Решение по дело №4/2021 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

26.01.2022г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд

състав

На

29.12.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Мариана Гунчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Росица  Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдия Гунчева

Гр.д.

дело номер

4

по описа за

2021

година.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.240 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.86,ал.1 изр.1-во от ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът е съдружник в дружеството-ищец и помолил дружеството чрез управителя му Т.В.неколкократно да му отпусне заем и по всеки един  се задължил да върне предоставените му средства в период от 3 години. Твърди, че страните сключили на 02.01.2016г. такъв договор за заем в размер на 10 000,00лв., като ответникът поел задължението да върне на ищеца сумата, както и по предходните договори за заем, в тригодишен срок, т.е., на 02.01.2019г. Твърди се,че дружеството предоставило на ответника исканата сума в размер на 10 000,00лв., за което бил подписан договор за заем от същата дата, а при предаването на парите бил издаден РКО № 42/02.01.2016г., подписан от страните по договора. Поради обстоятелството, че ответникът не изпълнил задълженията си по предходните договори за заем, възлизащи на значителни суми в срок, изтекли през 2017г., в края на същата година управителят на дружеството–ищец започнал да търси парите от ответника и отказал повече да му дава заеми, а последният при всяка среща заявявал,че ще върне парите, което не направил.При извършена проверка в офиса на дружеството, до който имал достъп и ответникът, било установено, че всички договори за заем, страна по който бил ответникът Х.К., липсват и единствено били налице подписаните от него РКО, съхранявани в офиса на счетоводителя на дружеството. Ответникът отказал да върне взетите пари и подписаните от него договори за заем. Твърди се,че ответникът не е изпълнил задължението си в срок и въпреки поканата, продължава да бездейства, поради което ищецът счита, че е налице правен интерес от предявяване на иска и моли ответникът да бъде осъден да му заплати претендираната сума, ведно с лихва и разноски.В съдебно заседание искът се поддържа от упълномощен представител, за което развива съображения, вкл. в писмени бележки. 

          Ответникът Х.Г.К. *** в срока по чл.131 от ГПК чрез назначения особен представител с отговора на исковата молба намира иска за допустим, но неоснователен. Излага съображения, че договорът за заем е реален договор, но по делото липсвали данни сумата - предмет на договора, да е реално предадена от заемодателя на заемателя, с оглед на което счита,че в случая не е налице заемно правоотношение, поради липса на един от елементите на фактическия състав на правната норма на чл. 240 от ЗЗД, а именно предаване на заемната сума. Сочи,че приложеният РКО с характер на частен писмен свидетелстващ документ, не можел да установи факта на полагане на подписа от ответника, нито давал основание да се приеме, действителното съществуване на облигационни отношения между ищеца и ответника. Позовава се на съдебна практика /решение № 554/08.02.2012 г. по гр.д. № 1163/2010 г. на 4-то г.о. на ВКС/. Счита,че в случая липсва възникнало валидно облигационно отношение между страните по делото по договор за заем. Оспорва твърденията в ИМ, а именно, сключването на договора за заем, предаване на сумата от 10 000,00лв. на ответника и положения от ответника подпис върху РКО № 42/02.01.2016 г.. В съдебно заседание особеният представител оспорва иска по съображенията,изложени в отговора. Моли искът да бъде отхвърлен, за което излага съображения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- писмени и гласни, както и доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Установява се по делото, че ответникът е съдружник в дружеството ищец „Джебел туризъм“ ООД, с ЕИК *********, заедно с Ю.Н.Ю., както и че управител на дружеството от 29.09.2012г. съгласно Търговски регистър е Т.Н.В..   

От приетия в копие и оригинал като доказателство по делото Разходен касов ордер № 42/02.01.2016г. се установява,че дружеството ищец е предало на ответника сумата от 10 000.00 лв. /цифром и словом/ с посочено основание заем, за което са положени подписи за „броил сумата“ и „получил сумата“. Или, документът има характер на разписка за посочената сума. 

Подписването на обсъждания РКО се оспорва от ответника чрез особения представител, който твърди, че  между страните не е сключен договор за заем и че сумата не е предадена на заемателя.  Въпреки оспорването , не е открито производство  по оспорване автентичността на положения от ответника в качеството му на „получил сумата“ подпис, с оглед на  което поради  недоказаност на оспорването , съдът приема, че подписа принадлежи на ответника и че е положен от последния.

 

 

Разпитаният по делото свидетел Н.Н.А. – служител в дружеството ищец, установява,че работи в град Кърджали на автогарата продавачка на билети към дружеството от 2012г. и ѝ е известно, че в края на месец октомври 2015г. Х.К. дошъл в офиса, от където свидетелката продавала билети и управителят му дал пред нея пари назаем. Ответникът идвал в края на месеца в продължение на три години, включително 2015г. и му били предавани пари в заем. Имало приготвени договори и малко листче, в което вписвали дата на вземане, на подписването, когато е приел парите и срок от три години за връщане. Тъй като ответникът броил пред свидетелката пари, тя чула и разбрала, че през януари 2016г. той получава 10 000.00 лв. Пред нея управителя на дружеството и ответника се подписвали на малки листчета като превеният РКО № 42/02.01.2016г., след което управителят на дружеството вземал разписката, а договорите оставали в чекмеджето в офиса, в който тя работела. И двамата - и управителят на дружеството и ответникът имали свободен достъп до офиса, чекмеджетата и до парите и според свидетелката последният спокойно можел да влезе и да вземе каквото и да е. Докато била в майчинство - преди около една година, управителят на дружеството я попитал къде са договорите, след като 3 години договорите били при нея в офиса, но свидетелката не можала да ги намери. От две години ответникът не бил идвал в офиса. Счетоводството на фирмата се намирало до пазара в Кърджали над „Тракийска гозба“.

С оглед горното, съдът намира, че по делото е безспорно установено възникването на облигационна връзка между страните по силата на договор за заем, по който ищецът чрез управителя си предоставил на ответника заем 10 000,00лв. за срок от 3 години, което изпълнение ответникът собственоръчно установил с подписа си за получена сума. Т.е., налице е признание, че ответникът Х.К. е получил от дружеството ищец в офиса на дружеството за продажба на билети паричната сума в размер на 10 000.00 лв. на 02.01.2016г. Договорката между страните за връщане на сумата в 3-годишен срок бе установена от разпитаната по делото свидетелка А., чиито показания съдът кредитира като логични и последователни като пряк очевидец на предаването на процесната сума, основанието за предаването, а именно, в заем, полагането на подписа от ответника върху разписката за предадените пари и поемането на задължението от ответника за връщането ѝ в тригодишен срок.  Съставеният писмен документ с характер на разписка за получена парична сума, чиято доказателствена сила не бе надлежно оборена в процеса, съдът изцяло кредитира. Така, представеният по делото разходен касов ордер като частен подписан документ има формална доказателствена сила и задължава съдът да приеме, че изявленията в документа принадлежат на лицата, които са го подписали. Установено бе, че подписът за получател на сумата, предадена в заем, е на ответника и доказва авторството на документа. В случая, ответникът не опроверга изявленията като симулативни чрез обратно писмо съгласно чл.165, ал.2 от ГПК и не се позовава на такова. Възражението на ответника за недоказване на претенцията по размер, поради неустановяване на осчетоводяването ѝ, не води до извод за невъзникване на облигационна обвързаност между страните. Реалното предаване в заем на сумата от 10 000,00лв. от ищеца на ответника е установена по безспорен начин, за което последният е положил подпис върху документ. На следващо място, възражението за неустановява на датата на възникване на заемното правоотношение не се споделя от съда, тъй като приобщеното писмено доказателство установява датата 02.01.2016г., в каквато връзка са и свидетелските показания.      

При това положение, следва да се приеме, че ответникът е получил сумата от 10 000,00лв. по възникналото помежду страните заемно правоотношение, както самият ответник е потвърдил в писмен вид в съставения писмен документ и се е задължил да върне заетата сумата в 3-годишен срок,изтекъл на 02.01.2019г., т.е., падежът на задължението е настъпил, след която дата ответникът е изпаднал в забава за връщане на паричния си дълг. При това положение в тежест на ответника бе да установи, че е изпълнил задължението си и при липса на изпълнение, същият изпада в забава и има качеството неизправна страна по договора, поради което дължи обезщетение за забава върху дължимата главница, считано от предявяване на иска – 04.01.2021г. до окончателното изплащане.

С оглед горното, съдът намира иска за основателен,поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 000,00лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 04.01.2021г. до окончателното ѝ изплащане.      

С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника  следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото съразмерно с уважената част от иска, а в случая пълен размер,направени за държавна такса – 400,00лв., адвокатско възнаграждение – 1 020,00лв. с ДДС и възнаграждение за особен представител  - 830,00лв., адвокатски хонорар по в.гр.д. № 197/2021г. -360.00 лева и държавна такса по въззивната жалба от 15.00 лева.

Водим от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА Х.Г.К., с ЕГН **********,***, да заплати на „Джебел туризъм“ ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с.Мрежичко, общ.Джебел,обл.Кърджали, сумата 10 000,00 /десет хиляди/ лв., представляваща парично задължение по сключен неформален договор за заем, за който е издаден РКО № 42/02.01.2016г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 04.01.2021г. – датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Х.Г.К., с ЕГН **********,***, да заплати на „Джебел туризъм“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Мрежичко, общ.Джебел,обл.Кърджали, направените по делото разноски за държавна такса – 400,00лв., адвокатско възнаграждение – 1 020,00лв. с ДДС,  възнаграждение за особен представител  - 830,00лв., адвокатски хонорар по в.гр.д. № 197/2021г. на КОС -360.00 лева и държавна такса по въззивната жалба от 15.00 лева.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                 

                                                                                   Съдия: