Р Е Ш Е Н И Е
№ 1020/16.12.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на девети декември, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Димитрина
Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
Стефан Янев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.н.а.х. дело № 1307 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на ТД
на НАП гр. Пловдив против Решение № 488/04.08.2020 г., постановено по н.а.х. дело
№ 511/2020 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
С обжалваното решение е изменено НП № 479932-F506570/26.11.2019 г. на Директор
Дирекция „Обслужване“ при ТД НАП Пловдив, с което на „Бараков и Пешев“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „***“ № **, ет.
*, ап. **, представлявано от управителя А. С. Б., е наложена на основание чл.
180, ал. 1, във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 86, ал. 1 и ал. 2
от ЗДДС, имуществена санкция в размер на 1 419.59 лева, като е намален размерът
на имуществената санкция на 200 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на
материалния закон. Моли се да бъде отменено решението на Районен съд –
Пазарджик и постановено ново, с което да се потвърди НП и наложената с него
имуществена санкция като правилна и законосъобразна.
Подадена е и частна жалба против Определение от
28.09.2020 г., с което съдът е допълнил решението в частта за разноските, като
е осъдил НАП гр. София да заплати на „Бараков и Пешев“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „***“ № **, ет. *, ап. *,
представлявано от управителя А.С. Б. направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 257.73 лева. Касаторът
е изложил доводи за това, че оспореното определение е неправилно и
незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.
По делото е постъпила писмена молба с вх. № 8851/08.12.2020 г. от юриск. А., с
която по изложени съображения моли съда да уважи подадената касационна жалба и
отмени решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът – „Бараков и Пешев“ ООД, не изпраща
представител По делото е постъпило писмен отговор на жалбата с вх. №
260617/04.09.2020 г., в който по изложени съображения адв. М. *** моли съда да
остави без уважение касационната жалба и потвърди решението на районния съд
като правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита,
че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да
бъде оставено в сила.
Административен съд - Пазарджик, като взе предвид
събраните доказателства, доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
По касационната жалба:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция
счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон. Събрани
са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при
преценката, на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно
се споделят от настоящата инстанция.
С решението си Районен съд гр. Пазарджик
е изменил НП № 479932-F506570/26.11.2019 г. на Директор Дирекция „Обслужване“ при
ТД НАП Пловдив, с което на „Бараков и Пешев“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „***“ № ** ет. *, ап. **, представлявано
от управителя А. С.., е наложена на основание чл. 180, ал. 1, във връзка с чл.
102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, имуществена санкция в
размер на 1 419.59 лева, като е намален размерът на имуществената санкция на 200
лева.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а
именно, че при извършена проверка от органи по приходите е установено, че за
периода 01.04.2018 г. до 31.03.2019 г. дружеството е реализирало облагаем
оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер на 53 673.99 лева и
задълженото лице е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1
от ЗДДС до 08.04.2019 г. Заявление за регистрация е подадена с вх. № 0000-0058100/28.06.2019
г. със закъснение от два месеца и двадесет дни. Дружеството било регистрирано
по ЗДДС на 12.07.2019 г., на основание чл. 102, ал. 1 от ЗДДС с Акт за
регистрация по ЗДДС № 130421901723664/11.07.2019 г. За периода 01.06.2019г. до
30.06.2019 г. дружеството извършило облагаеми доставки на обща стойност 8 517.51
лева, за което е следвало да начисли ДДС в размер на 1 419.59 лева. За извършеното нарушение е съставен АУАН и е издадено
оспореното наказателно постановление.
Районният съд е установил правилно фактите по делото и извършеното
нарушение. Видно и от касационната жалба – спор по това между страните няма. Спорът
е досежно приложението на привилегирования състав на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС.
В мотивите на оспореното решение е посочено, че в случая
е приложим привилегирования състав на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, относим към ал. 2,
а към ал. 1 по отношение само на санкцията - когато регистрираното лице е начислило
данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде
начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка,
но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 400 лв. В конкретния
случай в изложената в АУАН и НП фактическа обстановка е посочено, че дружеството
е начислило процесния данък, който е следвало да начисли до 14.07.2019 г., с
протокол от 12.07.2019 г., тоест преди изтичането на 6 месеца по ал. 3 на чл.
180 от ЗДДС. Предвид на това, съдът е приел, че посочената норма следва да се приложи,
тъй като е по-благоприятна за дружеството-нарушител.
Касационната инстанция счита, че районният съд правилно е
установил, че нарушението е следвало да се подведе под нормата на чл. 180, ал.
3 от ЗДДС, тъй като дружеството е начислило ДДС в срок до шест месеца от края на
месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен. Ето защо, в конкретния случай
имуществената санкция е следвало да бъде
размер на 5 % от данъка, но не по-
малко от 200 лв. В конкретния случай тези 5 % правилно са определени в оспореното
пред настоящия съд решение на 200 лв., в какъвто смисъл е изменено и наказателното
постановление. Съдът не споделя доводите в касационната жалба, че текстът на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС следва да се
тълкува стриктно и, че този текст не препраща към нарушения по ал. 2. Очевидно е,
че се касае за нарушение, свързано с неначисляване на ДДС, поради което привилегирования
състав на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС следва да намери приложение и в случаите когато
това неначисляване се дължи на факта, че задълженото лице не се е регистрирало по
ЗДДС в срок. След като ДДС е начислен в шестмесечния срок, правилното процедиране
на административно-наказващия орган е било да наложи имуществена санкция в размер
на пет на сто от дължимия данък.
В тази връзка настоящият касационен състав изцяло
споделя изложените съображения, с които е изменено наказателното постановление.
По частната жалба:
Частната жалби е подадена в срок и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Настоящата касационна инстанция намира за правилно
и законосъобразно обжалваното определение, с което районният съд се е произнесъл
в частта за разноските. Правилно съдът е приел, че съобразно уважената част от жалбата
на НАП следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на
11.27 лева – присъдени с оспореното решение, а на „Бараков и Пешев“ ООД, с оглед
на уважената част от жалбата се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 257.73 лева. С оглед на това, настоящата инстанция, намира частната жалба за
неоснователна, поради което определението ще следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд
не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната
на решението му. Решението на Районен съд гр. Пазарджик ще следва да бъде оставено
в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.
С оглед изхода
на делото и своевременно направеното искане за присъждане на направените по делото
разноски ще следва да бъде осъден касаторът да заплати на ответната страна направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 488/04.08.2020 г., постановено по н.а.х. дело № 511/2020 г. по описа
на Районен съд гр. Пазарджик.
ОСТАВЯ В
СИЛА Определение № 260032/28.09.2020 г., с което е допълнено Решение №
488/04.08.2020 г., постановено по АНД № 511/2020 г. по описа на Районен съд гр.
Пазарджик в частта за разноските.
ОСЪЖДА ТД
на НАП гр. Пловдив да заплати на „Бараков и Пешев“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „**“ № **, ет.*, ап. **, представлявано
от управителя А. С. Б., направените по делото разноски в размер на 200 (двеста)
лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2. /п/