Р Е Ш Е Н И
Е
№ ............/…………………………..,
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Варна, седемнадесети състав, в открито съдебно заседание на седми юни две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: М. Иванова-Даскалова
при секретаря Оля
Йорданова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №374/2022г. по описа
на Административен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следв. от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък
добавена стойност.
Образувано
е по постъпила с вх.№2727/18.02.2022г.
жалба от ЕТ„ХЕЛИ-95-Б. Б.“-гр.Варна
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №9-ФК/24.01.2022г.
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187,
ал.1 от ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект– маси №*** и №*** за
плод-зеленчук, находящи се на Централния кооперативен пазар в град Варна,
стопанисвани от едноличния търговец и забрана за достъп до тях за срок от 14
дни.
С жалбата
се твърди, че обекта не следва да се затваря, както е предвидено със заповедта,
тъй като бил единствения източник на доход за физическото лице Б. Б.. Заявява,
че ще заплати всички наложени й глоби. Чрез средствата, които получавала от
дейността си като едноличен търговец на тези маси се грижела за болната си
дъщеря. В допълнителна молба уточнява, че към установените на 21.01.2022г. при
проверката в касата налични 8,80лв., само 1,70лв. били немаркираните средства
от продажбата на цвеклото на проверяващите, а останалите пари били дребни
оборотни средства от предния ден, които оставила в касата, за да може да връща
на клиентите. Те съставлявали начална сума, която пропуснала да въведе в
касовия апарат на 21.01.2022г. До продажбата на цвеклото на проверяващите не
била продала нищо, поради което правилно на ФУ отразения оборот бил 0,00лв.
Заявява, че поради оперативна интервенция във връзка със здравословен проблем
работела по-бавно и поради невнимание, несъзнателно пропуснала да маркира
сумата от 1,70лв. и нямала за цел да укрива данъци и да уврежда фиска. Това й
било първо нарушение, което било маловажно и било достатъчно да й се отправи устно
или писмено предупреждение. Следвало да се отчетат обстоятелствата, че въпреки
здравословните си проблеми полагала труд на пазара в тежки зимни условия, на
вън на студено, за да осигури средствата за преживяването си и за грижите за детето
си с увреждания, което е с 80% ТЕЛК. Запечатването на обекта за срок от 14 дни
и забрана за достъпа до него щяло да остави нея и детето й без средства, без
покрив и без храна, тъй като щели да разполагат само с инвалидната пенсия от 200лв.
на дъщеря й. Тази сума била крайно недостатъчна за заплащане дори на месечни
наем за квартирата си, а нямали близки и роднини, които да ги подслонят и
подпомогнат. При запечатване на обекта за 14 дни всичката й стока щяла да се
развали, а тя нямала средства за да вземе нова след това, за да започне работа.
Всичко това щяло да обрече нея и дъщеря й на мизерия и нищета. Поради това и
тъй като извършила за първи път такова нарушение, от които не произлезли вреди,
неправилно и незаконосъобразно била наложена със заповедта ПАМ изразяваща се в
запечатване на маси №*** и №*** за плод и зеленчук и забраната за достъп до тях
за срок от 14 дни. ПАМ не била съобразена с конкретните обстоятелства и с
последиците, които в случая ще доведе, поради които я обжалва. Приложени са експертно
решение на ТЕЛК за Х. Х. Б. и епикриза на Б. Б.. В съдебно заседание не се
явява, а депозира молба с искане жалбата да бъде уважена и заповедта за
налагане на ПАМ чрез запечатване на обекта за 14 дни да бъде отменена . Освен
изложените съображения за отмяна на заповедта изтъква обстоятелството, че за
нарушението има издадено НП от 15.04.2022г. с което е наложена имуществена санкция,
която вече е заплатила с вносна бележка, която прилага.
Ответникът
Началникът на отдел „Оперативни дейности“–Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП представя административната преписка по издаване на заповедта. В писмени
бележки упълномощеният юрисконсулт моли заповедта да бъде потвърдена. Акцентира
на липсата на оспорване от жалбоподателя, че е извършено нарушението. То било
такова, при което административният орган действал в условията на обвързана
компетентност и бил длъжен за издаде заповед за налагане на ПАМ по чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Срокът за запечатване на обекта бил съобразен
с целта в закона, с конкретните факти и обстоятелства свързани с
местоположението и вида на обекта на ЕТ, с характера на дейността и размера на касовата
разлика и на установените публични задължения по изпълнителното дело, тези по
ДОО и ЗО към момента на издаване на заповедта. Излага доводи за правилно
определяне на 14 дневния срок за запечатване на обекта, който бил необходим за
да бъде променена организацията в него и осъществена превенцията срещу
последващи нови нарушения и защитен фиска. Представя копие на издаденото за
нарушението НП на ЕТ и справка за задълженията му. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като взе
предвид оплакванията в жалбата и прецени по отделно и в съвкупност
доказателствата и разпределението на доказателствената тежест, при съобразяване
на приложимите правни норми, Съдът достигна до следните фактически
установявания и правни изводи:
Административното
производство започнало по повод извършена на 21.01.2022г. от инспектори по
приходите в отдел „Оперативни дейности“ – Варна на ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП проверка на централния кооперативен пазар в град Варна на маси №*** и №***
за продажба на плодове и зеленчуци с площ 2кв.м стопанисвани от ЕТ„ХЕЛИ-95-Б.
Б.“ -гр.Варна. Съставен е протокол за
извършена проверка сер. АА № ***/21.01.2022г., в който е отразено установеното
от проверяващите, че при извършена от тях в 11:25часа контролна покупка на
червено цвекло заплатили сумата от 1,70лв. в брой с една монета от 2лв., като продавачът
Б. Б. им върнала ресто от 30 стотинки и не им издала фискална касова бележка от
функциониращото в обекта фискално устройство. Касовият апарат на обекта бил
регистриран в НАП на 03.11.2020г. При засичане на паричните средства в него
констатирали фактически налични в него 8,80лв., а по данни от ФУ наличността
била 0,00лв., като 0,00лв. били служебно въведените пари в касата, изведените и
налични в началото на работния ден. Несъответствието между фактическата и
касовата наличност било констатирано въз основа на направения опис на наличните
средства в размер на 8,80лв., сред които била монетата от 2лв., с която
заплатили проверяващите, нямало монети от 1лв., а останалите 6,80лв. били в
по-дребни монети. Б. не направила възражения и не вписала такива в протокола
като МОЛ и единствена работеща в обекта. Отразено е извършеното разпечатване на
КЛЕН от ФУ и дневен отчет. На разпечатания в 11:35 часа клен от ФУ е отразено,
че до този момент оборота е 0,00лв. В протокола е отразено, че проверката е
завършила в 12:35часа и копие от него е връчено срещу подпис на едноличния
търговец с указания да се яви за съставяне на АУАН за нарушението състоящо се в
неиздаване на фискална касова бележка за контролната покупка от ФУ в обекта.
Други нарушения в обекта не са констатирани.
При
справка за ЕТ е установено, че има публични задължения за събиране в размер на
200лв. и задължения за ДОО и ЗО в размер на 76,80лв. В тази връзка по делото от
представителя на ответника е представена и по делото е приета служебна справка
към 16.05.2022г. с данни за налични и незаплатени публични задължения на
едноличния търговец в общ размер 810лв. – главници и лихви, установени по подадени
от него декларации образец №1 за ДОО, ЗО и УПФ, както и 200лв. задължение за
сумата от 200лв. по НП от 2019г. издадено
от ДАМТН.
Въз
основа на описаното в Протокола за извършената проверка на 21.01.2022г. и в др.
документи в преписката, началникът на отдел “Оперативни дейности” - Варна в ГД
«Фискален контрол» при ЦУ на НАП заключил, че ЕТ като лице по чл.3 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. на МФ не е спазило реда и начина за издаване на съответен
документ за продажба в чл.25, ал.1 от Наредбата във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС,
тъй като покупката на 21.01.2022г. в 11:25часа и заплатените в брой 2лв. на собственика
му не бил издаден фискален касов бон от ФУ в обекта или касова бележка от
кочан. В заповедта е възприето установеното от проверяващите, че продажбата не
е регистрирана на ФУ, поради което на основание чл.186 ал.1 т.1 б.а от ЗДДС и
чл.186 ал.3 от ЗДДС началникът на отдел “ОД”-Варна издал Заповед №9-ФК/24.01.2022г.,
с която наложил на едноличния търговец ПАМ - запечатване на стопанисвания него търговски
обект представляващ маси №*** и №*** на Централния кооперативен пазар в град
Варна и забрана достъпа до него за срок от 14 дни. В заповедта са изложени
съображенията, поради които е определен срок за запечатване на обекта от
14-дни.
С
преписката ответникът представя съставения на едноличния търговец на
02.02.2022г. АУАН за описаното нарушение на чл.25, ал.1, т.1 във вр. с чл.3,
ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС. В
съдебната фаза се представя издаденото въз основа на този акт НП от 15.04.2022г.,
с което на ЕТ за извършеното от него за първи път нарушение на чл.25,ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ на основание чл.185,ал.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция от 500лв.
От жалбоподателя
по делото е представено със заявление от 07.06.2022г. платежно нареждане за внасянето
на 03.06.2022г. на сумата от 400лв., представляваща по-голямата част от санкцията
наложената с НП.
Във
връзка с наличието на компетентност на издателя на заповедта с преписката е
представена заповед №***/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, с която
на началниците на отдели “Оперативни дейности” в дирекция „ОД“ в ГД „ФК“ в ЦУ
на НАП са предоставени правомощия да издават заповеди за налагане на ПАМ
«запечатване на обект» по чл.186 от ЗДДС.
Заповедта
за налагане на ПАМ е връчена срещу подпис на 02.02.2022г. на собственика на ЕТ
- Б. Б. с указания за реда и сроковете за оспорването й. От ЕТ на 11.02.2022г. е
подадена жалбата срещу заповедта до
Административен съд - Варна, по повод на която е образувано настоящото съдебно
производство.
При тези установявания
от доказателства се налага извода за упражнено в законово установения 14-дневен
срок от връчването на заповедта оспорване, от активно легитимирано лице ЕТ“Хели-95-Б.
Б.“-гр.Варна, което е адресат на заповедта за налагане на ПАМ, чиито права и
интереси се засягат неблагоприятно от нея. Това обосновава извода, че жалбата е
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Заповедта
за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган – от Началник отдел
“Оперативни дейности” –Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП, на когото
със Заповед №***/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП са предоставени
правомощия да издават заповеди за налагане на ПАМ «запечатване на обект» по
чл.186 от ЗДДС за нарушения на територията на гр.Варна. Заповедта е издадена и
подписана от Десислава Г. Рангелова-Костова в качеството й на началник на отдел
“Оперативни дейности” – Варна в дирекция „ОД“, ГД «ФК» при ЦУ на НАП.
Тя е
издадена в писмена форма и съдържа изискуемите от закона реквизити –
наименование на акта, издателя й и длъжността, която заема, адресата,
индивидуализация на обекта по отношение на който се налага ПАМ, нарушението по
повод на което се налага мярката, правните основания за издаването й, както и
разпоредителна част в която е описана мярката, адресата и обекта, по отношение
на който се налага, срока на мярката и начина на изпълнението й, съображения
поради които се налага, реда за обжалването й и подпис на издателя.
Не се
установява допуснато в конкретното производство нарушение на
административнопроизводствените правила, което да е съществено и да е довело до
невярно или непълно установяване на релевантните факти и обстоятелства или да е
препятствало участието на едноличния търговец в производството, респ. запознаването
му с протокола и със заповедта.
При констатиране
на нарушение като описаното, административният орган действа при условията на
обвързана компетентност и не разполага с възможност за преценка дали да издаде акт
за налагане на ПАМ на основание чл.186 от ЗДДС. В случая заповедта е издадена
на основание чл.186, ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС, който предвижда
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен
знак за продажба). Производството по издаване на акт за налагане на ПАМ е самостоятелен
процес, различен от процеса по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Макар и
уредени в ЗАНН, принудителните административни мерки се различават от
административните наказания, като ПАМ се налагат за предотвратяване или
прекратяване на административни нарушения, а не за да бъде санкциониран
нарушителя за извършването им. Поради това не е процесуално нарушение
издаването на заповед за налагане на ПАМ преди да е съставен АУАН за
нарушението, нито след като е съставен такъв и преди да е издадено за него НП.
По аргумент от това в производството по налагане на ПАМ не се дължи преценка
налице ли са предпоставките за издаване на НП за него. Поради това неиздаването
на НП преди постановяване на акта за налагане на принудителната мярка не е
основание да се заключи, че е допуснато нарушение на процедурните правила,
което да обосновава отмяна на заповедта за налагане на ПАМ.
От
приетите по делото доказателства се установява, че заповедта е издадена след
като са били изяснени фактите и обстоятелства свързани с нарушението и
извършителя му. Съгласно чл.118, ал.3 от ЗДДС фискалната касова бележка е
хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски
обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или
дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство, от
одобрен тип, в случая - фискално устройство с конкретизиран в атакуваната
заповед модел и ИН. Издаването на такава фискална бележка е задължение на всяко
лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект, по аргумент от
чл.25, ал.1 т.1, във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства.
Представените
с преписката и приети по делото писмени доказателства: протокола за извършената
проверка, отчета от КЛЕН от ФУ, дневния финансов отчет от ФУ, описа на парични
средства свидетелстват за описаните в заповедта факти и обстоятелства за
конкретното нарушение и извършителя му. Жалбоподателят, който е ЕТ собственост
на извършилата продажбата Б., не оспорва, че не е издаден фискален бон за
конкретната покупка, след като е получена сумата за стоката и върнато рестото.
Тя е присъствала през цялото време на проверката, на описа на наличните парични
средства в брой в касата, на разпечатването на КЛЕН от ФУ, на установяване на разликата
в касовата наличност и е съдействала на проверяващите. Тя не е вписала
възражения в протокола за проверката, който е подписала след като е бил
изготвен, нито е подала възражения след връчването му или доказателства за друго,
различно от установеното за случилото се. Административният орган е представил
преписката с протокола и др. писмени доказателства, които доказват описаните в заповедта
факти и обстоятелства свързани с нарушението и не е налице основание за отмяна заради
съществено нарушение на правилата свързано с изясняване на релевантните факти и
обстоятелства.
Правилно в
протокола за проверката и в обстоятелствената част на Заповедта за налагане на
ПАМ са изложени установените по случая факти и обстоятелства по заплащането на цената
за закупената стока - червено цвекло на стойност 1,70лв. в брой и връщането на
рестото от продавача и собственик на търговеца, извършващ дейност на двете маси
на пазара, без да е изпълнено задължението да бъде издаден и предоставен
документ за продажбата от наличното регистрирано и функциониращо ФУ. Правилно е
установено, че тази продажба не е регистрирана на ФУ, че за нея не е издадена
касова бележка, че при проверката не е установен регистриран на ФУ оборот за
деня до часа на проверката и няма отразени служебно въведени и изведени пари в
касата, а фактическата наличност в нея била 8,80лв. в монети, която е и
разликата между фактическата и касовата наличност. Такова неизпълнението на
задължението за регистриране и отчитане на приход от продажби чрез ФУ безспорно
засяга държавните интереси, свързани с отчитането на приходите от задължените
лица и плащането на данъците върху действително реализираните обороти. В чл.25,
ал.4 от Наредба №Н-18/2006г. изрично е разписано, че фискалната касова бележка
в случаите по чл.25, ал.1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл.3
са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента
издадената фискална касова бележка. В чл.25, ал.5 и следв. от Наредба №Н-18 е
регламентирано, че фискалната касова бележка от ФУ или касовата бележка от
ИАСУТД се издават в един екземпляр за клиента, като копие на всяка
отпечатана/генерирана в електронен вид бележка се съхранява на контролна лента
на електронен носител (КЛЕН).
При такова
неизпълнение административният орган дължи налагане на ПАМ, но разполага с оперативна
самостоятелност при преценката на продължителността на срока за запечатване на дадения
обект, който не може да е по-дълъг от 30 дни. Тъй като закона сочи само
максималния срок, за който се налага тази принудителна мярка и органа в
условията на оперативна самостоятелност във всеки отделен случай определя
конкретния срок, той трябва в акта си да изложи конкретните съображения, с
оглед на които е определил съответния срок. В случая въпреки посоченото в
заповедта, че това е първо такова нарушение за ЕТ„ХЕЛИ-95-Б. Б.“, ПАМ по
запечатването и забраната за достъп до обекта му е наложена за срок от 14 дни.
Основателни
и доказани са доводите в жалбата за неправилност и незаконосъобразност на
определения срок на ПАМ. Част от мотивите, с които е определен срока на ПАМ в
средния размер са формални. Неспазването на реда и начина на отчитане е по
отношение на плащане в размер на 1,70лв., която сума е незначителна. Установената
разлика в касовата наличност е под 10лв. и то само в дребни монети от 50ст.,
20ст. и т.н. Касае се за единствения обект на който ЕТ извършва дейността си,
който е на Централния кооперативен пазар в град Варна, но не е собствен магазин
на ЕТ, а представлява две открити маси за продажба на плод-зеленчук, за
ползването на които всеки ден се заплаща такса, от дейността на който обект няма
данни и доказателства ЕТ да регистрира значителни обороти, особено през зимния
период. Писмените доказателства и конкретно описа на паричните средства в
касата изцяло подкрепят твърденията на жалбоподателя, че от установените на
21.01.2022г. при проверката в касата общо 8,80лв., само 1,70лв. са били
немаркираните средства от продажбата на цвеклото на проверяващите, тъй като до тази
продажба друга стока не е продадена и останалите налични дребни монети са оборотни
средства от предния ден, с които да се връща ресто на клиентите, които поради
пропуск не са въведени като начална сума в касовия апарат на 21.01.2022г. Поради
това основателни са доводите в жалбата, че до контролната покупка на
проверяващите оборота за деня е бил 0,00лв. и по ФУ. Подкрепени от приетите по
делото писмени доказателства, вкл. представените в съдебната фаза са
твърденията на продавача и собственик на ЕТ - Б., че въпреки, че е претърпяла оперативна
интервенция във връзка със здравословен проблем и работела по-бавно, тъй като е
в затруднено финансово положение, работи на пазара на вън на студено и в тежките
зимни условия, за да осигури средства за преживяването си и за грижите за
детето си, което е с 80% ТЕЛК. Самите инспектори по приходите са отразили в
протокола за проверката, че за наема на двете маси ЕТ заплаща такса от 7,60лв.
на ден. След като няма спор по установеното от проверяващите, че двете маси са
единствения обект на ЕТ, във връзка с дейността на които в деня на проверката
21.01.2022г. по обяд разхода му е бил 7,60лв., а оборота е бил 1,70лв. и то от
контролната покупка на проверяващите, изцяло основателни са възраженията и
твърдения за трудности при посрещане на ежедневните разходи Б. като ЕТ и
наложената ПАМ за срок от 14 дни ще доведе до невъзможност да продължи
дейността си и ще остави нея и детето й без средства за преживяване извън инвалидната
пенсия на дъщеря й в размер на 200лв. Поради това основателни и доказани са
оплакванията срещу определения срок от 14 дни, за който се запечатва двете маси
на пазара и забрана за достъпа до тях, че всичката стока на ЕТ - плодовете и
зеленчуците ще се развалят, че дейността ще се преустанови, тъй като няма средства
за закупуване на нова стока, за да започне отново работа. Основателно се
твърди, че определения продължителен 14-дневен срок на ПАМ със Заповедта при
трудното финансово състояния на ЕТ и собственичката му ще доведе до
преустановяване на търговската дейност на Б. и ще обрече нея и дъщеря й на
мизерия и нищета.
Всички изложени
по-горе факти и обстоятелства е следвало да бъдат съобразени от административния
орган при издаване на Заповедта и да обосновават налагане на ПАМ за значително
по-кратък срок. При този извод съдът взе предвид, че не е голям общия размер на
натрупаните за няколко години непогасени публични задължения на ЕТ, възлизащи
общо на 810лв., от които 200лв. са санкция по издадено през 2020г. НП от друг
орган. Следвало е да се отчете, че при проверката не са установени други
нарушения, а продавачът на обекта е бил собственика на ЕТ, която е съдействала на
инспекторите, които са установили надлежно водене и съхраняване на счетоводните
и др. документи и книжа във връзка с дейността. Поради това средния размер на срока
на ПАМ в обжалваната заповед е определен в нарушение на принципа за
съразмерност и в несъответствие с целта на закона, за постигане на която се
налага мярката.
Постановеното
със Заповедта затваряне на обекта за плодове и зеленчуци и то за продължителния
период от 14 дни, което е половин месец, безсъмнено ще засегне в значителна
степен правата и интересите на стопанисващия ЕТ, който няма да може половин
месец да извършва дейност и да реализира оборот. Запечатването на единствения
обект на ЕТ за половин месец ще създаде значителни затруднения и разходи, за
надлежното съхраняване и запазване плодовете и зеленчуците, част от които са
нетрайни. Затварянето на обекта и то за половин месец ще рефлектира
неблагоприятно върху клиентите, които от този ЕТ си закупят плодове и зеленчуци,
което ще доведе до отлив на клиенти и до намаляване на оборота на обекта след изтичане
срока на действие на ПАМ и възобновяване на работата. Предвид гореизложеното
затварянето на обекта за срок от 14 дни в случая за процесното нарушение в
обект, който не реализира значителни обороти, стопанисван от ЕТ с незначителни
публични задължения, при наличие на законова възможност за налагане на мярката
за по-кратък срок се явява несъразмерно препятстване на възможността да се
извършва дейност и да се реализират продажби на стоката закупена от ЕТ в
продължение на 14 дни и реализиране на приходи, с които да се заплатят
задълженията. Изложените от административния орган мотиви в заповедта за
определяне на 14-дневния срок на ПАМ не съответстват на фактическите
установявания за нарушението, за дейността на обекта, за организацията в него,
нито за дейността на едноличния търговец. Наличието на непогасени публични
задължения и то за период от няколко години, които едноличния търговец само е
посочило в декларациите си не е обстоятелство, което да е свързано с
конкретното нарушение и да обосновава необходимост от запечатване на обекта за
половин месец.
Съобразно
трайно установените в теорията и съдебната практика критерии за класифициране,
принудителните административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или
да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните
последици от него. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва
да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на
нарушения по чл.186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителна административна
мярка, изразяваща се в запечатване на обекта, дори да е установено някое от
нарушенията на тази разпоредба, не отговаря на нито една от целите на ПАМ,
които са закрепени в закона, по-специално в чл.22 от ЗАНН. Запечатването не би
довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с
неиздаване на съответен документ за продажба, както би бил например случая при
други нарушения на реда или начина на отчитане на продажбите - липса на
въведено в експлоатация фискално устройство, на дистанционна връзка за подаване
на данни или други подобни. Посочените в мотивите цели свързани с превенция на
нарушителя са несъстоятелни, тъй като такива цели законът постига в рамките на
административно-наказателното производство, а не в това по налагане на мерките
за административна принуда.
Принудителната
мярка в случаите по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС не би могла и
да предотврати или поправи вредните последици за фиска от неспазването на реда
или начина на отчитане на продажба. Дори когато преследва законоустановени
цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да
е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая
прилагането на ПАМ за срок от 14 дни не само не би постигнала нито една от
целите на административната принуда, но и ограничава в значителна степен
правата на жалбоподателя, доколкото го възпрепятства да упражнява търговска
дейност за продължителния период от половин месец. В този срок ЕТ ще бъде лишен
от възможността да извърши нови подобни нарушения, но възпиращото действие е
възложено на системата на санкции, а не на административната принуда, като
отделно от това и следва да има достатъчно доказателства, за да се изведе
обоснован извод, че тази практика ще продължи.
Предвид
изложеното наложената със Заповедта ПАМ – запечатване на обекта на едноличния
търговец за срок от 14 дни не е съобразена с принципа за съразмерност в чл.6
ал.2 от АПК, тъй като изпълнението й ще засегне права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава. С оглед на
това искането в жалбата за отмяна на Заповедта за налагане на ПАМ за срок от 14
дни като неправилна и незаконосъобразна, противоречаща на основен принцип и на
целта на закона е основателно и следва да бъде уважено. Заповедта следва да
бъде отменена на основание чл.146 т.4 и т.5 от АПК.
При този
изход на спора своевременното искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на ответната страна се явява неоснователно и такова не следва да
бъде присъждано. Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски,
поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим от
това и на основание чл.172 от АПК, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Заповед № 9-ФК/24.01.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка "Запечатване на търговски обект“ – маси №*** и №***
за плод-зеленчук, находящи се на Централния кооперативен пазар в град Варна,
стопанисван от ЕТ„ХЕЛИ-95-Б. Б.“ -гр.Варна с ЕИК *** и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд на РБ по реда на глава ХІІ от АПК.
СЪДИЯ: