№ 260055
гр.Пловдив, 15.02.2021г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
търговско отделение ХXс, в открито заседание на първи февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Цветелина
Георгиева
при секретаря Боряна Костанева и в присъствието на прокурора ……… ............................, разгледа докладваното от съдията т.д. № 126 по описа за 2020г на
Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:
Иск на основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), във вр § 22 от ПЗР на КЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявен от В.С.Б., ЕГН ********** *** против “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД – гр.София, ЕИК *********. Моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да му заплати сумата от 23 250лв, ведно
със законната лихва
от датата на увреждането 25.02.2016г до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца болки и страдания, от контузия на главата, придружена с мозъчно сътресение,
от контузия на гръдния кош и корема, контузия на костите на носа и преживян
силен психически стрес, всички резултат от претърпяно на 25.02.2016г пътнотранспортно произшествие,
причинено виновно от водача Р.Б.Ш. при
управление на лек автомобил „Ауди 80“, рег. № **** със сключен със “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД – гр.София договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по
полица №BG/22/115002461779 със срок на действие от 02.10.2015г до 01.10.2016г. При условията на евентуалност
предявява иск на основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетението против Р.Б.Ш., ЕГН **********
*** и против С.Ю.М., ЕГН ********** ***, ведно с обезщетение за забавено плащане. Претендира
разноски.
Ответникът “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД – гр.София, ЕИК ********* оспорва иска като твърди, че от
ищеца са допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, довели до
настъпването на пътния инцидент, както и че непоставянето от него на предпазен
колан е причина за претърпените травми, оспорва обезщетение и по размер като
прекомерно. Поради това моли съда да отхвърли иска изцяло. Претендира разноски
по списък.
Ответникът Р.Б.Ш., ЕГН ********** *** оспорва иска
и моли съда да го отхвърли.
Ответникът С.Ю.М., ЕГН ********** *** оспорва иска
и моли съда да го отхвърли.
Третото лице помагач „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД – гр.София, ЕИК ********* на страната на ответника “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД – гр.София моли съда да отхвърли иска, тъй като С.Ю.М. не е виновен за настъпилото произшествие.
Пловдивският окръжен съд, като
взе предвид доказателствата по делото, намира за установено следното:
Първоначално производството е
било образувано пред РС – Асеновград по гр.д. № 484/2017г,
по искова молба на В.С.Б., с която е искал да бъде осъдена „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД – гр.София, а при условията на
евентуалност другите двама ответника физически лица, да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от деликт, както следва: 15000лв за болки и страдания от контузия на главата, придружена
с мозъчно сътресение; 10 000лв за болки и страдания от контузия на гръдния кош и корема; 10 000лв за болки и страдания от
контузия на костите на носа и сумата от 2000лв за преживян
силен психически стрес, ведно с обезщетение за забава и законна лихва. С постановено по делото
решение исковете са уважени до размерите съответно от 13000лв, 8000лв, 8000лв и
2000лв, а в останалите им части са отхвърлени.
Решението е обжалвано частично от
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД единствено
в осъдителните му части, като е образувано в. гр. дело №
1727/2018г по опис
на ОС – Пловдив, а в останалата част е влязло в сила. С постановено по него
решение е отменено първоинстанционното решение, в частта, в която застрахователното
дружество е осъдено да заплати на В.С.Б.
обезщетения за контузия на главата,
придружена с мозъчно сътресение над
размера от 9 750лв до 13 000лв; обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от контузия на гръдния кош и корема над
размера от 6 000лв до 8 000лв; обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от контузия на костите
на носа над размера от 6 000лв до 8000лв и обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян
силен психически стрес над размера от 1 500лв до 2000лв и в тези части исковите претенции са отхвърлени,
а до тези размери въззивният съд ги е счел за основателни и първоинстнационното
решение е потвърдено.
Против това решение е подадена касационна жалба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД единствено в частта, в която е потвърдено
първоинстанционното решение, т.е. общо за сумата от 23250лв, а в останалата част
е влязло в сила. По жалбата е образувано т.д. № 232/2019г по описа на ВКС, II
т.о.. С постановено по него съдебно решение от
04.02.2020г е констатирано, че въззивният съд се е произнесъл по недопустим
иск, който е един, а не са предявени няколко иска и е бил предявен в общ размер
от 37000лв – търси се обезщетение на неимуществени вреди, които представляват
различни болки и страдания, но произтичат от едно и също вредоносно събитие. Следователно
компетентен да разгледа иска като първа инстанция е бил окръжен съд и като го е
разгледал районният съд е постановил недопустимо съдебно решение, съответнто
такова е и постановеното въззивно решение. Последното е обезсилено в
обжалваната част и в частта за разноските, вкл. присъдените разноски от
районния съд.
Постановените решения на РС – Асеновград и на ОС –
Пловдив не са били обжалвани от ищеца в техните отхвърлителни части и са влезли
в сила.
Пловдивският окръжен съд, по
спорът, с който е сезиран, намира следното:
Ищецът твърди, че на 25.02.2016г,
управлявайки лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № **** се движил по ул.“Цар Иван
Асен ІІ“ в посока от гр. Асеновград към с.Боянци и стигайки до кръстовището с
пътя за с. Козаново се удря с лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег. № ****,
управляван от С.Ю.М. и теглен със стоманено въже от лек автомобил „Ауди 80“, рег. № ****, управляван от Р.Б.Ш.. На последните двама е наложено
административно наказание в влезли в сила наказателни постановления за това, че
не са съобразили поведението си с пътните знаци и маркировка, с което виновно
са нарушили чл. 46, ал.2 от ППЗДвП - съставът на двата леки автомобила не е
спрял на пътен знак Б2, спри, пропусни движещите се по пътя с предимство
автомобили, навлязъл е в кръстовището и поради това е последвал сблъсък с ищеца.
Преценката за навлизане в крастовището е била извършена от водача на теглещия,
първия автомобил, управляван от Р.Б.Ш., който е предприел навлизането
без да осигури преминаване на ищеца, движещ се по път с предимство, като
водачът на втория, теглен автомобил обективно не е бил в състояние да извърши
подобрна преценка и да предприеме самостоятелна маневра нито за навлизане в кръстовището,
нито за избягване на удара. Този механизъм се установява от приетата по делото
пред районния съд тройна автотехническа експертиза и от приетата пред
настоящата инстанция комплексна автотехническа и медицинска експертиза, чийто
заключения съдът възприема изцяло. От тях се установява, че скоростта, с която
се е движил автомобила на ищеца В.Б. е била 52 км/ч. преди удара, а след
задействане на спирачната му система – 43 км/ч., с каквато скорост същият е
блъснал втория теглен автомобил, управляван от С.М. - Опел Астра с рег. № ****.
Автомобилът управляван от В.Б. е бил на разстояние от около 105 – 106 метра,
когато водачът на теглещия автомобил Р.Ш. е потеглил и навлязъл на платното за
движение пред него. В.Б. е имал 7,3 секунди, за да реагира на опасността,
когато тегленото и теглещото МПС са навлезли в кръстовището, които той е
възприел, но не е намалил своята скорост или спрял своевременно, поради което е
последвал удар между него и тегления лек автомобил „Опел Астра“, рег. №****,
чиято скорост в този момент е била около 13км/ч.
С оглед на така описания
механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие, приетата пред
районния съд тройна автотехническа експертиза приема, че причината за
транспортното произшествие от техническа гледна точка е както несвоевременната
реакция на В.Б., който е възприел препятствие на пътя си и е имал възможност да
избегне удара, така и навлизането на двата леки автомобила, които се теглят в
кръстовището, без водачът на първия от тях да прецени, че е необходимо първо да
пропусне движещия се по път с предимство автомобил и след това да навлезе в
крастовището. Съдът намира за доказани по делото нарушения и на ищеца, който на
основание чл.20
ал.2 от ЗДвП е бил длъжен, при възприето от него препятствие на пътя и
създадена опасност за движението да намали скоростта и да спре, а ответникът Р.Ш.
в нарушение на чл. 46, ал.2 от
ППЗДвП е навлезнал в кръстовището, като е отнел предивството на ищеца, не е спрял
на пътен знак Б2 - спри, пропусни движещите се по пътя с предимство автомобили.
От посоченото съдът намира, че ударът
между автомобила на ищеца и тегления автомобил, управляван от С.М. е резултат
от извършени и от ищеца и от ответника Р.Ш. действия в нарушение на правилата
за движение по пътищата, които освен, че съставляват нарушение на провелата за
движение по пътищата са и причината за настъпване на удара. Като не е
изпълнил задължението си да намали скоростта и да спре ищецът В.Б. виновно е
допринесъл за настъпването на удара между двата автомобила. По отношение на водача Р.Б.Ш. по делото не се спори, че към момента на деликта има редовно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество, чиято отговорност възниква от устатовеното
противоправно поведение на първия и доказва по основание иска против
застрахователя му. От механизма на удара не се установява поведение от С.М.,
което да е в нарушение на правилата за движение, тъй като той обективно не е
бил в състояние да предприеме каквито и да било действия за предотвратяване на
удара. Между страните няма спор, че управляваният от него автомобил е имал редовно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с участващото по делото трето
лице помагач „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“
АД – гр.София, за ангажиране отговорността на което липсват доказани основания.
По възприетата от съда
отговорност и на двамата водачи за настъпване на удара, съдът дължи произнасяне
по направеното пред него от ответниците възражение за извършени от ищеца
действия, които са допринесли за настъпване на деликта, водещи до редуциране на
дължимото му обезщетение. Съдът намира това възражение за основателно като
съобрази дадените разрешения в т. 7 от ТР 1/2014 по тълк. д. № 1/2014г на ОСТК по приложението на
чл.51, ал.2 ЗЗД, съгласно който обезщетението за вреди от непозволено
увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване и е
налице пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е задължително наличието
на вина. Приносът на увредения
– обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат. То може да се изразява в действия, допринесли за възникване
на самото пътнотранспортно произшествие, а също и такива, допринесли за настъпване на вредите
спрямо самия него, за увеличение на настъпилите за него вреди, но и двата
случая, при установена причинна връзка
между действията му и настъпилите вреди води до приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД, съгласно който обезщетението за вреди от непозволено
увреждане може да се намали. В конкретния случай е установено по категоричен начин, че ищецът е
разполагал с възможността да избегне удара, след като е възприел двата
автомобила на пътното платно, по което се движи, но той не е намалил скоростта
си на движение или спрял.
Следващият въпрос, който се
поставя пред съда за произнасяне е за последиците за ищеца от претърпения удар
и преживените от него болки и страдания.
От приетите по делото две единични
медицински експертизи, включително дадените в съдебно заседание пояснения от
в.л. д-р С., приета пред настоящата инстанция комплексна медицинска и
автотехническа експертиза, назначена служебно от съда и от дадените по делото свидетелски
показания от брата и на съпругата на ищеца, съдът намира за доказани твърдените
от ищеца получени травми, които са контузия на главата, придружена от
лекостепенно мозъчно сътресение, протекло с разстройство на съзнанието без
пълна загуба на съзнание, счупване на носните костици, контузия в областта на
гръдната кост и корема и получен след това силен стрес. Всички те са довели до преживяни
болки и страдания, но всички травми са леки, със сравнително кратък период на
отшумяване от около месец, без за да са налице възникнали от тях усложнения или
други изключителни обстоятелства, които да мотивират съда да уважи претенцията
за обезщетение в пълен размер. Показанията на съпругата на ищеца, че той и сега
се нуждае от помощ не кореспондират с приетата по делото медицинска експертиза,
която не е оспорена, показанията ѝ не са конкретни и не доказват връзка
между получените травми и продължаващата за ищеца необходимост от помощ именно
поради тези травми. По отношение на други сочени от ищеца хоспитализации от
вещото лице медик д-р С., при изслушването му в съдебно заседание е отговорено,
че те нямат никаква връзка с травмите от процесния удар. Предвид установеното
съдът намира, че получените от ищеца травми са му причинили болки и страдания,
за справедливото обезщетяването на които му се дължи сумата от 12000лв, ведно с
обезщетение за забавено плащане, като до пълния предявен размер от 23250лв искът
му като прекомерен е неоснователен.
При определяне на крайния размер
на обезщетение съдът следва да се произнесе и по направените от ответниците
възражения за съпричиняване от ищеца чрез негови действия, от които като
последица той е претърпял по-голям обем вреди, а именно като е управлявал лекия
автомобил без поставен предпазен колан, независимо, че автомобилът е бил
оборудван с такъв. По тези възражения от съда служебно беше назначена и
комплексна медицинска и автотехническа експертиза, изводите на която като
подробна и мотивирана, съдът възприема изцяло и която не беше оспорена от
страните. От нея съдът намира за доказано по делото, че ищецът не е ползвал
обезопасителния колан, с който МПС е било оборудвано, в нарушение на
задължението му да го ползва по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и това е в пряка причинна
връзка с получените травми, които нямаше да настъпят при правилно поставен
колан. При настъпилия челен удар коланът щеше да задържи тялото на ищеца към
седалката, без то да да се придвижи напред и да контактува с волана на
автомобила, т.нар. „воланна травма“, довела до всички физически увреждания. Следователно
с непоставянето на предпазен колан ищецът се е поставил сам в състояние на
повишена опасност и е допринесъл за получените травми при настъпилия челен удар,
което е основание за редуциране размера на дължимото му обезщетение съгласно чл.
51, ал. 2 ЗЗД – в този смисъл са и постановените Решение № 309 от 30.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 2843/2017 г., II т. о.,
ТК, Решение № 141 от 31.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 2272/2016 г., II т. о.,
ТК, Решение № 69 от 15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60171/2016 г., IV
г. о., ГК, Решение № 78 от 7.05.2013 г. на ВКС по т. д. №
490/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 50 от 25.04.2012 г. на ВКС по т. д. №
95/2011 г., II т. о., ТК.
Следва да се допълни, че изводите
на съда не се променят от показанията на съпругата на ищеца, която е пътувала в
автомобила и сочи, че и двамата са били с поставени предпазни колани, тъй като
вещите лица изрично посочват, че ако коланът е поставен неправилно и не
придължа тялото плътно до седалката, а му позволява движение, то конкретно при
настъпилия челен удар процесните травми ще настъпят. Поради това съдът намира,
че ищецът дължи изпълнение на задължението си за поставяне на предпазен колан
така, че коланът да фиксира тялото му към седалката и да не позволява движение,
което от него не е изпълнено и поради това негово действие е претърпял вреди в
по-голям обем от тези, които би търпял при правилно поставен колан.
По всичко изложено, съдът намира за основателни и двете
възражения на ответниците за извършени от ищеца действия, които са в нарушение
на правилата за движение по пътищата и които са довели и до настъпване на
пътнотраспортното произшествие и до претърпените от него травми. Общият
конкретен принос на ищеца съдът намира, че следва да бъде определен в размер на
60% - по-висок от този на другия виновен водач Р.Б.Ш., от чиито действия не настъпват като пряка последица получените от ищеца травми,
поради непоставен предпазен колан. Така размерът на обезщетение на ищеца от
12 000лв, при приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД, следва да бъде определен
на 4800лв, ведно със законната лихва от датата на деликта, в който смисъл е
трайната практика на ВКС по отменения КЗ, напр. Решение № 50 от 25.04.2012 г.
на ВКС по т. д. № 95/2011 г., II т. о., ТК, Решение
№ 78 от 7.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 490/2012 г., II т. о., ТК, а за
разликата до пълния предявен размер - отхвърлен.
С оглед частичното отхвърляне на
главния иск съдът дължи произнасяне по предявените при условията на
евентуалност искове против ответниците физически лица, но по вече изложените от
съда мотиви намира, че исковете против тях също следва да бъдат отхвърлени - обемът
на подлежащите на обезщетявяне вреди на ищеца от ответника Р.Б.Ш. са вече възложени в тежест на застрахователя му по
предявения пряк иск, а за ответника С.М. се установи, че не е извършил
действия, довели до настъпване на деликта, поради което не е отговорен за
произлезлите от него вреди за ищеца.
На основание чл.78 от ГПК всяка от страните
има право на извършените в настоящото производство разноски съобразно
уважената, респ. отхвърлена част от исковете, като част от настоящото производство са и вече
приключилите такива пред РС – Асеновград, ОС – Пловдив и ВКС. Така ищецът е извършил разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 1600лв, от които съразмерно на
уважената част от иска му се дължат
330,32лв.
Ответникът застраховател има право на разноски в общ размер от 2535лв за заплатени държавни такси и
експертизи, от които съразмерно на отхвърлената част му се дължат 2011,65лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът застраховател следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ПОС държавна такса в размер на 192лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”АД – гр.София, ЕИК
********* да заплати на В.С.Б.,
ЕГН ********** *** сумата от 4800лв, ведно със законната лихва от датата на увреждането 25.02.2016г
до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени от него болки и страдания, от контузия на главата, придружена с мозъчно
сътресение, от контузия на гръдния кош и корема, контузия на костите на носа и
преживян силен психически стрес, всички резултат от претърпяно на 25.02.2016г
пътнотранспортно произшествие, причинено виновно от водача Р.Б.Ш. при
управление на лек автомобил марка „Ауди 80“, рег. № **** със сключен със “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД – гр.София договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ по полица № BG/22/115002461779 със срок на действие от 02.10.2015г до 01.10.2016г, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 23250лв, ведно с обезщетение
за завабено плащане, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.С.Б., ЕГН **********
*** иск да бъде осъден Р.Б.Ш., ЕГН **********
*** да му заплати сумата от 18450лв, ведно
със законната лихва от датата на увреждането
25.02.2016г до окончателното изплащане на сумата,
представляваща разлика между дължимата на В.Б. сума от 4800лв от “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”АД – гр.София до пълния претендиран от него размер от 23250лв,
за обезщетение за претърпени от В.Б. болки и страдания, от контузия на главата, придружена с мозъчно сътресение, от контузия на
гръдния кош и корема, контузия на костите на носа и преживян силен психически
стрес, всички резултат от претърпяно на 25.02.2016г
пътнотранспортно произшествие, причинено виновно от водача Р.Б.Ш. при
управление на лек автомобил марка „Ауди 80“, рег. № **** със сключен със “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД – гр.София договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № BG/22/115002461779 със срок на действие от 02.10.2015г до 01.10.2016г, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.С.Б., ЕГН ********** *** иск да бъде осъден С.Ю.М., ЕГН ********** *** да му заплати сумата от 18450лв,
ведно със законната лихва от датата на увреждането 25.02.2016г до
окончателното изплащане на сумата, представляваща разлика
между дължимата на В.Б. сума от 4800лв от “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”АД – гр.София до пълния претендиран
от него размер от 23250лв, за обезщетение за претърпени от В.Б. болки и
страдания, от контузия на главата, придружена с мозъчно
сътресение, от контузия на гръдния кош и корема, контузия на костите на носа и
преживян силен психически стрес, всички
резултат от претърпяно на 25.02.2016г пътнотранспортно произшествие, причинено виновно от водача Р.Б.Ш. при управление на лек автомобил марка
„Ауди 80“, рег. № **** със сключен със “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД – гр.София договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № BG/22/115002461779 със срок на действие от 02.10.2015г до 01.10.2016г, като неоснователен.
ОСЪЖДА В.С.Б., ЕГН ********** *** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”АД –
гр.София, ЕИК ********* сумата от 2011,65лв за извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция
по съразмерност.
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”АД – гр.София, ЕИК
********* да заплати на В.С.Б., ЕГН ********** *** сумата от 330,32лв за извършени
съдебни разноски пред настоящата инстанция по съразмерност.
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”АД – гр.София, ЕИК
********* да заплати по сметка на ОС – Пловдив дължима държавна такса от 192лв.
Решението е постановено при
участието на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“
АД – гр.София, ЕИК ********* като трето лице помагач на
страната на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”АД – гр.София, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред АС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: