Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл.съдия
Евелина Маринова в. гр. д. № 3589 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 301737 от 15.12.2019 г., постановено по
гр. д. № 14880/2018 г. на СРС, ГО, 87 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“
ЕАД срещу В.И.С. искове за признаване на установено, че В.И.С. дължи на „Т.С.“
ЕАД, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 3 345,
08 лв., представляваща стойност на доставен топлинна енергия за периода
м.09.2014 г. – м.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението
по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, сумата от 602, 87 лв., представляваща
мораторна лихва върху нея за периода 01.11.2014 г. – 25.10.2017 г., сумата от
43, 75 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
м.09.2014 г. – м.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението
по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, и сумата от 6, 85 лв., представляваща
мораторна лихва върху нея за периода 01.11.2014 г. – 25.10.2017 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 79140/2017 г.
на СРС, 87 състав. Ищецът е осъден да заплати на ответницата, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 600 лв. разноски за заповедното производство и
сумата от 600 лв. разноски за исковото производство. Решението е постановено
при участието на трето лице-помагач на сраната на ищеца „Б.“ ООД.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна
жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Счита, че решението е неправилно, тъй като е
постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Излага
съображения за неправилност на изводите на съда, че ответницата няма качеството
потребител на топлинна енергия и че между нея и ищцовото дружество не
съществува облигационно правоотношение. В тази връзка развива съображения, че
ответницата има качеството потребител на топлинна енергия, което се установява
от представените по делото писмени доказателства – нотариални актове и
удостоверение за наследници, и този извод не се променя от обстоятелството, че
молбата за откриване на партида за имота е била подадена от нейния наследодател
И.П.С.. Твърди, че с молба-декларация от 14.01.1997 г. от страна на И.П.С.е
поискано разделяне на партидата за процесния имот. За нуждите на топлофицирането
партидата е разделена, поради което за имота са налице два абонатни номера –
203310 и процесният – 346063. Моли съда да отмени обжалваното решение, като
вместо това постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответницата В.И.С.. Твърди, че от представените по делото
доказателства се установява, че е собственик на недвижим имот, представляващ
апартамент, находящ се в гр. София, ул. „******. Твърди, че на собствения й имот
съответства аб. № 203310, видно от представените констативен протокол от
20.09.2012 г., съобщение към фактура от 21.12.2017 г., молба декларация за
откриване на партида и заявление за отписване на погасени по давност
задължения. Към исковата молба е приложено заявление-декларация от ответницата
от 04.04.2017 г., с което същата е поискала откриване на партида на нейно име –
отново за аб. № 203310. С оглед изложеното счита, че между страните съществува
облигационна връзка, но за доставка на топлинна енергия за аб. № 203310, а не
за процесния аб. № 348063. Твърди, че титуляр на партидата за последния е „С.“
ООД. Оспорва по делото да се установява, че е собственик на имот с процесния
аб. № 348063. По отношение твърдението на жалбоподателя, че партидата за имота
е била разделена с оглед молба-декларация от 1997 г., излага съображения, че своевременно
е оспорила последната по реда на чл.193 ГПК, като ищецът не е заявил дали ще се
ползва от нея. Счита, че е останало недоказано обстоятелството, че е било
предприето разделяне на партидата по искане на наследодателя на ответницата. В
допълнение, сочи, че видно от самата молба-декларация, върху същата са нанесени
допълнителни забележки на ръка, като не може да се приеме, че от страна на
декларатора е била изявена воля за разделяне партидата за имота. Моли съда да
остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Б.“ ООД не е взело становище по
въззивната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК,
вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът твърди, че ответницата е
клиент на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент,
находящ се в гр. София, общ. „Лозенец“ ул. „******, аб. № 348063, като му дължи
сумата от общо 3 998, 55 лв., от която: сумата от 3 345, 08 лв. –
главница, представляваща стойността на ползвана и незаплатена топлинна енергия
за периода м.09.2014 г. – м.04.2017 г., сумата от 602, 87 лв., представляваща
мораторна лихва върху нея за периода 01.11.2014 г. – 25.10.2017 г., сумата от
43, 75 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
м.09.2014 г. – м.04.2017 г., и сумата от 6, 85 лв., представляваща мораторна
лихва върху нея за периода 01.11.2014 г. – 25.10.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата
на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата. Във връзка с
подадено на 07.11.2011 г. заявление по ч. гр. д. № 79140/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 78 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответницата е депозирала
възражение. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на
издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.
В срока
по чл.131 ГПК ответницата В.В.С.е депозирала отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Твърди, че между нея и ищеца не съществува
облигационно правоотношение за сочения от ищеца абонатен номер 348063, както и
че облигационното й правоотношение с ищеца е за аб № 203310, видно от ангажираните писмени
доказателства. Навежда оплакване, че в случай че е било извършено разделяне на
партидата за имота, то от страна на титуляра на партидата не е била изявявана
воля за това, а същото е било предприето служебно. Наред с посоченото, оспорва
да е сключвала договор с фирмата за дялово разпределение за процесния абонатен
номер, като твърди, че облигационното и правоотношение с последната за
процесния имот е за аб. № 203310. Позовава се на изтекла погасителна давност. Излага
съображения, че за установяване претенциите на ищеца са представени едностранно
съставени от него документи – извлечения от сметки, докато размерът на
вземанията му следва да бъде установен с първични счетоводни документи. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
На
07.11.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В.И.С. за сумата от 3 388, 83 лв. –
главница и 609, 72 лв. – мораторна лихва за периода 01.11.2014 г. – 25.10.2017
г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца
топлинна енергия за периода м.09.2014 г. – м.04.2017 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, общ. „Лозенец“, ул. „******, аб. № 348063. Посочено е,
че дължимите суми са, както следва: за доставена, но незаплатена топлинна
енергия – 3 345, 08 лв. главница и 602, 87 лв. лихва и за дялово
разпределение – 43, 75 лв. главница и 6, 85 лв. лихва.
С
разпореждане от 11.12.2017 г. по ч. гр. д. № 79140/2017 г. по описа на СРС, 87
състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е разпоредил
длъжникът да заплати на заявителя и сумата от 129, 97 лв. разноски по делото,
от които: 79, 97 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В срока
по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника В.И.С..
В срока
по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си
по исков ред.
Представен
е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 18, том XXIV, дело № 4761/1996 г. от 19.03.1996 г., по силата
на който З.Н.С.и М.Н.Г.продават на „С.“ ООД следния недвижим имот: апартамент,
находящ се е в гр. София, ул. „******, на първи етаж от старата
жилищна сграда, състояща се от: две стаи, хол, кухня, клозет, антре пред
кухнята, стълбище, служещо и като антре, тераса и външна площадка със стъпала, застроен
на 94, 79 кв.м., заедно със зимнично помещение № 8 и заедно със 7, 40/100 ид.ч.
от общите части на сградата и мястото, върху което е построена.
Представен
е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 072, том III, рег. № 7758, дело № 436/2003 г. от 29.07.2003
г., по силата на който „С.“ ООД продава на И.П.С.следните недвижим имоти: 1) северозападно
жилище, находящо се на първи етаж, на кота 0.00 м от двуетажна жилищна
сграда, находяща се в гр. София, ул. „******, със застроена площ от 44, 45
кв.м., състояща се от: стая, хол, кухня, антре и клозет, при съседи: В.Г.,
двор, улица, А.и Д., заедно с 2, 33% от общите части на сградата и от дворното
място, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ IX-400 от кв. № 122 по плана на гр. София, местност
„Лозенец“, целият с площ от 681 кв.м. и с площ по доказателствен акт 685 кв.м.,
и 2) апартамент, находящ се на втори етаж от двуетажна жилищна сграда,
находяща се в гр. София, ул. „******, със застроена площ от: две стаи, хол,
кухня, клозет, антре пред кухнята, стълбище, служещо и като антре, тераса и
външна площадка със стъпала, със застроена площ от 94, 79 кв.м., заедно с
избено помещение № 8 без посочени площ и съседи по доказателствен акт и заедно
със 7, 40/100 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, върху
което е построена сградата, съставляващо УПИ IX-400 от кв. № 122 по плана на гр. София, местност
„Лозенец“, целият с площ от 681 кв.м. и с площ по доказателствен акт 685 кв.м.
Видно
от удостоверение за наследници № 003289 от 23.12.2009 г., изд. от Столична
община, Район „Лозенец“, И.П.С.е починал на 19.12.2009 г., като е оставил
наследник по закон – В.И.С., дъщеря.
Представена
е молба-декларация от 14.01.1997 г., с която И.П.С.е поискал откриване на
партида за имот с адрес: гр. София, кв. „Лозенец“, ул. „******, ап. 11, аб. 1,
за отопляема кубатура 136 м3.
Представена
е и молба от 22.01.1997 г. от „С.“ ООД за откриване на партида за имот с адрес:
гр. София, кв. „Лозенец“, ул. „******, като е посочена отопляема кубатура от 48
м3.
Със
заявление-декларация от 04.04.2017 г. В.И.С. е поискала откриване на партида за
имот с адрес: гр. София, ул. „******, аб. № 203310 на нейно име. Преди
депозиране на посочената молба, със заявление от 30.03.2017 г. В.И.С. се е
позовала на изтекла погасителна давност по отношения на „Т.С.“ ЕАД за аб. №
203310.
Пред
СРС е ангажиран договор от 08.07.2011 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител
и „Б.“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
Представени
са 2 бр. индивидуални справки за използване на топлинна енергия, за периодите:
м.05.2015 г. – м.04.2016 г. и м.05.2016 г. – м.04.2017 г., съставени от фирмата
за дялово разпределение, за адрес: ул. „******, вх. 1, ап. 11, партида 2, с аб.
№ 348063 и посочен абонат: „С.“ ООД.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж.
Надежда Митева, се установява, че общият топломер в абонатната станция се
отчита по електронен път в началото на всеки месец, като с помощта на т.нар.
„терминал“ се снема показанието на топломера в 0:00 часа на първо число на
месеца. Отчетената енергия, след приспадане на технологичните разходи, което в
случая е направено, се разпределя между потребителите. Вещото лице е посочило,
че на база на данни от ищеца апартамент на първия етаж на двуетажна жилищна
сграда на ул. „****** е заведен като ап. 11 с отопляема кубатура 183, 90 м3, видно
от акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, съставен на
30.11.1982 г. На база молба от 14.01.1997 г. от И.С.при ищеца са заведени две
партиди за ап. 11 - партида 1 с обем 136 м3, аб. № 203310 с титуляр И.С.и
партида 2 с обем 48 м3, аб. № 348063 с титуляр „С.“ ООД.
През
исковия период дяловото разпределение е извършвано от „Б.“ ООД. За целия исков
период в имота не е бил осигурен достъп за отчет на уредите. Съставени са
констативни протоколи за неосигурен
достъп, представени по делото, в които е удостоверено обстоятелството, че на
предвидените за отчет дати не е бил осигурен достъп за отчет на ап. 11, партида
2. Поради неосигурения достъп е начислена топлинна енергия за отопление на
имота по служебен разход на максимална мощност на един радиатор по реда на
т.6.7 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм. ДВ, бр. 25
от 20.03.2020 г.), действала през исковия период. Потребителите, неосигурили
достъп, могат да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната
сметка по реда на чл.70, ал.5 от Наредбата в 3-месечен срок от получаване на
изравнителната сметка от определеното от ЕС лице, като в случая вещото лице е
посочило, че документ, с който да е бил поискан допълнителен отчет, не му е бил
представен от страните по делото. Начислена е топлинна енергия за БГВ на база
един потребител съобразно чл.69, ал.2, т.2 от Наредбата. Начислена е и топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация за пълен отопляем обем от 48 м3,
колкото е била и заявена от „С.“ ООД в молба за откриване на партида от
22.01.1997 г. За исковия период за топлоснабден имот с аб. № 348063 е
фактурирана по прогнозни стойности сума в общ размер на 3 344, 01 лв.
Изготвени са 3 бр. изравнителни сметки, както следва: за периода м.09.2014 г. –
м.04.2015 г. в размер на 98, 96 лв. сума за възстановяване; за периода
м.05.2015 г. – м.04.2016 г. в размер на 55, 36 лв. сума за доплащане и за
периода м.05.2016 г. – м.04.2017 г. в размер на сумата от 37, 93 лв. за
възстановяване, поради което крайният резултат от изравняването е сума за
възстановяване в размер на 81, 53 лв. Въз основа на изложеното вещото лице е
посочило, че стойността на доставената топлинна енергия за исковия период
м.09.2014 г. – м.04.2017 г. за аб. № 348063 възлиза на сумата от 3 262, 48
лв., представляваща разликата между фактурираната по прогнозни стойности сума в
размер на 3 344, 01 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни сметки
в размер на 81, 53 лв. В така посочената сума не са включени предишни неплатени
и просрочени суми и лихви по тях.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото, изготвена от вещото
лице Виолета Стоянова, въз основа на материалите по делото и след проверка в
счетоводството на ищеца, се установява, че не са налице данни за плащания на
процесните суми. В счетоводството на ищеца е отразено непогасено задължение в
размер на сумата от 3 345, 08 лв. главница за доставена топлинна енергия,
43, 75 лв. за цена на дяловото разпределение, 602, 87 лв. мораторна лихва върху
главницата за стойността на топлинната енергия и 6, 85 лв. мораторна лихва
върху главницата за дяловото разпределение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259,
ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В
предмета на делото са включени установителни искове, предявени от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките
на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със
сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието
„потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ
/отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След
отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата
редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинната енергия.
С
ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не
е разглежданият случай. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
От
представените по делото писмени доказателства - нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 072, том III, рег. № 7758, дело № 436/2003 г. от 29.07.2003
г. и удостоверение за наследници № 003289 от 23.12.2009 г., изд. от Столична
община, Район „Лозенец“ се установява, че ответницата е придобила по наследяване
два недвижими имота в гр. София, ул. „******, а именно: северозападно жилище
на първи етаж със застроена площ от 44, 45 кв.м. и апартамент на втори
етаж от двуетажната жилищна сграда със застроена площ от 94, 79 кв.м.
Ответницата не оспорва, че се намира в облигационно правоотношение с ищеца за
топлоснабден имот с аб. № 203310, вземанията за който обаче не са предмет на
настоящия спор между страните. В тежест на ищеца е да докаже, и то при
условията на пълно и главно доказване, че абонатният номер, за който претендира
вземания към ответницата – 348063 се отнася за имот, идентичен с имот, който е
собствен на ответницата. Такова доказване от страна на ищеца в случая не е
проведено. По делото са представени две молби-декларации – от 14.01.1997 г. на И.П.С.и
от 22.01.1997 г. на „С.“ ООД. Първата от тях се отнася до апартамент с посочен
номер 11, аб. 1 на ул. „******, а във втората е посочен адрес на имот: ул. „******
– 1 – 11, аб. 2. В посочените молби не се съдържа друга индивидуализация на
имотите, посредством която да се направи извод, на първо място – че касаят един
и същ имот, и на следващо място – че този имот е идентичен със собствен на
ответницата такъв. Изводите на вещото лице,
че в случая се касае за разделяне на партида за един и същи имот, се основават
именно на посочените две молби, поради което няма как да бъдат кредитирани.
Наред с посоченото, според заключението на вещото лице при ищеца въпросният
апартамент 11 е заведен на първия етаж. От представения нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 072, том III, рег. № 7758, дело № 436/2003 г. от 29.07.2003
г. се установи, че на първия етаж в
сградата наследодателят на ответницата е придобил жилище с площ 44, 45 кв.м. Не
се установява заведеният при ищеца апартамент 11 да е идентичен с това жилище.
В тежест на ищеца е да установи, че абонатният номер, задълженията за който
цели да установи със сила на пресъдено нещо по отношение на ответницата, касае
топлоснабден имот, за който същата има качеството клиент на топлинна енергия.
Такова доказване в случая не е проведено, поради което следва да се приеме, че
ответницата не е надлежно пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по
предявените срещу нея искове. Тъй като претенцията на ищеца не е установена по
своето основание, не се налага обсъждане на доказателствата, ангажирани за
установяване на размера й.
С оглед
неоснователността на претенцията за главницата, неоснователна се явява и
претенцията за мораторна лихва предвид акцесорния й характер.
Тъй
като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да
се потвърди.
По разноските:
С оглед
неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се дължат разноски.
Ответницата
по жалбата претендира разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на сумата от 600 лв. по договор за правна защита от
22.01.2020 г. От страна на жалбоподателя своевременно е заявено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в ред. в сила от 23.05.2017
г., приложима към датата на сключване на договора за правна защита – 22.01.2020
г., минималният размер на адвокатското възнаграждение, с оглед обжалваемия
интерес, възлиза на сумата от 509, 90
лв. Съдът намира, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
не го надвишава до степен, обуславяща неговата прекомерност, с оглед обема на
осъществената правна защита, изразяваща се в депозиране на отговор на
въззивната жалба, както и процесуално представителство в проведеното на
18.01.2021 г. открито съдебно заседание пред СГС.
По
изложените съображения на ответницата по жалбата следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 600 лв. разноски за въззивната инстанция.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 301737 от 15.12.2019 г., постановено по гр.
д. № 14880/2018 г. на СРС, ГО, 87 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ******да заплати
на В.И.С., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 600 лв. разноски за въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.