Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.04.2019 г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският Окръжен съд, II-ри въззивен наказателен
състав
на 10 април 2019 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ФАРФАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕРГАНА КОНДОВА
2. ТОНКА МАРХОЛЕВА
Секретар: M. Koматарова
Прокурор: Г. Георгиев
като разгледа
докладваното от мл. съдия Мархолева
ВНОХД
№ 94 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на
адв. М.А. ***, назначена за служебен защитник на подс. И.Д.Х., ЕГН ********** против Присъда № 15/28.01.2019 г., постановена по НОХД № 1235/2018 г. по
описа на Районен съд Ямбол.
С
присъдата подсъдимият е признат за виновен в осъществяване на престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54
от НК от НК е осъден на една година и четири
месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "общ"
режим.
С
присъдата, на
основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Х. е определено
едно общо наказание по процесното деяние и по НОХД № *******., *******г., *******г.,
******* г., *******г., *******. и *******г. всички на ЯРС в размер на една
година и четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален
"общ" режим.
На основание чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 от НК е
зачетено времето, през което Х. е бил задържан с мярка за неотклонение по НОХД
№ 1638/2018 г. на ЯРС, считано от 29.09.2017 г. и времето, през което е търпял
общо наказание, определено по ЧНД № ******* г. на ЯРС.
Постановено е веществените доказателства по
делото, представляващи 1 бр. часовник с надпис „Адидас“; 1 бр. хартия с целофанено покритие; 1 бр.
оранжева блуза с дълъг ръкав и с петна от червеникаво-кафява течност по нея; 1
бр. скейтборд; пакет царевични пръчици; 1 бр. тампон с обтривка от червеникаво
кафява/течност; 1 бр. нож, 1 бр. къси панталони, като вещи без стойност да се отнемат в полза на държавата и след
влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.
Подсъдимият е осъден да заплати направените разноски в размер на да
заплати направените по делото разноски в размер на 920,48 лева в приход на
Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР гр. Ямбол.
С въззивната жалба се твърди, че присъдата е
необоснована и незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на
материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че по делото били на лице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които обуславяли приложението на
чл. 58а, ал. 4 от НК. Претендира се от въззивния съд да бъде изменена
първоинстанционната присъда, като се намали наказанието, наложено от
първоинстанционния съд, след което бъде приложен института на условното
осъждане.
В съдебно заседание прокурорът пледира за потвърждаване на
присъдата на първоинстанционния съд. Счита, че наложеното на подсъдимия
наказание правилно е определено при превес на смекчаващите обстоятелства, но не
са на лице нито многобройни нито едно изключително смекчаващо обстоятелство.
Намира за правилно и приложението на чл. 25 от НК при определянето на общо
наказание по седемте присъди, поради което моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание въззивникът – подс. И.Х. се явява лично и
чрез защитника си адв. А., поддържа депозираната въззивна жалба и моли съда да
я уважи. Излага съображения в допълнение към въззивната жалба, като твърди наличие на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, неотчетени от първоинстанционния
съд - млада възраст, съдействие на разследващите органи и искренното съжаление
за стореното. Счита, че ЯРС е следвало да приложи разпоредбата на чл. 66 от НК. В този смисъл моли за изменение на
първоинстанционната присъда.
В дадената последна дума подс.
Х. изразява съжаление за стореното.
Съдът,
след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на страните и
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка
на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл. 313 и сл. от НПК, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена
в срока по чл. 319, ал.1 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва.
Разгледана по същество жалбата следва да бъде оставена без уважение, по следните
съображения:
След предварително изслушване на страните и при
наличие на предпоставките на процесуалния закон първоинстанционният съд е
разгледал делото по реда на глава Двадесет и седма от НПК. С определение по
реда на чл. 372, ал. 4 НПК съдът е приел, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и е обявил, че ще ги ползва, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Възприетата
от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, на базата на които решаващият съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи.
Според проверяващата инстанция правилно и законосъобразно РС-Ямбол приема за
безспорно установено следното:
На 23.05.2017 г., около 14.00 ч., в гр. Ямбол,
кв.“Каргон“, подс. И.Х. срещнал пострадалата И.А., с която се намирали в
роднински отношения (трети братовчеди) и живеели на различни етажи в една
жилищна сграда. Към този момент свид. А. била на 13 години. Подс. Х. предложил
на свид. А. мобилен телефон, който обещал да й даде, ако го последва до сградата
на училище „Ради Колесов“, находяща се в гр. Ямбол, ул. “Ком“ №15, на което
предложение малолетната А. се съгласила. Подсъдимият завел свид. А. до
изоставена тухлена постройка, едноетажна, която се намирала в североизточната
част на двора на училището. Там й показал мобилен телефон и й казал, че ще й го
даде, ако правят секс, на което свид А.
отказала. Тогава подсъдимият се приближил към нея и започнал да я целува, като
едновременно с това я опипвал с ръце по гърдите, тялото и половата област, с
цел да възбуди и удовлетвори свое полово желание, без съвкупление. Свид. А. го
молила да спре с тези си действия, но той продължил, като междувременно я
наричал „курва, проститутка и др. подобни“. След това преустановил тези
действия и извадил сгъваем нож /от бял метал с назъбено острие и с надпис на него
„Casa Rofessinal, forged Stainless Steel“/, c който й нанесъл два удара в областта на дясната долна половина на гърба и
дясната поясна област и един удар в областта на лявата длан. Непосредствено
след това напуснал посочената постройка, като взел със себе си ножа, който
впоследствие изхвърлил в близост до контейнер. Малко след това свид. А. се
прибрала в дома си и разказала на близките си за случилото се. По-късно била
отведена до СО при МБАЛ „Св.Пантелеймон“АД в гр. Ямбол, където й била оказана медицинска
помощ. Същата била приета на лечение в хирургическо отделение на МБАЛ-Ямбол, от
където на 25.05.2017 година била изписана, с окончателна диагноза – „вулнера
пункта нон пенегранст торацис“.
От заключението на извършената по делото
съдебно-медицинска експертиза се установило, че по време на инцидента на
23.05.2017 г. на пострадалата й е било причинено „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК.
С протокол за доброволно предаване подс. Х. предал
ножа, посредством който нанесъл удари върху тялото на пострадалата. По
отношение на същия посочил, че го е взел от мястото, където го бил изхвърлил
непосредствено след деянието.
По време на извършения оглед на местопроизшествие
в гр. Ямбол, ул.“Ком“ №15 в непосредствена близост до тухлената постройка бил
намерен часовник с надпис „Адидас“, хартийка с целофанено покритие, оранжева
блуза с дълъг ръкав и с петна от червеникаво-кафява течност по нея; 1 бр. скейтборд
и пакет /отворен/ царевични пръчици. На разстояние 2 метра от входната врата на
постройката били намерени пръски от червеникаво-кафява течност, които започвали
от вратата на постройката и продължавали в линия - входа на училището от южната
част на двора, от които бил иззет тампон с обтривка от червеникаво кафява
течност.
От извършената по делото съдебно-медицинска
експертиза, при която е бил освидетелстван подс. Х. се установило, че
характеристиките на половите органи на подсъдимия и от общото му състояние е видно,
че същият е в състояние да получи ерекция на половия си член и да го използва
съобразно възникналите у него сексуални потребности, за да ги задоволява по
един или друг начин.
От заключението на извършената по делото съдебно-психиатрично -психологична експертиза
се установило, че пострадалата, малолетна към момента на деянието, е способна с
оглед нейното физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите,
които имат значение по делото и да дава достоверни показания за тях. За същата
няма данни за краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, както
и за дефицит в интелектуално-паметовата сфера. Възприема и отразява адекватно
реалните факти и събития и реагира съответно на възприетото. В момента на
блудствените действия е била в състояние на повишена тревожност, но и без
изграден модел за реагиране при такава ситуация и за съответното и
противодействие. Нападението над нея е било неочаквано, същото й е причинило
силна уплаха, страх за живота, като преживяната психотравма оставила траен
отпечатък в съзнанието й.
Подсъдимият Х. е неосъждан към момента на
извършване на деянието. От приложената по делото справка за съдимост се установява, че след този
момент спрямо него има постановени и влезли в сила 7 присъди по НОХД № *******.,
НОХД №*******г., НОХД №1329/2017, НОХД №*******г., НОХД №1638/2017г., НОХД №1618/2017
и НОХД №23/2018г., всички по описа на ЯРС. Последните са били предмет на
групиране по ЧНД №215 от 2018 г. на ЯРС, където на основание чл. 25, ал. 1 и
чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на И.Х. едно общо наказание в размер на
една година "лишаване от свобода", което да се изтърпи при
първоначален общ режим, като определението е влязло в сила на 18.04.2018 г.
Приетата за несъмнена фактическа обстановка по
делото въззивният съд намира за безспорна.
Районният съд за да постанови присъдата си е приел
за установена същата фактическа обстановка, като правилно и обосновано е приел,
че самопризнанията на подсъдимия напълно кореспондират с всички събрани гласни
и писмени доказателства на досъдебното производство - обясненията на подсъдимия,
свидетелските показания на малолетната
И.А. , баща й В.А, очевидецът Д.Г лелята на пострадалата Б. А. и и мл.
полицейски инспектор К и от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства - протокола за оглед от 23.05.2017г. и приложения към
него фотоалбум, веществените доказателства и заключението на назначените
съдебномедицинска и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертизикакто.
Авторството на деяниято, както и времето, мястото
и начина на осъществяването му безспорно се установяват от направените от
подсъдимия самопризнания и от показанията на свидетелите. Посочените гласни
доказателства са последователни, непротиворечиви и напълно кореспондиращи помежду си, поради
което правилно и обосновано са кредитирани от първата инстанция. След произнасяне на определението
по чл. 372, ал. 4 НПК, с което е изразил становището си по съответствието на
самопризнанията на подсъдимия с годните доказателства и доказателствени
средства, събрани в досъдебното производство, съдът не следва да извършва
доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния
акт. Решаващият аргумент за това се извежда от същностната характеристика на съкратеното
следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, което допуска изключение от принципите за непосредственост
и устност в наказателния процес. Следователно правилно в рамките на компетентността
си първоинстанционният съд е разгледал делото в съкратено съдебно следствие по
чл. 371, т. 2 НПК, като е извършил преценка, че така изброените доказателствени
материали, имат отношение към самопризнанията на подсъдимите и ги подкрепят.
При така установената фактическа обстановка
районният съд правилно е приел, че с действията си подс. И.Х. е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна фактическия състав на престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК,
тъй като на 23.05.2017 год., около 14.00 ч. в гр. Ямбол, ул. „Ком“ №15,
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст - опипвал по гърдите,
тялото и половата област лицето И.В. А. с ЕГН ********** от гр. Ямбол.
Предмет на престъпното
посегателство по чл. 149 от НК е
половата неприкосновенност на лице
ненавършило 14-годишна възраст без значение от неговия пол. За осъществяване
състава на чл.149 НК е достатъчно деецът да
извърши блудствени действия с цел да бъде възбудено или удовлетворено полово
желание без съвкупление, без да е необходимо дори тази цел да бъде постигната -
в действителност същият да бъде възбуден или удовлетворен. Член 149 НК не изисква настъпването
на този резултат. За осъществяването му е достатъчно само наличието на целта да
се постигне такъв резултат. Престъплението е резултатно като неговия резултат е
налице при наличен осъществен физически контакт между дееца и пострадалия и при
наличието на изискуемата специална цел. В настоящият случай св. А. е лице
ненавършило 14-годишна възраст, а именно: 13-годишна към момента на деянието.Въззивната инстанция споделя изводите,
направени от първоинстанционния съд в посока, че блудствените действия са били
извършени ненасилствено от подсъдимия, с малолетна, въпреки изричното й
несъгласие.
Проверяващата
инстанция изцяло споделя извода на районния съд, че от субективна страна
престъплението, вменено във вина на подсъдимия е извършено с
пряк умисъл. Подсъдимият ясно е съзнавал противоправния характер на извършваното,
както и общественоопасните му последици, но въпреки това е искал настъпването
им. Действал е и със съставомерното намерение да възбуди и удовлетвори половото
си желание чрез извършване на блудствени
действия с малолетна.
По отношение наложеното наказание:
За извършеното от подс. И.Х. е предвидено
наказание лишаване от свобода от една до шест години.
По отношение на индивидуализацията на наказанието
на този подсъдим, ЯРС законосъобразно е
отчел превеса на смекчаващите вината обстоятелства: младата му възраст, фактът,
че е неосъждан към момента на извършване на деянието и признанието на вината и
проявената критичност към извършеното в хода на ДП, на фона на отегчаващите
такива: причинената след
деянието лека телесна повреда на пострадалата
и преживяната от нея
психотравма , която е оставила траен отпечатък в съзнанието на малолетната. В заключението по съдебно-медицинската
експертиза (л. 68-70 по д.п.) вещото лице изрично е изтъкнало, че нараняванията
от нож могат да бъдат много тежки, предвид засегнтите области от тялото на
пострадалата, като фактът, че А. не е
получила по-тежки наранявания вследствие прорезните рани, експертите отдават на
случайността. Мотивиран от това ЯРС е определил на подс. Х. справедливо
наказание, под средния размер, от две години лишаване от свобода, редуцирано
съобразно чл. 58а, ал. 1 от НК на една година и четири месеца лишаване от
свобода, поради което и възраженията във въззивната жалба се явяват
неоснователни. Настоящият състав подкрепя ЯРС в извода му, че констатираните
смекчаващи отговорността обстоятелства, не се явяват нито многобройни, нито
изключителни по своя характер, така че да обуславят приложението на чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК.
Във връзка с направеното защитно възражение,
касаещо неприложение на института на условното осъждане, следва да се има
предвид, че разпоредбата на чл. 66 от НК представлява само една правна
възможност за осъдения. Тя визира изключение от правилото за ефективно
изтърпяване на наложеното наказание и поради това следва да се прилага след
внимателна преценка за кумулативното наличие на посочените в нея предпоставки.
Безспорно, както е отбелязано и в проверявания съдебен акт, налице са първите
две условия за отлагане изпълнението на наказанието – наложената на Х. санкция
е лишаване от свобода за срок до три години и към момента на деянието той е бил
с чисто съдебно минало. Наред с това обаче законът изисква и положителен извод
за постижимост на целите по чл. 36 от НК и преди всичко на индивидуалната
превенция и без ефективното лишаване от свобода. Именно тази предпоставка не е
налице в разглеждания казус. Липсата на предходни осъждания, отчитана към
момента на деянието – предмет на настоящото дело, не е единственото
обстоятелство, което има отношение към преценката дали е възможно да се
реализират целите на наказанието като цяло и индивидуалната превенция в
частност. От значение са и редица други факти, които са били съобразени от
районния съд и са получили вярна оценка. Правилно е било отчетена завишената степен на обществена опасност
на самото деяние, изразяващо се в полово посегателство над едно лице, което
е на възраст под 14 години и ползващо се с висока степен на обществена и
морална укоримост. Наред с това
нужната тежест е била отдадена и на обстоятелството, че настоящото деяние е
извършено в реална съвкупност с други престъпления - седем на брой, за период
от месец май до месец септември 2017 г. Съвкупната преценка на всички тези
факти показва, че независимо от чистото съдебно минало към момента на деянието,
обществената опасност на подсъдимия съвсем не е незначителна. Напротив, въпросните
обстоятелства обосновават извод за системност и упоритост на Х., за трайна
нагласа за нарушаване на закона, за формиран устойчив модел на
незаконосъобразно поведение, поради което единствено с ефективното изтърпяване
на наказанието и с изолирането на осъдения от обществото ще бъде постигнат
необходимият корекционен ефект спрямо него. От друга страна, макар разпоредбата
на чл. 66 от НК да отдава приоритетно значение на индивидуалната превенция, тя
задължително изисква и положителен извод, че ще бъде постигната и генералната
такава. Коментираните по-горе обстоятелства, очертаващи висока степен на
обществена опасност не само на дееца, но и на извършеното от него престъпление,
мотивират и настоящата инстанция да приеме, че ефективното изтърпяване на
наказанието е необходимо както за поправянето и превъзпитанието на осъдения,
така и за постигане на превантивен ефект спрямо останалите членове на
обществото.
Правилно първоинстанционният съд е преценил, че са
на лице предпоставките на чл.
25, ал. 1 ,вр. чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на едно общо наказание на подсъдимия Х. по настоящата Присъда и по
Присъдите по НОХД №1107/2017г., 1420/2017г.,1329/2017,*******г.,1638/2017г.1618/2017
и 23/2018г., всички по описа на ЯРС, тъй като деяниета по тях са
извършени в условията на реална съвкупност, в периода 23.05.2017 г. - 19.08.2017г., без да е била на лице влязла в
сила присъда за което и да е от деянията, като първата постановена присъда е от
15.09.2017г., а последната от 28.01.2019 г. (предмет на настоящата въззивна
проверка). Следователно всички деяния следва да бъдат включени в съвкупността,
като за едно общо наказание следва да се определи най-тежкото от тях, каквото
се явява настоящото - от една година и четири месеца лишаване от свобода.
Правилно е съобразен и първоначалният "общ"
режим на изтърпяване на наказанията – наложеното в настоящото производство за
инкриминираното деяние и определеното
вследствие гореописаното групиране, извършено на основание чл. 25, ал. 1 и чл.
23, ал. 1 от НК.
Правилно е зачетено и времето, през което Х.
е бил с мярка за неотклонение „задържане
под стража" по НОХД №1638/2018г.на ЯРС, считано от 29.09.2017г и времето, през което е търпял общо
наказание по ЧНД №*******г. по описа на ЯРС.
Разпоредено е правилно отнемането в полза на
държавата и унищожаването на веществените доказателства, като вещи без
стойност, представляващи: 1
бр.часовник с надпис „Адидас“; 1 бр. хартия с целофанено покритие; 1 бр. оранжева
блуза с дълъг ръкав и с петна от червеникаво-кафява течност по нея; 1 бр. скейтборд;
пакет царевични пръчици; 1 бр. тампон с обтривка от червеникаво кафява/течност; 1 бр. нож, 1 бр. къси панталони, черен еластичен клин и дамски боксери,
При горния изход на делото, правилно съдът се е
произнесъл на основание чл. 189, ал. 3 от НПК по отношение разноските по
делото, вносими от подсъдимия в полза на републиканския бюджет по сметка на
ОДМВР – гр. Ямбол.
Водим от горното, Ямболски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 15/28.01.2019 г., постановена по НОХД № 1235/2018 г. по описа на
Районен съд Ямбол.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.