Гр. Сливен, 29.11.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО
ХРИСТОВ
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА
при участието на прокурора Красимир Маринов и
при секретаря Ваня Фърчанова, като разгледа
докладваното от съдия Детелина Бозукова-Ганева КАНД № 126 по описа за 2023
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 237/2023 г. по описа на
Районен съд - Ямбол и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Е.Д.Т., чрез пълномощник, против Решение № 91 от 12.05.2023
г., постановено по АНД № 237/2023 г. по описа на Районен съд – Ямбол, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22-0813-000599 от 24.06.2022 г.,
издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ Ямбол към ОД на МВР - Ямбол, с
което за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на касационния жалбоподател е наложено
наказание „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС”
за 24 месеца, и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 12 контролни
точки, като касационният жалбоподател е осъден да заплати на ОД на МВР - Ямбол
сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
В касационната
жалба се твърди, че решението на Районен съд – Ямбол е неправилно. Заявява, че
съдът не е взел предвид доводите изложени в производството, във връзка със
съществен порок в обжалваното НП. Неправилно бил приел, че обжалваното
НП е издадено от компетентен орган. Твърди, че решението на Районен съд - Ямбол е недостатъчно мотивирано. Моли съда да
постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Ямбол, както и да
отмени НП.
В съдебно
заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. С. С. от АК – Я., който
поддържа касационната жалба. Представя подробни аргументи под формата на
писмена защита.
Ответникът по
касация – ОД на МВР - Ямбол, редовно призован, не изпраща представител. В
писмени бележки, подадени от пълномощник, излага становището си по същество и
моли за оставяне в сила на решението на Районен съд - Ямбол. Прави възражение
за прекомерност на претендирания от другата страна
адвокатски хонорар. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Сливен дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата
и предлага решението на Районен съд - Ямбол да бъде оставено в сила.
След като прецени
доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз
основа разпоредбите на закона, Административен съд – Сливен, касационен състав,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба
е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която
съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
е неоснователна по следните съображения:
Видно от установената по
делото фактическа обстановка, Районният съд е приел, че на 03.06.2022 г. в
09:35 часа жалбоподателят Т. управлявал лек автомобил „Мерцедес“ С500 с рег. № ********
в гр.Ямбол, по бул. „Крайречен“. На кръстовището с ул. „Русе“ в посока ж.к.
„Златен рог“ бил спрян от полицейски служители, които извършили проверка на
документите му и предложили да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол и наркотични вещества. Жалбоподателят се съгласил да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол, като резултатът бил отрицателен, но отказал да
му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества. За установеното нарушение
на чл.174, ал.3 от ЗДвП на касационния жалбоподател бил съставен АУАН, който Т.
подписал без възражения. Бил му издаден талон за изследване № 0012137, но Т. не
се явил в ЦСМП-Ямбол за изследване.
Въз основа на съставения АУАН,
на 24.06.2022 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, което е
връчено на Т. на 13.07.2022 г.
Първоначално НП е обжалвано
пред Районен съд – Ямбол, който с Решение № 210 от 06.12.2022 г., постановено
по АНД № 644/2022 г., е отменил процесното НП. В
резултат на касационно обжалване от страна на ОД на МВР - Ямбол, посоченото
решение е отменено с Решение № 14 от 06.03.2023 г. по КАНД № 7/2023 г. на
Административен съд – Ямбол, с мотиви, че е постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд – Ямбол.
При новото разглеждане районният
съд е приел за установена описаната по-горе фактическа обстановка, като за да
потвърди процесното НП, е направил изводи, че: съставеният
АУАН и издаденото НП са законосъобразни
и в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Съдът е
приел, че описаното в АУАН и в НП нарушение е надлежно доказано, извършено от
жалбоподателя, като са наложени наказания във фиксирания от законодателя
размер, поради което оспореният санкционен акт е потвърден изцяло.
Решението на Районен съд –
Ямбол е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния
закон.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението
на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията
предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Противно на твърденията в
касационната жалба съдебното решение е изцяло съобразено с материалния закон и
процесуалните правила. При постановяването му съдът пълно и всестранно е
изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането
на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав при
следните съображения:
Касационната инстанция приема,
че с оглед събраните по делото доказателства решаващият състав на Районен съд –
Ямбол е установил в пълнота фактическата обстановка, въз основа на която е
формулиран обоснования извод за липса на допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното
производство.
По делото пред районния съд е
представена Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, според т. 3.7 от която правомощие да издават наказателни постановления по
ЗДвП имат началниците на СПП при ОД на МВР. Атакуваното пред районния съд НП е
издадено именно от началника на сектор „Пътна полиция“ Ямбол към ОД на МВР – Ямбол,
което го прави издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му
пълномощия. Възражението на касационния жалбоподател е неоснователно.
От приетите по делото гласни и
писмени доказателства, действително се установява, че касационният жалбоподател
е управлявал автомобила на посочената в АУАН дата и място и това обстоятелство
не се оспорва от него. Безспорно
е по делото, че касаторът е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство, съответно е отказал да извърши изследване относно метода
на кръвно изследване, въпреки издадения му талон за изследване. Правилно
районният съд е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че бил
санкциониран, както за това, че е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство, така и че не е изпълнил предписание за медицинско
изследване на кръвта, което е довело до невъзможност да организира защитата си,
както и че не му било разяснено правото да посети медицински център за даване
на кръвна проба. Видно
от съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение,
при фактическото описание на нарушението са изложени обстоятелства, сочещи
осъществяване на хипотезата за отказ за проверка с тест за употреба на
наркотични вещества. В издаденото въз основа на него наказателно постановление
са посочени двете форми на изпълнително деяние, регламентирани в чл. 174, ал.3
от ЗДвП. Видно от приложеното по делото на районния съд копие на талон за
медицинско изследване № 0012137, издаден на касатора,
екземпляр от същия е връчено на Т. в 11:10 часа на 03.06.2022 г. В посочения
талон е изрично записано, че касаторът е следвало да
се яви ЦСМП-Ямбол за химико - токсилогично изследване
до 45 минути от връчването му. Доколкото от събраните по административнонаказателната
преписка доказателства е установено, че талон за медицинско изследване е
издаден на касатора, но той е отказал да даде
биологична проба, формулираното описание на нарушението не е довело до неяснота
в повдигнатото обвинение.
Съдът счита, че не
е налице формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното
административно нарушение от фактическа страна, което да бъде квалифицирано
като съществено такова, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. В случая, в съдържанието на
наказателното постановление чрез направената фактическа формулировка и правна
обосновка на обвинението, в необходимата и достатъчна степен е конкретизирано в
какво точно се изразява възприетото от наказващия орган противоправно
поведение и респективно съставомерно деяние по чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП. Начинът, по който е формулирано административното обвинение
позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган
по фактите и по приложението на закона, като обективно не е нарушено правото на
защита на привлеченото към отговорност лице, включително на правото му да
разбере за какво точно нарушение е санкциониран.
Нормата на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП е била предмет на анализ в Тълкувателно решение № 13 от
20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия, като е прието,
че отказите на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или
наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този
случай е приложима нормата на чл. 18 от ЗАНН. Следователно, отделно нарушение е
отказът за извършване на проверка за наличие на алкохол и отделно нарушение е
отказът за извършване на проверка за наличие на наркотици в кръвта на водача. В
случая се касае за отказа на касатора за извършване
на проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози, както и за вземане на проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, т.е. касае
се за едно и също нарушение, а именно - отказ от проверка за наличие на
наркотици в кръвта на водача. Отказът да бъде извършен тест за употреба на
наркотични вещества или техни аналози е допустим, съгласно чл.3а от Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В този случай, за да
се приеме, че е налице отказ по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, следва
проверяваното лице да откаже да даде биологична проба за медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване. При наличие на някоя от
хипотезите, визирани в чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., установяването
на наркотичната употреба се извършва посредством медицинско и
медико-токсикологично лабораторно изследване. Въведената от законодателя алтернативност цели от една страна обективност на
резултата, т. е изключване на субективния фактор, а от друга - предоставя
възможност на нарушителя да избере сам начина, по който да бъде установена
употребата на наркотични вещества - при изразен отказ да бъде тестван, като му
бъде направено лабораторното изследване (в този смисъл Решение № 83 от
28.02.2023 г. на ВКС по н. д. № 26/2023 г., I н. о., НК). В случая
административно нарушение представлява отказът на водача да бъде изпробван с
тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози с тест, както и даде
проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, за което е
и привлечен към административнонаказателна
отговорност.
Въз основа на установеното
нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, законосъобразно
е издадено процесното наказателно постановление, с
което на касатора са наложени предвидените от законодателя
две кумулативни наказания, в указания от нормата фиксиран размер.
Правилно е
приложена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. на МВР за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение (съгл. действащата редакция, ДВ,
бр. 28 от 2017 г.). Според посочената норма, за отказ на водач, който управлява
МПС, трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (чл. 174, ал. 3 ЗДвП) се отнемат 12
контролни точки.
В тази връзка, в
съответствие с приетите по делото доказателства правилно НП е потвърдено от
решаващия състав на Районен съд – Ямбол.
Предвид изложеното,
оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде
оставено в сила, а подадената срещу него касационната жалба е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода
на спора, съдът намира за основателно искането на процесуалния представител на
ответника по касация за присъждане на разноски. На основание чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН в полза на ОД на МВР - Ямбол следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено при условията на чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ,
които разноски следва да се възложат
в тежест на касатора Е.Т..
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 91 от 12.05.2023 г., постановено по АНД № 237/2023 г. по описа на Районен съд
– Ямбол.
ОСЪЖДА Е.Д.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на ОД на МВР - Ямбол разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/
лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: