№ 273
гр. К., 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20215510103104 по описа за 2021 година
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК във вр.
с чл.327 от ТЗ.
Предявен е иск от "РЕ-СПОТ" ЕООД, вписано в Търговския регистър и
РЮЛНЦ при Агенцията по вписванията с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление – гр. С., ул. „******“ № 52, вх. В, ет. 3, представлявано от
управителя Р.Д., чрез пълномощника адв. Г.К. Д., САК, против „УСМИВКА -
КИЯ“ ЕООД, вписано в Търговския регистър и РЮЛНЦ при Агенцията по
вписванията с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. К., ЖК
„*****“ *******, представлявано от управителя З.К. с правно основание чл.
422 от ГПК и цена на иска 964, 40 лв.
Ищецът, чрез процесуалния си представител твърди, че със заявление по чл.
410 ГПК от 2021 г. пред Районен съд К., „РЕ-СПОТ“ ЕООД е поискал
издаване на заповед за изпълнение срещу ответното дружество „УСМИВКА -
КИЯ“ ЕООД. Било образувано ч. гр. д. № 20215510101663/2021 и е издадена
заповед за изпълнение, като в законоустановения срок длъжникът е депозирал
възражение срещу нея.
Сочи, че представител на „РЕ-СПОТ“ ЕООД доставил на „УСМИВКА-КИЯ“
ЕООД следните артикули: комплект – 7 бр., блуза – 10 бр., панталон – 10 бр.
рокля – 10 бр. пижама – 10 бр., ританка – 10 бр., клин вата – 116-134 – 3
пакета, клин вата 92-110 – 5 пакета, комплект широка презрамка дантела НО
– 128 – 5 бр. Въз основа на доставените детски дрехи на 14.12.2020 г. „РЕ-
СПОТ“ ЕООД е издало фактура № *******/14.12.2020 г. на „УСМИВКА-
КИЯ“ ЕООД за сумата от 964,40 лв.
Твърди, че към момента на подаване на исковата молба ответното
дружество „УСМИВКА-КИЯ“ ЕООД не е заплатило дължимите суми по
издадената фактура за предоставената стока.
1
Моли съда да признае за установено, че „УСМИВКА-КИЯ“ ЕООД с ЕИК
*******, дължи на „РЕ-СПОТ“ ЕООД с ЕИК ******, сума в размер на 964,40
лв. (деветстотин шестдесет и четири лева и четиридесет ст.) с вкл. ДДС,
представляваща незаплатена фактура № *******/14.12.2020 г., както и да
осъди ответното дружество да му заплати законната лихва върху главницата
считано от завеждането на заповедното производство до окончателното и
изплащане, ведно с направените деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение в настоящото производство и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на ответника, чрез
процесуалния му представител адв. А.Т., АК Стара Загора. Оспорва изцяло,
както по основание, така и по размер предявения иск, като счита същия за
неоснователен по следните съображения:
Собственичката на ответното дружество твърди, че с дружеството „РЕ-
СПОТ“ ЕООД гр. С. нямала търговски отношения. Представители на тази
фирма никога не са и доставяли стока. Обектът, който стопанисва, се намирал
в гр. К., бул. „***********“ ***. Тя продавала в магазина, тя приемала
стоката. Нямало назначен продавач, който вместо нея да получава стоката, а
тя да не е виждала доставчика. Когато пристигнела стока, обикновено
съпругът й и помагал. В магазина се продавали юношески дрехи, бебешките
дрехи били изключение. Никога не е продавала пижами, ританки и бельо, а
такива стоки били вписани във фактурата. Твърди, че не е получавала
стоките, описани в нея.
Твърди, че през 2020 г. имало два периода на локдаун, когато магазинът през
м. април 2020 г. бил затворен, а през останалите месеци оборотът спаднал на
половина. Предприятията не работели и по тази причина нямало клиенти.
Затова не била зареждала със стока през м. декември 2020 г.
Твърди, че представената от ищеца фактура не удостоверявала сключен
договор за покупко-продажба между страните, тъй като не била подписана от
него или от негов представител. Безспорно, било отпаднало задължението за
подпис върху фактурата на съставителя й, както и на получателя на
фактурираните стоки или услуги, но при липса на други писмени
доказателства, сочи, че това би било индикация за действителното
осъществяване на сделката.
Сочи, че в производството по чл. 422 от ГПК заявителят-кредитор следвало
да докаже фактите, от които произтича вземането му и неговия размер.
Страните били търговци по смисъла на чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ като по
аргумент на чл. 286 от ТЗ сделките между търговци са търговски, а
възникналите взаимоотношения са регулирани от ТЗ и субсидиарно от
разпоредбите на ЗЗД. Вземането на ищеца произтичало от търговска
продажба на стоки. Търговската продажба била неформален / чл. 293, ал. 1 от
ТЗ/, двустранен, консенсуален и комутативен договор. За сключването му
било достатъчно да се постигне съгласие между страните и от този момент те
били обвързани и дължали определените според съдържанието на
договореното престации. В това се състояло облигаторното действие на
продажбата, а другите действия – предаването на вещта от продавача на
купувача и плащането на цената , били действия в изпълнение на вече
сключения договор. Тъй като съществено било съвпадането на насрещните
воли на страните за продажба, този факт подлежал на установяване в процеса,
за да се приеме, че между страните е възникнало валидно облигационно
2
правоотношение. Твърди, че такова облигационно правоотношение не
съществувало между представляваното от нея дружество и ищцовото
дружество. Само възникването на правоотношението не било достатъчно, за
да е налице основание за плащане от купувача. Това негово задължение
възниквало при изпълнение на договора от страна на продавача, т.е. с
доставката на стоката на купувача, за продавача ще възникне правото да иска
заплащане на цената й т.е. фактът на доставката следвало да е установен по
категоричен начин. Процесната фактура не установявала твърдяния факт на
получаване на стоката от нея, тъй като не била подписаната от нея, съответно
не била осчетоводена, защото не я е било получила. При липсата на
доказателства за реално извършена доставка не можело да се приеме за
основателно твърдението на ищеца, че между нещо и представляваното от
ответника дружество съществувала облигационна връзка, в рамките на която
от него била извършена продажба /доставка/ на процесните стоки, а за нея е
възникнало задължението за заплащане на цената им.
Фактурата била основен източник на информация по отношение наличието на
данъчен фактически състав, годен за определяне на данъчните задължения,
както по ЗКПО, така и по ЗДДС. Тя се съставяла въз основа на първични
документи, които удостоверявали реалността на сделката, прехвърлянето на
собствеността на доставката – стоки или извършена услуга. Такива
документи, които давали основани еза съставянето на фактурата можели да
бъдат експедиционни бележки, протоколи за приемане и предаване, стокови
разписки, доказателства за извършени услуги – транспортни и др. двустранно
подписани протоколи и стокови разписки.
По отношение на представената фактура не били представени писмени
документи за извършената доставка – приемо-предавателни протоколи,
съдържащи датата на предаване на стоката, мястото на товарене и
разтоварване, номерата на транспортните средства, извършили превоза.
Такива документи следвало да се прилагат и съхраняват към фактурите като
доказателства и основание за съставянето им.
Счита предявения иск за неоснователен и недоказан. Претендира разноските
по делото.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
От приложеното ч. гр. д. № 20215510101663/2021 г. по описа на РС- К. се
установява, че по подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е издадена
заповед № *** от 06.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение, с която
е разпоредено длъжникът - „УСМИВКА-КИЯ“ ЕООД с ЕИК *******, да
заплати на кредитора „РЕ-СПОТ“ ЕООД с ЕИК ******, сумата: 964,40 лв.
главница, по издадена фактура № *******/14.12.2020 г. В срока по чл.414,
ал.2 от ГПК длъжникът подал възражение срещу издадената заповед за
изпълнение. Искът за установяване съществуването на вземане с правно
основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е предявен в законоустановения
месечен срок и е допустим.
На 14.12.2020 г. ищецът „РЕ-СПОТ“ ЕООД е издал на „УСМИВКА-КИЯ“
ЕООД фактура № *******/14.12.2020 г. на „УСМИВКА-КИЯ“ ЕООД за
сумата от 964,40 лв. за следните артикули: комплект – 7 бр., блуза – 10 бр.,
панталон – 10 бр. рокля – 10 бр. пижама – 10 бр., ританка – 10 бр., клин вата –
3
116-134 – 3 пакета, клин вата 92-110 – 5 пакета, комплект широка презрамка
дантела НО – 128 – 5 бр.
Свидетелят И.Н. – дистрибутор във фирма „РЕ-СПОТ“ ЕООД, разпитан в
съдебно заседание твърди, че има два варианта на доставяне на стоката –
обаждат се във фирмата, прави се заявка, кара се стоката, оставя се фактурата
и се заплаща впоследствие или клиентите си избират стоката от буса, оставя
се стокова разписка и при следващо посещение предоставя фактура. Твърди,
че е доставял веднъж стока на „УСМИВКА-КИЯ“ ЕООД, мината година, през
месец декември, като не може да посочи точната дата.
Свидетелят Д.Д., работещ в магазин в съседство до обекта, стопанисван от
ответника, в съдебно заседание твърди, че в този магазин /на ответника/ се
предлагат детски дрехи, юношески, комплекти, дънки, блузи. Бебешки дрехи
и бельо не се предлага. Посочва, че магазинът не е работил през м. април 2020
г. , после ноември и декември също. В магазина няма продавач, само З.К.
работи там.
Свидетелят Г.К., съпруг на управителя на ответника, в съдебно заседание
твърди, че от 2019 г. магазинът се зарежда от двамата със стоки от Д.град,
твърди, че когато се зарежда магазина със стока, той присъства и помага на
съпругата си.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, с депозирано
заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема. Съгласно
заключението процесната фактура е осчетоводена в счетоводствата на ищеца
в дневника за продажби за м. декември 2020 г. Процесната фактура не е
осчетоводена в счетоводството на ответника. Счетоводните отчетности и на
ищеца, и на ответника, са водени редовно и в съответствие със ЗСч. и
приложимите счетоводни стандарти и е извършвано редовно записване,
съобразно търговските регистри.
Страните са търговци по смисъла на чл.1 ал.1 и ал.2 от ТЗ като по аргумент на
чл.286 от ТЗ сделките между търговци са търговски, а възникналите
взаимоотношенията се регулират от ТЗ и субсидиарно- разпоредбите на ЗЗД.
Вземането на ищеца произтича от търговска продажба на стоки. Договорът за
търговска продажба е неформален /чл.293 ал.1 от ТЗ/, двустранен,
консенсуален и комутативен договор, имащ облигаторно-вещно действие. За
да е налице търговска продажба на стоки следва да са налице няколко
предпоставки в своята съвкупност - наличието на сключен между страните
договор, с който е договорена доставка на определена стока за определена
уговорена цена, т.е. съвпадение на волята на двете страни, фактическото
доставяне и предаване на посочената стока, и приемане на доставката.
Спорът в настоящото производство се свежда до установяване налице ли са
посочените кумулативно определени предпоставки, за да възникне
задължението на ответника за заплащане на процесното задължение по
фактура № *******/14.12.2020 г. Съгласно чл.327 ал.1 от ТЗ купувачът е
длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които
му дават право да я получи. Сама по себе си фактурата не е основание за
плащане цената на стоката по сделката. Цената се дължи, защото описаните
във фактурата стоки са доставени от продавача и са получени от купувача.
Предвид изричното оспорване от ответника в отговора по чл. 131 ГПК в
тежест на ищеца съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК е до докаже при пълно
доказване обстоятелствата, от които произтича вземането му, а именно:
4
постигнато споразумение или съвпадението на волята на страните за доставка
на определена стока на определена цена, фактическото доставяне на стоката и
приемането й от купувача.
Съдът приема, че в хода на съдебното производство от страна на ищеца не бе
доказано по безспорен начин основанието за възникване на задължението на
ответника за плащане на претендираната сума. На първо място от
свидетелските показания, събрани в открито съдебно заседание не се
установи по безспорен начин наличието на обща воля между страните за
осъществяване на търговската продажба. От свидетелските показания стана
ясно, че са налице два начина за заявяване и получаване на доставките – чрез
заявка или чрез доставка на място по избор на купува. В производството не
бяха събрани писмени или гласни доказателства, които да установяват в
конкретния случай как е постигнато съгласието за извършване на доставката
на посочените стоки – дали е направена заявка по телефон или е направен
избор директно от дистрибутора. Относно втория елемент – фактическото
доставяне, от гласните доказателства не се установява точно кога и кои стоки
са доставени на купувача (св. И.Н. не установи точната дата на доставката,
както и артикулите, които са доставени). Също така от събраните
доказателства не се установява реалното получаване на доставените стоки от
купувача – представената стокова разписка не съдържа подписи на нито една
от двете страни по договора, процесната фактура не носи подпис на
получателя, което макар и да не е задължително, би било индикация за
признание за получаване на стоката. Индикация за такова признание,
съгласно трайно установената съдебна практика би било осчетоводяването на
процесната фактура от ответника, но това обстоятелство също не е налице.
Съдът кредитира свидетелските показания на св. Д.Д. относно стоките, които
се предлагат в обекта на ответника, както и периодите, в които обектът не е
работил, дотолкова, доколкото съвпадат и с обстоятелствата установени от
съдебно-счетоводната експертиза за реалните продажби и приети и
осчетоводени фактури за сочения период – м. ноември и м. декември 2020 г.
Нефункционирането на обекта през посочения период също е косвена
индикация за неосъществена и не приета от ответника доставка, която не бе
оборена от ищеца.
Съобразно изложеното, съдът намира предявеният иск за установяване
вземане на „РЕ-СПОТ“ ЕООД с ЕИК ******, срещу - „УСМИВКА-КИЯ“
ЕООД с ЕИК *******, за сумата от 964,40 лв. по издадената фактура №
*******/14.12.2020 г., както и законната лихва върху главницата считано от
завеждането на заповедното производство до окончателното и изплащане, за
което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№20215510101663/2021 г. по
описа на КРС за неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски по делото в размер на
325,00 лева, включващи 300,00 лева адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие и 25,00 лева – държавна такса. Съгласно т. 12 на
ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
5
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на
тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да
се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното
производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника,
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно
разноските отпада.
С оглед крайния изход на спора съдът счита, че на ищеца не се дължат
разноски за заповедното производство,
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски по делото, в това
число и адвокатско възнаграждение, за което представя списък по чл.78, ал.8
от ГПК.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "РЕ-СПОТ" ЕООД, вписано в Търговския
регистър и РЮЛНЦ при Агенцията по вписванията с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление – гр. С., ул. „******“ № 52, вх. В, ет. 3,
представлявано от управителя Р.Д., чрез пълномощника адв. Г.К. Д., САК,
иск против „УСМИВКА - КИЯ“ ЕООД, вписано в Търговския регистър и
РЮЛНЦ при Агенцията по вписванията с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление – гр. К., ЖК „*****“ *******, представлявано от управителя
З.К. с правно основание правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК във вр. с
чл.327 от ТЗ, за сумата от 964, 40 лв., представляващи цена на доставена
стока по фактура № *******/14.12.2020 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА "РЕ-СПОТ" ЕООД, вписано в Търговския регистър и РЮЛНЦ при
Агенцията по вписванията с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
– гр. С., ул. „******“ № 52, вх. В, ет. 3, представлявано от управителя Р.Д. да
заплати на ответника „УСМИВКА - КИЯ“ ЕООД, вписано в Търговския
регистър и РЮЛНЦ при Агенцията по вписванията с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление – гр. К., ЖК „*****“ *******,
представлявано от управителя З.К. сумата 570 лева, представляваща
сторените от последния съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6