Р Е
Ш Е Н
И Е № 55
гр.Белоградчик, 28.05.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Белоградчишкият районен съд, 4-ти
състав в публично съдебно заседание на двадесет и
осми май две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен Съдия: Анна Кайтазка
при
участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от
съдия Кайтазка НАХ дело № 68 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на С.С.Ч. ***, с ЕГН **********,
санкциониран като законен представител на “Победа ” АД Бургас с ЕИК *********,
срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3346229 от 07.01.2020 г. на
ОД-МВР-Видин, с който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лв. на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, за извършено нарушение по
чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си, излага аргументи за не законосъобразност на
издаденият ел. фиш –
изразена в неправилното определяне на лицето, имащо правото по закон да
представлява ЮЛ, собственик на МПС, заснето в клип на мобилна система на
ОД-МВР-Видин, за установяване и контрол на скорост на преминаване в определени
пътни участъци, като съдът е сезиран с искане да отмени фиша. В с.з.
жалбоподателят не се явява, не се и представлява.
Въззиваемата редовно призована за с.з. не изпраща представител и не
взема становище по казуса.
На
първо място, съдът отбелязва, че приема жалбата за допустима и ще разгледа
казуса по същество. По изпратената на съда админ. нак. преписка липсваха
данни за момента на връчване на жалбоподателя на издадения ел.фиш, с оглед
преценка срочността на подадената жалба срещу него / има такива данни относно
момента на изпращане на фиша чрез фирма за куриерски услуги, но не й кога е
получен той от адресата си/. Затова съдът изрично указа на въззиваемата страна
до датата на с.з. да представи доказателство за обстоятелството кога е връчен
фиша и на кого. Тъй като такова доказателство не бе депозирано по делото
въобще, съдът следва да тълкува в полза на жалбоподателя обстоятелството – срок
на сезиране на съда. Или, че жалбата е подаден в срок и като допустима, подлежи
да разглеждане.
Съдът, след като обсъди изложеното в
жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от
фактическа страна следното:
На 07.01.2020 г. в 10.23 ч. в рамките на населено
място – с. М., обл.В., по ул. ”П.” срещу дом
№ …. , с
автоматизирано техн. средство радар № 580, било заснето МПС - лек автомобил „РЕНО МИДЛУМ”, с рег. № А 11 27 КС, което се движело в посока
от гр.В. към гр.М., със
скорост 65 км/ч. Бил изготвен видеозапис, обективиран като клип № 6784/07.01.2020
г. на радара, в който е отразена като разрешена максимална скорост 40 км.ч., а
установената – 65 км./ч., но след приспадане на възможното отклонение в
измерването, наказуемата е приета за 62 км./ч., т.е. отчетено било превишение
от 22 км./ч. В снимковият материал
посоката на движение на автомобила се сочи като „приближаващ“.
За констатираното нарушение, на
07.01.2020 г. бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, на С.С.Ч., като „законен
представител“ на “Победа” АД Бургас с ЕИК *********, на което ЮЛ е приписана
собствеността на МПС, заснето в горния клип.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:
Жалбата
е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Налице са сериозни нарушения на материалния и
процесуален закон, направени в хода на админ. нак. производство, които
опорочават същото, като процедура.
Въпреки, че по делото не са представени
каквито и да било доказателства, че автомобилът, с който е извършено твърдяното
нарушение е собственост на соченото ЮЛ, този факт не се отрича от
санкционираното лице, поради което съдът го възприема за истинен – така както
се заявява. Няма данни, след съобщаване на фиша, да са направени възражения в
14 дн. срок пред АНО, с оглед възможността по чл.189 ал.5 от ЗДвП - чрез
декларация да се заяви друго лице, на което е предоставено за ползването МПС –
липсват такива доказателства в преписката на АНО, представена на съда.
Съдът на първо място, приема за основателен
довода на жалбоподателя, относно вмененото му от АНО качество „законен
представител“ на ЮЛ, собственик на МПС, заснето при извършване на нарушението.
От една страна, запознавайки се с представената от жалбоподателя не заверена
извадка от Търговски регистър на ЮЛ, но и съдът по свой служебен почин, след
като достъпи публичния Търговски регистър на ЮЛ в РБългария, към датата на
нарушението – 07.01.2020 г., констатира, че жалбоподателят С. Ст.Ч., както
към този момент, така и към настоящия, е „член на съвета на директорите“ на “Победа” АД
Бургас с ЕИК *********, а не негов
„законен представител“. Освен неправилното титлуване на С.Ч. в отношенията му
със самото ЮЛ, от друга страна, съдът намира, че е нарушено и законовото
изискване – „когато административното нарушение по ЗДвП е извършено при
управление, собственост на ЮЛ“, то наказанието следва да се наложи „на
законния представител на това ЮЛ /или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство – каквото
посочване няма в случая/„ . И това законово нарушение от АНО е допуснато ,
поради смесване правните значения на понятията „законен представител“ и „член
на съвета на директорите“/вероятно възприето като „директор“/. В този аспект
именно, възражението на жалбоподателя е основателно – той участва в съвета на
директорите на ЮЛ, а негов – на ЮЛ законен представител е друго ФЛ – Михаил
Василев Ч.. Предвид различните правомощия, която имат двете правни фигури
спрямо дейността на ЮЛ, и основанията , от които произтича тя – в никакъв
случай не може да се приеме, че участващите в съвета на директорите на ЮЛ са и
законни представители на едно ЮЛ.
Няма и никакво доказателство в населеното място, в което е заснето
нарушението да е действало
ограничение на скоростта по чл. 21
ал.2 / според снимката макс. 40 км.ч. / – т.е. под обичайната 50 км.ч.,
указана в чл.21 ал.1 от ЗДвП
за населено място, за да е налично приписаното превишение с 22 км.ч. / а в
такъв случай превишението би било само с 12 км.ч./ Писмени доказателства
относно всички тези обстоятелства не се съдържат в кориците на делото – няма
например снимка онагледяваща и поставянето на знак за ограничение на
максималната скорост под 50 км./ч.
При наличието на всички констатирани
от съда обстоятелства, последният намира, че неправилно е определено виновното
лице, което следва да понесе админ.нак.отговорност в случая, не е спазена
процедурата по контролиране скоростта на двежение при специалният ред – на
установяването й чрез АТСС, и накрая - не е доказан по безспорен начин елемент
на състава на деяние по чл.21 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП / съдът има предвид
безспорно изясняване на допустимата максимална скорост на движение в конкретният
пътен участък и съответно на нея превишение/.
По
изложените съображения, съдът намира, че обжалваният електронен фиш за налагане
на глоба е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Водим
от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
3346229 от 07.01.2020 г. на ОД-МВР-Видин, с който на С.С.Ч. ***, с ЕГН **********,
посочен като „законен представител“ на “Победа ” АД Бургас с ЕИК *********, е
наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3
от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд -
Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: