ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 69120.10.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникТрети граждански състав
На 20.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20201700500531 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Ай Тръст“ ЕООД против разпореждане №
10888/28.05.2020 г. по ч.гр. д. № 2208 по описа на РС Перник за 2020 г., в частта за
отхвърляне заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. Р. К.
за сумата от 20.20 лв. – неустойка (наказателни лихви) за периода от 19.01.2019 г. до
04.03.2020 г., сумата от 75.47 лв. – такса за административни разходи за извънсъдебно
погасяване на кредита и сумата от 108.56 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство по договор за кредит № *** г.
В жалбата по подробни доводи за неправилност на разпореждането в обжалваната част
се иска отмяната му в тази част и да се издаде заповед за изпълнение за претендираните със
заявлението суми, които обобщени се свеждат до това, че налице индивидуално договаряне,
доколкото длъжникът сам избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по
сключения договор за кредит, осигурявайки поръчителство от трето, одобрено от
„Кредисимо“ ЕАД юридическо лице. Подчертава се, че предоставянето на поръчителство не
представлявало необходимо предварително условие за получаване на потребителски кредит,
като разликата между обезпечен и необезпечен кредит касаела само срока за разглеждането
му. Неправилно е прието от РС, че възнаграждението по договора с длъжника е скрито
възнаграждение за кредитора по договора за кредит, който договор не бил обвързан с
договора за предоставяне на поръчителство. Кредитодателят действително е едноличен
собственик на дружеството поръчител, но самостоятелно юридическо лице вписано в
регистъра на БНБ за финансови институции и преминало проверки от комисия за защита на
потребителите без да се установят нарушения. Изразява несъгласие с извода, че се заобикаля
чл. 33 ЗПК. Извън проверка на съда било да проверява за заобикаляне на закона. Съдът
можел да следи само за противоречие със закона и добрите нрави или за неравноправни
1
клаузи. Относно наказателната лихва се сочи, че същата е дължима на договорно и законово
основание, като твърди, че е в размер на законната лихва за забава, поради което
неустойката (наказателна лихва) не била нищожна, защото е в размер на законната лихва за
забава съгласно договора, както се предвиждало и в чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Относно сумата за
административни разноски по договора за кредит се посочва, че не били такси за усвояване
и управление на кредита и не са в обхвата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, а за извънсъдебното му
събиране, които заявителят бил платил на кредитора. Жалбоподателят е встъпил в правата
на първоначалния кредитор и тази претенция е по регресния му иск, поради което се твърди,
че съдът не е имал служебно право да преценява нейната дължимост и по този начин е
нарушил принципа на състезателното начало.
В съответствие с чл. 413, ал. 2 от ГПК не е осъществявана от районния съд процедура
по връчване на препис от частната жалба на длъжника по делото.
Окръжен съд Перник, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР №
6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, е допустима и следва да се
разгледа по същество.
Ч. гр. д. № 2208 по описа на РС Перник за 2020 г. е образувано по заявление от „Ай
Тръст“ ЕООД за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Т. Р. К. за суми,
твърдени като платени от заявителя в качеството му на поръчител на длъжника по договор
за кредит № *** г., сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД, от които 909.76 лв. –
главница; 75.45 лв. – административни разноски; 108.56 лв. – възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство; 112.52 лв. – договорна лихва за периода от 21.10.2018 г. до
20.04.2019 г. и 20.20 лв. – наказателна лихва за периода от 19.01.2020 г. до 04.03.2020 г.;
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане. Заявлението по чл. 410 от ГПК е отхвърлено от районния съд в обжалваната част
като е прието, че клаузите в кредитния договор за заплащане на неустойка (наказателна
лихва) за забава и за заплащане на такси административни разходи за извънсъдебно
събиране на кредита имат за цел заобикаляне на чл. 33 от ЗПК (уреждащ възможното
обезщетение за кредитора при забава) и е приел, че са нищожни, поради което и длъжникът
не следва да възстановява сумите на поръчителя, който твърди да ги е платил на кредитора.
Приел е, че клаузата за неустойка излиза извън присъщите и обезщетителна и обезпечителна
функция и е само санкционна, защото била уговорена за забава или при непредоставяне на
обезпечение и била необосновано висока и в посочения размер се явява несъответна на
очакваните от неизпълнението на задължението вреди, поради което по своя характер е
единствено санкционна. По отношение на възнаграждението уговорено с договора за
предоставяне на поръчителство е приел, че този договор само по изключение може да бъде
възмезден; констатирал е, че кредиторът и поръчителят са свързани лица по смисъла на
2
търговския закон, като кредиторът е едноличен собственик на капитала на дружеството
поръчител и падежът на задълженията за заплащане на това възнаграждение съвпадат с тези
на вноските по договора за кредит. На тази база е приел, че се касае за скрито
възнаграждение на кредитора, като така се заобикаля чл. 33 ЗПК и се постига забранена от
закона цел. Поради това заповедният съд е направил извод, че се цели заобикаляне на
забраната по чл. 33 ЗПК, като се преследва забранена от закона цел- неоснователно
обогатяване на кредитора.
При въззивния контрол за правилност на обжалваното разпореждане, настоящият
състав съобразява следното:
Предвид систематичното място и съдържанието, точният смисъл на чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК е напълно ясен и обосновава, че освен за формалната редовност, заповедният съд е
длъжен и без да е налице възражение по чл. 414 ГПК от длъжника, да извърши служебно и
проверка дали предявеното със заявлението вземане не противоречи на закона и/или
добрите нрави, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК (обн. ДВ, бр. 100/2019 г.) – и дали не се
основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. С оглед на
това доводите и възраженията в жалбата в обратен смисъл са неоснователни (в този смисъл
Определение № 974/07.12.2011 г. по ч.т.д. № 797/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение на СЕС от
14.06.2012 г. по дело C-618/10, с което е дадено задължително тълкуване съгласно чл. 633
ГПК и чл. 267 от ДФЕС на реципираната в националното ни законодателство Директива
93/13/ЕИО).
В договор за кредит № *** г. не е уговорен размер на мораторната лихва, дължима при
забава на плащанията на кредитополучателя. Поради това на основание препращащия чл. 13
от договора, приложение намира чл. X, т. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити,
съгласно който при забава на плащането на погасителна вноска, кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с всички разноски при съдебно събиране на вземането. При
уговорена в общите условия към договора за кредит наказателната лихва за забава на
плащанията на погасителните вноски в размер на законната лихва за забава, съдът намира,
че клаузата в цитирания договор за тази лихва не създава неравновесие в правата и
задълженията на потребителя и кредитора и отговаря на изискването за добросъвестност.
Основното задължение на потребителя по договор за кредит е да заплаща в срок
уговорените погасителни вноски. Уговорената лихва обезпечава възстановяване вредите от
забавеното изпълнение на това задължение, не е необосновано висока и не води до
неоснователно обогатяване на заемодателя. Размерът на наказателната лихва отговаря и на
императивните изисквания на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, че при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Действително
договорното обезщетение за забава има характер на неустоечна клауза, но щом не нарушава
установения в чл. 33 от ЗПК размер, то не е и нищожна и няма как да се счита, че излиза
3
извън присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции.
Клаузата за наказателна лихва, представляваща обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, предвидена в чл. X, т.
2 от Общите условия за предоставяне на кредити, не е неравноправна и на основание чл.143,
ал. 1, т. 5 ЗЗП.
Относно претенцията за възнаграждение по договор за поръчителство според
индивидуализацията на това вземане съдържаща се в т. 12 от заявлението в размер на 108.56
лв., се установява че, между страните е уговорено заплащане на възнаграждение в полза на
заявителя „Ай Тръст“ ЕООД за това, че по силата на договор за поръчителство от *** г. той
се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника за задълженията на последния по
сключения на същата дата с „Кредисимо” ЕАД договор за кредит. Съгласно Приложение №
* към договор за предоставяне на поръчителство, при предоставен кредит от 1300 лв. за срок
от 9 месеца възнаграждението по договора за поръчителство е в размер на 98.25 лв. месечно
за срока на договора за кредит или общо 884.25 лв.
От прочита на текстовете на чл. 4, ал. 1-3 от Договор за потребителски кредит следва,
че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя
„Кредисимо“ ЕАД юридическо лице – поръчител, то заявлението му за сключване на
договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като
срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При
непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за
кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Налице е неравноправно третиране
на бъдещи клиенти на кредитора с оглед на срока на разглеждане на заявлението в полза на
тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ-поръчител,
което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. Изискването да се предостави
обезпечение, за да се разгледа искането за кредит в малък срок съставлява и злоупотреба с
лошото финансово състояние на потребителя (по-слабата страна), който очевидно има
нужда от средствата. При условие, че финансовата институция е длъжна да оцени
платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл. 16 ЗПК (за което
на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и
сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума), а с
акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от евентуална фактическа
неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с цитираната
разпоредба на закона, тъй като възмездността на договора за поръчителство прехвърля
върху кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не
дължи такси и комисиони съгласно чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
На следващо място, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК – „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
4
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От
клаузите на чл. 4, ал. 1-3 от процесния Договор за потребителски кредит следва, че разходът
„Възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство“ е пряко свързан с
процесния договор за кредит и е известен на кредитора при подписването му, т.е. това
възнаграждение представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
който не е бил отразен като такъв в „ГПР“ по процесния договор за кредит, а с оглед
изложеното е задължително. Дългът по кредитното правоотношение с така уговорените
акцесорни плащания следва да се разглеждат като едно цяло, тъй като е видно, че
задължението към поръчителя е неделимо от основното задължение по кредитното
правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по кредита.
Освен това при сключването на акцесорния договор като част от договора за потребителски
кредит, длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално
договаряне, особено като се има предвид, че едноличен собственик на капитала на заявителя
е „Кредисимо” ЕАД – кредиторът на длъжника по договора за кредит, видно от
приложеното към заявлението извлечение от сайта на Търговския регистър. Следователно,
юридическото лице – поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и
свързано с него лице. Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и
търговеца, и не отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от
право на избор и възможност за индивидуално договаряне. Всичко това сочи, че целта на
договора за предоставяне на поръчителство е да се получи плащане, което да отиде в крайна
сметка в полза на кредитора по договора за кредит, което от своя страна съставлява разход
пряко свързан с кредита, който разход не е включен в ГПР по кредита, а реално
представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита извън
договорната лихва, което води до съществено и неоправдано обременяване на потребителя,
които ако се включат в ГПР би се стигнало до надхвърляне на законоустановения по чл. 19,
ал. 4 ЗПК максимум от пет пъти размера на законната лихва (50 %). Чрез позволени от
закона средства – създаване от кредитора на негово собствено дружество, чиято печалба се
формира основно от възнаграждения по договори за предоставяне на поръчителство в полза
на собственика му за задължения на клиенти на този собственик, се постига заобикалянето
на чл. 19 ЗПК. Заобикаля се и ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с усвояването и управлението на
кредита. Размерът на възнаграждението по договора за поръчителство е 68.02 % от размера
на предоставения кредит и на практика заемополучателят връща на заемодателя два пъти
цялата получена главница и плаща и възнаградителна лихва. Тези изводи се подкрепят от
клаузата на чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, с която се дава право
на заемодателя – кредитор да получи всички плащания, които според договора за
предоставяне на поръчителство се дължат на самия поръчител. В този смисъл, доводите в
жалбата, че заемополучателят изрично е изразил искане за сключване на договор за
5
поръчителство, е несъстоятелен, тъй като се касае за заобикаляне на закона – чл. 33 и чл. 19,
ал. 4 ЗПК, а според чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне на закона, е нищожна.
По отношение на претенцията от 75.47 лв. – такса за административни разходи за
извънсъдебно събиране на вземанията по договора за кредит, настоящият съдебен състав
намира, че тази сума е заявена в заявлението по чл. 410 ГПК общо, без да е налице яснота и
конкретизация на вземането – за какво е то всъщност и дали реално такива разходи са
направени. В ОУ към договора не се предвижда отделна за всеки разход цена (такса), което
води до недължимост. Съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което ще
се събират таксите следва да бъдат точно и ясно определени в договора. В т. 12 на
заявлението твърдените разходи са посочени общо, като не става ясно как точно е определен
размерът на това задължение. Не са изложени никакви обстоятелства какви конкретни
действия фактически са били предприети за извънсъдебно събиране на задължението. За да
се търси възстановяване на разход следва да е обосновано реалното му извършване, но
твърдения за това липсват. При тази неопределеност на задължението за възстановяване на
разходи следва, че не е ясно и претендирането му в този вид отново противоречи на
принципите на добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение. Освен това изброените едва в жалбата дейности „изпращане на
напомнителни писма, покани, провеждане на разговори и др.“ по естеството си не касаят
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а за евентуално
извършвани от кредитора действия във връзка със събиране на задължението. Тези дейности
нямат характеристиката „допълнителни услуги“ в полза на потребителя, а са разходи, както
самият заявител ги е характеризирал във връзка с извънсъдебното събиране на
задължението, следователно не попадат в изброените в чл. 10а ал. 1 ЗПК услуги (в този
смисъл Решение № 345/9.01.2019 г. по т. д. № 1768/18 г. на ВКС, ІІ ТК). Дори и да се
приеме, че става дума за услуги, свързани с договора за потребителски кредит, то са такива
по управление на кредита и е в противоречие на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според
която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за
управление на кредита.
С оглед горното, поради частично несъвпадане на крайните изводи на въззивната с
тези на първата инстанция, разпореждането на РС следва да се отмени в частта, с която е
отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 20.20 лв. –
неустойка (наказателни лихви) от 19.01.2020 г. до 04.03.2020 г., като вместо това се
постанови издаване на заповед за изпълнение и за посочените вземания. В останалата
обжалвана част разпореждането на РС следва да се потвърди. Частната жалба е частично
основателна.
По изложените мотиви, Окръжен съд Перник
ОПРЕДЕЛИ:
6
ОТМЕНЯ разпореждане № 10888/28.05.2020 г. по ч.гр. д. № 2208 по описа на РС
Перник за 2020 г. в частта му, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК: ********* против Т. Р. К. , с ЕГН:
********** за сумата от 20.20 лв. – неустойка (наказателни лихви) от 19.01.2020 г. до
04.03.2020 г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
полза на „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***
срещу длъжника Т. Р. К. , с ЕГН: ********** от *** и за сумата от 20.20 лв., представляваща
неустойка (наказателни лихви) за периода от 19.01.2020 г. до 04.03.2020 г. по договор за
кредит № *** г.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 10888/28.05.2020 г. по ч.гр. д. № 2208 по описа на
РС Перник за 2020 г. в останалата му обжалвана част.
ВРЪЩА делото на Районен съд Перник за издаване на заповед за изпълнение,
съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно т. 8 от ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7