Решение по дело №3458/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1503
Дата: 14 ноември 2022 г.
Съдия: Мария Бончева
Дело: 20223110203458
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 септември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1503
гр. Варна, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20223110203458 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на М. Б. М. против НП № 21-
0819-003888/05.10.2021г. на Началника на група сектор ПП ОД МВР Варна,
с което на М. Б. М. е наложено административно наказание: "ГЛОБА" в
размер на 1400 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от три
месеца на основание чл.182 ал.4 вр. чл. 182 ал.1 т.6 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да бъде отменено НП.
В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят не се явява.
Въззиваемата страна не се представляв, но е изразила становище по
жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от текста на НП според административнонаказващия орган, на
29.06.2021г. в 00и18ч. в Варна по бул. „Вл. Варненчик“ жалбоподателят
управлявал лек автомобил с ДК № Т 4768ТН със скорост 102 км/час при
ограничение за населено място 50 км/час. Скоростта била измерена,
фиксирана с техническо средство АТСС-cordonm2 №МD1194.
1
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото НП относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване
от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
В хода на административнонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Съдът намира, че не е било допуснато
съществено процесуално нарушение при издаване на АУАН. Същият е
издаден в едногодишния срок от извършване на нарушението съгласно чл.34
ал.1 от ЗАНН.
Разгледана по същество жалбата е основателна, а съображенията на
съда за това са следните:
Изложената в НП фактическа обстановка не се оспорва от
жалбоподателят. В конкретния случай не се спори от жалбоподателя, че е
било установено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Излагат се доводи за
възникнало спешно състояние на близък на жалбоподателя, който е следвало
да постъпи в болница.
Предвид изложеното, съдът намира че правилно
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Съдът счита, че АНО е съпоставил
установените факти с хипотезата на правната норма. Били взети предвид
обстоятелства имащи съществено значение за случая. В тази връзка съдът
съдът намира, че АНО се е произнесъл при изяснена фактическа обстановка и
обстоятелствата, които е приел за установени не се доказват по безспорен и
категоричен начин. Следователно извършването на нарушение по ЗДП бе
доказано по безспорен и несъмнен начин. В конкретния случай, нарушението
по чл.21, ал.1 от ЗДвП е за установена скорост от 102 км/ч при разрешена 50
км/ч, т.е. автомобилът, собственост на жалбоподателя се е движел със скорост
превишаваща допустимата от 50 км/ч с около 52 км/ч –установено след като
2
АНО е приспаднал 3 км/ч. Нарушението е било установено с годно техническо
средство-видно от приложените по преписката писмени доказателства.
Техническото средство е вписано в регистъра на одобрените средства за
измерване и заснетият клип съдържа всички данни относно документирането
и съхраняването на заснетото нарушение.
Предвид на изложеното, съдът намира че правилно
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, съгласно който за превишаване над 50
km/h –водача се наказва с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h
превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Съгласно вменената
му за нарушена разпоредба на чл.182 ал.4 от ЗДП. Когато нарушението по ал.
1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.
1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за
срок три месеца. Предвид обстоятелството, че в конкретния случай
нарушението е било извършено повторно от жалбоподателя, видно от
описаните обстоятелства в НП и приложените по преписката доказателства,
съдат намира, че същия е бил правилно наказан. Правилно е било определено
наложеното наказание. Същото е справедливо и ще изпълни целите на чл.12
от ЗАНН.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение
не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се
отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има
дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
3
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството
по делото продължи в две съдебни заседания, не е с фактическа или правна
сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от
80лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0819-003888/05.10.2021г. на Началника на
група сектор ПП ОД МВР Варна, с което на М. Б. М. е наложено
административно наказание: "ГЛОБА" в размер на 1400 лева и Лишаване
от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл.182 ал.4
вр. чл. 182 ал.1 т.6 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. Б. М. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд -
гр.Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4