Р Е Ш Е Н И Е
№
I-132
22.06.2020г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 479 по описа
за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Областна
дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо
Ботев“ № 46, чрез пълномощник Гергана Владимирова –юрисконсулт на ОДМВР Бургас (пълнм. л. 6) против Решение №
3493/10.12.2019г. по гр.д. № 5727/2019г. по описа на РС Бургас, с което съдът е
осъдил Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, да заплати на Д.Д.Р., ЕГН ********** сумата от 2925.83 лева /две
хиляда деветстотин двадесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща
допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд, получен в
резултат на приравняване на нощен труд към дневен за периода от 18.07.2016 год.
до 18.07.2019 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.07.2019г. до окончателното изплащане,
сумата от 370.57 лева /триста и седемдесет лева и петдесет и седем стотинки/,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.10.2016г. до
17.07.2019г., както и сумата 350 лева /триста и петдесет лева/, представляваща
платено адвокатско възнаграждение, както и е осъдил Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Бургас да заплати по сметка на Районен съд
– Бургас, държавна такса в общ размер на 167.03 лева /сто шестдесет и седем
лева и три стотинки/ и 180 лева /сто и осемдесет лева/ разноски за експертиза.
Жалбоподателят счита решението за неправилно поради нарушаване на
материалния закон и необоснованост. Сочи, че ищецът е държавен служител,
работещ на смени, положил е нощен труд, който бил отчитан ежемесечно с протокол
за отчитане на работното време между 22,00 и 06,00 часа, времето на
разположение и положен труд по време на официални празници. Твърди, че
положения нощен труд бил своевременно отчетен и заплатен съгласно заповед №
8121з-791/28.10.2014г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017г., издадени от
министъра на вътрешните работи. Предвидено било, че за всеки отработен час през
нощта се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25
лева. Необоснован бил изводът на съда за наличие на разлика между отчетен и
заплатен нощен труд на ищеца и положения от него, както и че този труд е
извънреден и че следва да се заплати съобразно часовата ставка за извънреден
труд. Незаконосъобразно била приложена субсидиарно Наредба за структурата и организацията
на работната заплата, тъй като законодателството предвиждало редица
компенсаторни механизми за постигане на равно отношение пред закона с тези
работници и служители по трудово правоотношение
- допълнително възнаграждение за прослужено време, основния платен
годишен отпуск, обезщетенията при прекратяване на служебното правоотношение,
условията за пенсиониране и пр.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не била приложима, тъй като не били
налице две от предвидените в ал. 1 предпоставки, а именно продължителността на
нощното време да е по-малка от продължителността на дневното, както и трудовото
възнаграждение да е заработено по трудови норми. Съгласно чл. 187, ал. 1 и ал.
3 ЗМВР дневното и нощното работно време били с една и съща продължителност и за
държавните служители не била налице работа по трудови норми. Поддържа, че
работникът не работил извънредно. Счита за неоснователна претенцията за
преобразуване на нощен труд в извънреден с коефициент 1,143, както и
заплащането на получения при преобразуването нощен труд в дневен с часова
ставка за извънреден труд. Моли да се отмени обжалваното решение и да се
постанови друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. Моли разноските
да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Няма
искания по доказателствата.
Въззивната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна, насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса.
Препис от въззивната жалба е връчен на Д.Р. чрез адвЕли Димова на 20.01.2020г. като в срок не е постъпил отговор.
Съдът като намери, че въззивна жалба е подадена
в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно
легитимирано лице, като редовна и допустима, я внесе за разглеждане в открито
съдебно заседание.
В съдебно заседание пред въззивна инстанция жалбоподателят,
редовно призован, не се представлява. Въззиваемият,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание, за него адв. Димова депозира писмено становище като излага съображения по същество,
поддържа подадения отговор и моли да се потвърди решението на първа инстанция.
Представя договор за правна защита и съдействие за заплатено възнаграждение за
адвокат в размер на 300 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК, по
вътрешно убеждение намира за установено следното от фактическа и правна страна:
РС Бургас е сезиран с искова молба, с която Д.Д.Р.
претендира, че като държавен служител – младши автоконтрольор при РУ Сунгурларе
на структурно подчинение към Областна дирекция на МВР Бургас е положил труд на
12 часови смени, включително през нощта съгласно утвърдени графици. За периода
от 18.07.2016г. до 18.07.2019г., положил общо 864 часа нощен труд, които
претендира, че следва да се преизчислят в дневен труд с коефициент 1,143 като
разликата представлявала извънреден труд, който претендира да му заплати
възнаграждение. За процесния период
претендира да е положил 123 часа извънреден труд, за който счита, че следва да
му заплати възнаграждение за извънреден труд общо в размер на 738 лева
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд 123 часа за периода
18.07.2016г. до 18.07.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1,143 и сумата от 90 лева, представляваща обезщетение
заради забавено изпълнение за периода от датата на падежа за плащане на всяко
възнаграждение до датата на подаване на исковата молба в съда, както и законна лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.
В законоустановения срок е депозиран отговор
на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен. Излагат се съображения, че в процесния случай приложение намират
нормите на ЗМВР. Настоява се, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен в
съответните протоколи и му е заплатен съобразно специалните разпоредби на
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., както и
издадените от министъра на вътрешните работи Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014
г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г.
В съдебно заседание е допуснато изменение на иска, като
е увеличен размерът на предявения иск, който се счита за предявен за сумата в
размер на 2925,83 лева за претендирано възнаграждение за извънреден труд и за
сумата 370,57 лева за обезщетение заради забавено изпълнение.
Не е спорно, че ищецът е държавен служител в
МВР съгласно удостоверение от ОД на МВР Бургас за процесния период, както и че
е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР, включително нощен
труд. Представят се протоколи за отчитане на отработеното време и платежни
бележки.
По делото е допусната, изготвена и приета като
доказателство съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за периода от 18.07.2016г.
до 18.07.2019г. ищецът е положил 3062 часа нощен труд, преизчислен в дневен с коефициент 1,143
възлиза на 3499,87 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи
положен нощен труд възлиза на 437,87 часа и общия размер на възнаграждението за
извънреден труд е 2925,83 лева. Лихвата за забава е изчислена в размер на
370,57 лева.
С постановеното решение БРС е намерил, че е
налице празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която
следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба
за структурата и организацията на работната заплата - чл. 9, ал. 2, съгласно която
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, който коефициент според съда възлиза на
1,143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време (8 часа към 7 часа). В резултат исковата претенция е
счетена за основателна. За доказан по основание и размер е счетен и акцесорния
иск за заплащане на обезщетение заради забавено изпълнение.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Предявеният
иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на
вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3
ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187,
ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни
– подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3,
изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр.
ал. 6 ЗМВР).
Изрично разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР
предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и
6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187,
ал. 9 ЗМВР). За процесния период са действали различни подзаконови актове като
разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.
31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол,
като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР.
Основното възражение в жалбата на ОД на МВР е,
че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени
от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.
187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за
неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а
не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се
касае за специална уредба. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от
втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните
служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо
работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в
действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за
държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ, бр.69/2008г.,отм. ДВ,
бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо
друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67,
ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива
и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения
по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския
съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове
нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време.
Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски
от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в
наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери
приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент е 1,143. Не следва да се приеме становището на
въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро нормата в ЗМВР разрешава
полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без
да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва
приложение на правилата за заплащане на извънреден труд. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите
държавни служители, чиито правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При
трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят
отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния
период. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще се
отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове (след
превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ), са извънреден труд. Поради това съдът намира за неоснователно
възражението в жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата не намира приложение по отношение на държавните
служители в МВР.
На ищеца, съгласно заключението на вещото лице, е заплатено допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер 0,25 лв. Съгласно общото правило на чл. 8 от НСОРЗ за всеки отработен
нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в
размер не по-малък от 0,25 лв. В НСОРЗ е поместена и разпоредбата на чл. 9, ал.
2, която предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Касае се за две различни и паралелно действащи
разпоредби, които установяват два отделни способа за овъзмездяване на нощния
труд. Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат
съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби се
прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК).
Мотивиран от изложеното, настоящият състав приема,
че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява
доказана. От събраните доказателства – приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, се установява, че за процесния период ищецът е положил нощен труд в
размер на 3062 часа, преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на дневно
работно време тези часове възлизат на 3499,87 часа, като разликата от 437,87 часа
се отчита като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за положен труд
и чиято стойност не е начислена, съответно – не е изплатена по платежни
бележки. Дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и
отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 2925,83 лева. На ищеца
се дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва в размер
на 370,57 лева.
Ето защо решението на първа инстанция е
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. При този извод обжалваното решение
следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да
бъде уважено искането на въззиваемия да му бъдат присъдени и направените по
делото разноски в размер на 300 лева, представляващи възнаграждение за един
адвокат, платено при подписване на сключения между страните Договор за правна
защита и съдействие. Претендираното възнаграждение за адвокат е дължимо съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 2 (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.; изм. с
Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г. , в сила от 15.05.2020 г.)
от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което същото не е прекомерно и възражението по чл. 78,
ал. 5 ГПК не е основателно.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3493/10.12.2019г. по
гр.д. № 5727/2019г. по описа на РС Бургас .
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Бургас,
ЕИК: *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, представлявано от
Директора Калоян Калоянов, да заплати на Д.Д.Р., ЕГН ********** от гр. ***, сумата в размер на 300 (триста) лева, представляваща възнаграждение
за адвокат пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.