Р Е
Ш Е Н
И Е №1889
гр. Бургас , 26.11.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. Бургас, четвърти състав, в
съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
при секретар С.А., като разгледа, докладваното
от съдия Радикова административно дело № 2305 по описа за 2021г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба, подадена от Н.Е.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0769-001533/27.08.2021г., издадена от В.С.-
полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която на
основание чл.171, т.2а, б. „б“
от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС- Опел Зафира,
с рег.№ А 1778 КТ за срок от една година.
Жалбоподателят иска отмяна на
заповедта. Твърди, че липсва нарушение, което да бъде прекратено с тази мярка,
липсват вредни последици, които да бъдат осуетени с нея, липсва и обезпечителна
нужда на органа, който я е наложил. Според него, тази мярка, особено за такъв
дълъг срок - едногодишен, представлява напълно неоправдана репресия, която
лишава жалбоподателя от неговата собственост. Автомобилът не може да бъде
продаден, а ако една година стои неизползван, след това следва да бъде
бракуван. Техническото му състояние след такъв дълъг престой ще бъде трагично.
Заявява, че със споразумение по НОХД 4043 по описа за 2021 г. на БРС бе
определено съответно наказание за извършеното от Н.Д. престъпление, част от
което е лишаване от право да управлява МПС за срок от 11 месеца. С оглед на
това, наложената ПАМ, освен незаконосъобразно наложена, е напълно неоправдана и
безцелна репресия, поради което следва да бъде отменена.
В съдебно заседание, не се явява и не
изпраща представител.
Ответникът – В.С.- полицейски
инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, не се явява и не изпраща
представител.
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е от лице, с доказан правен интерес от оспорване- адресат на
акта, в предвидения от закона срок, предвид липсата на доказателства за датата
на съобщаване на последния.
І.ФАКТИТЕ:
На
26.08.2021г., около 20.30ч, в гр. Бургас, ж.к. „Меден
рудник“ до бл.44 в посока бл.45, мл. инспектор П.Д.и
мл. инспектор Ж.Ц.спрели за проверка л.а. Опел Зафира, с рег. № А 1778 КТ,
управляван от Н.Е.Д.. При
проверката се усъмнили, че водачът е
употребил алкохол, тъй като същият бил неадекватен, говорел несвързано,
завалено и миришел на алкохол. Чрез ОДЧ – 24, полицейските служители поискали
съдействие от сектор „Пътна полиция“ за изпробване на водача за алкохол.
В
тази връзка, мл. автоконтрольор Павлин Петров, в присъствието на свидетелите
мл.инспектори Д. и Ц., извършил проверка на Н.Е.Д.. При проверката водачът бил тестван за алкохол с алкотест „Дрегер“ с
фабр. №ARNJ-0009, който отчел 1,92 промила алкохол в издишания въздух.
На
водача Д. бил издаден талон за изследване № 0065875, придружен със седем броя
холограмни стикери № А043247, връчен на 26.08.2021г. в 21,20ч., с указание
същият да се яви в УМБАЛ Бургас за изследване до 45 минути от връчване на
талона.
В
талона Д. изрично написал, че е съгласен с показанията на техническото
средство. Същият бил отведен в МБАЛ Бургас, където „отказал да даде кръв за
алкохол“.
Последният
факт е удостоверен и с протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол
или друго упойващо вещество № 374/26.08.21г., изготвен от д-р Мурат Чобан.
Проверяващият
служител мл. автоконтрольор П.П.преценил, че деянието осъществява признаците на
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, поради което издал АУАН № 067999/26.08.2021г.
Актът
бил връчен на нарушителя, който го подписал без възражения.
Въз
основа на констатациите, изложени в АУАН, на осн. чл. 171, т. 2а, б. "б"
от ЗДвП, на 27.08.2021г.бил издаден оспорения акт.
Като
доказателства по делото са приети и
Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. подписана от министъра на вътрешните
работи, с която ОД на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП и
Заповед № 251з-209/18.01.2017г., подписана от директор на ОДМВР Бургас, с чиято
т.1.8. полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ са оправомощени да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП.
ІІ. ПРАВОТО:
Съдът
намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по см. на чл.172, ал.1
от ЗДвП.
В.С.заема
длъжността полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция Бургас и
по силата на заповед № 251з-209/
18.01.2017г., издадена от директора на ОДМВР Бургас, е оправомощен да издава
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки.
От
своя страна, директорът на ОДМВР Бургас има качеството на ръководител на служба
за контрол по ЗДвП, тъй като с изричен акт на компетентен орган, определен с
нормата на чл.165 ЗДвП, ОДМВР Бургас, е определена да осъществява контрол по
ЗДвП-Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г., подписана от министъра на вътрешните
работи .
Оспореният акт е
издаден в предвидена от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити
/по арг. от чл. 172, ал.1 ЗДвП и чл. 59, ал.2 АПК/.
В него са изложени всички факти, които според административния орган
предпоставят приложението на чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП.
Съдът намира, че Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-0769-001533/27.08.2021г., е издадена при правилно приложение на
материалния закон.
Според разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движение
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик за срок от шест месеца до една година",
като са предвидени няколко отделни фактически състава.
Един от тях е прилагане на
мярката по отношение на собственик, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
По делото не е спорно, че Н.Д. е собственик на автомобила с
прекратената регистрация.
Съгласно чл.6, ал.9 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози „концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
се установява въз основа на показанията на техническото средство за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на
лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в
определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.“
От доказателствата по делото безспорно се установява, че на водача е
бил връчен талон за медицинско изследване, в който той собственоръчно вписал,
че е съгласен с показанията на техническото средство, а в протокола за
медицинско изследване е вписал отказ от вземане на кръвна проба.
Заповедта за налагане на процесната ПАМ се издава в условията на
обвързана компетентност, при констатиране на нарушение, изразяващо се в
управляване на автомобил от лице, което управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
С оспорената заповед органът е определил срок на действие на мярката
към максимума, предвиден от закона, който срок е мотивирал високата
концентрация на алкохол в кръвта- 1, 92 промила и високата степен на обществена
опасност на нарушението. След като вярно
е отчел тежестта на извършеното от жалбоподателя деяние, административният
орган правилно е наложил ПАМ за срок от една година.
Възражението, че заповедта е издадена при несъответствие с целта на
закона, е неоснователно.
Съответствието на акта със целта на закона се преценява към датата на
издаването му.
Разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП,
предвижда налагане на принудителна административна мярка с цел осигуряване на
безопасността на движение по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения.
Тази цел е постигната, тъй като с прекратяването на регистрацията на
МПС е препятствана възможността на жалбоподателя да застрашава безопасността на
движение по пътищата като управлява автомобила след употребата на алкохол.
Същевременно е предотвратена и възможността от настъпване на вредни последици.
Неоснователно е и възражението, че принудителната мярка е неоправдана и безцелна репресия предвид
наличието на наложено наказание за извършеното от Н.Д. престъпление по чл.
343б, ал.1 от НК, защото реализирането на наказателната отговорност не изключва
приложимостта на предвидените с чл. 171 от ЗДв принудителни
административни мерки.
По изложените
съображения, съдът намира, че оспорената заповед не страда от пороците,
регламентирани с нормата на чл. 146 АПК, които да предпоставят отмяна.
Затова и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП,
Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Н.Е.Д., ЕГН **********, с адрес ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0769-001533/27.08.2021г., издадена от В.С.-
полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която на
основание чл.171, т.2а, б. „б“
от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС- Опел Зафира,
с рег.№ А 1778 КТ за срок от една година.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
СЪДИЯ: