ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25815
гр. София, 23.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110155983 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Н.
Л. Р. срещу „...“ ЕАД за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата
от 4739,24 лв., представляваща неоснователно начислена сума за предоставяне на
поръчителство по Договор за потребителски кредит № ....
Ищцата твърди, че сключила с ответника „...“ ЕАД Договор за потребителски кредит
№ ... г., съгласно който й била предоставена заемна сума в размер на 6000 лв., при уговорен
фиксиран размер на ГПР от 48,21 % и размер на ГЛП от 40 %, като ищцата се задължила да
върне получената в заем сума на 24 месечни погасителни вноски. Сочи, че съгласно
Договора, предоставянето на обезпечение на кредитора не е задължително условие за
сключване на договора, но в случай, че кредитополучателят посочи, че ще предостави
такова, то следва да отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 4 от съглашението и да
представлява предоставена на кредитора банкова гаранция, съгласно приложимите към
договора Общи условия, или сключен договор за поръчителство с одобрен от кредитора
гарант-поръчител в срок от 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит.
Посочва, че не е направила изрично волеизявление за обезпечаване на кредита чрез
сключване на договор за поръчителство, но в проведена комуникация с ответното дружество
били наведени твърдения за съществуване на договор за предоставяне на поръчителство,
сключен между нея и „...“ ЕООД. Твърди, че такъв договор се явява в нарушение на
разпоредбата на 138 ЗЗД. Твърди, че ответникът отказал да й предостави процесния договор
за поръчителство, както и стандартен европейски формуляр във връзка с договора за кредит.
Посочва, че не й е бил съобщен размерът на дължимото от нея възнаграждение по договора
за поръчителство, като последното не било включено и в месечните погасителни вноски
съгласно Погасителния план към договора с ответника. Счита, че вмененото задължение на
ищцата за сключване на договор за поръчителство противоречи на добрите нрави.
Поддържа, че договорът за поръчителство е нищожен поради липса на основание, наличие
на неравноправни клаузи, както и поради противоречие с добрите нрави.
Посочва, че след извършена от нея справка в потребителския си профил на интернет
1
страницата на ответника установила, че в него се намира Обединен погасителен план, в
който към всяка погасителна вноска се включва и сума с основание „гарант“, каквато липсва
в първоначално предоставения й погасителен план към договора за кредит. Сочи, че според
Обединения погасителен план тя следва да заплати на ответника сума в общ размер от
13622,07 лв., от които 8882,83 лв., представляващи сбор от предоставена главница и
възнаградителна лихва по договора за кредит и сумата от 4739,24 лв., представляваща
възнаграждение за гаранта по кредита. Счита, че спрямо процесния договор за кредит
приложение следва да намери специалната уредба на ЗПК. Позовава се на разпоредбата на
чл. 62 и чл. 62д ЗЗП, доколкото начислените й допълнителни такси и разходи представляват
такива за непоискана услуга. Твърди, че ответникът е проявил поведение, представляващо
нелоялна търговска практика. Поддържа, че процесният договор за кредит с ответника е
изцяло нищожен, като съдържащ неравноправни клаузи и противоречащ на добрите нрави,
както и доколкото не отговаря на изискванията за съдържание посочени в ЗПК, евентуално
намира за нищожна разпоредбата на чл. 4 от последния на същите основания. Твърди още,
че посоченият в договора за кредит ГПР не съответства на действително приложимия между
страните, тъй като не включва дължимото възнаграждение по договора за поръчителство,
като за потребителя не е ясно и по какъв начин е формиран той. Сочи, че е изплатила по
договора за кредит сума в общ размер от 2 552,01 лв., като счита, че дължи заплащане
единствено на сумата в общ размер от 8 882,83 лв., подробно описана в първоначално
предоставения й погасителен план към процесния договор за потребителски кредит с
ответника. Поради това твърди, че не дължи сумата от 4739,34 лева – представляваща
възнаграждение за гаранта по кредита, начислена и претендирана от ответника съгласно
обединения погасителен план по договора за потребителски кредит. Поддържа твърдение за
недължимост на същата с оглед нищожност на клаузата на чл .4 от договора за
потребителски кредит и на целия договор за поръчителство към договора за кредит. Моли за
уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като недопустим и неоснователен. Счита, че искът е недопустим, доколкото за
ответника липсва материалноправна легитимация да отговаря по него, тъй като
задължението произтича от договор, по който ответното дружество не е страна. Сочи, че е
овластен единствено да приеме плащането, но не е негов титуляр. Не оспорва, че между
страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит № .... г. Посочва, че във
връзка с последния дружеството – поръчител е сключило с ответника договор за
поръчителство, като по този начин е изпълнило задълженията си по договора за
предоставяне на поръчителство с ищцата. Оспорва договорът за предоставяне на
обезпечение да е задължително условие за сключване на процесния договор за
потребителски кредит, поради което и възнаграждението на поръчителя не следва да се
включва в размерна на приложимия към договора за кредит ГПР. Оспорва договорът за
потребителски кредит да е недействителен на основанията, посочени в исковата молба.
Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство, сключен между ищцата и
дружеството - поръчител, е по същество договор за поръчка. Сочи, че за потребителя е
налице възможност да избере дали да преведе стойността на услугата по договора за
поръчителство по сметка на дружеството поръчител или по тази на кредитора, който от своя
страна да администрира плащането към последното. Оспорва да му е бил предварително
известен към датата на сключване на договора за потребителски кредит размерът на
възнаграждението на поръчителя. Моли за отхвърляне на претенцията. Претендира
разноски.
С молба с вх. № 193477/12.06.2024 г. ищцата посочва, че не е сключвала договор за
поръчителство с „...“ ЕООД с това дружество няма облигационна връзка. Поддържа, че
сумата от 4739,24 лева е включена в погасителния план към сключения с ответника договор
за кредит, като това е видно от потребителския й профил в сайта на ответника.
2
Като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
доказателства, съдът намира следното:
За допустимостта на предявената искова молба съдът следи служебно, като на
основание чл. 130 ГПК при преценка недопустимостта на иска връща исковата молба.
В случая производството е образувано по предявен отрицателен установителен иск,
като ищцата претендира да черпи процесуалната си легитимация от твърденията, че
ответникът претендира от нея заплащане на исковата сума.
Правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от
обстоятелствата по делото. Интересът следва да бъде доказан от ищеца и като положителна
процесуална предпоставка е необходимо да е налице при всяко положение на делото. При
положение, че ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане, той следва да посочи
конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес да получи подобна защита.
В случая за ищцата не е налице правен интерес от предявения иск, тъй като от страна
на ответника не се претендира в негова полза да са възникнали сочените от ищцата
вземания. Видно от твърденията на ищцата същата обуславя необходимостта да бъде
призната за недължима сумата, която същата е изчислила като разлика между задължения по
обединен погасителен план и задълженията й по договорения с ответника погасителен план.
Посоченият „обединен погасителен план“ не се установява да изхожда от ответника и да
касае претенции за вземания на ответника към ищцата. Представените от ищцата разпечатки
не съдържат информация нито за кредитор, нито за длъжник, нито за основание на
вземанията. Поради това съдът ги намира за недостатъчни да обусловят наличието на правен
интерес от търсената защита, доколкото за да е налице такъв следва соченият ответникът да
е претендирал ищцата да му заплати вземания, които същата счита, че не дължи. Подобна
претенция не се установява ответникът да е отправил към ищцата.
На следващо място следва да се посочи и че доколкото има данни за твърдения за
претендирани от трето за производството лице – Ай тръст ЕООД вземания по договор за
предоставяне на поръчителство, то дори и разгледан предявеният иск срещу „Кредисимо“
ЕАД не би осигурил на ищцата целения резултат, тъй като ответникът не е претендиран
кредитор на вземания за възнаграждение за предоставяне на поръчителство /такса гарант/,
респ обезщетение за забава плащането й.
Предоставената от законодателя защита по реда на чл. 124 ГПК следва да се прилага за
случаите, в които е налице обоснован правен интерес да бъде установено със сила на
пресъдено нещо между страните, че едно право не съществува. За да се обоснове такъв
интерес обаче следва да се твърди, че именно ответникът претендира да притежава спрямо
ищеца такова право. Ищецът следва да докаже правния си интерес да търси защита именно
срещу сочения ответник като установи, че същият претендира да е негов кредитор и търси
изпълнение на вземането. В случая съдът намира, че тези обстоятелства не са налице,
поради което към датата на предявяване на исковата молба и към настоящия момент за
ищцата не е налице правен интерес да води производство по иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК срещу посочения от нея ответник.
С оглед посоченото предявеният иск се явява недопустим, поради което и исковата
молба на основание чл. 130 ГПК следва да бъде върната.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 283119/11.10.2023 г., депозирана от Н. Л. Р. срещу „...“
ЕАД, по която е образувано № 55983/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 118
3
състав.
ОТМЕНЯ протоколно определение от 28.05.2024 г., с което е насрочено разглеждане
на делото в открито съдебно заседание за 12.07.2024 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4