РЕШЕНИЕ
№ 379
гр. Добрич, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20223230102867 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Йеттел България“
ЕАД /с предишно наименование „Теленор България” ЕАД/, със седалище и
адрес на управление: ***, ЕИК *********, представлявано от изп. директор
М. С. и Д.К.К. чрез упълномощения адвокат Л. Г. от АК-София, със съдебен
адрес: *** срещу П. П. П., ЕГН **********, ***. Исковете са с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД,
чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, определени в Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №539/21.04.2022г. по
ч. гр. д. №889/2022г. по описа на ДРС, а именно: 1) 249, 90 лева,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 10.12.2019 г. – 09.03.2020 г., дължими по договор за мобилни услуги с
пр. № **** от 17.12.2019 г.; по договор за мобилни услуги с пр. № **** от
29.01.2019 г.; договор за мобилни услуги с пр. № ***** от 29.01.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 24.03.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата; 2) 116, 27 лева, представляваща неплатени
лизингови вноски за периода от 10.12.2019 г. – 09.05.2020 г., дължими по два
договора за лизинг на аксесоари от 17.12.2019 г.; по договор за лизинг на
устройство „Motorola one macro 64GB blue“ от 17.12.2019 г.; по договор за
лизинг на устройство „nokia dual blue silver“ от 29.01.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 24.03.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата; 3) 450, 91 лева, представляваща неплатени
1
лизингови вноски, за периода от 10.05.2020 до 09.06.2020 г., от които 47, 92
лева, дължими по договор за лизинг от 29.01.2019 г.; 49, 21 лева, дължими по
договор за лизинг на аксесоари от 17.12.2019 г. (с пр. № *****); 303, 81 лева,
дължими по договор за лизинг на мобилно устройство от 17.12.2019 г.; 49, 97
лева по договор за лизинг на аксесоари от 17.12.2019 г. (с пр. № *******),
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 24.03.2022
г. до окончателно изплащане на сумата; 4) 422, 62 лева, представляваща
неустойка, от която 67, 47 лева, дължима за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги с пр. № *****от 29.01.2019 г.; 89, 84 лева,
дължима за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с пр. №
***** от 17.12.2019 г.; 32, 46 лева, дължима за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги с пр. № ******от 29.01.2019 г.; 168, 47 лева,
дължима за предсрочно прекратяване на договор за лизинг на мобилно
устройство от 17.12.2019 г.; 64, 38 лева, дължима за предсрочно прекратяване
на договор за лизинг от 29.01.2019 г.; 5) 385, 00 лева (държавна такса и
адвокатско възнаграждение), представляваща направените съдебно-
деловодни разноски по частно гр. дело № 889/2022 г. по описа на Районен съд
Добрич.
В исковата молба се твърди, че между страните са били сключени
четири договора за мобилни услуги, съответно на 12.12.2011г., 17.12.2019г.,
29.01.2019г. /като на последната дата са скл. два договора/, както и договор за
лизинг на 29.01.2019г., договор за лизинг на аксесоари от 17.12.2019г. и
договор за лизинг на 17.12.2019г., като задълженията по тях са били
обединени във фактура №**********/10.06.2020г. на обща стойност 1239.70
лв. със срок на плащане 15 дни от датата на издаването и.
Длъжникът е бил неизправна страна по горецитираните договори и не е
заплащал задълженията си към ищеца. Договорите са били едностранно
прекратени на 08.06.2020г.
„Теленор България“ ЕАД претендира от ответника главница в размер на
1239.70 лв., формирана от неплатени месечни абонаменти, използвани услуги
и дължима сума за лизингови вноски за мобилни устройства и неустойка по
горепосочените фактури, издадени от „Теленор България“ ЕАД, ведно със
законна лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
Поради неплащане от страна на П., ищецът е подал заявление пред ДРС
по чл.410 от ГПК срещу ответника, по което е било образувано ч. гр. д.
№889/2022г., като съдът е издал заповед за изпълнение №539/21.04.2022г.
срещу длъжника П. П. за сумите от: 1) 249, 90 лева, представляваща
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
10.12.2019 г. – 09.03.2020 г., дължими по договор за мобилни услуги с пр. №
***** от 17.12.2019 г.; по договор за мобилни услуги с пр. № ****** от
29.01.2019 г.; договор за мобилни услуги с пр. № *****от 29.01.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 24.03.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата; 2) 116, 27 лева, представляваща неплатени
лизингови вноски за периода от 10.12.2019 г. – 09.05.2020 г., дължими по два
договора за лизинг на аксесоари от 17.12.2019 г.; по договор за лизинг на
устройство „Motorola one macro 64GB blue“ от 17.12.2019 г.; по договор за
лизинг на устройство „nokia dual blue silver“ от 29.01.2019 г., ведно със
2
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 24.03.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата; 3) 450, 91 лева, представляваща неплатени
лизингови вноски, за периода от 10.05.2020 до 09.06.2020 г., от които 47, 92
лева, дължими по договор за лизинг от 29.01.2019 г.; 49, 21 лева, дължими по
договор за лизинг на аксесоари от 17.12.2019 г. (с пр. № ****); 303, 81 лева,
дължими по договор за лизинг на мобилно устройство от 17.12.2019 г.; 49, 97
лева по договор за лизинг на аксесоари от 17.12.2019 г. (с пр. № *******),
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 24.03.2022
г. до окончателно изплащане на сумата; 4) 422, 62 лева, представляваща
неустойка, от която 67, 47 лева, дължима за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги с пр. № ***** от 29.01.2019 г.; 89, 84 лева,
дължима за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с пр. №
***** от 17.12.2019 г.; 32, 46 лева, дължима за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги с пр. № *****от 29.01.2019 г.; 168, 47 лева,
дължима за предсрочно прекратяване на договор за лизинг на мобилно
устройство от 17.12.2019 г.; 64, 38 лева, дължима за предсрочно прекратяване
на договор за лизинг от 29.01.2019 г.; 5) 385, 00 лева (държавна такса и
адвокатско възнаграждение), представляваща направените съдебно-
деловодни разноски по частно гр. дело № 889/2022 г. по описа на Районен съд
Добрич.
Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК и съдът на осн. чл.415 от ГПК е указал на заявителя да предяви искове
срещу П. П. в едномесечен срок от получаване на разпореждането.
В указания му срок заявителят /ищецът/ е подал настоящата искова
молба срещу ответника.
Ищцовото дружество моли, съдът да приеме за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува изискуемо и
неудовлетворено притезание спрямо П. П. в горепосочените размери и на
горепосочените основания и за процесните периоди.
Ищцовото дружество претендира и сторените съдебни разноски както в
настоящото установително производство, така и в заповедното.
Към исковата молба, ищецът прилага: договорите за мобилни услуги и
ОУ към него и 5 бр. фактури, описани по-горе.
С разпореждане от 28.11.2022г. ДРС е изпратил на ответника препис от
исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било
получено от съпругата му на 03.12.2022г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на
съобщението ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Разгледани предявените искове са процесуално допустими и
основателни.
В съдебното заседание по делото, с оглед на непредставянето в срок от
ответника на отговор по исковата молба, неявяването на негов представител в
първото и единствено редовно проведено съдебно заседание, липсата на
искане от ответната страна, делото да бъде разгледано в отсъствието и, както
и указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и
вероятната основателност на исковете, предвид посочените в исковата молба
обстоятелства и представени доказателства и съобразно постъпилото искане
от страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено
3
решение срещу ответника, ДРС е прекратил съдебното дирене и е приел, че
ще се произнесе с неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Именно
такова искане изхожда от ищцовата страна с ИМ и с писмена молба с вх.
№6843/18.04.2023г. /л.41/.
Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато
искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239, ал.2 от ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно
да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза,
като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените
искове са вероятно основателни.
С оглед наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, съдът следва да приеме за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните парични
задължения: 1) 249, 90 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 10.12.2019 г. – 09.03.2020 г., дължими по
договор за мобилни услуги с пр. № ***** от 17.12.2019 г.; по договор за
мобилни услуги с пр. №******от 29.01.2019 г.; договор за мобилни услуги с
пр. № ******от 29.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението – 24.03.2022 г. до окончателно изплащане на сумата; 2) 116, 27
лева, представляваща неплатени лизингови вноски за периода от 10.12.2019
г. – 09.05.2020 г., дължими по два договора за лизинг на аксесоари от
17.12.2019 г.; по договор за лизинг на устройство „Motorola one macro 64GB
blue“ от 17.12.2019 г.; по договор за лизинг на устройство „nokia dual blue
silver“ от 29.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 24.03.2022 г. до окончателно изплащане на сумата; 3) 450,91
лева, представляваща неплатени лизингови вноски, за периода от 10.05.2020
до 09.06.2020 г., от които 47, 92 лева, дължими по договор за лизинг от
29.01.2019 г.; 49,21 лева, дължими по договор за лизинг на аксесоари от
17.12.2019 г. (с пр. № ******); 303,81 лева, дължими по договор за лизинг на
мобилно устройство от 17.12.2019 г.; 49, 97 лева по договор за лизинг на
аксесоари от 17.12.2019г. (с пр. № *******, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 24.03.2022г. до окончателно изплащане
на сумата; 4) 422,62 лева, представляваща неустойка, от която: 67,47 лева,
дължима за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с пр. №
****** от 29.01.2019 г.; 89, 84 лева, дължима за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги с пр. № ****** от 17.12.2019 г.; 32, 46 лева,
дължима за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с пр. №
****** от 29.01.2019 г.; 168, 47 лева, дължима за предсрочно прекратяване на
договор за лизинг на мобилно устройство от 17.12.2019 г.; 64, 38 лева,
дължима за предсрочно прекратяване на договор за лизинг от 29.01.2019 г., за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК №539/21.04.2022г. по ч. гр. д. №889/2022г. по описа на ДРС.
Ищецът е поискал присъждане на сторените съдебни разноски в
установително производство и е представил списък с такива /л.42/. С оглед
4
изхода на спора, на основание чл.81 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимата държавна
такса в настоящото производство в размер на 175.00 лева /л.12 и л.22/,
адвокатско възнаграждение в размер 508.00 лв. /пълномощни от 31.03.2022г.,
приложени на л.36-37 по делото и фактура №1560/05.04.2023г., л.42/, или
общо сумата от 683.00 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените съдебни
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №889/2022г. по описа на
ДРС, а именно: 25.00 лв. – държавна такса и 360.00 лв. – адвокатско
възнаграждение, или общо 385.00 лв.
Водим от горното, на основание чл.238 във връзка с чл.239 от ГПК,
Добричкият районен
съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът П. П. П., ЕГН **********, ***, дължи на ищеца „Йеттел
България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България” ЕАД/, със
седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *********, представлявано от изп.
директор М. С. и Д.К.К. на осн. чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК,
чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, присъдените със Заповед
за изпълнение на парично задължение №539/21.04.2022г. по ч. гр. д.
№889/2022г. по описа на ДРС, суми, а именно: 1) 249,90 лева,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период 10.12.2019г. – 09.03.2020 г., дължими по договор за мобилни
услуги с пр. № ***** от 17.12.2019 г.; по договор за мобилни услуги с пр. №
***** от 29.01.2019 г.; договор за мобилни услуги с пр. №****** от
29.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
– 24.03.2022 г. до окончателно изплащане на сумата; 2) 116,27 лева,
представляваща неплатени лизингови вноски за периода от 10.12.2019 г.
– 09.05.2020г., дължими по два договора за лизинг на аксесоари от 17.12.2019
г.; по договор за лизинг на устройство „Motorola one macro 64GB blue“ от
17.12.2019 г.; по договор за лизинг на устройство „nokia dual blue silver“ от
29.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
– 24.03.2022 г. до окончателно изплащане на сумата; 3) 450,91 лева,
представляваща неплатени лизингови вноски, за периода от 10.05.2020 до
09.06.2020 г., от които: 47,92 лева, дължими по договор за лизинг от
29.01.2019 г.; 49,21 лева, дължими по договор за лизинг на аксесоари от
17.12.2019 г. (с пр. №****); 303,81 лева, дължими по договор за лизинг на
мобилно устройство от 17.12.2019 г.; 49, 97 лева по договор за лизинг на
аксесоари от 17.12.2019г. (с пр. № *******, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 24.03.2022г. до окончателно изплащане
5
на сумата; 4) 422,62 лева, представляваща неустойка, от която: 67,47 лева,
дължима за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с пр. №
***** от 29.01.2019 г.; 89,84 лева, дължима за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги с пр. № ****** от 17.12.2019 г.; 32,46 лева,
дължима за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с пр. №
***** от 29.01.2019 г.; 168,47 лева, дължима за предсрочно прекратяване на
договор за лизинг на мобилно устройство от 17.12.2019 г.; 64, 38 лева,
дължима за предсрочно прекратяване на договор за лизинг от 29.01.2019 г.
ОСЪЖДА П. П. П. , ЕГН **********, ***, да заплати на „Йеттел
България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България” ЕАД/, със
седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *********, представлявано от изп.
директор М. С. и Д.К.К. сторените съдебни разноски в настоящото
установително производство в размер на 683.00 лв. /шестотин осемдесет и
три лева/, от които: държавна такса - 175.00 лева и адвокатско
възнаграждение - 508.00 лв., както и сторените съдебни разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. №889/2022г. по описа на ДРС в размер
на 385.00 лв. /триста осемдесет и пет лева/, от които: 25.00 лв. – държавна
такса и 360.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6