Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, ………..03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XIV-ти
въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНДРЕЙ
АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ЕМИЛ ДЕЧЕВ
2.МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Даниела Пиралкова и прокурора
Антоанета Панчева, като разгледа докладваното от съдията ДЕЧЕВ
ВНОХД №5699/2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.21 от НПК.
С присъда от 16.10.2018г.
постановена по НОХД 16933/2017г. по описа на СРС, НО, 5-ти състав, подсъдимият М.
Ж. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение –
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, за това, че в периода от неустановена
дата през месец октомври 2014г. до неустановена дата през месец ноември 2014г.
в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил /по време на
лична среща/ и поддържал /в проведените телефонни разговори/ заблуждение у А.М.Д.,
като формирал и утвърдил у нея неверни представи, че има контакти с „правилните
хора“ в Министерство на отбрА.та и ще ѝ съдейства за закупуване на
обитавания от нея ведомствен апартамент, находящ се в гр. В., ж.к. **********,
като за целта тя следва да му предостави парична сума в размер на 15 000
/петнадесет хиляди/ лева, която да предаде на познатите си в Министерство на
отбрА.та, като по този начин на неустановена дата през м. ноември 2014г. в гр.
София, бул. „**********причинил имотна вреда на А.М.Д. в размер на 15 000
/петнадесет хиляди/ лева.
В законовия срок е постъпил
протест и допълнение към него срещу така постановения акт от първоинстанционния
съд. Държавното обвинение протестира присъдата като неправилна поради превратно
и неправилно тълкуване на доказателствения материал, което е довело до грешни
фактически изводи и до неправилно заключение. Посочва се, че съдът неоснователно
и немотивирано е кредитирал едни и игнорирал други доказателства, не е изпълнил
задължението си по чл. 305, ал. 3, изр. 2-ро от НПК да обясни защо при
наличието на противоречие дава вяра на едни и отхвърля достоверността на други
доказателствени средства. Според обвинението единственият мотив, поради който
съдът не е дал вяра на показанията на свидетелите Д., Ц.и Д., са близките
приятелски отношения. Последните били видни и в съдебна зала, което твърдение
прокуратурата счита за неоснователно, тъй като свидетелите са разпитвани в
различни дни и не са били пред състава по едно и също време. Следващият
аргумент за превратно тълкуване е относно показанията на свидетеля К., дадени
пред първоинстанционния съд, и тези, дадени на досъдебната фаза и приобщени по
реда на чл. 281 от НПК, при които има вътрешни противоречия, въпреки това съдът
не ги е подложил на подробен А.лиз. Въз основа на тези аргументи прокуратурата
прави искане за отмяна на първоинстанционния акт и за постановяване на нова
присъда, с която да признае подсъдимия М. Ж. за виновен по повдигнатото
обвинение.
Срещу така подадения протест
е постъпило възражение от адв. П.С.Д., защитник на М. Ж.. Счита присъдата и
изготвените към нея мотиви за правилни и законосъобразни. Прави искане
постановеният акт от първоинстанционния съд да бъде потвърден.
В закрито заседание
въззивният съд е преценил, че не се налага събирането на гласни доказателствени
средства.
В съдебно заседание пред
въззивната инстанция прокурорът поддържа протеста, посочвайки че са налице две
основни групи свидетелски показания. От една стрА., са показанията на
свидетелите Д., Ц.и Д., а от другата стрА. – на свидетелите Ж.и К. и
обясненията на подсъдимия. Необосновано и неаргументирано според държавното
обвинение съдът е счел за достоверни втората група свидетелски показания, за
които прокуратурата твърди, че са защитна версия на подсъдимия. Посочва, че
присъдата следва да бъде отменена, а подсъдимия да бъде признат за виновен.
Адв. П.Д., редовно призован,
се явява и поддържа пред въззивния съд подаденото възражение, посочвайки че
съдът правилно не е кредитирал показанията на Ц.и Д., а вместо това е дал вяра
на тези на свидетелите Ж.и К.. Прави искане подадения протест да бъде оставен
без уважение, като се потвърди първоинстанционния съд.
Подсъдимият М. Ж., редовно
призован, се явява лично и чрез упълномощения си защитник адв. Д.. Заявява, че
е невинен. Присъединява се към казаното от защитника си, считайки присъдата за
правилна.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във
въззивната жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след
като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакувА.та
присъда, констатира, че не са налице основания за отмяната ѝ и връщане на
делото на предходна процесуална фаза.
Първоинстанционната присъда
е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от
събраните по делото доказателствени източници, обсъдени в мотивите към
присъдата. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване
на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз
основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал.
При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
второинстанционният съд намери за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М. Ж. е роден на
***г. в Сирия, сириец, с българско гражданство, женен, неосъждан, с висше
образование, с постоянен адрес ***, ЕГН: **********.
Подсъдимият М. Ж. живее със
семейството си в Република България. През 2014г. е бил безработен, поради което
прекарвал голяма част от времето си при своя познат – св. И.Д.. Последният бил
управител на дружество и стопанисвал платен паркинг, находящ се в гр. София,
бул. „********
Св. Д. често бил посещаван
от свои приятели и познати, сред които били и свидетелите А.М.Д. и К.А.Ц.,
последният от които е работил в по-горе посочения паркинг. Посредством честите
посещения при св. Д. през 2014г. св. Д. и св. Ц.се сближили с подсъдимия М. Ж..
При срещите си те пиели чай и провеждали разговори в офиса на св. Д., находящ
се във вътрешността на паркинга.
На неустановена дата през
месец октомври 2014г. св. Д. и Ц.отново посетили св. Д. на работното му място,
където отново заварили подсъдимия. По време на разговор между четиримата св. Д.
споделила намерението си да закупи ведомствения апартамент, в който живее,
находящ се в гр. В., ж.к. **********, който бил собственост на Министерство на
отбрА.та. Подсъдимият предложил да ѝ съдейства за закупуването.
През месец октомври 2014г.
на неустановена дата св. Д. и Ц.тръгнали от В. за гр. София. С тях пътувала и
св. Е.Ж., която оставили в центъра на гр. София, за да върши своя лична работа.
Св. Д. и Ц.се срещнали с подсъдимия в платения паркинг, находящ се на бул. „******,
гр. София.
Месеци след последната среща
между Д. и подсъдимия, последната отишла до дома му, находящ се в гр. Банкя,
ул. „******. Била закарА. от св. К., който мислел, че свидетелката била дала парична
сума в размер от 15 000 лева на
заем на подсъдимия и отивали да искат връщането ѝ.
Горната фактическа обстановка се установява след
проведен А.лиз на събраните по делото доказателства и доказателствени средства
за тяхното установяване: гласни доказателствени
средства – обяснения на подсъдимия М. Ж. (л.139), показания на свидетелите А.М.Д.
(л. 99/гръб/-101 и приобщените от ДП, т.1, л. 56-57), К.А.Ц.(л. 137/гръб/-138 и
приобщените частично от ДП, т.1 л.58), И.Д. (л. 101/гръб/-102), Н.Т.К. (л. 101
и приобщените от ДП, т.1 л.68), Е.А.Ж.(л. 158/гръб/-159); писмени
доказателствени средства – справка за съдимост (л. 21) и за висящи наказателни
производства (л. 157); акт за държавна собственост № 1962/29.07.1993г. (л.149),
акт за частна държавна собственост (л. 150); заповед за настаняване
№23/01.02.1991г. (л. 151); предизвестие с изх. № 16279/01.09.2016г. (л. 152);
протокол-опис за предаване-приемане на имот с изх. № 1504/25.01.2018г. (л.
153); служебни бележки с изх. № 18810,18811/07.12.2017г. (л. 155-156); решение
на СРС за разкриване на банкова тайна (ДП, т.2, л. 5-8); информация,
представляваща банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2 ЗКИ, предоставена от
банка ДСК относно наличности, движения и операции по сметки с титуляр А.М.Д.
(ДП, т.2, л.9-16) и други.
Първоинстанционният съд
правилно е оценил фактическите отношения въз основа на събрания доказателствен
материал, с изключение на обстоятелството досежно дадени пари назаем. Обсъдени
са съществените противоречия в доказателствата, съдът е дал мнение защо
кредитира едни и отхвърля други доказателства. От проведения А.лиз на
първоинстанционния съд ясно може да се направи извод, върху кои доказателства и
доказателствени средства е обосновА. присъдата, поради което не е налице
необоснованост. Въпреки че не е подложил на обстоен А.лиз обясненията на
подсъдимия и е бил кратък в А.лиза на свидетелските показания, съдът е
достигнал до единствения верен извод за невинността на подсъдимия. Въззивната
инстанция след служебна проверка констатира процесуално нарушение – подменени
са първични с производни доказателства, като по този начин районният съд е
стигнал до неправилен извод досежно дадени назаем пари. Доколкото обаче този
порок не променя крайният извод за невинността на подсъдимия и би могъл да се
поправи от настоящата инстанция, не са налице основания за връщане на делото на
предходната инстанция.
При доказателствения А.лиз
от въззивния състав действително се констатират две групи гласни
доказателствени средства, които съдържат противоречиви твърдения. От една стрА.
това са показанията на свидетелите А. Д., К.Ц.и И.Д., които съдържат първични и
преки доказателства относно главния факт на доказване – осъществяване на
деянието и участието на подсъдимия в него. От другата стрА. са показанията на
свидетелите Е.Ж.и Н. К. и обясненията на подсъдимия. Показанията на тези двама
свидетели съдържат както първични и производни доказателства, така и косвени
доказателства, поради което същите служат за проверка истинността на
първичните. Обясненията на подсъдимия от своя стрА. се характеризират с двойнствена
природа – те могат да бъдат както доказателствено средство, така и средство за
защита. При проверка достоверността на доказателствените средства, съдържащи
първичните и производни доказателства, настоящият съд намира същите за
необективни поради съществени противоречия както със доказателствените
средства, възпроизвеждащи производните доказателства, така и с писмените доказателства.
На първо място,
най-същественото противоречие е по отношение обстоятелството, дала ли е св. Д.
инкриминирА.та сума на подсъдимия или не и с каква цел. Свидетелите Ц.и Д. твърдят,
че са били очевидци на предаването на сумата от 15 000 лева на подсъдимия
заедно със свидетелката Ж.. Последната категорично отрича да е присъствала на
подобно събитие. Същата дава показания в посока, че никога пред нея св. Д. не е
давала пари на 3-то лице и че не познава подсъдимия. Потвърждава, че е пътувала
заедно със св. Д. и Ц./приятел на Д. по това време/ към гр. София, но при
пристигането им те се разделили, като св. Ж.е вършела своя собствена работа. От
горепосоченото настоящият съд счита, че показанията на св. Ж.опровергават тези
на св. Д., Ц.и Д. по отношение, присъствала ли е тя на въпросната среща с
подсъдимия, при която е предадена инкриминирА.та сума пари. В тази си част
показанията съдържат първични доказателства, поради което правилно
първоинстанционният съд е приел показанията на св. Ж.за достоверни и въз основа
на тях е стигнал до заключението, че същата не е присъствала на срещата между
подсъдимия и свидетелите Д., Ц.и Д..
На следващо място св. Ж.твърди,
че св. Д. ѝ е споделила, че е дала на подсъдимия инкриминирА.та сума
назаем. Обстоятелство, потвърдено и от св. К.. Въпреки вътрешното противоречие
на показанията от досъдебна и съдебна фаза на св. К. в тази им част, същият
заявява, че по-ясен му е споменът за дадени пари назаем. Правилно първоинстанционният
съд е дал вяра на показанията на К., които се подкрепят от единствените
обективни и непротиворечиви показания, а именно тези на св. Ж.. Но в тази си
част досежно дадени пари назаем, възпроизведените доказателства се явяват
производни – и двамата свидетели преразказват думи на св. Д.. Производните
доказателства са от такова естество, че те могат да бъдат използвани за
разкриване на първични доказателства, служат за
проверка на последните или ги заменят при недостъпност на първични
данни. В случая са налице първични доказателства от показанията на св. Д., Ц.и Д.,
които твърдят, че св. Д. е дала на подсъдимия 15 000 лева, с цел
последният да ѝ съдейства за закупуване на ведомственото жилище. Същите
следва да бъдат проверени с помощта на производните. Съществува противоречие
между първичните и производните данни досежно целта, с която е дадена
инкриминирА.та сума. Практиката на ВКС е константна, че производни доказателства
не могат да заменят първични такива, поради което в настоящия казус не може да
се приеме за безспорно установено, че св. Д. е дала 15 000 лева на
подсъдимия като заем. Следва да се отбележи, че показанията, възпроизвеждащи
първични данни, са в отношение на разнопосочни противоречия (една част са вече
обсъдени, а друга част ще бъдат обсъдени по-долу) с остА.лия доказателствен
материал, същите са дадени от заинтересовани от изхода на делото лица, поради
което същите не са обективни. Въз основа на посоченото, бидейки първични
доказателства, но с посочените пороци, показанията на св. Д., Ц.и Д. са
недостоверни, поради което те не могат да установят по безспорен начин конкретните
обстоятелства. С оглед горепосоченото настоящият състав намира за недоказано
подсъдимият да е получил сумата от 15 000 лева от св. Д. нито с цел
съдействие за закупуване на жилището, нито с цел заем.
Следва да се отбележи, че
показанията на св. Ж.са логични, последователни, обективни и вътрешно
непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира в цялост и използва същите
като основна опорна точна при проверка достоверността на остА.лите
доказателствени източници. Съобразявайки този извод, на следващо място трябва
да се посочи и че св. Ж.както не е присъствала на посочената среща, така и не е
присъствала на теглене на сумата от 15 000 лева, както твърдят свидетелите
Д. и Ц.. Това е поредното съществено противоречие в показанията на тези
свидетели, поради което достоверността на показания на показанията на
последните двама е поставена под съмнение.
Освен така обсъдените
противоречия, налице е и заинтересованост от стрА. на свидетелите Д., Ц.и Д..
По време на инкриминирания период св. Д. и Ц.са живеели заедно, били са интимни
приятели, поради което несъмнено показанията на Ц.са повлияни от връзката му с Д..
От друга стрА., Д. е бил работодател и приятел с Ц.и приятел с Д., която
заявява, че когато е в София винаги го посещавала. По този начин се наблюдава
един кръг от зависимости и съдът не би могъл да кредитира тези показания, ако
те не се подкрепят по безспорен начин от остА.лия доказателствен материал,
какъвто е и случаят.
Задълбочен А.лиз изискват и
обясненията на подсъдимия Ж.. Съдебната практика е константна, че същите освен
средство за защита, могат да бъдат и гласно доказателствено средство, ако се
подкрепят от остА.лия доказателствен материал. Подсъдимият споделя, че от май
месец 2014 г. до юли 2015 г. е работел при св. Д., което подкрепя твърдението,
че той е прекарвал много време на платения паркинг. Единствено той дава
показания в насока, че е работил за Д., поради което в тази им част обясненията
са изолирани. Обстоятелството, дали подсъдимият е работел или не там, е
ирелевантно, поради което съдът не намира за необходимо да се задълбочава при А.лиза
на същото. Несъмнено обаче от твърденията на подсъдимия и остА.лия
доказателствен материал, се установява, че през инкриминирания период, същият е
прекарвал много време при св. Д. на платения паркинг. Подсъдимият не отрича да
познава А. Д. и да са разговаряли, но отрича да дължи пари на свидетелката. От
обясненията в тази им част може да бъде направен единствен и непротиворечив
извод, че в инкриминирания период подсъдимият се е срещал с А. Д., двамата са
разговаряли в присъствието на други лица. Твърдението, че не дължи пари на
свидетелката, съответства на направения по-горе А.лиз и извод, че подсъдимият
не е получил сумата от 15 000 лева, за да съдейства на Д. да закупи
ведомственото жилище, което живее. Има данни подобна сума да е дадена с цел
заем, което не може да бъде установено по безспорен начин.
Съобразявайки посочения А.лиз
на гласните доказателствени средства не може да бъде установено категорично, че
св. А. Д. е предала на подсъдимия сумата от 15 000 лева. Съмнението за
предаване на сума от такъв размер се засилва още повече при А.лиза на
предоставената информация от банка ДСК относно наличности, движение и операции
на сметките с титуляр А. Д.. По време на инкриминирания период св. Д. е
разполагала с една разплащателна сметка с № 21688619 и с един спестовен влог с
№ 22120129. Видно от извлеченията за двете сметки на 07.11.2014г. от спестовен
влог с № 22120129 е изтеглена сумата в размер от 13 000 лева. На същата
дата е внесла в разплащателна сметка с № 21688619 сумата от 780,40 лева с
основание захранване. Няколко дни по-късно на 10.11.2014г. са направени две
вноски по спестовния влог в размер съответно на 10 000 лева и 500 лева,
както и една вноска по разплащателната сметка – 975,50 лева. Или другояче
казано след изтеглянето на сумата от 13 000 лева, Д. чрез различни вноски
на различни дни е възстановена сумата от 12 255,90 лева по същите тези
сметки. Видно от извлеченията няма друго по-крупно теглене на суми, което би
могло да се свърже с тегленето, за което твърдят свидетелите Д. и Ц.. С оглед
горепосоченото твърдението на св. Д., че от клон на банка ДСК е изтеглила
„15 000 лева или малко повече“ /л.100, гръб/, е недоказано.
Съобразявайки посочената
зависимост между свидетелите Д., Ц.и Д., както и посочените по-горе съществени
противоречия на показанията на тези свидетели с остА.лия доказателствен
материал, съдът намира, че е внесено обосновано съмнение относно истинността на
тези свидетелски показания, поради което същите следва да бъдат кредитирани
частично. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал последните по
отношение твърдението, че св. Е.Ж.е присъствала на тегленето и предаването на
сумата от 15 000 лева, както и във връзка целта, с която са дадени парите.
Настоящата инстанция намира, че тези показания не следва да бъдат кредитирани в
частта, в която се твърди, че св. Д. е теглила 15 000 лева от собствена
сметка при банка ДСК. В остА.лата част относно запознанството с подсъдимия,
провежданите срещи, предложено от стрА. на подсъдимия съдействие за закупуване
на ведомствения имот, доколкото са последователни и не се опровергават от остА.лия
доказателствен материал, следва да бъдат кредитирани.
Предвид доказателствения А.лиз
настоящият състав намира за недоказани обстоятелства от предмета на доказване.
Солидаризирайки се частично с доказателствените
изводи на районния съд и на основата на изяснената фактическа обстановка,
въззивният съд намира от правна стрА. следното:
Въззивният съд споделя и правните изводи на
районния съд, че от така установените факти не може да се приеме по несъмнен
начин за доказано, че е налице деяние покриващо от обективна и субективна стрА. престъпния състав на по чл. 209, ал. 1 от НК.
Съображенията за това са
следните: на първо място, за да е налице осъществен състав на измамата, би
следвало деецът да е възбудил и/или поддържал заблуждение у пострадалото лице, чрез
което се формира невярна представа за действителността, мотивираща пострадалия
да осъществи акт на имуществено разпореждане с произтичащите от това имотни
вреди. Осъществяването на изпълнителното деяние изисква активни действия на
дееца по въвеждане в заблуждение или поддържане на вече формирано заблуждение
досежно това, че подсъдимият би могъл да помогне на св. Д. да закупи ведомствения
имот. От доказателствения материал по делото не може да се направи единствен и
безпротиворечив извод, че подсъдимият е обещал съдействие на св. Д. за
закупуване на обитавания от нея ведомствен апартамент, находящ се в гр. В.,
ж.к. ********** срещу сумата от 15 000 лева.
На следващо място, от значение за обективната стрА. е и поведението на
измаменото лице, което извършва акт на юридическо или фактическо разпореждане с
имуществото, което като пряко следствие ще доведе и до осъществяване на съставомерния
резултат, а именно причиняване на имотна вреда. В случая не може да бъде
установен по безспорен начин престъпния резултат – ощетеното имущество, поради
което деянието остава несъставомерно, а обвинението недоказано. От
предоставените извлечения от банка ДСК за сметки с титуляр А. Д. се наблюдава
движение на парични суми, от които не са налице тегления на 15 000 лева
наведнъж или на по-малки суми в един ден, а св. Д. в показанията си пред
първоинстанционния съд твърди, че е изтеглила инкриминирА.та сума от собствена
сметка на деня, в който твърди да ги е предала на подсъдимия.
Недоказано се явява
обстоятелството на имуществено разпореждане за сумата от 15 000 лева от
стрА. на св. Д. в полза на подсъдимия, с което да е настъпил вредоносният
резултат. За разлика от първоинстанционния съд настоящият състав намира за
недоказано, че подсъдимият е получил 15 000 лева под каквато и да е форма от
Д.. Това е така, защото показанията и на св. Ж., и на св. К. са производни
относно информацията за дадени пари назаем, а преките доказателствени средства
относно този факт са недостоверни.
Липсата на всички елементи
от обективната стрА. води до несъставомерност на деянието. В този случай
произнасяне по отношение субективната стрА. е безпредметно, доколкото не се
доказват активни действия от стрА. на подсъдими за въвеждане на заблуждение и
поддържане на такова.
Въпреки че
първоинстанционният съд е подходил формално към задължението си по чл. 305, ал.
5 от НПК, подменил е първични с производни доказателства, въззивната инстанция
при цялостна проверка на присъдата и с оглед гореизложения А.лиз на
доказателствата счита за правилен крайният извод досежно оправдаване на
подсъдимия.
Мотивиран от тези съображения и на основание чл.
337, ал. 3 от НПК, вр. чл.334, т. 3 НПК, Софийски градски съд, НО, XIV въззивен състав.
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда
от 16.10.2018г. постановена по НОХД 16933/2017г. по описа на СРС, НО, 5-ти
състав, като оправдава подсъдимия на осн. чл. 303, ал. 2 от НПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
…………… ЧЛЕНОВЕ: 1. ……………….. 2.
……………….