№ 25
гр. Радомир, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20221730200043 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление №.г. началник сектор към ОДМВР-Перник, „Пътна
полиция“ е наложил на жалбоподателя В.Б. Ш., с ЕГН:********** от гр.Р., ул."Ш." № .
административни наказания глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети 10
контролни точки.
Недоволен от така наложените му наказания Ш. по изложени във въззивната жалба
съображения и правни доводи на адвокат- пълномощника си, моли съда да отмени
атакуваното наказателно постановление. Въззивника изцяло оспорва фактическата
обстановка описана в АУАН и НП, с твърдението, че не е извършил адм. нарушение, за
които е санкциониран. Правят се възражения и за допуснати съществени процесуални
нарушения от АНО при съставяне на АУАН и издаване на НП. Претендират се разноски по
делото.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не се явява, като с
писмено становище депозирано по делото моли съда да потвърди същото като
законосъобразно издадено.
Районна прокуратура гр.Перник, ТО-Радомир, редовно и своевременно призована, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от
1
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално
допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В АУАН № . г. е описано от фактическа страна, че на 14.03.2021г.в 21.20 часа в
гр.Радомир по ул.“Иван Вазов“ с посока на движение от площад „Гарата“ към ул.“Яворов“
жалбоподателят е управлявал лек автомобил „С.Л. “, с рег.№., собственост на Б.И.К., с
ЕГН:**********, като при извършена проверка от контролните органи на „Пътна полиция“
до бл.21 същите са установили, че управляваното от жалбоподателя МПС е със служебно
прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП на 11.02.2021г.
„Младши автоконтроьор“ Д.Ч., в сектор „ПП“ при ОДМВР съставил горецитирания
АУАН на жалбоподателя, като свидетел по съставянето на акта, както и по установяване на
нарушението е свидетелят Г.Х., служител на РУ-Радомир. АУАН е връчен на
жалбоподателя, като последният го е подписал и е посочила в графа „Възражения“ :“Нямам
възражения“
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не е постъпило писмено
възражение.
Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН
административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство НП
№.г. като със същото са наложени на жалбоподателя административни наказания глоба в
размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на
основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки.
Гореописаната фактическа обстановка изцяло се подкрепя от показаният на
разпитаните по делото свидетели. Свидетелят Д.Ч., на длъжност „младши автоконтрольор“ в
сектор „ПП“ при ОДМВР-Перник изцяло поддържа фактическата обстановка изложена в
АУАН и НП Напълно кореспондиращи с описаната фактическа обстановка са и показанията
св.Х., който е свидетел по установяване на нарушението. В резултат на проверката на К. е
бил съставен и процесния АУАН № .г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
2
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на обжалваното НП и процесния АУАН.
Настоящият състав на решаващия съд намира за неоснователни доводите изложени
във въззивната жалба за допуснати от АНО съществени процесуални нарушения при
изготвяне на АУАН и НП. Съдът намира, че при провеждане на административно-
наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на
чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към
съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва
да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен
извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са
описани и доказателствата. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Началник сектор към ОДМВР Перник, който е оправомощен със Заповед № 8121з-1632
от 02.12. 2021г. на Министъра на вътрешните работи.
По същество на спора, настоящият състав намира, че фактическата обстановка
описана в акта за установяване на адм. нарушение и в атакуваното наказателно
постановление, предвид ангажираните в хода на съдебното следствие от страна на
административно-наказващият орган гласни доказателства и писмени такива приложени в
административно-наказателната преписка не е установена и доказана по безспорен начин.
Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно
приетата за нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. За това нарушение чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба от
200 до 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца на всеки
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред.
При преценка на субективната страна на административното нарушение обаче, съдът
съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, съгласно която служебно прекратяване
на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си
в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия на контролните органи
собственикът не се уведомява, като в случая задължението е за последния. В случая видно
от събраните доказателства и приложени в АНП жалбоподателят е само водач на МПС и за
него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение. Доказателствата
сочат, че към момента на проверката Ш. не е бил собственик на управлявания от него
автомобил . Липсват доказателства както лицето, което му е предоставило автомобила,
съответно и собственика да са уведомили ползвателя в случая Ш., че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация. Очевидно собственикът не е изпълнил това задължение,
поради което е последвало служебно прекратяване на регистрацията от 11.02.2021 г., без
3
това обстоятелство да е известно на ползващия автомобила на същия този ден -
жалбоподателя. Няма представени доказателства Ш. да е знаел и да е бил уведомяван по
друг начин за тази прекратена регистрация. Това обстоятелство изключва субективния
елемент на възведеното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Незнанието на жалбоподателя за
служебно прекратената регистрация води до категоричен извод, че вмененото умишлено
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП не е извършено от него виновно по смисъла на чл. 6
ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение на дееца към извършеното от него
нарушение. Незнанието на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на
вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, изключват умисъла относно това умишлено
нарушение – арг. от 14, ал. 1 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, относно обстоятелствата изключващи
отговорността.
При така установеното съдът намира, че нито са налице елементите от състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, нито са налице каквито и да е доказателства за това,
че деянието е осъществено от жалбоподателя виновно, поради което това деяние се явява
несъставомерно по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Що се отнася до показанията на разпитаните в хода съдебното следствие свидетели
сочени от жалбоподателя, а именно Стивън Младенов и Георги Димитров, същите само и
единствено целят да услужат на защитната теза на жалбоподателя, че не е извършил
административното нарушение и не е управлявал процесния автомобил.Показанията на
двамата свидетели стоят изолирано и са в противоречие с останалия събран по делото
доказателствен материал, а и с нищо не променят горните правни изводи на съда.
Предвид греизложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния
закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, поради което издаденото наказателно постановление следва да се отмени.
За да издаде наказателно постановление, с което да наложи на извършителя адм.
наказание, административно-наказващият орган следва да установи, че деянието е адм.
нарушение, че нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител, и че това
нарушение е извършено виновно от лицето, което в случая не е сторено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1
от АПК, както и предвид представения по делото Договор за правна защита и съдействие
на адв.Петров въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на Ш. сумата от 300
лева направени разноски по делото. Направено е изрично искане за присъждане на разноски
в размер на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е
доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в
Договора за правна защита и съдействие, приложен по делото е удостоверено, че
възнаграждението е заплатено в брой.
Размерът на адвокатското възнаграждение в случая следва да се определи съобразно
разпоредбата на чл.18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждаща, че се дължи
4
минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Именно в този размер е и
договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т.1, вр. ал.2, т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №.г. , скоето началник сектор към ОДМВР-
Перник, „Пътна полиция“ е наложил на В.Б. Ш., с ЕГН:********** от гр.Радомир, ул."Ш."
№ . административни наказания глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му
отнети 10 контролни точки.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР - Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“
№ 1 ДА ЗАПЛАТИ на В.Б. Ш., с ЕГН:********** от гр.Радомир, ул."Ш." № . сумата от
300,00 /триста лева/, представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред Пернишки
административен съд в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено с
мотивите.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5