РЕШЕНИЕ
№ 342
гр. Пловдив , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария Д. Личева Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20205330111619 по описа за 2020 година
Предявен е отрицателен установителен с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.
439 ГПК.
Ищецът И. Ч. Г. ЕГН **********, с адрес: гp. П...., ул.“Ш...“ №..., чрез ... С.М., със служебен
адрес: гp.П....., ул.“Л...." № ..., ет...., оф..., в исковата си молба иска от съда, да бъде
установено по отношение на ответника „С.Г.ГРУП” ЕАД, ЕИК:....., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Рачо Петков Казанджията“ №4, представлявано от Ю.... Б... Ц...,
чрез ... В.В., че не му дължи сума в размер на 6 493,75 лева , представляващи: 5 991,37 лева
главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
02.08.2007 г., 502,38 лева възнаградителна лихва за периода от 28.04.2008 г. до 23.10.2008 г.,
, за които вземания е издаден по ч.гр.дело № ... по описа на Районен съд - Пловдив
изпълнителен лист. Претендира разноски.
Твърди, че на ..... между И. Ч. Г. като кредитополучател и ОББ АД, бил сключен Договор за
потребителски кредит за сумата от 6 300,00 лева, която И. Ч. Г. се е задължила да върне на
месечни погасителни вноски до ... включващи и дължимата възнаградигелна лихва съгласно
договора до ....
Твърди, че на ....по реда на заповедното производство по чл.417 от ГПК, Обединена
българска банка АД се снабдила като завършек на ч.гр.дело № ..... г. по описа на Районен
съд - Пловдив с изпълнителен лист против И. Ч. Г. за следните суми, а именно: 5 991,37 лева
- главница по договор за банков кредит от .... 502,38 лева - възнаградителна лихва за периода
от 28.04.2008 г. до 23.10.2008 г. законна лихва от 24.10.2008 г.; 411,80 лева - съдебни
разноски.
1
Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист и за принудителното
удовлетворяване на горните вземания от страна на кредитната институция на 27.11.2008 г.
било образувано изпълнително дело № ......
Твърди, че в производството по принудително изпълнение последното по делото
предприето изпълнително действие било на ...., когато на ищеца бил наложен запор на
трудовото възнаграждение. Въз основа на така наложения запор било извършено на...
плащане, което покрило разноските по изпълнителния лист в размер на 411,80 лева, като
след тази дата не били искани и не били предприемани изпълнителни действия, както и
плащания не били извършвани от страна на ищеца.
Поради горните обстоятелства на .... констатирал настъпилото прекратяване па
изпълнителното дело поради настъпила перемпция.
Твърди, че към настоящия момент ново изпълнително дело въз основа на изпълнителния
лист не било образувано, за което ищеца да е уведомявана.
Твърди, че на ... ищецът е отправила искане до Обединена българска банка АД, за размера
на задълженията й по договор за банков кредит от ...от където й отговорили, че вземанията
по договора са прехвърлени от кредитната институция на „Фронтекс Интерпешънъл“ ЕАД,
въз основа на договор за цесия от.....
Твърди, че със заявление с вх.№... до „Фронтекс Интерпешънъл“ ЕАД, ищецът е направила
изявление за погасяване по давност, на което заявление финансовата институция е
отговорила, че па ... е сключен нов договор за цесия, по силата на който „Фронтекс
Ингернешъпъл“ ЕАД е прехвърлила вземанията си от нея на С. Г. Груп ЕАД. ЕИК ....
Изрично било посочено в отговора, че той представлява уведомление по чл.99 ал.З от ЗЗД за
уведомяването на ищеца за прехвърлянето на вземанията.
Твърди, че със заявление с вх.... до С.Г.Груп ЕАД Ищеца отново се е позовала на изтекла
погасителна давност за вземанията и е поканила кредитора си да потвърди факта на
изтеклата давност и да коригира информацията в Централния кредитен регистър към БНБ.
Към настоящия момент липсвало какъвто и да е отговор от страна на ответника, поради
което и липсвало потвърждение за погасяването на задълженията по давност, както и
заличаване на задълженията по договора за кредит в Централния кредитен регистър към
БНБ.
В същото време ответникът притежавал изпълнителен титул за вземанията и било налице
вече съобщаване на поредната цесия, поради което и при липсата на отговор на изявлението
на ищеца, за нея съществувал правен интерес от защита чрез предявяване на отрицателен
установителен иск против вземанията по изпълнителния лист.
Твърди, че вземанията по издадения по ч.гр.дело № ... по описа на Районен съд - Пловдив
изпълнителен лист против И. Ч. Г. за 5 991,37 лева - главница по договор за банков кредит
от ... и за 502,38 лева - възнаградителна лихва за периода от 28.04.2008 г. до 23.10.2008 г. да
са погасени по давност към настоящия момент.
Твърди, че главницата се погасявала с петгодишен давностен срок, който е започнал да тече
на... когато на ищеца бил наложен запор на трудовото възнаграждение, евентуално на
извършеното въз основа на него последно плащане от ..... поради което погасителната
2
давност е изтекла най-късно па .... г.
Твърди, че за възнаградителната лихва погасителния срок бил три години и същият е
изтекъл на ......
ОТВЕТНИКЪТ „С.Г.ГРУП” ЕАД, ЕИК: ....... гр. София, чрез ... В.В., с отговора на исковата
молба заявява, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим и основателен,
поради което моли съда, да постанови решение при признание на иска съгласно чл. 237 ГПК
и да възложи разноските върху ищеца, доколкото ответникът не е дал повод за завеждане на
делото.
Заявява, че изрично признава изцяло предявения иск и моли съда, да възложи разноските по
делото върху ищеца. Твърди, че „С.Г.Груп“ ЕАД не е станало повод за завеждане на делото.
С оглед на изложеното и съобразно заявено искане на ищеца, съдът намира, че са налице
условията на чл. 237 от ГПК и следва да постанови решение, с което предявения иск с
правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 439 ГПК, следва да бъде уважен.
Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на
правен интерес от търсената с иска защита.
Валидно е направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално
действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за
основателен, заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на
действителното правно положение, т. е. претендираното от ищцовата страна право
съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете
страни пред съда.
Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в
хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, изключващи го, то съдът следва да го зачете, уважавайки
на това основание предявената искова претенция.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца възниква правото
на разноски. Ищецът претендира разноски в общ размер на 949,75 лева, от които 259,75 лева
– заплатена държавна такса и 690,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, видно от
Договора за правна защита и съдействие /л.116/.
С оглед направеното от ответника искане да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и
разноските да се възложат на ищеца, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2
ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца. Тези предпоставки следва да са налице
кумулативно, за да се приложи последицата на сочената разпоредба.
В конкретния случай не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй
като по делото се установи, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на
иска, доколкото извънсъдебно е претендирал да е носител на вземане срещу ищеца.
Ето защо, съдът намира, че в полза на ищеца, следва да се присъдят направените по делото
разноски.
При това положение, съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
общ размер на 949,75 лева, които следва да бъдат заплатени от ответника.
3
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. Ч. Г. ЕГН
**********, с адрес: гp. П... ул.“Ш..“ №.., чрез... С.М., със служебен адрес: гp. П.., ул. “Л...
№ .., ет.., оф...., не дължи на „С.Г.ГРУП” ЕАД, ЕИК:...със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул.“Рачо Петков Казанджията“ №4, представлявано от .. Б. Ц.., чрез ... В.В., сума
в размер на 6 493,75 лева, представляващи: 5 991,37 лева главница по договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от.... г., 502,38 лева възнаградителна
лихва за периода от 28.04.2008 г. до 23.10.2008 г., за което вземане е издаден по ч.гр.дело №
.....по описа на Районен съд - Пловдив изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „С.Г.ГРУП” ЕАД, ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.“Рачо Петков Казанджията“ №4, представлявано от Ю.. Б... Ц.., чрез .. В.В., да заплати
на И. Ч. Г. ЕГН **********, с адрес: гp. П... ул.“Ш..“ №..., чрез.. С.М., със служебен адрес:
гp. П..., ул. “Л.. №.., ет.., оф..., сумата от 949,75 лева(деветстотин четиридесет и девет лева и
75 ст.) лева направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО, постановено при условията на чл. 237 от ГПК, може да се обжалва от
страните пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/ _______________________
4