Определение по дело №2573/2018 на Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

  гр. Пазарджик, 25.04.2019 г.

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесети и пети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2573 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

            Ищецът МБАЛ „Света Анна“ София АД твърди, че през периода от 17.05.2016 г. до 25.05.2016 г. е лекувал ответника В.С. Зеленгоров по клинична пътека № 96.

Към този момент ответникът е бил здравно неосигурен.

При постъпването си в лечебното заведение ответникът е подписал молба-декларация, според която отговаря на изискванията на ПМС № 17 от 31.01.2007 г. за определяне на реда и условията за разходване на целеви средства за диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична помощ на български граждани, които нямат доход и/или лично имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес, с оглед незаплащане на цената на извършваните по съответната клинична пътека медицински дейности от декларатора.

            С писмо от Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик ищецът бил уведомен, че ответникът не отговаря на условията на ПМС № 17 от 31.01.2007 г. и няма право на целево заплащане на оказаната болнична медицинска помощ.

            Тъй като на ответника е изпълнен целият алгоритъм на лечение по клиничната пътека, твърди, че стойността й в размер на 980 лв. следва да бъде заплатена от ответника.

За дължимата сума ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 240/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

Тъй като против заповедта за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника, ищецът моли да бъде установено в отношенията между страните съществуването на процесното вземане в размер на 980 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

            Претендира заплащане на разноските в заповедното и исковото производство.

            Представя писмени доказателства: заповед, приложение – БП – Клинични пътеки, ценоразпис, декларация, писмо, декларации, молба-декларация, история на заболяването, регистриране на процедури, направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури, епикриза, лист за преглед на пациент в КДБ/СО, декларация, температурен лист, запис за І.V. достъп, анамнеза, кръв-хематологични изследвания, резултати от лабораторни изследвания, резултати от микробиологични изследвания, медицинско направление, рентгенови изследваня, искане/назначение за образна диагностика, фиш за информирано съгласие на пациента, покана за доброволно изпълнение, известие за доставяне,

            Моли да бъде приложено ч.гр.д. № 240/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

            С оглед становището на ответника ще ангажира допълнителни доказателства.

            Ответникът В.С. Зеленгоров в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който заявява, че пребивава в Дом за стари хора в гр. София и няма финансовата възможност да заплати търсената сума, а по време на лечението му е предписана медикаментозна терапия.

            Не сочи доказателства.

Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съобщава на страните следния проект на доклад по делото:

            Предявен е по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗЗО за съществуване на вземане за стойността на оказаната медицинска помощ на лице, което не е здравноосигурено.

            За основателността на иска в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че е предоставил на ответника медицинска помощ по клинична пътека през периода от 17.05.2016 г. до 25.05.2016 г. и че ответникът не е отговарял на изискванията на чл. 1, ал. 4 ПМС № 17 от 31.01.2007 г. за отпускане на целеви средства за лечение в лечебни заведения, а в тежест на ответника е да установи, че е заплатил оказаната му медицинска помощ.

            С оглед становищата на страните съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обявява за безспорно между страните, че през процесния период ответникът е бил лекуван при ищеца по клинична пътека № 96, чиято стойност е 980 лв.

            Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети по делото като допустими, относими и необходими.

            Следва да бъде приложено ч.гр.д. № 240/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

            Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат такава ще спестят време и разноски и ще разрешат правния спор по начин, който удовлетворява и двете страни, а на ищеца ще бъде върната половината от внесената държавна такса.

            Воден от горното и на основание чл. 140 и чл. 146, ал. 4 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание, което ще се проведе на 31.05.2019 г. от 11,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

            ПРИЛАГА по делото ч.гр.д. № 240/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

            ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

            ПРИКАНВА страните към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.

           

            Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се връчи препис от писмения отговор на ответника.

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: