Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр.
Варна, ……………………… 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, III касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Дарина РАЧЕВА
Даниела НЕДЕВА
при секретаря Калинка
Ковачева и в присъствието на прокурора от ВОП Александър Атанасов, като
разгледа докладваното от съдия Д. Рачева к.а.н.х.д. № 734 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от С.В.А.
*** против Решение № 260263/24.02.2021 г. на Варненски районен съд, ХХХІІ
състав, постановено по н.а.х.д. № 4637 по описа на
съда за 2020 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0445-000795/27.02.2020
г., издадено от Началник група при РУ – А. към ОД на МВР – Варна, с което на С.В.А.
за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон е наложено административно наказание глоба
в размер на 250 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца.
Касационният жалбоподател твърди, че
съдебният акт на въззивната инстанция е неправилен и незаконосъобразен. Счита,
че административнонаказващият орган неправилно е приложил санкционната норма на
чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП и твърди, че с оглед
констатираното нарушение приложимата норма е чл. 180, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП.
Сочи, че тъй като регистрацията на МПС е била прекратена служебно, нормата на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не е приложима. Претендира за отмяна на съдебното
решение на Варненски районен съд и на процесното наказателно постановление, а в
условията на евентуалност моли за изменение на наказателното постановление,
като се наложат минималните наказания, предвидени в закона.
Ответникът по касационната жалба – Районно
управление А. при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи –
Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за
оставяне в сила на въззивното решение и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за
неоснователност на жалбата, пледира за оставяне в сила на решението на ВРС.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване пред Районен
съд-Варна е било Наказателно
постановление № 19-0445-000795/27.02.2020 г., издадено от Началник група при РУ
– А. към ОД на МВР – Варна, с което на С.В.А. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 250 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 8 месеца.
Административнонаказателната отговорност на касатора С.А. е била ангажирана за
това, че на 21.07.2019 г. около 00.20 ч. в с. Въглен, обл. Варна, е управлявал
л.а. Опел Вектра с ДК№ Т **** ХТ с прекратена регистрация на основание чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП. В хода на административнонаказателното производство било
установено, че на 15.05.2019 г. С.А. закупил от С.Р.лекия
автомобил, като договорът за покупко-продажба бил съставен в писмена форма с
нотариална заверка на подписите,
регистриран под № *** от 15.05.2020 г. по описа на Нотариус П А рег. № ***
с район на действие - РС Т.. След като А.
в двумесечен срок от придобиването на превозното средство не изпълнил
задължението си по чл. 3, ал. 1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. да
регистрира придобитото МПС, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на 16.07.2019
г. регистрацията на автомобила била
прекратена служебно и автоматично. Предвид тези факти, служител на РУ - А.
съставил срещу А. акт за установяване на административно нарушение. Актът бил
надлежно предявен и връчен, като възражения срещу него не постъпили в
законоустановения срок, поради което въз основа на акта и материалите по
преписката, административнонаказващият орган издал
процесното наказателно постановление.
При така установените факти, от правна
страна въззивният съд е приел, че актът и постановлението са съставени и
издадени от компетентни органи, административнонаказателното производство е
проведено в сроковете, предвидени в ЗАНН и при спазване на процесуалните
правила. Приел е също, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността
на въззивника С.А., и че административнонаказващият
орган е дал правилна правна квалификация на деянието му и е посочил
правилно кореспондиращата санкционна
норма. Съдът е установил липсата на предпоставки за квалифициране на
нарушението като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като е преценил, че размерът
на наложените административни санкции, определени към минималния размер, макар
и над него, е справедлив и съответства на целите, визирани в чл. 27 от ЗАНН.
Настоящата инстанция възприема изцяло
изводите на районния съд от фактическа и правна страна. При постановяване
на съдебния акт решаващият съд е
извършил цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, като подробно
и задълбочено е обсъдил в мотивите си всички събрани в хода на производството доказателства
поотделно и в съвкупност, в тяхната хронология и логическа последователност.
Безспорно е установено по делото, че
касаторът е управлявал МПС, което не е било регистрирано по съответния ред, т.
е. осъществен е съставът на цитираната в НП норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Релевантният за
съставомерността на деянието факт е, че МПС е било със служебно прекратена
регистрация, тъй като не е било регистрирано по надлежния ред в законово
предвидения срок, съгласно императивната разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Нарушението е
описано в акта и постановлението със съставомерните
му белези, правилно е квалифицирано и е наложено наказание на основание
приложимата санкционна разпоредба.
Касаторът не оспорва факта, че не е спазил
задължението си да регистрира придобитото от него МПС в двумесечен срок,
считано от неговото придобиване, поради което и на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП регистрацията на автомобила е прекратена. Правилен е изводът на районния
съд, че това прекратяване е настъпило по силата на закона. Затова възражението
на касатора, че управляваният от него автомобил е бил регистриран и с поставени
регистрационни табели е неоснователно, тъй като за административния орган не е
възникнало задължение да уведомява собственика на МПС, че регистрацията му е
служебно прекратена.
Неоснователно в касационната жалба се
претендира приложимост на чл. 180, ал.2, пр. 2 от ЗДвП като правилна санкционна
норма. Този текст предвижда, че наказание
глоба от 20 до 150 лева се налага и на приобретателя на регистрирано пътно
превозно средство, който в определения срок не съобщи по местоживеене на
службата за регистрация за придобитата собственост. Горната санкция е приложима
в случаите, когато приобретател на регистрирано пътно превозно средство не
изпълни задължението си в срок до един месец да регистрира придобитото превозно
средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния
адрес или адрес на регистрация на собственика – чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.
В настоящия случай е приложена санкцията
по 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
който предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Видно от горното е, че изпълнителните
деяния на двете нарушения са различни. За да се осъществи състав на нарушение
по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, задълженото лице трябва в срок до един месец да не
предприеме действие по регистриране на придобито превозно средство в
съответната служба за регистрация на ППС, т. е. материалното правило за поведение
е за определено действие, а нарушаването му се осъществява чрез бездействие.
Съответно, за да се наруши забраната за допускане по пътищата, отворени за
обществено ползване, само на моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани
по надлежния ред, въведена с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, задълженото лице трябва да
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
В този случай изпълнителното деяние се осъществява с действие, при дължимо по
закон бездействие.
В настоящия казус, непредприемането
на действия от страна на касатора като приобретател
на МПС в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в
съответната служба за регистрация, представляващо неизпълнение в срок на
задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, обуславя управлението на МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Като
правоспособен водач на МПС А. е запознат с чл. 140, ал. 1 и чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и е следвало да се убеди, че управлявания от него автомобил съответства на
изискванията на закона, тъй като нерегистрирането на превозното средство
по реда на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП само по себе си е пречка то да бъде
управлявано по пътищата, отворени за обществено ползване. Последващото служебно
прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
не променя по никакъв начин възникналата вече недопустимост същото превозно
средство да бъде управлявано по пътищата, отворени за обществено ползване. Ето
защо ирелевантен по отношение на нарушения като процесното е фактът дали
служебното прекратяване на регистрацията на автомобила е съобщено на
собственика и дали административният орган има задължение да съобщава това
обстоятелство.
Като е управлявал МПС с прекратена регистрация,
касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението
по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, поради което законосъобразно е подведен под административнонаказателна отговорност, като са му наложени
и съответните административни наказания.
По отношение на искането за изменение на
наложените санкции в минималните предвидени по закон размери, касационният
състав изцяло подкрепя изложените в тази насока мотиви от районния съд. Както
правилно е посочил съда в разглеждания случай следва да се има предвид, че процесното
нарушение по ЗДвП не е инцидентно, видно от представената справка за нарушител,
поради което правилно административнонаказващият орган е наложил наказания в
размери малко над минимално предвидените.
За близо 2 годишния период, през който касаторът е правоспособен водач, спрямо него са съставени множество
актове, наказателни постановления, фишове, наложени са принудителни
административни мерки. С оглед на това отегчаващо обстоятелство, определените
размери се явяват адекватни, съразмерни и
справедливи.
По тези съображения, касационният състав намира, че не
са налице твърдяните касационни основания, и жалбата като неоснователна следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и предвид приложимата редакция на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН (ДВ бр. 94/2019 г.), направеното от процесуалния
представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде уважено. Съдът определя възнаграждението в размер на 80 лева на
основание чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37
от ЗПП, вр. чл.
27е от НЗПП, вр. чл. 144
от АПК, тъй като в настоящото производство е депозирано писмено становище
от юрисконсулт, не е осъществено процесуално представителство в съдебно
заседание и делото не е с фактическа и правна сложност.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
260263/24.02.2021 г. на Районен съд – Варна, 32 с-в, постановено по н.а.х.д. №
4637 по описа на съда за 2020 г.
ОСЪЖДА С.В.А., ЕГН ********** ***, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи – Варна сумата от 80 (Осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.