№ 48248
гр. София, 26.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110146248 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба с вх. № 252572 от 05.08.2024г подадена в
регистратурата на съда в 14,49 ч., от М. Д. Д. срещу Г. А. А., с която е предявен осъдителен
иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 1500 лева /частично от 7500
лева/ представляващ обезщетение за неимуществени вреди вследствие на злоупотреба от
страна на ответника с правото му на принудително изпълнение по изп.д. № 244/2023г. по
описа на ДСИ при РС – гр. Бургас и изп.д. № 2619/2022г. по описа на ДСИ при Софийския
районен съд, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането. В исковата молба е направено искане за допускане
на обезпечение на предявения иск чрез налагане на възбрана върху собствено на ответника
имущество.
Ищецът твърди, че по гр.д. № 1219/2021г. по описа на ОС – гр. Бургас бил осъден да
заплати на ответника разноски в размер на 73 лева. На 29.03.2024г. ищецът изпратил на
ответника чрез пощенски запис сумата от 73 лева, която сума ответникът отказвал да получи
и била върната на ищеца. Въпреки това ответникът бил образувал срещу ищеца изп.д. №
244/2023г. по описа на ДСИ при РС – гр. Бургас и изп.д. № 2619/2022г. по описа на ДСИ при
Софийския районен съд, с което искал да натовари ищеца, да му създаде неприятности и да
извършва тормоз над него.
При извършена служебна проверка съдът установи, че с искова молба с вх. № 252568
от 05.08.2024г. подадена в регистратурата на съда в 14,48ч. е предявен идентичен иск от М.
Д. Д. срещу Г. А. А. за заплащане на сумата от 1500 лева /частично от 7500 лева/
представляващ обезщетение за неимуществени вреди вследствие на злоупотреба от страна
на ответника с правото му на принудително изпълнение по изп.д. № 244/2023г. по описа на
ДСИ при РС – гр. Бургас и изп.д. № 2619/2022г. по описа на ДСИ при Софийския районен
съд, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
Въз основа на по-рано подадената искова молба е образувано гр.д. № 46247/2024г. по
описа на СРС, 140-ти състав, производството по което е висящо.
В исковата молба по посоченото дело ищецът е посочил, че по гр.д. № 1219/2021г. по
описа на ОС – гр. Бургас бил осъден да заплати на ответника разноски в размер на 73 лева.
На 21.12.2022г. ищецът изпратил на ответника чрез пощенски запис сумата от 73 лева, която
сума ответникът отказвал да получи и била върната на ищеца. Въпреки това ответникът бил
образувал срещу ищеца изп.д. № 244/2023г. по описа на ДСИ при РС – гр. Бургас и изп.д. №
1
2619/2022г. по описа на ДСИ при Софийския районен съд, с което искал да натовари ищеца,
да му създаде неприятности и да извършва тормоз над него.
С разпореждане от 16.10.2024г. съдът е указал на ищеца да уточни, коя част в размер
на 1500 лева от общата сума от 7500 лева претендира в производсвото по настоящото дело и
коя част претендира в гр.д. № 46247/2024г. по описа на СРС, 140-ти състав.
С молба-уточнение от 18.11.2024г. ищецът е посочил, че се касаело за различни
претенции за обезщетение, а не за различни части от една и съща претенция, тъй по
настоящото дело ставало въпрос за друг случай, който нямал нищо общо със случая по гр.д.
№ 46247/2024г., защото ищецът многократно бил заплащал на ответника сумата от 73 лева.
В молбата-уточнение ищецът е добавил и ново противоправно деяние на ответника -
отправени от ответника заплахи по телефона, които са напълно идентични с тези, предмет
на по-рано образуваното дело.
Съдът, като взе предвид изложените в исковата молба и молбите-уточнение от
09.09.2024г. и 18.11.2024г. твърдения, намира следното.
На първо място в молбата-уточнение от 18.11.2024г. ищецът е направил искане за
отвод на съдията-докладчик, защото „очевидно се опитвал да прекрати делото“. Искането е
неоснователно, тъй като служебната проверка на съда за редовност и допустимост на
исковата молба не представлява обстоятелство, пораждащо обосновано съмнение за
заинтересованост на съдията-докладчик, нито е сред основанията за отвод, уредени в чл. 22
ГПК. Ето защо искането за отвод следва да бъде оставено без уважение.
На следващо място съдът намира, че правопораждащ факт на вземането за
обезщетение за неимуществени вреди както по настоящото дело, така и по по-рано
образуваното гр.д. № 46247/2024г. по описа на СРС, 140-ти състав, е твърдяната злоупотреба
от страна на ответника с правото му на принудително изпълнение по изп.д. № 244/2023г. по
описа на ДСИ при РС – гр. Бургас и изп.д. № 2619/2022г. по описа на ДСИ при Софийския
районен съд. Основанието на иска за обезщетение за неимуществени вреди от деликт е
противоправното деяние на ответника, а то е едно и също и по двете дела и се изразява в
поддържане висящността на производството по принудително изпълнение противно на
неговото предназначение, с цел тормоз над ищеца, въпреки желанието на ищеца да заплати
доброволно сумата, за която е осъден. Въпросът колко пъти и на кои дати ищецът се е
опитвал да заплати на ответника сумата от 73 лева чрез пощенски запис не е част от
основанието на исковата претенция, а представлява част от фактическата обстановка, при
която е извършено процесното продължавано деяние. В този смисъл твърдението на ищеца в
молбата-уточнение от 18.11.2024г., че тъй като по двете дела ставало въпрос за различни
плащания на по 73 лева, то исковете били различни, са неоснователни. Многократните
опити на ищеца да преведе на ответника чрез пощенски запис сумата от 73 лева не
представляват множество самостоятелни правопораждащи факти на различни вземания за
обезщетения, нито представляват основания за предявяване на отделни искове за всеки
конкретен опит за плащане. Основанието на иска не е конкретният опит на ищеца да плати, а
твърдяното трайно поведение на ответника по злоупотреба с правото му на принудително
изпълнение въпреки тези опити.
Ето защо съдът намира, че претендираните в настоящото производство и в по-рано
образуваното гр.д. № 46247/2024г. по описа на СРС, 140-ти състав суми от по 1500 лева –
частично от 7500 лева, представляват части от една и съща обща сума.
Както е изяснено с т. 3 от Тълкувателно решение № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, не е
налице процесуалната пречка по смисъла на чл. 126 ГПК за допустимост на последващия
частичен иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е
предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, но само ако предявените
частични искове се отнасят до различни части от вземането. Съобразно мотивите на
тълкувателното решение, процесуално задължение на ищеца е да посочи коя част от общото
2
вземане предявява във всяко отделно производство. В настоящата хипотеза с
разпореждането от 16.10.2024г. на ищеца са дадени изрични указания да уточни за какви
части от общата сума от 7500 лева се води всяко от двете дела и ищецът е предупреден за
последиците от тяхното неизпълнение, но въпреки това указанията не са изпълнени.
С оглед на това съдът не може да приеме, че е сезиран с иск за същата част като тази,
предмет на гр.д. № 46247/2024г. по описа на СРС, 140-ти състав и да приложи нормата на
чл. 126, ал. 1 ГПК, нито може да приеме противното и да приложи чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. С
оглед неизпълнението от ищеца на дадените от съда указания да индивидуализира
отделните части от предявените частични искове, исковата молба следва да бъде върната на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
С оглед нередовността на исковата молба и нейното връщане, не са налице основания
за допускане на исканото обезпечение на предявения иск. За да допусне исканото
обезпечение, съдът следва да установи, че ищецът има право на обезпечение на иска. Такова
право той има при кумулативната даденост на следните предпоставки, а именно, когато
предявеният иск е допустим и вероятно основателен и когато е налице интерес от
обезпечението, респ. претендираната обезпечителна мярка е допустима и подходяща. В
случая неотстраняването на нередовността на исковата молба води до неоснователност на
искането по чл. 389 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Д. Д. за отвод на съдията-докладчик по
делото, съдържащо се в молбата-уточнение от 18.11.2024г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Д. Д. за допускане на обезпечение на
предявения от него осъдителен иск срещу Г. А. А. за заплащане на сумата от 1500 лева
/частично от 7500 лева/ представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
злоупотреба от страна на ответника с правото му на принудително изпълниение по изп.д. №
244/2023г. по описа на ДСИ при РС – гр. Бургас и изп.д. № 2619/2022г. по описа на ДСИ при
Софийския районен съд.
ВРЪЩА искова молба с вх. № 252572 от 05.08.2024г. подадена от М. Д. Д. срещу Г.
А. А..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която е оставено без уважение искането за допускане
на обезпечение и е върната исковата молба, може да бъде обжалвано с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца. В останалата част
определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3