Р Е Ш Е Н И Е
№ 1791
гр. Бургас, 27.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, XLIX - ти граждански
състав
на втори юли две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при
секретаря Станка Добрева, като разгледа докладваното от съдията Дойков
гражданско дело № 7256 по описа за 2019година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба на „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, ЕИК *****, ***** против С.Д.М., ЕГН **********,***. С исковата молба се сочи, че на 24.04.2019г.
е било подадено заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, въз основа на ч.гр.д. № 3320/ 2019г. на РС
гр. Бургас против ответника. Заповедта е била връчена на М. по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК , поради което е било образувано настоящото производство. Сочи се,
че ищецът в качеството му на краен снабдител продава ел. енергия на клиентите
си при Общи условия, които са публично известни. По силата на тях дружеството е
поело задължение да доставя електроенергия до дома на абоната в гр. *****,
Общежитие „***“, *****, с ИТН ***** с кл. № *****. Ищецът претендира , че ответникът
не е упражнил правото си да избере друг доставчик на електроенергия. Сочи се,
че М. е клиент на дружеството като собственик на имот, за което се представят и
доказателства. Сочи се, че според ОУ
ответникът се бил задължил да заплаща всички задължения, свързани със
снабдяването с електроенергия, в сроковете и начините определени с тях. Сочи
се, че при забава клиента дължи и законна лихва за това. Излага се, че за
периода от 09.07.2018г. до 08.10.2018г. ищецът е доставил до обекта на М. електроенергия
на стойност 147.65лева , която не била заплатена. Поради забава в плащането се
дължала лихва в размер на 9.11лева за периода 28.08.2018г. до 23.04.2019г.
Претендира се за решение , с което да се установи със сила на присъдено нещо,
че съществува вземането на ищеца спрямо ответника за посочените суми главница и
лихва, както и за законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане, за които има издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Претендират се разноски. Направени са
доказателствени искания. В съдебно заседание за ищеца се явява адв. *****, АК
Бургас. Исковата молба се поддържа, представят се писмени доказателства.
Ответникът депозира писмен отговор в законоустановения
срок чрез особен представител – адв. Е.Д.,***. Особеният предтавител счита
молбата за неоснователна. Претендира се, че не е налице доказателство за
наличието на договорно отношение между страните, съответно на облигационна
връзка между страните. Не са направени
доказателствени искания, не са посочени доказателства. Моли иска да се отхвърли
като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание ответникът се представлява
от адв. Д., отговора се поддържа. Прави се уточнение, че не е налице
облигационно правоотношение между страните, но не се оспорва размера на
претендираното вземане.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от правна
и фактическа страна следното :
Предявен е иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл.415, ал. 1, т. 2
вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *****, ***** е търговско
дружество, което по силата на разпоредбите на закона – чл. 98а от Закона за
енергетиката и §1, т. 28а от ДР на ЗЕ, се явява краен снабдител с снабдяващ с
електрическа енергия обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени
към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната
лицензионна територия, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик. Облигационните отношения между дружеството и клиентите му се основават на
приложимите и публично известни ОУ на дружеството, които са приложими съгласно
чл. 98, ал. 4 от ЗЕ.
По делото са налице
представени писмени доказателства- справка по лице от служба по вписванията – *****за
С.Д.М., препис извлечение от сметка на името на С.Д.М.,*** за обект на
потребление ИТН : *****, кл. № *****, както и три броя фактури за посочения
обект - фактура
с № **********/ 16.08.2018г. за периода 09.07.2018г. до 08.08.2018г.,
фактура № **********/ 16.09.2019г. за периода 09.08.2018г. до 08.09.2018г.
и
фактура № **********/ 16.10.2018г. за периода 09.09.2018г. до 08.10.2018г.
Фактурите са на обща стойност 147.65лева. В препис – извлечението от сметка се
сочи, че се дължи и лихва за периода 28.08.2018г. до 23.04.2019г. в размер на
9.11лева. Няма доказателства сумата да е
била заплатена на ищеца по делото. За събиране на посочената сума ищецът е
поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК , като е било образувано ч.гр.д. № 3320/ 2019г. на Районен съд гр. Бургас.
Издадена е била заповед за изпълнение на парично задължение № 1759/ 30.04.2019г.
по чл. 410 от ГПК за сумите 147.65лева главница и сумата от 9.11лева мораторна
лихва, както и за законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
24.04.2019г. до изплащане на главницата. В хода на съдебното дирене е
представено копие на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №
10, том. VI, рег. № 3137, дело № 975 от
02.05.2007г. на нотариус с район на действие Районен съд гр. Несебър, от който
е водно, че С.М. е придобил недвижим имот в КК *****, общ. Несебър, с
идентификатор *****.1.6 с адрес : гр. Несебър, общежитие „***” , *****.
По делото от така представените
писмени доказателства може да се заключи, че между ищеца и ответната страна са
били налице облигационни правоотношения, касаещи доставка на електроенергия до
обекта на М. по смисъла на чл. 98а от
Закона за енергетиката и §1, т. 28а от ДР на ЗЕ във вр. чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ. Съгласно
разпоредбата на чл. 293 от ТЗ за сключването на търговска сделка, каквато е
продажбата на ел. енергия не е необходимо писмена форма. От представените писмени доказателства се установява, че М. е потребител на
ел. енергия. Ответникът няма адресна регистрация на адреса, но според справката
и фактурите на ищеца е имал качеството на потребител. Възражението на особения
представител на ответника, че не са представени доказателства, от които да е
видно, че М. е собственик на имота или има друго вещно право върху същия, не
могат да се споделят. Представените нотариален акт и справка от Служба по
вписванията гр. *****сочат, че М. е придобил в собственост имота на посочения
адрес още през 2007г. и към датата на доставките на електроенергията е бил
собственик. Съгласно §1, т. 2а от ДР на ЗЕ битов клиент е този, който купува
електрическа за собствени битови нужди, т.е. няма
поставено в закона изискване клиентът да е собственик на имота до който се
извършва доставката, или да има други ограничени вещни права, но се доказа, че М.
е и собственик на имота. Също така в ОУ на дружеството, приложими в
правоотношенията между страните, не е поставено изискване клиент на дружеството
да бъде само собственик на имота. От това може да се заключи, че между страните
са били налице облигационни правоотношения. Самите фактури, неоспорени от
особения представител на ответника, независимо, че са частни документи, са
доказателство за доставката на електроенергията до имота, количеството и
стойността на услугата. В тях изрично е упоменат периода, какво количество
енергия е доставено и на каква стойност, като последните данни са математически
резултат от цената на всеки киловат и общо потребената ел. енергия през деня и
нощта, а също така и цената на мрежовите услуги, начислени за периода. Съгласно
чл. 11, т. 1 от ОУ на оператора, за клиента е налице задължение да заплати
ползваната ел. енергия, което не е сторено. Няма данни да е подадено възражение
срещу фактурираните суми, а отделно от това в ОУ е записано, че депозирането на
такова не снема от абоната задължението да заплати фактурираната сума – чл. 18,
ал. 7 от ОУ.
Водим от горните
мотиви, настоящият състав счита, че претенцията на ищеца е основателна и
доказана и следва да бъде уважена. При основателност на искането за главница в
размер на 147.65лева, такива са и тези за присъждане на мораторна лихва за
забава в претендирания размер от 9.11лева и законната лихва върху главницата,
считано от 24.04.2019г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда до окончателното й изплащане.
Следва на основане
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК да се присъдят в полза на ишеца и разноските по
делото . В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на
25.00лева за заплатената държавна такса, както и 50.00лева за юрисконсултско
възнаграждение. В настоящото производство са направени разноски в размер на
75.00лева за държавна такса, 150.00лева за особен представител, като следва да
се присъди и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 100.00лева.
Общо за двете инстанции ответникът следва да заплати сумата от 400.00лева
разноски на ищеца.
Воден от изложеното и на основание чл. 236
вр. чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Д.М., ЕГН **********,***, на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 47, ал. 5 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *****, *****, сумите от 147.65лева/ сто четиридесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки/ – неплатена стойност на доставена, отчетена и консумирана ел. енергия и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа в периода от 09.07.2018г. до 08.10.2018г. до имот в гр. *****, Общежитие „***“ ***** с ИТН ***** с кл. № *****, сумата от 9.11лева/девет лева и единадесет стотинки/ представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 28.08.2018г. до 23.04.2019г., законна лихва от 24.04.2019г. – датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1759/30.04.2019г. по ч.гр.д. № 3320/ 2019г. на Районен съд гр. Бургас.
ОСЪЖДА С.Д.М., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *****, *****, сумата от общо 400.00лева/ четиристотин лева/ представляваща деловодни разноски – сумата от 25.00лева/двадесет и пет лева/ за заплатената държавна такса и сумата 50.00лева/петдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 3320/2019г. на Районен съд гр. Бургас, както и сумата 75.00лева/седемдесет и пет лева/ за държавна такса, 150.00лева/сто и петдесет лева/ за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00лева/сто лева/ в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:
подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.