№ 3743
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Г. Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело
№ 20241100511570 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С Решение № 20126405/16.07.2024 г., постановено по гр. д. № 36658/2020 г. по описа
на СРС, ГО, 44 състав, е уважен изцяло предявеният от „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД срещу ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД иск с правно основание чл. 411
КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 902,90 лева,
представляващи регресно вземане и обичайни ликвидационни разходи за платено по
имуществена застраховка застрахователно обезщетение за щети по л.а. „Мерцедес Ц 200
ЦДИ“ с рег. № ****, причинени при ПТП на 29.02.2020 г. в гр. Пловдив, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2020 г. до окончателното
плащане.
Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от
ответника ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с доводи за неправилност и
необоснованост. Оспорва механизма на произшествието и вината за настъпването му, като
твърди, че присъденото обезщетение е и прекомерно. Сочи, че водачът на автомобил марка
„Мерцедес”, модел „Ц 200 ЦДИ”, с peг. № ****, който нарушавайки разпоредбите на ЗДвП и
ППЗДвП и несъобразявайки се с интензивността на движението е съпричинил вредоносният
резултат. Излага, че са налице съществени противоречия между ДКП и свидетелските
показания. Оспорва причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносните
последици от него.
Въззивникът-ответник моли съда да отмени първоинстанционното решение.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „ДЗИ
- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД чрез адв. А. Б. (с пълномощно по СРС дело – л. 6). Излага,
че събраните доказателства по делото водят до извод, че водачът на МПС марка „Фиат“ е
виновен за настъпилото застрахователно събитие, тъй като след завършване на
изпреварването водачът на процесното МПС С. не успява да се прибере напълно в своята
1
пътна лента и по тази причина се стига до сблъсък с насрещно движещия се автомобил
марка „Мерцедес“. Сочи, че пазарната стойност на увредените вследствие на сблъсъка
автомобилни елементи е в размер по-нисък от претендираните с исковата молба.
Моли съда да отмени съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен
акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и
допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните
съображения:
Предявен е иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД от „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД за заплащане на
сумата от 902,90 лева, представляващи регресно вземане и обичайни ликвидационни разходи
за платено по имуществена застраховка застрахователно обезщетение за щети по л.а.
„Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег. № ****, причинени при ПТП на 29.02.2020 г. в гр. Пловдив,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2020 г.
до окончателното плащане.
Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху
въпросите – 1. Какъв е механизмът на настъпване на събитието и в частност – чие е
противоправното поведение, в причинна връзка с което са настъпили вредите.
По иска с правно основание 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Според чл. 343, ал. 1 КЗ с договора за застраховка застрахователят се задължава да
поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно
събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума.
Правопораждащият фактически състав за присъждане на регресната претенция за
застрахователно обезщетение включва следните елементи:
1. Наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца
като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил;
2. Заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца - застраховател на
застрахования в изпълнение на сключения между тях договор;
3. Отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане - деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл.
45, ал. 2 ЗЗД се предполага;
4. Наличие на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.
Правилно първоинстанционният съд е установил фактическа обстановка по делото
въз основа на представените писмени доказателства. В тази връзка по силата на правната
норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по
правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба
основания, тъй като въззивният съд действа като т. нар. „ограничен въззив”, поради което,
без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да обсъждат следните факти:
Между страните е безспорно и правилно е установено въз основа на събраните
2
доказателства в първоинстанционното решение наличието на валиден договор за
имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на
увредения в резултат на ПТП лек автомобил марка „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“, с peг. №
**** С.А.К., валиден в периода на декларираното ПТП, както и заплащането на
застрахователното обезщетение от ищеца-застраховател на застрахования в
изпълнение на сключения между тях договор по щета № 44011512001568 в размер на
887,91 лв.;
Безспорно е също, че към датата на декларираното ПТП за другия посочен участник в
него л.а. „Фиат Браво“, с рег.№ ****, е била в действие задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество по полица №
BG/30/120000378390;
Настъпило е ПТП около 15:20 часа на 29.02.2020 г. на Пазарджишко шосе между гр.
Пазарджик и гр. Пловдив при движение в посока гр. Пазарджик между Г. С. с
управлявания от него л.а. „Фиат Браво“ и С.К. с управлявания от него л.а. „Мерцедес
Ц 200 ЦДИ“.
В двустранният констативен протокол водачите на участващите в произшествието
автомобили са постигнали съгласие относно механизма на произшествието,
местонастъпването му, причините за него, участниците, зоната на удара и материалните
щети. Протоколът е подписан от водачите. В него е отбелязано, че е реализирано ПТП
между Г. С. с управлявания от него л.а. „Фиат Браво“ и С.К. с управлявания от него л.а.
„Мерцедес Ц 200 ЦДИ“, като причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а.
„Фиат Браво“. Съобразно правилата за доказателствената стойност и преценката на
доказателствата съдът счита, че двустранният протокол може да послужи за установяване
механизма на ПТП. Касае се за частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на
процеса (страни са застрахователи, намиращи се в договорни правоотношения със
съставителите) и имащ за процеса случаен характер. Този протокол се съставя от водачите на
МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти, като тяхното
съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо
основание в съдебно производство. Обективираните в двустранния протокол изявления по
своята правна същност представляват свидетелски показания в писмена форма, които не са
събрани непосредствено от съда с участието на страните, при изясняване на наказателната
отговорност, която свидетелите носят при лъжесвидетелстване. Освен формална
доказателствена сила /относно неговата автентичност/, документът няма друга призната от
процесуалния закон сила на доказване, т.е. не обвързва по задължителен начин съда да
приеме за верни описаните в протокола факти. Документът обаче има доказателствена
стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите
доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и т.н. В случая двустранният
протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б” ЗДвП – с цел да удостовери
причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по тях. Ето защо
документът има характер на нарочен от гледна точка съставянето му съобразно ЗДвП, но
случаен от гледна точка на процеса. Това се отразява върху достоверността му, която съдът
преценява съобразно останалите доказателства, а именно – обсъдените по-горе свидетелски
показания и заключението на съдебно-автотехническа експертиза САТЕ, които сочат на
причинна връзка между причинените вреди и именно така описания механизъм.
Съгласно заключението на САТЕ всички щети, описани от застрахователя –ищец по
отношение на л.а. „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“, са в зоната на удара и са резултат от
произшествието. Настоящият въззивен съд съобразява заключението на вещото лице като
обективно, компетентно и логически непротиворечиво изготвено, което има значителна
тежест за установяване механизма на пътнотранспортното произшествие. Не се констатират
пропуски или несъответствия между фактическите констатации и изведените изводи на
вещото лице – логическата причинно-следствена връзка е ясно проследима.
Показанията на двамата водачи на процесните МПС, разпитани като свидетели, са
взаимно противоречиви, по отношение на механизма на процесното ПТП. При
3
съпоставянето им с единственото друго пряко доказателство – двустранният протокол, съдът
намира, че изложеното от водача на л.а. „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ С.К. отговаря в по-пълна
степен на удостовереното в писменото доказателство, както и на изводите на вещото лице
по САТЕ. Изложената фактическа обстановка от свидетеля К. е последователна – всички
съществени елементи (местоположение, маркировка, скорост, позиция на МПС-тата) са
убедително и структурирано изложени. Посочва конкретни топографски ориентири – ляв
завой, непрекъсната линия, ограничение 60 км/ч, като излага в хронологична
последователност динамиката на събитията, довело до ПТП. Всички съществени критерии
за достоверност при оценка на свидетелски показания – логическа последователност,
детайлност, подкрепа от обективни доказателства, липса на вътрешни и външни
противоречия, времеви несъответствия – са довели първоинстанционният съд правилно до
кредитиране на достовереност на показанията на свидетеля К.. Показанията на свидетеля С.,
обратно, страдат от противоречия и отклонения от фактологията по отношение на
настъпилото ПТП. Твърди, че ударът е в собствената му лента, но също така излага
вероятност, че не се е прибрал. Описва умишлено насочване на другия автомобил, което не
успява логически да обясни. На следващо място липсва прецизно местоположение на ПТП,
като същият описва само общи координати „на Пазарджишко шосе“. Първоинстанционният
съд е приел за доказано, че водачът на л.а. „Фиат Браво“ завършвайки маневра на завой е
навлязъл в насрещната пътна лента, при недостатъчно за безопасно прибиране в своята
лента разстояние от насрещно движещия се автомобил л.а. „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“, при
което е осъществил съприкосновение с последния. На база съставеният веднага след
осъществяване на застрахователното събитие двустранен протокол, когато са най-ясни и
непосредствени възприятията на участниците в ПТП, и при посочване кои от събраните
гласните доказателства кредитира, както и с оглед изложените съображения към
заключението на САТЕ, настоящият въззивен съдът приема, че ПТП е настъпило поради
виновното противоправно поведение застрахованият при ответника водач на л.а. „Фиат
Браво“.
Въз основа на така установения механизъм съдът счита, че събитието се дължи на
поведение на водача на на л.а. „Фиат Браво“, което е противоправно, тъй като съставлява
нарушение на чл. 25 ЗДвП. Сочената разпоредба задължаваща водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Недоказано остана възражението на ответника, че събитието е резултат от допуснато от
водача на л.а. „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ нарушение на правилата за движение по пътищата,
респ. че същият е съпричинил вредоносния резултат.
Приложена е покана от ищеца до ответника, от която се установява, че сумата, ведно
с направените ликвидационни разноски в размер на 25 лева или сума в общ размер от 902,90
лева, е била предмет на регресна претенция, получена от адресата.
Проведено е пълно и главно доказване на обстоятелствата, от които извежда правото
си ищеца – наличие на непозволено увреждане от водач на застраховано при ответника по
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя-ищец, с което последният се е суброгирал в
правата на собственика на застрахованата при него по договор за имуществено застраховане
вещ.
По отношение на застрахователното обезщетение, което се дължи с оглед чл. 386, ал.
2 КЗ, то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
Меродавна за застрахователното обезщетение е действителната стойност на застрахованата
вещ и на вредите, причинени на нея, в деня на застрахователното събитие и стойността, с
която може да се купи друга вещ от същия вид и същото качество като повредената.
Обезщетението се изчислява по средни пазарни цени на нови части, но срещу която може да
4
се купи друго със същото качество и вид. Обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителна /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество - чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно - стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ. В този
смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, която се възприема от настоящия
състав - например Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, както и
Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 22 от
26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д.
№ 1069/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. №
1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други. Първоинстанционният съд правилно е определил
размерът на претърпяната имуществена вреда с оглед заключението по САТЕ – 1023,72 лева.
Ответникът е релевирал пред СРС възражение за съпричиняване, като се е позовал на
същото и във въззивната си жалба. Недоказано остана възражението на ответника, че
събитието е резултат от допуснато от водача на л.а. „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ нарушение на
правилата за движение по пътищата, респ. че същият е съпричинил вредоносния резултат.
С оглед изложеното решението на първоинстанционният съд следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
По отношение на разноските:
Въззиваемият претендира разноски за настоящата инстанция в размер на 480 лв. с
ДДС за платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. По делото
въззивникът е направил възражение за прекомерност на претендираното от насрещната им
страна възнаграждение за процесуален представител на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Размерът на разноските за адвокатското възнаграждение следва да бъде определен в тези
случаи, при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото и
извършената работа от адвоката, като се има предвид и че установената от законодателя
възможност за намаляване поради прекомерност на тези разноски е израз на основното
начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие (в този
смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 3 от тълкувателно решение № 6/2012 от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). В случая въззивното производство се е развило по типичен
за масовите такива производства – с подадена въззивна жалба и отговор на въззивна жалба,
без направени доказателствени искания, проведено е едно открито съдебно заседание, не са
налице процесуални усложнения. Размерът на адвокатското възнаграждение на въззиваемия
следва да се определи съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, по силата на която разпоредба
минималния му размер е 400 лв. Справедлив и икономически обоснован с оглед предмета на
делото и достойното заплащане на извършения квалифициран юридически труд от
процесуалния представител адвокат се явява възнаграждението в претендирания размер,
поради което същото не следва да бъде намалявано. Предвид изхода на делото на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на
сумата от 480 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20126405/16.07.2024 г., постановено по гр. д. №
36658/2020 г. по описа на СРС, ГО, 44 състав.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с ЕИК ********* да заплати на
5
„ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдебни
разноски във въззивното производство в общ размер на 480 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6