. Твърди се, че цитираните от
ответниците съдебни решения касаят съществуването на сдружението, но не
уреждат придаването към тази дружина на ловно-стопански район. Никога
преди това ЛРС „***“ не е стопанисвала ловно-стопански район „***“. Към
момента на преминаването му към ЛРС „Сърнена гора“ Сливен този ловно-
стопански район е стопанисван от друга ЛРД, числяща се към състава на
СЛРД „Сокол 1899 град Елена“, а именно ЛРД „*** 2009“. Това
обстоятелство се установява от съдържанието на заповед № 32 /30.03.2012 г.
на Управителя на СЦДП Габрово, който разпорежда да се отпише от
регистъра на ЛРС „*** 2009“, като заедно с това бъде придаден ловно-
стопанския й район на ЛРД „***“. Погрешен е и изводът на съда, че от
доказателствата по делото се установявало, че през 2009 г. безспорно
ответната ЛРД „***“ е членувала в СЛРД „Сокол 1899 град Елена“, тъй като
не са представени доказателства за това. Излагат се подробни аргументи в
подкрепа на твърдяното от жалбоподателя. Твърди се, че са погрешни и
изводите на съда по отношение на евентуалния иск, тъй като не може да се
приеме, че основание за сключване на процесното споразумение е членството
на ЛРД „***“ в ЛРС „Сърнена гора“, тъй като това основание би било налице,
ако същото преминава от СЛРД „Сокол 1899 град Елена“ към ЛРС „Сърнена
гора“.
В постъпилия отговор от ЛРС „Сърнена гора“ гр. Сливен жалбата се
2
оспорва, по подробно изложени аргументи. Моли се да се потвърди
решението на първоинстанционния съд и се претендират разноските по
делото.
Останалите две насрещни страни не са подали отговор на постъпилата
жалба.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител
на жалбоподателя подържа жалбата и оспорва отговора, като се претендират
и разноските по делото. Процесуалните представител на ответните страни
оспорват жалбата и поддържат подадения отговор, като процесуалния
представител на ЛРС „Сърнена гора“ гр. Сливен претендира разноските по
делото за въззивната инстанция.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
С искова молба от СЛРД „Сокол 1899 град Елена“, първоначално е
сезиран Еленския районен съд, с която след отстраняване на нередовности на
същата, е поискано да се признае за нищожно сключеното от ТП Държавно
горско стопанство Елена и ЛРС „Сърнена гора“ Сливен, допълнително
споразумение от 11.04.2012 г. към договор № 52/07.08.2009 г. за предоставяне
на стопанисването на дивеча на ловните сдружения, поради противоречие със
закона – чл. 29, ал. 10 от ППЗЛОД, а в случай, че съдът отхвърли тази
претенция, при условията на евентуалност съдът да обяви нищожността на
същото допълнително споразумение от 11.04.2012 г. към договор №
52/07.08.2009 г. за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните
сдружения, поради липса на основание.
В исковата молба се излагат твърдения, че сключеното между СЦДП -
ТП „Държавно горско стопанство Елена“ и ЛРС „Сърнена гора“ Сливен
допълнително споразумение от 11.04.2012 г. към договор № 52/07.08.2009 г.,
за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30
от Закона за лова и опазване на дивеча, е нищожно поради противоречие с
закона, тъй като не отговаря на императивните изисквания на чл. 29 ал. 10 от
Правилника за приложение на Закона за лова и опазване на дивеча. На второ
място се твърди, че посоченото споразумение е нищожно поради липса на
основание, тъй като ЛРС „Сърнена гора“ не е страна по договора с №
52/07.08.2009г., поради което не е имала правно основание да сключва
3
допълнителното споразумение.
Ответникът ЛРС „Сърнена гора“ гр. Сливен, в представения писмен
отговор оспорва изцяло предявените искове. Оспорва изложените факти от
ищеца, като неверни и неотразяващи действителната фактическа обстановка.
Твърди се, че спорът относно съществуването на ЛРД „***“ е разгледан от
съда и във връзка със съществуването й има влезли в сила съдебни решения.
Излага се, че ЛРД „***“ е напуснала Сдружение ЛРД „Сокол 1899 град
Елена“, след нейното разделяне с Дружинка *** на две през 2002 г., и
формирането на две нови дружини в следствие на разделението - *** и ***.
След 2007 г., когато е налице приложена заповед, определяща изрично ловно-
стопанските региони на двете дружини - *** и ***, включително и след
публикуването на заповед 171/26.11.2007 г. на председателят на Държавна
агенция по горите, с която е изменена заповед на Министъра на земеделието и
горите касаещо дружини *** и ***, което е част от правомощията. Излагат се
подробни доводи и аргументи.
Ответниците СЦДП ДП - Габрово и ТП ДГС Елена, в представения
писмен отговор, оспорват исковете като неоснователни, за което излагат
подробни аргументи. Оспорват изложените факти от ищеца. Считат, че не е
налице обективно противоречие на договора или на отделни негови клаузи с
конкретна правна норма. Единственото противоречие е употребата на думите
„допълнително споразумение" вместо „договор" в заглавната част на
документа.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е
приел по иска с пр. осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, че не е налице
несъответствие между сключен договор и императивна правна норма, каквито
са твърденията на ищеца за противоречие на процесното споразумение с
нормата на чл. 29, ал. 10 от ППЗЛОД. Доколкото по делото е установено, че
ЛРД „***“ е преминало към друго сдружение, а именно ЛРС „Сърнена гора“
гр. Сливен и не е постигнато съгласие между ДСГ Елена ДП и СЛРД „Сокол
1899“, изпълнител по договора по чл. 30 от ЗЛОД от 2009 г., то същият е
прекратен и е сключено процесното споразумение със сдружението към което
е преминала ловната дружина. Прието е, че обстоятелството, че за същия
ловно- стопански район е сформирана и друга дружина с наименование „***
2009“ не се обуславя най- тежкия порок на договора, именно нищожност
4
поради противоречие със закона. По отношение на евентуално предявения
иск с пр. осн. чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД, съдът е приел, че същият е
неоснователен, тъй като ищецът не е оборил презумпцията и установяване на
липса на основание за сключване на процесното допълнително споразумение,
доколкото целта на същото е ответникът ЛРС „Сърнена гора“ да получи
предоставяне на стопанисването и ползването на дивеча в ловно- стопански
район с. ***, като причина за сключването му е преминаването на ЛРД „***“
в ЛРС „Сърнена гора“, като със споразумението се предоставя само част от
предоставения на ищеца ловно- стопански район.
Настоящият състав на съда, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от протокол от 09.03.2002 г. от проведено събрание на членовете
на ЛРД с. *** е взето решение за разделяне на ловната дружина на две, а
имено – ЛРД *** и ЛРД ***. С решение по протокол от 20.03.2004 г. на ЛРД
*** е взето повторно решение за разделяне на ловната дружина на две, а
именно на ЛРД „***“ и ЛРД „***“, като са определени границите на
новосформираната дружина ЛРД „***“. От протокол № 13 от заседание на
УС на СЛРД „Сокол 1899“ гр. Елена проведено на 04.03.20004 г. е видно, че
същото е потвърдило разделянето на дружина *** на две самостоятелни
дружини по протокола от 2002 г. На събрание на 20.03.2004 г. е учредено ЛРД
„***“, което се установява от представения по делото протокол.
От удостоверение № 1 от 18.04.2006 г. на Държавно лесничейство град
Елена, се установява, че ЛРД „***“ е регистрирана в регистъра на ловните
дружини към ДЛ Елена под № 18 от 14.03.2006 г. Не е спорно между
страните, че до регистрацията на ловната дружина се е стигнало след съдебни
спорове и влезли в сила решения на ВТОС и ВАС, с които е отменен
мълчалив отказ на ДЛ гр. Елена за вписване на дружината.
От представено споразумение от 07.12.2006 г. (л.168 от гр. д. № 1179/20
г. по описа на РС- Габрово) е видно, че СЛРД Сокол 1899“ гр. Елена и ЛРД
„***“ са постигнали споразумение за оттегляне на подадените жалби от
ищцовото дружество по посочените дела и сдружението е поело задължение
да завери членските карти на всички лица на ЛРД „***“, като членове на
„Сокола 1899“ гр. Елена, като е поето задължение от СЛРД да предостави
5
всички необходими документи и да се извършат всички действия пред ДЛ
Елена и Съвета по лова при ДЛ Елена, съобразно ЗЛОД и ППЗЛОД и на
основание разделителния протокол от 09.03.2002 г., потвърден на заседание
на УС на СЛРД „Сокол 1899“ Елена от 04.03.2004 г. с ловища и граници на
ЛРД „***“, подробно описани.
Със заповед № 171 от 26.11.2007 г. на ДАГ към МС, която не е
отменена, е изменена т. 14 от заповед № РД 46-1463/14.08.2001 г. на
Министъра на земеделието и горите, в частта касаеща ловно-стопанския
район „***“, като се обособява ловно-стопански район „***“ с площ 3350 ха.
с подробно описан по граници и ловно-стопански район *** с обща площ
3182 ха. с подробно описани граници, въз основа и на внесено писмо с изх. №
2486/23.10.2007 г. на РУ на горите гр. Велико Търново, в което като
основание за обособяване на ловно-стопанските райони са посочени
вписването на ЛРД „***“ в регистъра на ловните дружини към ДЛ гр. Елена,
решенията за разделяне на ловната дружина *** и потвърдителен протокол №
8/28.11.2006 г. на УС на СЛРД „Сокола 1899“ гр. Елена, както и влезлите в
сила съдебни решения във връзка с разделянето на ЛРД „***“ и вписването на
ЛРД „***“.
От заявление с вх. № 52/23.03.2009 г. на Председателя на ЛРД „***“ и
приложения протокол от проведено общо събрание на дружината от
21.03.2009 г. е видно, че същото е било член на СЛРД „Сокол 1899", като тези
доказателства са представени от ищцовото сдружение, във връзка с указаното
от съда по реда на чл. 190 от ГПК. Не се представят доказателства за
напускането, респ. изключването ЛРД „***“ от СЛРД „Сокол 1899" към 2009
г.
В представения протокол от 20.02.2010 г. е обективирано решение на
проведено Общо събрание на ЛРД „***", съгласно което по т. 2 от дневния
ред е взето решение ЛРД „***" да напусне СЛРД „Сокол 1899“ гр. Елена по т.
1 и да членува в ЛРС „Сърнена гора“ по т. 2, като приема Устава му. В
заявление изх. № 1 от 04.03.2010 г. от ЛРС „Сърнена гора“ относно
регистрация на ЛРД „***" до Директора на ДГС гр. Елена се посочва, че на
заседание на УС на ЛРС „Сърнена гора", проведено на 04.03.2010 г. ЛРД
"***" е приета в сдружението.
На 07.08.2009 г. е сключен договор с № 52 за предоставяне на
6
стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от Закона за лова и
опазване на дивеча между ДГС Елена ДП, в качеството на възложител и
СЛРД „Сокол 1899", в качеството на изпълнител, по силата на който
възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва стопанисването и
ползването на дивеча в следните ловно- стопански райони: Елена-Усои,
Бербово, Константин, Палици, Костел, ***, ***, Янковци и Разпоповци,
попадащи в района на дейност на СЛРС „Сокол 1899“ гр. Елена. Срокът на
договора е до 2024 г.
От представения протокол № 10 от 13.05.2009 г. на Управителния съвет
на СЛРД „Сокол 1899", се установява, че сдружението е посочило ЛРД „***
2009“ за дружина стопанисваща ловно- рибарски район ***. Видно от
извлечение на регистъра за ловните дружини на територията на ТП „ДГС
Елена“, ЛРС „*** 2009“ е дерегистрирана, на основание заповед №
32/30.03.2012 г. на СЦДП – Габрово и решение № 9255/24.06.2013 г. на ВАС,
като за територията е вписана ЛРД „***“ на сдружение ЛРС-во „Сърнена
гора“ гр. Сливен с площ 3350 ха.
Видно от заповед № 32/30.03.2012 г. на СЦДП – Габрово, влязла в сила,
ЛРД „*** 2009“ е отписана от регистъра на ловните дружини в ДСГ Елена,
като учредена в нарушение на чл. 30, ал. 5 от ЗЛОД, действал към този
момент и е възстановена регистрацията на ЛРД „***“. Съгласно т. 3 от
заповед №32/30.03.2012г. на Директора на „Северноцентрално Държавно
Предприятие"- ДП Габрово, на основание чл. 29, ал. 10 от ППЗЛОД е указано
да се прекрати с уведомление -допълнително споразумение договор №
52/07.08.2009 г. със СЛРД „Сокол 1899" в частта му относно ЛСР „***".
Видно от доказателствата по делото в деловодството на
„Северноцентрално държавно предприятие“ ДП - Габрово е постъпило
заявление с вх. № 586/19.03.2012 г. от ЛРС „Сърнена гора", гр. Сливен за
сключване на допълнително споразумение към договор № 52/07.08.2009 г., за
предоставяне стопанисването на дивеча на ловното сдружение . След
проучване на приложените документи към заявлението е констатирано, че са
налице предпоставки за сключване на допълнително споразумение, на
основание чл. 29, ал. 10 от ППЗЛОД.
На 03.04.2012г., на основание чл. 29, ал. 10 от ППЗЛОД, е съставено
допълнително споразумение към договор № 52/07.08.2009 г. за прекратяване
7
на договора в частта му относно ловно -стопански район „***". Страните
„Северноцентрално държавно предприятие" ДП Габрово чрез ДГС „Елена"
ТП и СЛРД „Сокол 1899“ не са постигнали съгласие за подписване на това
споразумение, като същото е подписано само от страна на ДГС „Елена" ТП. С
уведомление на Директора на „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП
- Габрово до Председателя на СЛРД „Сокол 1899“ е прекратен едностранно
договор № 52/07.08.2009 г. в частта му относно ЛСР „***", определен със
заповед № 171/26.11.2007 г. от председателя на ДАГ.
Допълнителното споразумение между „Северноцентрално държавно
предприятие“ ДП Габрово чрез ДГС „Елена“ ТП, като възложител и ЛРС-во
„Сърнена гора“, гр. Сливен, като изпълнител, е сключено на 11.04.2012, с
което на последното е възложено стопанисването и ползването на дивеча в
ловно- стопански район с. *** - ловища № 4, 5 и 6 от ЛУП, като срокът на
договора е определен до 2024 г.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество постановеното решение е правилно и законосъобразно,
постановено при всестранно и задълбочено обсъждане на доказателствата по
делото, като настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния
съд и по реда на чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Неоснователно е наведеното възражение в жалбата, че решението е
неправилно, тъй като процесното споразумение е сключено в противоречие с
чл. 29, ал. 10 от ППЗЛОД поради обстоятелството, че ЛРД „***“ никога не е
била част СЛРД „Сокола 1899“ гр. Елена. От всички събрани доказателства
по делото безспорно се установява, че към момента на сключване на
процесния договор № 52/07.08.2009 г. за предоставяне стопанисването на
дивеча на ловните сдружения между ДГС Елена ДП и СЛРД „Сокол 1899",
ловно рибарската дружинка „***“ е била член на ловно-рибарското
сдружение, тъй като не е било напуснало същото и членовете му не са били
освободени като членове на СЛРД „Сокол 1899". Този извод се потвърждава,
както от взетото решение за разделяне на ЛРД *** на две дружини през 2002
г., протокол № 13 от заседание на УС на СЛРД „Сокол 1899“ гр. Елена, с
решение, по който се потвърждава разделянето на дружина *** на две
самостоятелни дружини по протокола от 2002 г., така и от останалите
8
събрани доказателства за определяне на ловно-стопански район за вписаната
под № под № 18 от 14.03.2006 г. в ДЛ Елена ЛРС „***“, със заповед № 171 от
26.11.2007 г. на ДАГ към МС, с която се изменя т. 14 от заповед № РД 46-
1463/14.08.2001 г. на Министъра на земеделието и горите, в частта касаеща
ловно-стопанския район „***“, като се обособява ловно-стопански район
„***“ с площ 3350 ха., така и от представения протокол от проведеното общо
събрание на дружината от 21.03.2009 г., от което се установява, че членовете
на дружинката са и членове на сдружението ЛРД „Сокол 1899“.
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 10 от ППЗЛОД страните, сключили
договора по чл. 29 ал. 8 от ППЗЛОД, подписват допълнително споразумение,
когато ловна дружина премине в друго сдружение. Видно от представените
по делото доказателства при сключване на процесното допълнителното
споразумение към договор № 52/07.08.2009 г., е било взето решение, видно от
протокол от събранието на ловната дружинка „***“ от 20.02.2010 г, за
напускане на СЛРД „Сокол 1899“ и решение да премине да членува с ЛРС
“Сърнена гора“ Сливен. Следователно са спазени изискванията на чл. 29, ал.
10 от ППЗЛОД - налице е протокол на ръководния орган и протокол от
събранието на дружината с решение за преминаване към друго сдружение.
Поради обстоятелството, че е липсвало съгласие между страните по
първоначалния договор за подписване на допълнително споразумение
съгласно чл. 31, ал. 4 от ППЗЛОД, договорът е прекратен едностранно от
директора на съответното ДГС или ДЛС в частта относно ловно-стопанския
район на ловната дружина, преминала в другото сдружение, след представяне
на документите по чл. 29, ал. 10 от ППЗЛОД.
Неоснователно е и възражението, че преминалата ЛРД „***“ към ЛРС
„Сърнена гора“ Сливен не е имала ловно – стопански район, с който
съответно да премине към друго сдружение. От събраните доказателства е
видно, че на ЛРД „***“, след вписването й в регистрите към ДЛ Елена, е било
отредено ловно- стопански район със заповед № 171 от 26.11.2007 г. на ДАГ
към МС. Обстоятелството, че СЛРД „Сокол 1899“ в решението си от 2009 г.
е посочило, че за този район, ще отговаря ЛРД „*** 2009“ и е вписало тази
ловна дружинка в регистрите на ДЛ Елена е ирелевантно по отношение на
обстоятелството, че за стопанисването на район на *** е бил определено ЛРД
„***“, тъй като на първо място горепосочената заповед № 171/26.11.2007 г. на
ДАГ към МС не е изменена, респ. отменена и на второ място, със заповед
9
32/30.03.2012 г. на СЦДП – Габрово, влязла в сила, ЛРД „*** 2009“ е
отписана от регистъра на ловните дружини в ДСГ Елена, като учредена в
нарушение на чл. 30, ал. 5 от ЗЛОД, действал към този момент и е
възстановена регистрацията на ЛРД „***“ с определената площ със заповедта
от 2007 г. Предвид гореизложеното за сключване на процесното
допълнително споразумение е изпълнен фактическия състав на чл. 29, ал. 10
от ППЗЛОД и не е налице твърдяното противоречие с повелителна правна
норма, поради което предявеният иск с пр. осн. чл. 26, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД е неоснователен и недоказан.
Неоснователно е и наведеното възражение в жалбата, че неправилно е
прието от първоинстанционният съд, че основанието за сключване на
допълнителното споразумение е членството на ЛРД „***“ в ЛРС „Сърнена
гора“ и е отхвърлил искът по чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД. От гореизложеното
и от събраните доказателства безспорно се установява, че една ловна дружина
преминава от състава на едно ловно сдружение, това на „Сокола 1899“, към
друго ловно сдружение, това на „Сърнена гора“ и именно това е основанието
за сключване на процесното споразумение – новото сдружение да получи
предоставяне на стопанисването и ползването на ловно-стопански район с.
***, с оглед членството на ЛРС „***“ в сдружението.
Предвид гореизложеното първоинстанционното решение, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата следва да
се остави без уважени, като неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна ЛРС „Сърнена гора“, следва да се
присъдят направените разноски от страната за въззивното производство в
размер на 600 лв. – заплатен адвокатски хонорар, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Настоящото решение, с оглед заявената цена на иска от 5625 лв.,
подлежи на обжалване пред ВКС.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260001 от 10.01.2022 г. постановено по
гр. д. № 1179/20 г. от Габровския районен съд, като правилно и
10
законосъобразно.
ОСЪЖДА Сдружение „Ловно-рибарско дружество Сокол -1899 град
Елена", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Елена, ул."Д-
р Хр. Момчилов" № 6, ДА ЗАПЛАТИ на Ловно- рибарско сдружение
„Сърнена гора", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Сливен, ул. "Генерал Драгомиров" № 15, направените разноски по делото за
въззивната инстанция в размер на 600 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11