№ 1143
гр. Варна , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501259 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на
„Електроразпределение Север“ АД – Варна против решение № 260046 от 12.01.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 3437 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, тридесет и трети
състав, с което е прието за установено на основание член 124, алинея 1 от ГПК в
отношенията между ищцата СТ. Т. СТ. от една страна и ответника „Eлектроразпределение
Север“ АД от друга страна, че ищцата не дължи на ответника сума в размер на 6 306,58
лева,, представляваща начислена електроенергия за периода от 29.03.2017 г. до 21.02.2020
г., представляваща фактурирана от ответника сума за обект на потребление, находящ се на
адрес в ***, с клиентски № ********** и абонатен № **********, за която сума е издадена
фактура № ********** от 04.03.2020 г.; както и е осъдено въззивното дружество да заплати
на СТ. Т. СТ. сума в общ размер от 861,63 лева, представляваща сбор от реализирани
съдебно-деловодни разноски от ищеца, както следва: за държавна такса и такса за превод –
261,63 лева и за адвокатски хонорар – 600 лева.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и постановяване
на ново, с което да се отхвърли иска. В съдебно заседание пред въззивната инстанция
жалбата се поддържа. Претендират се разноски.
1
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по
така подадената жалба, с който оспорва същата и иска да бъде потвърдено атакуваното
решение като правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
СТ. Т. СТ. твърди в исковата си молба, че е потребител на услугите на ответното
дружество за доставка на електроенергия за клиентски № ********** и абонатен №
**********, находящ се на адрес в ***, като измервателното устройство се намира на
улицата. С писмо от 24.02.2020 г. ответникът я уведомил, че на 21.02.2020 г. служители на
ответното дружество са извършили подмяна на средството за търговско измерване /СТИ/ за
обект на в ***, за което на основание член 49, алинея 4 от Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ и Общи условия за договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение
Север“ АД е бил съставен констативен протокол № 5100391, като същият протокол е
приложен към уведомлението. Впоследствие ищцата получила второ писмо от ответника на
04.03.2020 г. с приложени към същото констативен протокол /КП/ от метрологична
експертиза на електромер от БИМ от 28.02.2020 г., фактура от 04.03.2020 г. с приложение А
от същата дата и становище от „ЕРП Север“ АД за начисление на електрическа енергия,
одобрено на дата 04.03.2020 г., в което е записано, че „корекцията е извършена на основание
чл. 55 от ПИКЕЕ.". по този начин била известена, че дължи сумата по фактурата в размер на
6 306,58 лева, със срок на плащане 16.03.2020 г., като сумата е начислена за корекция на
потребена електроенергия за периода 29.03.2017 г. до 21.02.2020 г. Сочи, че не е
уведомявана за причините за извършена проверка на СТИ, не е присъствала на извършената
проверка. Излага, че процесната сума, начислена допълнително като потребена, неотчетена
и неплатена стойност на електроенергия, посочена в справката за корекция, не й е доставяна
и не е потребявана от нея, респективно, че няма основание за начисляване на процесната
сума. Оспорва съдържанието на КП за проверка, въз основа на който е начислена тази сума.
Настоява, че извършената корекция е незоконосъобразна, както и че по никакъв начин не е
въздействала неправомерно върху СТИ на обекта. Твърди също така неприложимост на
корекционните разпоредби, както и липса на предпоставките, посочени в ПИКЕЕ и в
Общите условия на ответното дружество, за служебно начисляване по сметката й на
соченото количество електроенергия.
В срока по член 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който излага, че е налице правно основание за вземането му към ищеца за потребена
електрическа енергия на стойност 6 306,58 лева, конкретизирано по размер с фактура №
2
********** от 04.03.2020 г., което се дължи от ищеца на основание член 55 от ПИКЕЕ. Не
се оспорва, че между ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно
правоотношение, както и, че е извършена проверка на изправността на СТИ на посочения в
исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в КП. Излага, че
неправомерното въздействие върху схемата на измерване не е необходимо да е пряк
резултат от поведение на самия потребител. Фактическият състав, от който възниква
правото на ответното дружество да извърши корекция в сметката на ищцата, не включва
като елемент наличие на виновно действие или бездействие от страна на абоната, в резултат
на което да е налице неточно измерване на потребеното количество електрическа енергия.
Ирелевантно за настоящия спор е дали действията, довели до неизмерването, са извършени
от ищеца или от друго лице. Извършената процедура не представлява и няма характер на
санкция към потребителя - ищец в настоящото производство, а конкретизира цената на
доставена и реално потребена електрическа енергия. Извършено е начисление на измерено
след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в невизуализиран регистър по
смисъла на ПИКЕЕ. Всички предпоставки за възникване на правото на ответното дружество
да извърши тази законосъобразна процедура са изпълнени като е осъществен
правопораждащият фактически състав. На 21.02.2020 г. в изпълнение на член 45 от ПИКЕЕ
е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от
служители на ответното дружество в присъствието на член на домакинството на клиента -
нейната внучка -, който не е служител на електроразпределителното дружество, за което е
съставен КП. Процесният електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в
индивидуална опаковка, пломбиран и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ. КП
отразява действителното фактическо положение, съставен е в съответствие с разпоредбите
на член 49 от ПИКЕЕ. При софтуерно четене в БИМ е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера, наличие на преминала енергия в ТЗ в размер 33 209,9
кВтч, която не е визуализирана на дисплея, като е отбелязано, че електромерът съответства
на метрологични характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на
електрическа енергия. Сочи се, че началният период е определен от датата, следваща датата
на монтажа на електромера на 28.03.2017 г., до датата на констатиране на вмешателството
на 21.02.2020 г. Въпреки, че е извършено начисление на измерена в невизуализирани
регистри електрическа енергия на основание член 55 от ПИКЕЕ, електрическата енергия
натрупана в невизуализираните регистри е реално доставена и потребена от потребителя, но
същата не е заплатена от него. Съгласно разпоредбата на член 200, алинея 1, предложение
първо от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния
случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Ако се приеме,
че член 55 от ПИКЕЕ е неприложим към конкретната хипотеза, моли се да се отхвърли иска
на основание член 183 от ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество
реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена
между страните облигация по покупко-продажба на електроенергия.
От съдържанието на приетия по делото протокол № 11206116 от 28.03.2017 г. за
3
монтаж/демонтаж на електромер се установява, че на посочената дата е подменен
монтираният в процесния обект електромер с друго СТИ с фабричен № 7889102 с посочени
показания на регистрите, отчитащи нощна и дневна тарифа. В протокола не е отбелязано
какви са били показанията на електромера по останалите регистри.
Видно от КП № 5100392 от 21.02.2020 г. служители на „Електроразпределение Север“
АД са извършили техническа проверка на електромер с фабричен номер № 7889102,
отчитащ потреблението в процесния обект. При проверката измервателният уред е
демонтиран и подменен с нов с нулеви показания по всички тарифи. Съставеният протокол е
подписан от служителите, извършили проверката, и от един свидетел, за който е посочено,
че е внучка на потребителя.
Приобщен към доказателствения материал по делото е и КП от метрологична
експертиза на електромер № 190 от 28.02.2020 г., според който е извършена експертиза на
демонтирания електромер. В протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена
външна намеса в тарифната му схема, наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. от
33 209,9 кВтч, която не е визуализирана на дисплея.
Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства, на
02.03.2020 г. е съставено становище от „Електроразпределение Север“ АД за начисление на
електрическа енергия в размер на 33 209 кВтч за периода от 29.03.2017 г. до 21.02.2020 г., в
което е посочено, че корекцията е извършена на основание член 55 от ПИКЕЕ.
За стойността на служебно начислената електроенергия, възлизаща на 6 306,58 лева,
ответното дружество е издало фактура № ********** от 04.03.2020 г.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно-електротехническа
експертиза се установява, че към датата на извършване на проверката процесният
електромер е бил в срок на метрологична годност; показанията, записани в регистър 1.8.3.,
не са визуализирани на дисплея при редовен отчет, като наличието на данни в този регистър
води до извод за нарушение на нормалната работа на измервателния уред, което се дължи на
неправомерно вмешателство в програмата му за параметризация и по-точно в тарифната
схема, а не е резултат от хардуерно вмешателство или промяна в схемата на свързване;
направените изчисления за остойностяване на определената за доплащане електрическа
енергия са математически точни.
Предявеният иск е отрицателен установителен с правно основание член 124, алинея 1
от ГПК. В тежест на ответника е да докаже, че между страните е налице валидно възникнало
облигационно правоотношение по повод достъпа и преноса на електроенергия през
електроразпределителните мрежи на ответното дружество до процесния обект на
потребление; че е извършил проверка на електромера на ответника, при която е установено,
че същият не отчита точно потребената електрическа енергия; че проверката е извършена
законосъобразно и в съответствие с ПИКЕЕ; че е извършил корекция на сметката на абоната
4
и е начислил сумите, предмет на иска, в правилен размер.
С измененията на Закона за енергетиката, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 54
от 17.07.2012 г., в разпоредбата на член 83, алинея 1, точка 6 е предвидено, че устройството
и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, уредени в
Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване па случаите неизмерена, неправилно и неточно
измерена електрическа енергия. Следователно с влизане в сила на тези изменения
законодателят е предвидил възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на
потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електроенергия, но при спазване на определени правила, като по силата на законовата
делегация на член 83, алинея 2 във връзка с член 83, алинея 1, точки 4-6 във връзка с член
21, точка 3 от ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ възможността за
корекционна процедура, с решение на КЕВР са приети действащите към датата на
извършване на проверката ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 35 от
30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г. В член 45 и член 46 от посочените правила е
регламентирано правото на оператора на мрежата да извършва проверки на измервателните
си системи за съответствието им с изискванията на тези правила /член 45, алинея 1/, както
да извършва технически проверки на място на измервателната система/средствата за
търговско измерване /член 46, алинея 1/.
Извършената едностранна корекция от страна на ответника в конкретния случай се
основава на разпоредбите на член 49 и член 55 от ПИКЕЕ. Нормата на член 55 от ПИКЕЕ
предвижда, че в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества
електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване,
операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за
търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Преизчисляването се
извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на
член 49 от ПИКЕЕ.
Съгласно член 49, алинеи 3 и 4 от ПИКЕЕ при отсъствие на ползвателя или на негов
представител при съставянето на КП протоколът се подписва от представител на оператора
на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. В тези случаи, в
седемдневен срок от датата на съставянето на констативния протокол операторът на
съответната мрежа го изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или
по друг начин в съответствие с предоставените от ползвателя данни за контакт. Данните по
делото установяват, че съставеният за проверката КП е в отсъствието на собственика на
партидата, но в присъствието на свидетел, който е близък роднина на потребителя.
Съставеният протокол от формална страна отговаря на нормативните изисквания, изготвен е
при спазване на процедурните правила. Изготвена е метрологична експертиза от независим
компетентен орган, потвърждаваща констатациите в КП.
5
Процесното СТИ е монтирано в обекта на потребление на 28.03.2017 г., като в КП за
монтажа е записано, че е монтирано СТИ с конкретни показания във видимите на дисплея
регистри /нощна и дневна тарифни зони/. При това положение и с оглед заключението на
вещото лице, че не може да се установи кога във времето е станало преминаването на
електроенергия през СТИ, която е отчетена в невизуализиран регистър, то следва извод, че
това може да се е случило и преди това СТИ да е било монтирано в обекта на ищеца. Тоест,
не може категорично да бъде прието, че натрупаното количество електроенергия в регистър
1.8.3. към датата на проверката се явява потребено от абоната за процесния период, отчетено
в невизуализиран регистър, но незаплатено от ищеца.
С оглед наведения от въззивника евентуален довод, че сумата е дължима на основание
член 183 от ЗЗД, следва да се има предвид, че продавачът „Електроразпределение Север“
АД не доказа при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на член 154,
алинея 1 от ГПК, че е доставил процесното количество електроенергия през процесния
период, както е твърдял в исковата молба.
Изложеното води до извод, че предявеният иск се явява доказан по основание и като
такъв следва да бъде уважен.
Поради идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният съд, то
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
Въз основа на отправеното от въззиваемия искане и съобразно разпоредбата на член
78, алинея 3 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати направените в хода на
въззивното производство съдебно-деловодни разноски.
Съдът, обсъждайки направеното от въззивника възражение, основано на нормата на
член 78, алинея 5 от ГПК, намира същото за неоснователно – заплатеният от въззиваемия
адвокатски хонорар от 600 лева не е прекомерен съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, още повече, че съобразно нормата на член 7, алинея 2,
точка 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
дължимото минимално адвокатско възнаграждение в случая е 645,33 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260046 от 12.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 3437 по
описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, тридесет и трети състав.
6
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в град Варна – бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна тауърс – Е, да
заплати на С. Т. С. ЕГН ********** от *** сума в размер на 600 /шестстотин/ лева,
представляваща реализирани от нея пред настоящата инстанция разноски под формата на
заплатено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание член 78,
алинея 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен
съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7