Решение по дело №2731/2018 на Районен съд - Хасково

                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 395

                                  14.07.2020год., гр.Хасково

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд

в публичното заседание на девети юли                  

през две хиляди и двадесета година

в състав:

                                                        СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2731 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС от М.М.А. и Ф.А. *** против Г.М.А. и М.П.С.,***.  

  В исковата молба ищците твърдят, че на основание Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 115, том 4, рег. № 1341, дело № 547 от 02.03.2016г. на Служба вписвания - Хасково били собственици на Сграда с идентификатор 77195.727.254.2, със застроена площ от 18 кв.м. по КК и КР на гр.Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, на един етаж, с предназначение – хангар, депо, гараж, находяща се на административен адрес – *******, която сграда била разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.727.254. След като закупили имота, ищците установили, че в същия са се самонастанили ответниците по делото. С писмена покана надлежно ги поканили да освободят сградата. Същите обаче не предприели действия по освобождаване и изложеното мотивирало ищците да депозират жалба в Районна прокуратура – Хасково. Вместо да освободят имота, ответниците по настоящото дело депозирали искова молба, по която било образувано гр.д. № 1778/2018г. по описа на Районен съд-Хасково с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с искане да им се признае правото на собственост върху общо 3/4 ид.ч. /по 3/8 ид.ч. за всеки от тях/ от Гараж с идентификатор 77195.727.254.2, със застроена площ от 18 кв.м. по КК и КР на гр.Хасково. Ищците считат, че те са легитимните собственици, съобразно нотариалния акт за покупко-продажба. Ответниците по настоящото производство и ищци по гр.д. № 1778/2018г. базирали правата си на собственост на основание давностно владение. Това им твърдение било неоснователно, доколкото прехвърлителите на ищците по НА за покупко-продажба на недвижим имот № 115, том 4, рег. № 1341, дело № 547 от 02.03.2016г. на Нотариус В. С., били придобили правото на собственост върху целия имот едва след 21.11.2008г., когато починал наследодателят им, т.е. към 2016г., когато ищците закупили процесния имот, не била изтекла предвидената в чл.79, ал.1 от ЗС давност. Тъй като имотът се владеел от ответниците, които не били собственици, за ищците налице бил правен интерес от завеждане на настоящия иск. Предвид изложеното, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ Сграда с идентификатор 77195.727.254.2, със застроена площ от 18 кв.м. по КК и КР на гр.Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, на един етаж, с предназначение – Хангар, депо, гараж, находяща се на административен адрес – *******, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.727.254, както и да бъдат осъдени ответниците да им предадат владението върху имота. Претендират разноски.

Ответниците признават иска.

          При така установеното по делото и като взе предвид, че ищците правят искане съдът да се произнесе съобразно направеното признание на иска, съдът направи следните правни изводи:

          При наличие на признание на иска от ответниците, както и при наличие на направено от ищците искане съдът да се произнесе съобразно направеното признание, като следва нормата на чл.237, ал.2 от ГПК, съдът мотивира решението си основно върху направеното признание. Освен това съдът направи констатации и относно липсата на пречки по чл.237, ал.3 от ГПК по предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, а именно – признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и няма пречки страната да се разпорежда с него.

Ето защо, съдът достига до извода, че следва да бъде уважен предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС.

С оглед изхода на делото, ответниците ще следва да заплатят на ищците направените по делото разноски в размер на 50 лева, представляващи платена държавна такса. Ответниците с поведението си именно са тези, които са дали повод за образуване на делото, респективно ищците са направили разноски по тази причина. Разноски за адвокатско възнаграждение обаче не следва да бъдат присъждани по следните съображения: от представения Договор за правна защита и съдействие с дата 19.11.2018г. /л.11/ е видно, че ищците и адвокат Н. Т. са уговорили адвокатско възнаграждение по делото в размер на 600 лева, като не е посочен начин на плащане. В договора липсват данни и да е бил действително заплатен /внесен/ размера на така уговореното адвокатско възнаграждение. В този смисъл на ищците не следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като според нормата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатеното възнаграждение за един адвокат, се присъжда като разноска с оглед изхода на делото, но е необходимо този разход да е бил действително направен. Както вече се посочи, в настоящия случай липсват категорични доказателства за внасяне на сумата от 600 лева. Ето защо, съдът намира, че ответниците дължат на ищците разноски само за държавна такса в размер на 50 лева.

Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК, съдът