Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.11.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в закрито заседание на деветнадесети ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
като
разгледа ч. гр. д. № 8969 по описа за 2020 година,
докладвано от съдия Иванка Иванова и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ГПК сл. ГПК.
Постъпила е жалба от длъжника „Ю.Б.“ АД срещу отказ на
ЧСИ М.Б.да прекрати производството по изп. д. № 20198380402976. Излага
съображения, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, тъй като на 29.07.2020
г. е получено съобщение, с което са уведомени, че не са изпълнени задълженията
на банката по изпълнителното дело. Твърди, че на 11.07.2019 г. е получил покана
за доброволно изпълнение, с която е определен двуседмичен срок за изпълнение на
задължението му. В рамките на определения срок – на 24.07.2019 г. е превел
дължимите суми, във връзка с което е представил по делото платежно нареждане и
банково бордеро. Тъй като задължението е изпълнено, на основание чл.433, ал.2 ГПК изпълнителното производство следва да бъде прекратено. Моли съда да отмени
обжалвания отказ и да прекрати изпълнителното производство.
В срока по чл.436, ал.2 ГПК е постъпило писмено
възражение от взискателя Й.Т.Й., с който оспорва жалбата. Твърди, че сумите не
са погасени от длъжника и взискателят не е имал възможност да ги изтегли от
блокираната сметка. Длъжникът е заверил сметката му и е изтеглил служебно от
нея сумите, поради което реално не ги е получил по изпълнителното дело. Счита,
че неправилно е извършено прихващането от банката, тъй като същата няма
насрещни изискуеми и ликвидни вземания от взискателя. Моли съда да остави без
уважение жалбата на длъжника.
ЧСИ М.Б.е депозирал мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК. Счита, че обжалваното постановление е
законосъобразно. Твърди, че плащането от длъжника, извършено на 24.07.2019 г.
от длъжника въпреки указанията на ЧСИ не е извършено по специалната колекторска
сметка на ЧСИ, а по служебно открита сметка на длъжника. По този начин е
нарушена нормата на чл.455, ал.1 ГПК. Не е налице и известяване на кредитора за
извършения превод. Същевременно взискателят отрича получаването на сумата. С
оглед на това счита, че не са налице предпоставките на чл.433, ал.2 ГПК.
Съдът, след като взе предвид
изложените в частната жалба съображения, мотивите на съдия – изпълнителя, както
и съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК.
Същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Изпълнителното производство е образувано по молба на Й.Т.Й.
срещу „Ю.Б.“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 13.06.2019 г., издаден по
гр. Д. № 9356/2013 г. по описа на СРС, 26 състав, за сумата от 12 307, 06 лв. –
разноски за трите инстанции, както и изпълнителен лист от 04.07.2019 г.,
издаден по същото дело, за сумата от 6 899ь 46 лв. – надплатена за периода 24.03.2008 г. –
01.03.2013 г. сума по кредита, вследствие на валутната разлика между швейцарския
франк и евро, ведно със законната лихва за забава от завеждане на исковата
молба – 01.03.2013 г., до окончателното плащане на главницата.
На 10.07.2019 г. длъжникът е получил покана за
доброволно изпълнение за сумата от 12 307, 06 лв. – неолихвяема, 6 899, 46 лв.,
ведно със законната лихва от 01.03.2013 г., която към момента е 4 457, 32 лв. в
полза на взискателя. Дължимите такси и приетите направени разноски в
изпълнителното производство са, както следва: 1 000 лв. – адвокатско
възнаграждение; , т.29а ТТРЗЧСИ – 48 лв., т.26 ТТРЗЧСИ – 2 039, 80 лв. Посочена
е банковата сметка в „Обединена Българска Банка“ АД, по която следва да се
преведат дължимите суми.
С молба от 12.07.2019 г. длъжникът е отправил искане
към ЧСИ М.Б.за намаляване на адвокатското възнаграждение в размер на 200 лв.
Молбата е уважена, като е намален размерът на адвокатското възнаграждение на
200 лв. и съответно дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
По делото са представени банкови бордера и платежни
нареждания за сумата от 1 985, 65 лв. по процесното изпълнително дело и по
посочената в поканата за доброволно изпълнение банкова сметка *** „Обединена
българска банка“ АД.
Представено е банково бордеро за внесена по сметка на
взискателя Й.Т.Й. сумата от 23 911, 84 лв.
На 26.07.2019 г. длъжникът е депозирал молба до ЧСИ М.Б.,
с която е представил платежното нареждане за заплатените суми по изпълнителното
дело.
На 29.07.2019 г. е депозирано становище от взискателя,
в която заявява, че дългът не е погасен от длъжника. Твърди, че не е уведомен
от длъжника за извършения превод, както и не е имал възможност да изтегли тази
сума. Не е ясно за погасяването на какви суми са изтеглени средствата от
сметката му. Длъжникът е заверил сметката му и е изтеглил служебно сумите от
нея. Позовава се на липсата на насрещно изискуемо и ликвидно вземане на
банката.
С молба от 30.07.2019 г. длъжникът е отправил искане
до ЧСИ М.Б.за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,
ал.2 ГПК.
С обжалваното постановление от 31.07.2020 г. ЧСИ М.Б.е
отказал прекратяване на изпълнителното производство.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Нормата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК регламентира правото
на длъжника да обжалва отказа на съдия – изпълнителя да прекрати принудителното
изпълнение.
В случая длъжникът е отправил искане до ЧСИ М.Б.за
прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл.433, ал.2 ГПК. В
посочената норма е регламентирано, че изпълнителното производство се приключва
с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.
Жалбоподателят поддържа, че с извършения на 24.07.2019
г. банков превод е осъществена фактическия състав на посочената разпоредба.
По делото се установи, че длъжникът е платил по
посочената в поканата за доброволно изпълнение сметка на ЧСИ М.Б.разноски по
изпълнението, а сумата от 23 911, 84 лв. е преведена по различна сметка,
открита в полза на взискателя.
При преценка значението на извършеното плащане в полза
на взискателя, следва да се съобрази правилото на чл.455, ал.1 ГПК, съгласно
което всички суми, постъпили по изпълнителното дело от длъжника, от
третото задължено лице, от наддавачи и купувачи по проданта, както и от магазините
или борсите, извършили проданта на движими вещи, се внасят по сметката на
съдебния изпълнител. Ето защо извършените от длъжника преводи в полза на
взискателя нямат отношение към изпълнителното производство и принудителното
събиране на сумите, за които са представени изпълнителните листове. Правно
релевантни са само онези плащания, които са направени по сметка на съдебния
изпълнител. Доколкото сумата от 23 911, 84 лв. не е преведена по
посочената в поканата за доброволно изпълнение сметка на ЧСИ М.Б., същата не
може да послужи като основание за прекратяване на принудителното изпълнение на
разглежданото основание, регламентирано в чл.433, ал.2 ГПК. Възникналите
отношения между взискателя и длъжника по повод извършения банков превод стоят
извън спора, предмет на изпълнителното производство и подлежат на разрешаване
по друг ред.
По изложените съображения съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.433, ал.2 ГПК, поради което отказът на ЧСИ М.Б.да прекрати изпълнителното производство е законосъобразен. С оглед на това жалбата на длъжника се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 41804/06.08.2020 г., депозирана от „Ю.Б.“
АД, ЕИК *******, със съдебен адрес гр. София, ул. „****, офис 9 – адв. Д.М., срещу
постановление на ЧСИ М.Б., рег. № 838, по изп. д. № 20198380402976, с което е отказано прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.2 ГПК, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.