Р Е
Ш Е Н
И Е
№
767 /11.12.2018г.
гр.
Пазарджик
Административен
съд Пазарджик, І-ви състав, в открито заседание на осемнадесети
септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав
СЪДИЯ:
МАРИАНА ШОТЕВА
при
секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурор …, като разгледа
докладваното от съдия Шотева административно дело № 605, по описа на съда за
2018 г., намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 160, ал.4 от Закон за опазване на околната среда
/ЗООС/ чл. 123, ал.2 от
Закон за биологичното разнообразие /ЗБР/ вр. чл. 145 - 178 от АПК. Образувано по жалба от „Ватия Холдинг“АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, комплекс ЕСТЕ ул.“Самоков“ №28“И“,
представлявано от Г.С. Изпълнителен директор против Заповед за налагане на
превантивна принудителна административна мярка №РД-09-01/02.05.2018г. на
Директора на РИОСВ – Пазарджик спиране на депонирането на минни отпадъци извън
концесионната площ на участък „Мали Кладни дял“ – част от концесия за находище
„Стрелча-Мерата“ в землището на гр.Стрелча от титуляра на концесията „Ватия
Холдинг“ АД до провеждане на процедура по чл.31 от ЗБР и приключването на тази
процедура с окончателен, влязъл в законна сила административен акт, с който се
съгласува / одобрява дейността по депониране на минни отпадъци извън
концесионната площ.
Твърди се, че заповедта е нищожна, поради това, че
издадена от некомпетентен орган. Съгласно чл. 123, вр. чл. 122, ал.1 от ЗБР, ПАМ се налага със заповед на
министъра на околната среда и водите. Изложени са съображения, че оспорената
заповед е и незаконосъобразна поради това, че липсват мотиви, относно наличието
на предпоставките по чл.122, ал.2, т.2 от ЗБР, тъй като не било посочено по
какъв начин се замърсява околната среда над допустимите норми. Това препятства
възможността да се извърши проверка налице ли са дейности, с които са нарушени
нормативи за опазването на околната среда.
Изложени са възражения за неспазване на установената
форма, тъй като описаните фактически основания се твърди, че са напълно
неверни, което водело до извода, че не са посочени фактически основания. Твърди
се в жалбата, че са налице и съществени нарушения на административно
производствените правила, представляващи отменително основание по чл. 146, т. 3
от АПК. Твърди се, че за Ватия холдинг не съществува задължение за провеждане
на процедура по чл. 31 от ЗБР. Твърди се, че срокът на договора за концесия е
продължен до 08.12.2033 г. с Решение на МС № 658/08.08.2016 г. като
допълнително споразумение от 04.11.2016 г.
Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед.
Сочат се доказателства.
В съдебно заседание, чрез юриск. К. жалбата се
поддържа. Оспорва, че органът не е компетентен да издаде такава заповед, тъй
като не са налице доказателства за наличие на увреждане или замърсяване на
околната среда над допустимите норми в защитени зони. Поддържа изцяло
подадената жалба, като навява още едно съществено нарушение на административно
производствените правила, а именно – че в констативен протокол №
КМ21/14.11.2017 г. е посочено, че проверката е извършена в горски отдели 466в и
467г, а в заключението на вещото лице е посочено друго местоположение 466б и
467б.
Ответникът - Директор на РИОСВ Пазарджик, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт Ч. в съдебно заседание и в
представено писмено становище моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна
и недоказана. Процесният имот попада в две защитени зони и за новият отвал не е
проведена процедура по реда на чл. 31 от ЗБР. Отправено е искане за отхвърляне
на жалбата и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. В писмени бележки са
изложени съображения за неоснователност на жалбата. Сочи се, че директорът на
РИОСВ Пазарджик е издал писмо с изх. № ПД-01-2177/08.08.2017 г., с което е
уведомил „Ватия холдинг“ АД, че възложителят не инициира дейност, която да
попада в обхвата на приложенията на ЗООС, поради което не може да бъде
определена като инвестиционно предложение по смисъла на т. 17 от § 1 на ДР на
ЗООС, поради което няма основание да се изискват и съответно да се провеждат
процедури по глава Шеста от ЗООС ,както и процедура по оценка за съвместимост
по реда на ЗБР и наредбата за ОС за това ИП. Директорът на РИОСВ Пазарджик е
издал това писмо с оглед обстоятелството, че в представената документация, а
именно – план за управление на минните отпадъци от 2017 г. не се съдържат текстове
даващи право на „Ватия холдинг“ АД да депонира минни отпадъци извън
концесионната площ. Такова право липсва и в представения договор за концесия.
Твърди, че заповедта е законосъобразна и мотивирана.
Административен съд - Пазарджик, след като обсъди доводите
на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На жалбоподателя е наложена превантивна принудителна
административна мярка – спиране на депонирането на минни отпадъци извън
концесионната площ на участък „Мали кладни дял“ – част от концесия за находище
„Стрелча – мерата“ в землището на гр. Стрелча от титуляра на концесията Ватия
холдинг АД до провеждане на процедура по чл. 31 от ЗБР и приключване на тази процедура с
окончателен, влязъл в законна сила административен акт, с който се
съгласува/одобрява дейността по депониране на минни отпадъци извън
концесионната площ. Заповед № РД-09-01/02.05.2018 г. е издадена на основание
чл. 122, ал. 1 , т. 2 и чл. 123, ал. 1 от ЗБР във връзка с установено
депониране на минни отпадъци от „Ватия холдинг“ АД извън територията на
концесионната площ, за което няма проведена процедура по чл. 31 от ЗБР и с цел
предотвратяване увреждането на местообитания и местообитания на видове –
предмет на опазване в защитена зона BG 0002054 „Средна гора“ и защитена зона BG 0001389 „Средна гора“. За да се достигне до
издаването на процесната заповед ответникът е бил сезиран с жалба от Южно
централно държавно предприятие – ТП ДГС Панагюрище. В жалбата било посочено, че
в горски територии, част от подотдели 466в и 467г в землището на гр. Стрелча,
обл. Пазарджик е образувано насипище на площ от около 3 дка. Изрично било
посочено, че насипището попада в границите на защитени зони от Европейската
мрежа от защитени зони „Натура 2000“. В жалбата също така било посочено, че
насипището се намира в непосредствена близост до открития рудник на участък
„Мали кладни дял“, част от концесия „Стрелча – мерата“, предоставена на „Ватия
холдинг“ АД съгласно договор за концесия. С оглед така подадения сигнал – жалба
на 14.11.2017 г. е извършена проверка на място от служители на РИОСВ и ТП ДГС
Панагюрище. При извършената проверка било установено, че южно от концесионната
площ на участък „Мали кладни дял“, част от концесия „Стрелча – мерата“ е
насипано ново насипище /табан/ от минни отпадъци с площ от около 3 дка. Табанът
е извън концесионната площ, посочена в националния концесионен регистър. От
проверката на място и от спътникови и ортофото изображения /представени по
делото/ било установено, че на мястото на насипището е имало гора, която е
унищожена при насипване на минните отпадъци. По време на проверката товарни
автомобили с надписи „Ватия холдинг“ АД извършвали изписване на скални
материали върху описания табан. Така описаното насипище, измерено със
съответните координати /л. 69/ попадало в границите на защитени зони, които
били част от Европейската мрежа „Натура 2000“, а именно – защитени зони BG 0002054 „Средна гора“ за опазване на дивите птици, обявена със Заповед №
РД-273/30.03.2012 г. на Министъра на околната среда и водите и защитена зона BG 0001389 „Средна гора“ за опазване на
природните местообитания и на дивата флора и фауна, включена в списъка от
защитени зони, приета от МС с Решение № РМС 661/16.10.2007 г. При извършената
проверка били установени извън границите на концесионната площ стари насипища
на площ около 6,5 дка. Била извършена проверка в единна информационна система за
„Натура 2000“ на МОСВ, като при тази проверка се констатирало, че по-голяма
част от новообразуваното насипище е разположено върху гора, която
представлявала природно местообитание 9170 дъбово –габарови гори от типа Galio-Carpinetum – предмет на опазване на защитена зона
BG 0001389 „Средна гора“. Било констатирано, че чрез насипването е
унищожено природно местообитание – предмет на опазване на защитена зона от
мрежата „Натура 2000“. С оглед извършената проверка са поискани от „Ватия
холдинг“ АД документи, касаещи
конкретния случай. В изпълнение на предписанието от дружеството са
внесени заверени документи на концесионен договор, цялостен проект за
експлоатация на кариера „Стрелча – мерата“; план за управление на минните
отпадъци от 2017 г., както и годишен работен проект за 2018 г. От
Министерството на енергетиката са изискани план за управление на минните
отпадъци от 2017 г. и цялостен проект за експлоатация на кариера „Стрелча –
мерата“. След извършване на проверка на всички представени писмени доказателства,
както от дружеството, така и от страна на Министерството на енергетиката било
установено, че в концесионния договор липсват текстове даващи право на „Ватия
холдинг“ АД да депонира минни отпадъци извън концесионната площ. В текстовете
на цялостния проект за експлоатация на кариера „Стрелча – мерата“ също липсвали
текстове даващи право на дружеството да депонира минни отпадъци извън
концесионната площ. В представения план за управление на минните отпадъци от
2017 г. също липсвало такова посочено право, а именно „Ватия холдинг“ АД да
депонира минни отпадъци в ново насипище с площ около 3 дка. С оглед така
събраните доказателства директорът на РИОСВ Пазарджик издал и процесната
заповед. По делото е изискана и представена в цялост административната преписка.
А от страна на жалбоподателя е представен договор за предоставяне на концесия
за добив на неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали – пегматити –
подземни богаства по чл. 2, т. 2 от ЗПБ от находище „Стрелча – мерата“ –
участъци „Мерата, Мали кладни дял“ и „Банчовец“ гр. Стрелча, общ. Стрелча, обл.
Пазарджик /заверено копие/, допълнително споразумение № 1 към договора за
предоставяне на концесия от 30.06.2010 г., становище от Г.С., в качеството на
изпълнителен директор и представляващ „Ватия холдинг“ АД с изх. №
72/27.04.2018/ г., писмо от „Ватия холдинг“ АД до РИОСВ Пазарджик с изх. №
56/15.03.2018 г., заверени копия от Решение № 590/2016 г. по описа на
Административен съд Пазарджик, Решение № 5461/02.05.2017 г., постановено по
адм. дело № 13935/2016 г. по описа на ВАС, както и Акт № 317 за изключителна
държавна собственост, корекция от 24.08.2006 г. на Акт № 317. Представени са
координати на отвала на находище „Мали кладни дял“ по Акт № 317 за изключителна
държавна собственост, които са представени от ИД на „Ватия холдинг“ АД и не са
неразделна част от Акт № 317. От жалбоподателя е представен и цялостен работен
проект от месец март 2007 г. за добив и преработка на пегматит от находище
„Стрелча – мерата“, община Стрелча. Представено е писмо от МОСВ с изх. №
ЗНПБ-1734/28.09.2007 г. за съгласуване на този работен проект. Изрично е
посочено, че контролът по изпълнението на проекта в частта му по опазване на
земните недра и околната среда се възлага на РИОСВ Пазарджик. Представено е и
писмо относно съгласуването на цялостен работен проект за добив на пегматити с
изх. № Е-26-В-56/24.08.2007 г. По делото от страна на жалбоподателя е
представено и копие на допълнително споразумение № 2 към договор за
предоставяне на концесия от 04.11.2016 г.
В съдебно заседание от страна на
жалбоподателя е представено и писмо от директора на РИОСВ Пазарджик до „Ватия
холдинг“ АД с изх. № ПД-01-2177/08.08.2017 г. относно инвестиционно предложение
„Находище за добив на неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали –
пегматити – подземни богатства по чл. 2, т. 2 от ЗПБ от находище „Стрелча –
мерата“, участъци „Мерата, Мали кладни дял и Банчовец“, гр. Стрелча, внесено с
уведомление с вх. № ПД-01-2177/13.06.2017 г. и допълнително внесена информация
от 24.07.2017 г. и 31.07.2017 г.
По делото са представени ортофото
карти и сателитни изображения, като ортофото снимката на участък „Мали кладни
дял“ е от 2015 г., а снимка /л. 134/ е от 30.06.2014 г.
По делото е допусната и изготвена
съдебнотехническа експертиза и допълнителна такава.
По делото са представени от
жалбоподателя и извадка от актуализиран план за управление на минните отпадъци
от добив на пегматити от находище „Стрелча – мерата“ от 2018 г., както и писмо от Заместник-министъра на енергетиката
с изх. № Е-26-В-137/18.06.2018 г., с което е одобрен актуализирания план.
Предвид така установеното от фактическа страна и при
извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното от правна
страна:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от
надлежни страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване валиден административен
акт, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.122,ал.2 от ЗБР „ Директорите на
регионалните органи на Министерството на околната среда и водите:
…
2. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.)
Оспорената
заповед е издадена на основание чл.122,ал.2,т.2 от ЗБР, от директор на РИОСВ -
Пазарджик в рамките на предоставената му компетентност, поради което доводът на
жалбоподателя, че е нищожна е неоснователен. В случая от ответника са
представени доказателства за извършена дейност от жалбоподателя, която да
уврежда или замърсява околната среда над допустимите норми в защитени зони,
т.е. налице е основание по чл. 122, ал.2, т.2 от ЗБР . Установи се от представените и
приети по делото сателитни изображения и ортофотокарти, че става въпрос за ново
насипище, което не е било там през 2014г. – от снимките от 2014 и 205г. се
установява, че там където в момента е табан за минни отпадъци на
„Ватия-Холдинг“АД, концесия за находище „Стрелча – Мерата“, участък „Кали-мали
дял“ е било гора, като част от тази гора към момента на извършване на
проверката от служителите на РИОСВ Пазарджик е била унищожена. С оглед на
обстоятелството, че част от гората е била унищожена, то е налице замърсяване
над допустимото. Безспорно е , че този участък е част от защитена зона „Натура
2000“и по-конкретно защитена зона „Средна гора“ . От това следва, че процесната заповед е
издадена от компетентен орган. В същата е посочено правилно като основание
издаването чл. 122, ал.2,
т.2 от ЗБР – налице е дейност – депониране на минни отпадъци, в територия , която е
защитена зона, като част от гората е унищожена, във връзка с депонирането на
тези отпадъци – следователно замъряването е над допустимите норми.
Заповедта е мотивирана в съответствие с чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, като неразделна част от Заповедта
е и КП № КМ21/2017г. от 14.11.2017 г.
като са изложени мотиви, че депонирането на минни отпадъци в защитена зона, с
оглед опасността да бъде унищожена тази зона / част от гората е
унищожана/следва да се съгласува по реда на чл. 31 от ЗБР. КП№ КМ21/2017г. от 14.11.2017 г. е
издаден в отсъствие на представител на жалбоподателя. Допуснатото процесуално
нарушение не е съществено, поради това, че фактите установени с него могат да
се оборят в съдебното производство, а освен това е дадена възможност на
жалбоподателя да се запознае с КП преди
да се издаде процесната заповед. С оглед на тази възможност е и депозирано
становище от „Ватия Холдинг“АД с изх.№ 72/27.04.2018г . Преди да издаде процесната
заповед административния орган е обсъдил становището и приложените с него
доказателства от страна на жалбоподателя. С оглед установеното съдът приема, че
оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалните правила.
Относно твърдението за материална незаконосъобразност
на заповедта, настоящият съдебен състав, счита, че също е неоснователно.
От приетите по делото писмени доказателства, се
установи, че жалбоподателя „Ватия Холдинг“АД е концесионер на находище
„Стрелча-Мерата“ още от 60 години на миналия век – процедурата е проведена и
завършена през периода 1967-1969г./ със съответното правоприемство/. Неразделна
част от концесионния договор е и Акт за изключителна държавна собственост №
317/23.01.1998г. , в който в действителност е записано / стр.2, т.6 и т.8/ че
имотът е предоставен за стопанисване и управление на „Ватия“ЕАД, включително и
отвал с площ 26 571 кв.м., който имот е включен в капитала на търговското
дружество жалбоподател, което е видно от извлечение на сметка 201 – земя на „Ватия“АД.
От приетите по делото доказателства – Акт №317 за изкл.държавна собственост /
л.52/ - Забележка № 8 – площта на отвала е 26 571 кв.м.. В тази забележка
обаче не са посочени координатите на отвала – координатите на чупките на
отвала, така като са посочени координатите на чупките на границата на запасите
по координатната система от 1970 г..Такива координати са приложени от
дружеството жалбоподател – те не са съгласувани , а призхождат единствено от
жалбоподателя.От друга страна се установи от самата заповед, което не е спорно
, че освен процесното насипище, извън концесионната площ са установени стари
насипища на площ около 6.5 декара. С оглед обстоятелството, че са налице стари
насипища, а процесното е установено след 2014г., то може да се направи извод,
че това насипище не е посоченото в Акт 317/1998г. и не е от края на 60-те
години. От приетите по делото ортофото снимки и сателитни изображения се
установява, че това насипище – отвал е новообразувано след 2015г..Към този
момент част от това насипище е било гора.Координатите на насипището посочени от
дружеството жалбоподател и координатите приети в КП са съвсем различни. От
приета по делото експертиза се установи , че площа на отвала е 3135 кв.м., като
обекта попада върху части от имот №№101033, 101010,101022 и 101031 по КВС на
гр.Стрелча, с начин на трайно ползване „Друг вид дървопроизводителна гора“,
които са регистрирани на МЗХГ-ДГС. Насипището попада в отдели 466“б“ и 467 „б“.
Насипището попада извън концесионната площ на участък „Мали кладни дял“, южно
от него. Вещото лице е категорично, а не се спори и от страните, че насипището
попада в границите на защитена зона, част от Европейската мрежа „ Натура 2000“
и конкретно в защитена зона „Средна гора „.
Неоснователно е възражението, че в заповедта било посочено,
че насипището попада в отдели 466“в“ и 467 „г“.Изрично в КП към заповедта са
изписани координатите на отвала ,
следователно тази неточност не е от категорията да е довела до невъзможност
жалбоподателя да разбере за кое насипище става въпрос. Неоснователно е и
възражението, че било записано, че са наранени букови дървета, а пък природното
местообитание е 9170 „ Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum“ . В процесната заповед е посочено,
че става въпрос за смесени гори, с преобладаващи дъбово-габърови насаждения, и
това , че е посочено че са наранени букови дървета, не означава, че част от
тази смесена мезофилна гора не е унищожена.
В представеният План за управление на минните отпадъци
за 2017г. , не е посочено, че е налице ново насипище със съответните
координати. Едва в утвърдения Актуализиран план за управление на минните
отпадъци – извадка / стр.163/ е посочено, че част от съоръжението е разположено
извън границите на предоставената концесия и не попада в границата на
находището.Изрично в този Актуализиран план е отбелязано, че площта за
разположение на табана е отредена с Акт № 317 за изключителна държавна
собственост.Дружеството в този план е посочило и координатите на чупките на
отвала. Установи се обаче, че този отвал е нов или поне част от него е нов – той не е съществувал преди
2015г., видно от представените сателитни и ортофотокарти, както и от приетата
по делото експертиза, която съдът цени
като изготвена компетентно и безпристрастно. Съдът е длъжен да отбележи , че в
писмото от заместник-министъра на енергетиката е посочено / л.169/ , че
дейностите предвидени за изпълнение в ПУМО, следва да бъдат съобразени с
влязлото в сила решение по ОВОС, издадено по реда на глава шеста от ЗООС. В
писмото с което директора на РИОСВ Пазарджик е посочил, че не следва да се
извършва такава процедура, както и процедура по чл.31 т ЗБР , няма данни, за
отвал , който да е извън концесионната площ, както и за конкретно процесния нов
отвал.
Неоснователно е и твърдението, че в АУАН не било
посочено, че това насипище е в защитена зона, АУАН е поставил началото на
съвсем друго производство – административно наказателно. Защитените зони могат
да бъдат проверени в единна информационна система Натура 2000 на МОСВ.
Съгласно чл. 31, ал.7 от ЗБР, в случаите по ал. 5, когато
прецени, че няма вероятност планът, програмата, проектът или инвестиционното
предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитената зона,
компетентният орган го съгласува с решение, като може да определи конкретни
условия, изисквания и мерки за опазване на защитената зона при осъществяване на
плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение. На основание чл. 31, ал.5 от ЗБР, извън случаите по ал. 4, оценката
по ал. 1 на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения се извършва
чрез процедура, определена в наредбата по чл. 31а. Съгласно чл. 1, ал.2, т.2 от Наредба за
условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове,
програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване
на защитените зони, оценка за съвместимостта (ОС) се извършва за защитените зони, които са:
включени в списъка по чл. 10, ал. 4
ЗБР, обнародван в
"Държавен вестник". Съобразно чл. 2, ал.1, т.2 от посочената наредба
на ОС по реда на глава втора или трета се подлагат: планове, програми,
инвестиционни предложения или техни изменения или разширения извън обхвата на
глава шеста от ЗООС, попадащи изцяло или отчасти в границите на защитени зони и
свързани с промяна на предназначението и/или начина на трайно ползване на
имота.В конкретния случай се променя начина на трайно ползване на имота . С чл.
18, ал.1 и 2 от същата наредба е предвидено, че в 30-дневен срок от
уведомяването по чл. 10 или от отстраняване на нередовностите по чл. 11, ал. 1,
или в 15-дневен срок от изтичане на срока по чл. 15, ал. 4 или по чл. 17
компетентният орган издава решение, с което съгласува по чл. 31, ал. 7 ЗБР плановете, програмите, проектите
или инвестиционните предложения, за които прецени, че няма вероятност да окажат
значително отрицателно въздействие върху защитените зони. Решението по ал. 1
съдържа реквизитите по чл. 28, ал. 2 без т. 8.От анализа
на посочената правна уредба и по специално чл. 2, ал.1, т.2 от Наредба за
условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове,
програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване
на защитените зони следва, че след като процесния отвал
попада в ЗЗ „Средна гора“ трябва задължително да се направи оценка на
съвместимостта поради това, че се прави изменение на инвестиционни предложения
/от гора в наспище/, попадащ изцяло или отчасти в границите на защитени зони и
свързан с промяна начина на трайно ползване на имота от гора в насипище за
минни отпадъци. Нормата на чл. 2, ал.1, т.2 от Наредба за
условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове,
програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване
на защитените зони, въвежда изискване за оценка за съвместимостта във всички защитени зони
без значение дали става въпрос за
опазване на определени видове птици или за местообитания.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на
ВАС по т. д. № 5/2009 г., в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или
оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван
от юрисконсулт в съдебно-административното производство. Ответникът
е представляван в съдебното производство от юрисконсулт. Предвид изхода на
спора и на основание чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК и ТР № № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС
по т. д. № 5/2009 г. искането на ответника за присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт е основателно и на РИОСВ - Пазарджик следва да му се присъди сумата
от 200 лева в предвид сложността на конкретния казус и 100лв. депозит за вещо
лице.
Предвид
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пазарджик,
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ватия
Холдинг“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
комплекс ЕСТЕ ул.“Самоков“ №28“И“, представлявано от Г.С. Изпълнителен директор
против Заповед за налагане на превантивна принудителна административна мярка
№РД-09-01/02.05.2018г. на Директора на РИОСВ – Пазарджик спиране на
депонирането на минни отпадъци извън концесионната площ на участък „Мали Кладни
дял“ – част от концесия за находище „Стрелча-Мерата“ в землището на гр.Стрелча
от титуляра на концесията „Ватия Холдинг“ АД до провеждане на процедура по
чл.31 от ЗБР и приключването на тази процедура с окончателен, влязъл в законна
сила административен акт, с който се съгласува / одобрява дейността по
депониране на минни отпадъци извън концесионната площ
ОСЪЖДА „Ватия Холдинг“АД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.София, комплекс ЕСТЕ ул.“Самоков“ №28“И“,
представлявано от Г.С. Изпълнителен директор да заплати в полза на Регионална
инспекция по околната среда и водите - гр.Пазарджик сумата от 200/двеста/ лева,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт и 100 лева разноски за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 7495 от 16.06.2020 г. по адм. дело № 2659/2019 г. на ВАС- Трето
отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 767 от 11.12.2018 г.,
постановено по адм. дело № 525/2018 г. по описа на Административен съд -
Пазарджик.
Решението е окончателно.