Решение по дело №58/2024 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 179
Дата: 17 април 2024 г.
Съдия: Татяна Георгиева Бетова
Дело: 20244400500058
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Плевен, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Ж.Н.С.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20244400500058 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1756 от 12.12.2023година, постановено по гр.д. №
3113/2023г. Плевенския районен съд е извършил делба на следния недвижим
имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ********** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, одобрени със
заповед № РД- 18- 56/18. 09. 2007 год. на изпълнителния директор на АГКК;
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект е от 23. 05. 2023 год.; адрес на имота: гр.
Плевен, **********; самостоятелният обект се намира на етаж 5 в сграда с
идентификатор **********, предназначение: жилищна сграда,
многофамилна; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
**********; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент -
в жилищна или вилна сграда или в сграда смесено предназначение; брой нива
на обекта: 1; посочена в документа площ: 59, 78 кв. м.; прилежащи части:
МАЗА № 103 с площ 3, 01 кв. м. и 0, 90 % идеални части от общите части на
1
сградата; ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
**********.104, **********.87, под обекта: **********.100 и над обекта:
**********.106, на стойност 85 100 лв., като го е изнесъл на публична
продан.
С решението е разпоредено от получената при публичната продан
цена да се образуват шест равни дяла, от които един дял за съделителката Л.
С. П. и пет дяла общо за съделителите А. А. Г. и С. А. Г.. Присъдени са в
полза на Л. С. П. направените деловодни разноски в размер на 2 000.лв., а тя
е осъдена да заплати държавна такса по сметка на Плевенския районен съд в
размер на 567, 33 лв. Съделителите А. А. Г. и С. А. Г. са осъдени да заплатят
държавна такса по 1 418, 33лв. всеки от тях, върху стойността на дела си.
Срещу така постановеното решение, е подадена въззивна жалба
от А. А. Г. и С. А. Г., чрез пълномощникът им адв. П. Г. Д. от АК-Враца. В
жалбата се правят оплаквания, че решението на районния съд е
незаконосъобразно и неправилно. Съображенията са изложени подробно в
жалбата, основното от които е, че районният съд неправилно и необосновано
е приел, че съсобствеността е смесен тип/комбинирана съсобственост/ и не е
възложил имота на жалбоподателите. Считат че може да се извърши
възлагане по чл.349, ал.2 от ГПК, при положение, че имотът е с наследствен
произход и в съсобствеността не участват чужди на наследството трети лица,
Молят съда да отмени решението за изнасяне на имота на публична продан,
като извърши делбата чрез възлагането му.
Ответницата по жалбата Л. С. П., чрез пълномощника си адв.В. И.
от ПАК, са взела становище, че жалбата е неоснователна, а решението на
Плевенски РС е правилно и законосъобразно, като моли за потвърждаването
му, а също и за присъждане на разноски в размер на 1750лв., съгласно списък
с разноските и договор за правна помощ от 17.01.2024г.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна.
Във втората фаза на делбения процес първоинстанционният съд е
следвало да извърши делбата на описания по горе неподеляем недвижим
2
имот-апартамент, допуснат до делба между Л. С. П. от гр. Плевен, ЕГН
**********, А. А. Г. от гр. Плевен, ЕГН **********, и С. А. Г. от гр. Плевен,
ЕГН **********, при шест равни дяла, от които един за Л. С. П. и пет за А.
А. Г. и С. А. Г..
Съгласно протокола за поведеното първо по делото заседаниеq
след влизане в сила на решението за допускане на делбата, никоя от страните
не е направила искане в срока по чл.349 ал.2 от ГПК за възлагане на
неподеляемия недвижим имот. Едва в пледоарията по същество
пълномощника на С. Г. адв.Д., е пледирал за това да не се изнася имота на
публична продан, а да и се възложи на нея. Такова искане жалбоподателите
А. А. Г. и С. А. Г. не са правили и преди това заседание. След като са
встъпили в процеса на мястото на своя баща, на основание чл. 226, ал.2, вр.
чл.222 от ГПК, поради настъпилото в хода на делото прехвърляне на неговите
части от делбения имот, никой от тях не е искал възлагане. След заместването
на А.С. Г., приобретателите на неговите части от имота са поискали само да
им се определи общ дял. Видно от протокола от с.з. на 30.11.2023г. и двамата
представители на страните са заявили, че нямат нови искания. Въпреки, че
формално не е била спазена процедурата и не е правено преди приключване
на съдебното дирене надлежно искане по чл.349 ал.2 от ГПК за възлагане на
делбения имот, нито е приемано такова искане, съдът е разгледал
предпоставките на закона за извършване на възлагане.
За да изнесе имота на публична продан, Плевенски РС е приел, че
няма основание за възлагане. Позовал се е на разясненията, дадени в т. 8 от
ТР № 1 от 19.05.2004год., ОСГК на ВКС на РБ, като е приел, че в случаите, в
които съсобствеността е възникнала в резултат на повече от един юридически
факт, възлагането е недопустимо, като делбата следва да се извърши чрез
изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан. Приел е, че в
случая се касае за т.нар. комбинирана /смесена/ съсобственост, която е
възникнала вследствие различни юридически факти /наследствено
правоприемство, дарение и покупко-продажба/. Констатирал е също, че
никой от съделителите не е ангажирал доказателства за установяване на
обстоятелството, че не притежава друго жилище, което е задължително
условие на закона при възлагане.
Тези изводи са правилни и законосъобразни. Дори да беше
3
направено надлежно искане в преклузивния срок по чл. 349, ал.4 от ГПК и
дори да бяха събрани своевременно доказателства, че съделителката С. А. Г.
не притежава друго жилище, то това нямаше да доведе до различен резултат
от постановения.Преди всичко, не се касае за делба на наследство, а за делба
на смесена съсобственост възникнала от различни юридически факти, поради
което няма основание за възлагане на имота на съделителя С. Г., която не е
наследник на М. Г.а и не е призована към наследяване. Такива са само Л. П. и
А. Г..
Съсобствеността е разнородна, тъй като е възникнала от различни
юридически факти, но по-същественото е, че съделители са А. Г. и С. Г.,
които не са от кръга на наследниците, поради което и доводът във въззивната
жалба, че в съсобствеността не участват чужди на наследството трети лица,
не отговаря на действителността. Този довод щеше да е валиден ако делбата
беше продължила между първоначалните страни. Съсобствеността, поначало,
и между наследниците на М. И. Г.а – ищцата Л. П. и първоначалния ответник
А.С. Г., не е възникнала само от наследяване. А. Г. е придобил 4/6ид.ч. от
делбения имот чрез сделката сключена с нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 29.09.2022г./на л.
5 от делото на РС/. Само 1/6ид.ч. от имота е придобил по наследство от майка
си М. Г.а. В този случай, по изключение, може да се счита, че А. Г. има право
на възлагане, като се приеме, че имота е запазил наследствения си характер,
доколкото в делбата не участват трети лица, а само наследници.
При така установеното, съдът намира, че няма основание за
възлагане на имота на основание чл.349, ал.2 от ГПК, а делбата следва да се
извърши чрез основния предвиден в ГПК способ за делба на неподеляем имот
– изнасяне на имота на публична продан, на основание чл.348 от ГПК, при
което страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната
продан. Поради това следва да бъде потвърдено обжалваното решение на
Плевенски районен съд, на основание чл.271 ал.1 ГПК.
При този изход на делото, въззиваемата страна има право на
направените по делото разноски в размер на 1750лв. за адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция, съобразно списъка с разноските и
доказателствата, че са направени-договор за правна помощ, съдържащ
разписка, прил. на л.15 от делото.
4
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271 ал.1 ГПК решение №
1756 на Плевенски районен съд от 12.12.2023г. по гр.д. № 3113/2023г. по
описа на съда.
ОСЪЖДА А. А. Г. от гр.Плевен, **********, с ЕГН **********,
и С. А. Г. от с.гр. и адрес, да заплатят на Л. С. П. от гр. Плевен, **********, с
ЕГН **********, сумата 1750лв. за разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на
РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5