Р Е Ш Е Н И Е №
34
гр. Сливен, 16.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ
БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА
ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
При участието на секретаря Радостина
Желева и на прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното
от съдия Бозукова касационно административно-наказателно дело № 9 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е образувано по касационна
жалба срещу решение по АНД № 1259 по описа на Сливенски Районен съд за 2019
година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 503/22.11.2019 г. по АНД № 1259/2019
г. на Сливенски Районен съд е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 2654724
издаден от ОД МВР гр. Сливен, с който на Д.И.В. *** за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т.
3 от Закона за движението по пътищата.
Недоволен от така постановеното решение е
останал касационният жалбоподател В., който чрез пълномощник – адв. Н. К. *** го
обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за материална и процесуална
незаконосъобразност на съдебния акт. Заявява, че РС не е съобразил допуснатото
процесуално нарушение при издаване на електронния фиш, изразяващо се в липса на
съществен реквизит на фиша - собственика на процесния автомобил. Изтъква, че неправилно
е установена отчетената скорост, тъй като от представената тахошайба /която не е
била ценена от РС Сливен/ се установявало, че В., в часа на заснемането, се е
движил със скорост от 50 км. ч. Моли съда да обезсили атакувания съдебен акт и да
върне делото за ново разглеждане на друг състав, алтернативно да отмени
решението и потвърдения с него електронен фиш.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно
и своевременно призован, не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът по
касационното обжалване – ОДМВР Сливен редовно и своевременно призован, не
изпраща представител. В писмено становище от упълномощен представител
оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на РС Сливен.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. представителят на Окръжна
прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
При установяване на нарушението и издаване на електронния фиш не били допуснати
нарушения нито на материалните, нито на процесуалните правила, в която връзка
били правилни изводите на Районния съд. Налице били условия атакуваното
първоинстанционно решение да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като
обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните и анализира
събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за подадена в
срок, процесуално допустима, но по същество – неоснователна.
В жалбата са наведени оплаквания за
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите,
касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от
които се установява следното от фактическа страна:
На 12.07.2018 г. в 10:28 часа в обл.
Сливен, на път II – 66 с. Злати войвода било извършено
административно нарушение за скорост, установено и заснето с техническо
средство № ARH CAM S1 – радар, собственост на ОД на
МВР Сливен, като водачът на товарния автомобил управлявал същия със скорост от 78
км/ч при разрешена за населено място с пътен знак Д-11 от 50 км/ч. и приспаднат
толеранс от -3 км. ч. Установено било, че собственик на превозното средство е
„Дила“ ЕООД гр. Гълъбово. След попълнена декларация по реда на чл. 189 ал.5 от ЗДвП от представляващия дружеството, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.
182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата бил
издаден Електронен фиш сер. К № 2654724 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство в размер на 100,00 (сто)
лева на водача, управлявал въпросния ден автомобила - Д.И.В. *** за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Към преписката са представени и приобщени
като доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция снимка № 11743СС,
Протокол № 257-ИСИ/11.12.2017 г. за съответствие на одобрения тип на преносима система
за видеоконтрол, снимков материал, от който е видно, че на процесното място има
система за видеоконтрол, Протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство или система № ARH CAM S1 с дата на използване 12.07.2018 г. и място за контрол път II – 66 с. Злати войвода обл. Сливен.
За да потвърди Електронния фиш, Районният
съд е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че нарушението е извършено на посочената дата и час, както и че при издаване на
процесния електронен фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения или
такива на материалния закон. Обсъдил е всички направени от нарушителя
възражения, представените по делото доказателства, вкл. представеното фотокопие
на тахошайба, направил е подробен анализ на относимите материалноправни и
процесуални норми, като е приел, че определената глоба съответства на степента
и характера на нарушението. При такива мотиви Районният съд е потвърдил
процесния електронен фиш за налагане на глоба.
Решението на РС Сливен е валидно,
допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд правилно е
установил фактическата обстановка, като е формирал и съответни на
доказателствата правни изводи. От доказателствата, събрани пред
първоинстанционния съд, се установява по безспорен и категоричен начин, че на
посочените в електронния фиш място и дата моторно превозно средство „Скания
Р 500” е управлявано в населено място, при въведено ограничение на скоростта с
пътен знак Д 11, със скорост от 78 км/ч. Това обстоятелство е заснето с
автоматизирано техническо средство № № ARH CAM S1, видно от представения по делото снимков материал. Скоростта на движение
на процесния автомобил е отчетена в рамките на населеното място при ограничение
от 50 км/ч, което налага извода за допуснато от водача административно
нарушение, изразяващо се в нарушаване на императива, въведен с чл. 21, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата. Цитираната норма вменява забрана за водачите
на превозни средства при управление на автомобила да превишават определената стойност от 50 км/ч. за населено
място. В процесния случай касационният жалбоподател е управлявал автомобил,
собственост на „Дила“ ЕООД гр. Гълъбово със скорост над определената. В
касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на
първоинстанционното решение, както като последица от допуснато, но несъобразено
от съда процесуално нарушение при издаване на електронния фиш, които доводи не
се споделят от настоящата касационна инстанция. Касационният състав преценява
като неоснователно твърдението на жалбоподателя, че електронният фиш
страда от съществен порок, след като в него не е посочен собственика на
превозното средство. Очевидно е, че електронният фиш е издаден след приложение
на разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП и в него правилно е било посочено името именно
на ползвателя на автомобила, а не на
неговия собственик.
Настоящата
съдебна инстанция не споделя и доводът на жалбоподателя, че при определяне на скоростта
на движение на управлявания от него автомобил следва да се вземат предвид показанията
на представеното копие от тахошайба на МПС с рег.№ *****. Действително тахошайбите отчитат скорост на движение,
работата, престоя на автомобила, както и пропътуваното разстояние, но същите не
са сред изброените в чл.4 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. средства за осъществяване
на контрол на участниците в движението по пътищата. По делото е безспорно
установено, че използваното в конкретния случай от ОДМВР средство за измерване е
надлежно одобрено по Закона за измерванията, проверено, технически годно и е
преминало проверка от Българския институт по метрология. Същото е въведено и е
използвано в съответствие с разпоредбата на чл. 165, ал.2,
т. 6 от ЗДвП /ред. изм. ДВ бр. 10 от 2011 г./, съгласно която
при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи
служби имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по
пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното
превозно средство.
Ето защо съдът приема, че от
събраните пред първата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства е
установено по безспорен начин извършено от касационния жалбоподател
административно нарушение, изразяващо се в управление на МПС с превишена
скорост. С оглед събраните по делото пред първата съдебна инстанция
доказателства, административното нарушение е извършено, а при съставяне на АУАН
и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Деянието е правилно квалифицирано от органа и
към същото е приложено съответното, законосъобразно определено, административно
наказание. На основание чл.221, ал.2, изр. последно от АПК настоящата инстанция
се присъединява към мотивите на районния съд, които са правилни и напълно
съответстват на фактическата обстановка установена по делото, поради което не е
необходимо да ги преповтаря.
По изложените съображения,
обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в
сила.
Основателно и своевременно се явява искането на ответника по
касационната жалба за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да се определи на основание в размер на 100,00
лева, съобразно нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за плащането на правната помощ и
да се възложи в тежест на оспорващата страна.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2,
предложение първо от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 503
от 22.11.2019 г., постановено по АНД № 1259/2019 г. по описа на Сливенски
районен съд.
ОСЪЖДА Д.И.В. ЕГН ********** с адрес ***, да заплати в полза на Областна
дирекция на МВР– Сливен разноски в размер на 100,00 (сто) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :