Решение по дело №639/2017 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 151

гр. С., 30.07. 2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С. РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори януари през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

    РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ 

 

при участието на секретаря Евелина Пейчинова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 639 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Е.К.Б. *** обжалва Наказателно постановление № НП-Ф-ІХ-27, издадено на 11.09.2017 г. от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – С. област, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения и с отправеното искане.

Въззиваемата страна се представлява от пълномощника си адв. Б. Б., който оспорва жалбата, заявява становище за нейната неоснователност и отправя искане обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – С. наказателно постановление /НП/, поради което е допустима.

По съществото на жалбата съдът намира следното:

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да са довели до нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Съставеният срещу жалбоподателката акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За така установеното нарушение на Закона за храните /ЗХр./ против жалбоподателката е издадено НП в законоустановения срок от компетентен орган съгласно чл. 49, ал. 2 от ЗХр., без НП да съдържа нови фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се защитава.

Допуснатата в НП грешка в изписването на фамилното име на жалбоподателката не представлява съществено нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН при неговото издаване. В съответствие с тази разпоредба в НП е посочен ЕГН на жалбоподателката, за който от представения от нея в съдебно заседание документ за самоличност се установява, че е действителният й ЕГН. Затова с допуснатата неточност в НП не се внася никакво съмнение относно самоличността на наказаното лице, като безспорно се потвърждава в настоящото производство, че това е Е.К.Б., а не „Б.”, както погрешно е изписано фамилното й име в НП.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

На 01-02 юли 2017 г. в к. к. „Б.”, Община С. се провеждал фолклорен фестивал „Магията на Р. планина”. Със заповед на директора на ОДБХ – С. област на свидетелката Р.Д., на длъжност „главен инспектор” в отдел „Контрол на храните” при ОДБХ – С. област и на М.Ч. – Н., на длъжност „инспектор” в същото звено, било възложено да извършат засилени проверки на всички временни обекти, извършващи търговия с храни в курортния комплекс във връзка с провеждането на фестивала. На 01.07.2017 г. свидетелката Р.Д. и М.Ч. - Н. установили, че на импровизирана сергия – маса, разположена срещу хотел „С.” в стария център на к. к. „Б.” се съхраняват и предлагат за продажба рисувани сладки в общо количество 300 броя и с общо тегло 11 килограма, които били опаковани в отделни опаковки, от които 100 бр. били в опаковки от по 30 грама, а 200 бр. били в опаковки от по 40 грама. На всяка опаковка бил поставен етикет с данни за производителя – „Е. с к.” ЕООД, за съставките на опакованата храна, за партидата на производство – L 29.06.2017 г. и за срока й на трайност – „Най-добър до 29.08.2017 г.”. До сергията стояла жалбоподателката и предлагала сладките за продажба. Свидетелката Д. поискала от жалбоподателката да й представи удостоверение за регистрация на търговския обект по чл. 12 от ЗХр., но жалбоподателката не представила такова, а представила само сертификат за качество на фирма „Е. с к.” ЕООД за предлаганите 300 бр. сладки. Не е спорно по делото, а е потвърдено и от допълнително извършена проверка, че за сергията, на която се предлагали за продажба рисуваните сладки, не е подавано заявление за регистрация по чл. 12 от ЗХр. и не е издавано удостоверение за регистрацията на този обект. На място в присъствието на жалбоподателката св. Д. съставила срещу нея АУАН за нарушение на чл. 12, ал. 1 от ЗХр. При съставяне на акта присъствала и М.Ч. – Н. – свидетел при установяване на нарушението, която подписала акта. Актът бил предявен на жалбоподателката да се запознае със съдържанието му, тя вписала възражения, подписала го и получила екземпляр от него.

 Тази фактическа обстановка еднозначно се установява от показанията на свидетелката Р.Д., както и от приетите писмени доказателства – Заповед № 1284/30.06.2017 г. на директора на ОДБХ – С. област /л. 19/, доклад от извършена инспекция в обект за производство и търговия с храни, съставен на 01.07.2017 г. /л. 15-16/, сертификат за качество на фирма „Е. с к.” ЕООД /л. 17/, както и от АУАН № 0002799/01.07.2017 г. /л. 14/ и не се опровергава от други доказателства.

Така установените факти обосновават извод, че на 01.07.2017 г. в к. к. „Б.”, Община С., срещу хотел „С.” в стария център на курортния комплекс, в нестационарен обект за търговия с храни – сергия, който не е регистриран съгласно изискванията на чл. 12 от ЗХр., жалбоподателката е съхранявала и представяла за продажба на краен потребител храни - трайни сладкарски изделия, а именно рисувани сладки с общо количество 11 кг., произведени от „Е. с к.” ЕООД с партиден номер L 29.06.2017 г. и с отбелязване на етикетите им „Най-добър до 29.08.2017 г.”.

Установените по делото обстоятелства, че жалбоподателката е осъществявала фактическа власт върху посочените трайни сладкарски изделия като е стояла до импровизираната сергия и ги е предлагала за продажба, както и че тя е представила на контролните органи сертификат за качеството им, а и е подала възражение срещу АУАН, в което е посочила, че е предлагала за продажба тези храни, обосновават несъмнен извод, че именно жалбоподателката ги е съхранявала и представяла за продажба на краен потребител, поради което на горепосочените дата и място е извършвала „търговия с храни” по смисъла на § 1, т. 60 от Допълнителните разпоредби на ЗХр.

Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗХр. производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти, регистрирани по реда на закона. Понятието „обект за търговия с храни” не е легално определено в ЗХр. и за неговото определяне не може да се приложи по аналогия обяснителната разпоредба на § 1, т. 37 от ДР на ЗХр., която се отнася за „обект за производство на храни”. Това е така, защото в самото понятие за „търговия с храни” по смисъла на § 1, т. 60 от ДР на ЗХр. са обхванати множество дейности, които могат да се извършват не само в помещение или сграда, а и по най-разнообразен друг начин, включително, но не само чрез използване на превозни средства, колички, сергии, автоматични устройства и прочие. Така обект за търговия с храни се явява всяко място, на което се осъществяват дейности по смисъла на § 1, т. 60 от ДР на ЗХр. и по силата на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗХр. този обект следва да бъде регистриран от съответната ОДБХ по неговото местонахождение, респ. по мястото, където възнамеряваната дейност ще бъде извършвана чрез такъв обект. Поради това изложените в жалбата доводи, че за жалбоподателката не било възникнало задължение по чл. 12, ал. 1 от ЗХр. за регистрация на сергията като обект за търговия с храни и че вмененото й деяние било несъставомерно като административно нарушение по чл. 42, ал. 1 от ЗХр., основани на обстоятелствата, че сергията не била собственост на жалбоподателката и не била наета от нея с договор за наем, както и че тази сергия не представлявала помещение или сграда, са изцяло неоснователни.

По делото безспорно се установява, че обектът, в който жалбоподателката е извършвала търговия с храни, не е бил регистриран по реда на чл. 12 от ЗХр. към датата на извършване на проверката.

Жалбоподателката е извършила деянието виновно. Същата е съзнавала, че осъществява дейности, представляващи търговия с храни по смисъла на § 1, т. 60 от ДР на ЗХр. на обособено място, представляващо обект за търговия с храни, който не е регистриран по реда на чл. 12 от ЗХр. и се е съгласявала, примирявала се е с настъпването на обществено-опасните последици на това деяние, а именно – с нарушаването на установения със ЗХр. ред за извършване на търговия с храни.

Поради това от обективна и субективна страна деянието на жалбоподателката е съставомерно като административно нарушение по чл. 42, ал. 1 от ЗХр.

 Това административно нарушение обаче представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Съставът на нарушението е формален, поради което липсата или незначителността на вредни последици от нарушението не следва да бъде обсъждана при преценка дали случаят е маловажен. Независимо от това, налице са сериозни смекчаващи отговорността на жалбоподателката обстоятелства, с оглед които нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

В настоящия си състав съдът отчита житейското наличие, правна укоримост и обществена опасност на много случаи на административни нарушения по чл. 42 от ЗХр., в които на импровизирани сергии се извършва търговия с храни с намерение тази дейност да се извършва на съответното място за предварително неопределено време, както и на също така значителен брой случаи, в които на празници, събори, фестивали и други подобни временни прояви се извършва търговия с храни с неустановен произход или търговия с бързо развалящи се храни, включително и такива, подлежащи на допълнителна обработка на място – напр. сладолед, варена царевица, палачинки, понички, месни изделия на скара, хот-дог, сандвичи, дюнери, бургери и много други. В тези случаи изискването за регистрация по чл. 12 от ЗХр. на обекта за търговия с такива храни е действителен израз на целите на държавния контрол, осъществяван върху качеството на храните, върху проследимостта на техния произход и върху спазването на съответните изисквания към тяхното предлагане.

В конкретния случай обаче жалбоподателката е извършвала търговия с храни на фестивал, чиято продължителност е 2 дни и при това предмет на търговската й дейност са били трайни сладкарски изделия само от един и същи вид, всяко от които е било предварително опаковано и етикетирано, като на етикета на всяко от тях са били посочени данни за производителя, за съставките, за датата на производство и за срока на трайност. Търгуваните храни са били придружени със сертификат за качество. Не са налице данни за предходни извършени от жалбоподателката нарушения на ЗХр. и на нормативните актове по неговото прилагане, санкционирани с наказателни постановления, влезли в сила към датата на извършената проверка. Всички тези конкретни и безспорно установени по делото обстоятелства са сериозни смекчаващи обстоятелства, при чието наличие следва да се приеме, че деянието на жалбоподателката, съставомерно като административно нарушение по чл. 42, ал. 1 от ЗХр. е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на такива деяния, а и от субективна страна то не е израз на съзнателно отрицателно отношение на жалбоподателката към установения в чл. 12 от ЗХр. ред за осъществяване на търговия с храни. Съвсем отделен, но също така значим в тази насока е въпросът, че установеният в чл. 12, ал. 8 и 9 от ЗХр. административен ред за проверка на място по заявлението за съответствие на обекта с условията по ал. 1 и за издаване на удостоверение за регистрация, е доста трудно съвместим с извършване на дейност по търговия с храни във временен обект по време на мероприятие, което ще продължи на определено място само 2 дни.

По тези съображения и на основание чл. 28, б. „а“ от ЗАНН административно-наказващият орган е следвало да не налага на жалбоподателката предвиденото за нарушението административно наказание, а да я предупреди, устно или писмено, че при повторно извършване на такова нарушение ще й бъде наложено административно наказание. Преценката на административно-наказващия орган относно приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН поради маловажност на административното нарушение е елемент от законосъобразността на НП и подлежи на съдебен контрол в настоящото производство. Поради това, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона /в т. см. ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС/.  В конкретния случай съдът намира за установено от събраните по делото доказателства и по изложените по-горе съображения, че извършеното от жалбоподателката административно нарушение по чл. 42, ал. 1 от ЗХр. представлява маловажен случай, за който разпоредбата на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН е приложима. Затова, като не е приложил тази разпоредба и не е освободил жалбоподателката от административно-наказателна отговорност за това нарушение, административно-наказващият орган е издал процесното НП в нарушение на материалния закон.

Ето защо обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

 ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-Ф-ІХ-27, издадено на 11.09.2017 г. от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – С. област.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – С.-област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му. 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: