Р
Е Ш Е
Н И Е
НОМЕР: 746 ; 17.12.2019 г., гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд-Търговище седми състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: БОРЯНА ПЕТРОВА
СЕКРЕТАР:
Михаил Пенчев
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1562 по описа за 2019 година на Районен
съд- Търговище, за да се произнесе взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл.49 от Закона за задълженията и договорите.
Производството
по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от С.Д.С. ***. В
исковата си молба ищецът твърди, че работи като сервитьор в ресторант „Б. К. ”,
който се намира извън град Търговище. На 29.06.2019г„ около 00:30 часа,
прибирайки се от работа с велосипеда си, той е бил нападнат от три бездомни
кучета. Инцидентът се е случил по бул.”Цар Освободител” в отсечката между
минералната чешма и портала на завода за безалкохолни напитки. В този участък
от булеварда, от дясната му страна почти винаги има паркирани камиони, които
чакат да бъдат разтоварени или натоварени в завода. Внезапно от към тези
камиони са изскочили три безстопанствени кучета, които са започнали да лаят
ожесточено и да тичат в посока на ищеца. Той бил застигнат от кучетата, като в опит да
го захапе по крака едно от кучетата се е навряло между предното и задното
колело на велосипеда му, в резултат на което той паднал. Падайки на земята
ищецът си е ударил много силно лявата ръка в бордюра на разделителната зелена
площ между двете платна на булеварда. Получил тежка травма - счупване на двете
кости на лявата предраменница на ръката в областта на
гривнената става. Отначало болката не е била толкова
силна и той дори е успял сам да стигне до спешното отделение към МБАЛ —
Търговище. Впоследствие болката е станала нетърпима, като на следващия ден
отново отишъл в болницата и му е направена снимка на счупените кости, след
което те са били наместени и на ръката му е била поставена гипсова имобилация. Предписана му е гипсовата имобилизация
да продължи поне 35 дни. По време на лечението на няколко пъти му се е наложило
да посещава и ДКЦ ”Св.Марина” в гр.Варна, където са му правени допълнителни
прегледи. По време на лечението изпитвал силни болки, не бил в състояние да си
движи ръката, като се наложило и рехабилитация след свалянето на гипса. Въпреки
това продължавал да изпитва болки при движения на китката на лявата си ръка. В
резултат на увреждането и с оглед спецификата на трудовите му задължения
–сервитьор, не можел да работи. Освен това изпитвал и сериозни затруднения в
ежедневието си, тъй като не можел сам да се обслужва, сам да се храни, сам да
поддържа хигиената си. Това продължило в период около два месеца. Твърди, че и
към момента продължава да изпитва болки при движение на китката на лявата си
ръка, а движенията не са напълно възстановени. Твърди, че причина за
претърпяната от него травма е проявената агресия от безстопанствени кучета, по
отношение на които Община Търговище, не е осъществила контрол. Поради това
ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната община да му
заплати сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, ведно с лихва за забава от датата на увреждането, както и
направените по делото разноски.
Ответникът
оспорва предявения иск. С отговора навежда твърдения, че е осъществил контрол
върху популацията на безстопанствените кучета на територията на общината, като
с Решение № 19 по Протокол № 6 от 31.03.2016 г. на Общински съвет Търговище е
приета Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на
територията на община Търговище за периода 2016 - 2020 г. Твърди, че няма
подавани сигнали за безстопанствени кучета на територията, на която е станал
инцидента. Поради това и не следва да носи отговорност. Алтернативно поддържа,
че ищецът с поведението си сам е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, движейки се в тъмната част на денонощието с велосипед, без да е взел обезопасителни мерки по закона за движение по пътищата.
Поради това е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, а процента на съпричиняване е 50%. Освен горното оспорва предявеният иск
и по размер, като твърди, че претендираното
обезщетение е прекомерно и не съответства на причинените вреди. Претендира
разноски в настоящото производство.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Съгласно
показанията на свидетелите Я. П. и Д. Й. , очевидци на инцидента с участието на
ищеца, които от друга страна са абсолютно незаинтересовани от изхода на спора,
към края на месец юни 2019 година, около полунощ, в района на чешмата с
минерална вода, в близост до града, са станали свидетели на нападение на 3-4
безстопанствени кучета над велосипедист. Свидетелите, прибирайки се от работа
спрели на чешмата, за да си напълнят вода, тогава видели как тези
безстопанствени кучета се спускат и се нахвърлят върху човек, който карал
велосипед. Съборили го от велосипеда, но не са го нахапали, защото се намесил
пазача от завода, пред който се случило всичко. Свидетелите настигнали
пострадалия и тогава се запознали с него. Предложили на ищеца да го закарат до
болницата, защото той казал, че го боли ръката, освен това имал наранявания и по
лицето. Последният им отказал, поради това, че нямало как да вземат и него и
велосипеда му. Свидетелите са категорични, че тези кучета обитават района и са
агресивни, те нямат стопанин и никой не се грижи за тях. И друг път са нападали
автомобили, движещи се в този участък. За кучетата никой не се грижи, а в
момента дори имат и поколение.
За
установяване на последиците от настъпилите увреждания, в резултат на
нападението, бяха събрани писмени доказателства и гласни такива. Показанията на
свидетелката Р. Д. , с която ищецът живее на семейни начала от няколко години,
бяха преценени, съобразно нормата на чл.172 от ГПК. Съдът ги възприема като
достоверни, тъй като напълно се потвърждават от събраните по делото писмени
доказателства- медицински документи във връзка с лечението на ищеца. От друга
страна това е човекът, който е бил напълно съпричастен към последиците от
увреждането и с чиято помощ те са преодолени до известна степен. От показанията
на свидетеля се установява, че във нощта на инцидента, ищецът е бил на работа.
Те двамата работят като сервитьори в ресторант, който се намира извън града. От
ресторанта има осигурен транспорт за прибиране, но тъй като не е безплатен,
лятото ищецът се прибирал с велосипед от работа. Във
въпросната нощ, ищецът е бил нощна смяна, прибирайки се от работа, в района на
завода за безалкохолни напитки и минералната чешма, е бил нападнат от кучета,
които го съборили от велосипеда. Падайки на земята той усетил силна болка в
ръката. Отишъл до спешното отделение в болницата, където промили раните му и му
казали на следващия ден да се върне за снимка на ръката и за преглед. Прибрал
се у дома около 01.00 часа след полунощ и събудил свидетелката. Тогава и
обяснил, какво се е случило, а тя видяла, че по лицето има наранявания, а
ръката му била силно подута и изпитвал силни болки. До следващата сутрин
оттокът на ръката станал още по-голям. Отново отишъл в болницата, там
установили, че ръката е счупена на пет места и я обездвижили
с гипс. Лекарите им съобщили, че ръката трябва да се обездвижи
за 30 дни, но в последствие се наложило това да продължи 40 дни. През този
период ищецът изпитвал силни болки, не можел сам да се храни, да се облича, да
се обслужва. Първоначално на 30 ден гипса бил махнат, но се оказало, че ръката
все още е с голям отток и била изкривена, поради което отново поставили гипс за
още 10 дни. След махането на гипса лечението продължило с рехабилитация. Всеки
опит за раздвижване бил изключително болезнен, като едва на третата процедура,
започнал да извършва леки движения с китката на ръката. Към момента все още не
е възстановено в пълен обем движението на китката на ръката, а при по-голямо
натоварване, болките се засилват. Това пречи на ищеца да работи пълноценно.
Видно
от приложената по делото медицинска документация, ищецът е получил счупване на
лявата гривнена става. Лечението е било чрез
поставяне на гипсова имобилизация, за 35 дни, като е
поставена на 01.07.2019 година. На 02.08.2019 година е свалена гипсовата имобилизация, като пациента-ищеца е бил с ограничени и
болезнени движения. На 12.08.2019 година отново поради болки е извършен
медицински преглед, при който се установило, че и тогава движенията на китката са
били силно ограничени и болезнени. Поради това е бил насочен за ЛФК. На
15.08.2019 година и бил приет за лечение в отделение по физикална
и рехабилитационна медицина към МБАЛ Търговище. След
проведеното лечение е изписан с подобрение, но лявата гривнена
става е останала с намален обем на движение във всички възможни посоки, като му
е препоръчано да продължи рехабилитационния комплекс
в домашни условия. Обстоятелство, сочещо, че лечението не е приключило и
възстановяването не е пълно.
В
изпълнение на задълженията, вменени със закона за защита на животните,
ответникът е приел Общинска програма за овладяване популацията на
безстопанствени кучета на територията на община Търговище за периода 2016-2020
година. Изградила е приют за бездомни кучета, въведен в експлоатация през 2014
година. Действията по изпълнение на
програмата е възложено на служители на общинско предприятие „Социални и
охранителни дейности“.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прави следните изводи:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна по своя характер. Касае се за отговорност за
чужди противоправни и виновни действия или
бездействия. Тя възниква за възложителя, когато от действие или бездействие на
лице, комуто той е възложил извършването на определена работа, настъпят
вредоносни последици. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения,
дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица
отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители
при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди. В случая е безспорно установен
механизма, по който е настъпило вредоносното събитие. Въпреки, че не е бил
нахапан, ищецът е бил нападнат от безстопанствени кучета и е бил съборен от
тях, при което е получил описаните увреждания. Отговорност за безстопанствените
кучета носи именно ответната община.
За да получи защита
увреденото лице, респективно за да бъде ангажирана
деликатната отговорност на причинителя /причинителите/, възникнала, поради виновно неизпълнение на общото задължение да не се
вреди другиму, е необходимо едновременно да са налице
следните предпоставки:
Първо, наличието на деяние,
което се изразява в някакво действие или бездействие. С оглед на събраните доказателства, съдът приема, че този елемент от фактическа страна е налице - под формата на
бездействие. Ответната страна не оспорва
задължението, което има на основание Закона
за защита на животните, Закона за ветиринарномедицинската
дейност и програма за овладяване популацията на безстопанствени
кучета на територията на община Търговище за периода 2016-2020 година, а именно: да контролира, ограничава
и овладява популацията на бездомните кучета на територията на общината. Съгласно тази програма, контролът се осъществява от Кмета на Община Търговище
или упълномощени от него лица. Този контрол се извършва чрез проверка по
постъпили жалби, молби и сигнали, но не
са предвидени периодични проверки, които обаче са вменени със Закона за защита
на животните. Това означава, че същите
освен проверовъчен характер следва да имат за
поставена една превантивна цел, а именно: извършване на съответна рутинна
проверка за това- има ли на територията на общината и конкретно на територията
на града свободно движещи се безстопанствени кучета, колко на брой са, движат ли
се на глутници и къде, представляват ли опасност за населението, представляват
ли такива кучета опасност за физическата безопасност на гражданите на ответната
община и не на последно място представляват ли опасност и за тяхното
здравословно състояние и т.н. Съгласно чл.40 и следващите
от Закона за защита на животните е предвидено приемане на програми от общинските съвети за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвиждане на средства за изпълнението им, изграждане от органите на местната власт на приюти за безстопанствени животни и т.н. Приемането на съответната програма, не може да изпълни
изброените задължения, без предприемането от страна на общината и конкретни
действия, по изпълнението, които да доведат да нужните резултати, за ограничаване
на тази популация.
За
вредите от безстопанствени животни
отговорността е възложена
на съответната община, на чиято територия е настъпило увреждането, тъй като това
е съответната административна
структура, която по закон е задължена
да осъществява надзор над тези
животни. Общината е имала задължение да настани безстопанствените кучета в съответните, предвидени затова места, да препятства възможността им да причинят вреди.
Това задължение очевидно
след като продължават инциденти с безстопанствени кучета, не е изпълнено, поради което съдът приема,
че е налице причинна връзка
между бездействието на общината
и настъпването на вредите за
ищеца в резултат от нападението над ищеца от страна
на безстопанствени кучета
на територията на града. Безстопанствените кучета са такива без собственик
и регистрация и свободно движещи се, каквито е безспорно установено от
показанията на независимите свидетели, че са кучетата,
нападнали ищеца.
В случая спорът е дали
ищецът е бил съборен от безстопанствени кучета и съответно дали последният е
предприел мерки да се предпази от евентуален инцидент, като в случай, че не сам
е допринесъл за настъпване на последиците. Другото възражение на процесуалният
представител на ответника, е че за безстопанствение
кучета в този район не са подали сигнал, нито пострадалия, нито свидетелите
присъствали на инцидента, поради което не знае за наличието им. Съдът намира, че всички изброени възражения на
ответника са неоснователни. Безспорно е, че кучетата, нападнали ищеца са
безстопанствени по смисъла на закона, те обитават района на инцидента, като към
момента имат и поколение. В тази връзка събраните по делото доказателства са
категорични.
Не е ясно, какви точно
мерки за безопасност би следвало да предприеме ищеца, за да се предпази от нападение
от кучета, движейки се с велосипед, така че те да бъдат възприети от самите
кучета и да ги възпрат от нападение, освен може би ако се движи с автомобил. Но
за ищеца няма задължение под страх от нападение задължително да се придвижва с
автомобил, а това да води до отпадане на отговорността на ответната община. С
оглед на това, съдът намира, че наведеното възражение от страна на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат, което да
доведе до намаляване на присъденото обезщетение, е неоснователно и недоказано.
Съдът намира за
неоснователно и възражението, че не са подавани сигнали от пострадалия или
свидетелите за наличието на безстопанствени кучета в района. Не може на
ответникът да вменява вина на ищеца и да претендира освобождаване от отговорност,
поради това, че няма подаден сигнал в
общината за агресивни и злонравни кучета в района. Съгласно чл.59 ал.4 от ЗЗЖ, контролът по изпълнение на мерките по ЗЗЖ
върху кучетата се извършва чрез: 1.
периодични проверки; и 2. проверки по постъпили молби, жалби и
сигнали за нарушения на правилата за защита на животните, подадени от държавни
органи, физически и юридически лица. По
делото няма никакви данни и доказателства
кога за последен път преди инцидента
са извършени периодични
проверки в града и в процесния
район. Макар, че удобно в изготвената програма за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета, не е предвиден контрол чрез периодични проверки, то
такъв е вменен на ответника по силата на закона.
Приемането на програма за изпълнение на националната
програма и план за действие само по себе си не означава изпълнение на вменените
със закона задължение на общината, доколкото няма предприети конкретни действия
по изпълнението на мерките в Общинска програма за овладяване популацията на
безстопанствени кучета на Община Търговище. По делото не са събрани никакви
доказателства, че общината е започнала да изпълнява предвидените от самата нея
мерки и то на територията на целия град, а не само в отделни негови квартали
или райони. В тежест на общината е да докаже извършването на действия по
изпълнението на мерките по програмата, както и на предприетите от служителите
действия, но доказателства в тази насока не са представени. След като не е направила това следва да се
приеме, че има противоправно бездействие на нейните
органи и служебни лица във връзка със задълженията им за изолиране на
безстопанствените кучета в определени за целта места, ангажиращо отговорността
на ответната община по чл.49 от ЗЗД.
Докато имуществените
вреди се присъждат до размера, който е установен, то обезщетението за
неимуществени вреди, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, се определя от съда
по справедливост. За да се определи справедливо обезщетение, то в хода на
производството следва да бъдат установени редица факти и обстоятелства, които
да бъдат съобразени и които да обусловят размера на обезщетението. Не е възможно единствено и само въз основа на
твърдението на пострадалия, че е преживял страх, болка и страдание, да се
определи размера на справедливото обезщетение. Следва в случая да се прецени
характера и последици от създаденото неприятно преживяване за всеки пострадал-
ищеца, начина по който го е преживял, е възприел това неудобство, изпитаните
затруднения в ежедневието му. Според постановките на ППВС № 4/1968 г., т. II,
размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Напълно споделяно в практиката на ВС и ВКС е установеното
разбиране, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, като това понятие по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението и
които подлежат на доказване за всеки конкретен случай. ВС подчертава, че от
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. Тези обстоятелства следва да бъдат посочени и
доказани от страна на ищците. Справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД предполага намиране от страна на
съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните в
случая и психически сътресения, нанесени на пострадалото лице, а справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е само
онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички неудобства, емоционални, физически и психически
сътресения, които го съпътстват. В този смисъл е трайно установената практика
на ВКС. В конкретния случай всички тези
факти и обстоятелства, имащи отношение към определяне размера на справедливото
обезщетение за ищеца са установени от събраните по делото доказателства. В
резултата на настъпилото произшествие, ищецът е претърпял и продължава да търпи
силни болки. Счупени са му две кости на лявата предмишница,
в областта на гривнената става. Увреждане, което е
затруднило движението на лявата ръка повече от 30 дни. Увреждане, което се
лекува твърде дълго и причинява редица неудобства, освен болката, която го
съпътства. Силната болка, която безспорно ищецът е изпитал при счупването на
ръката и която е продължил да търпи и по време на лечението и възстановяването,
е съпроводена с чувството на силно притеснение и емоционално неудобство и
сътресение, поради факта, че през целия период на лечение не е можел сам да се
обслужва, сам да изпълнява елементарни действия в ежедневието си, а е трябвало
да разчита на помощта на неговата съпруга. Личната му хигиена също е била
зависима изцяло от нея, като това се е случвало пред детето, което допълнително
го е притеснявало. Така или иначе, обаче друга възможност за справяне с
проблема не е имало. Такова състояние
безспорно, се отразява изключително негативно и на самочувствието на един млад
човек. Неудобство причинява и факта, че той не е могъл да се труди и да
осигурява средства за семейството си, твърде дълго, а увреждането му пречи и в
момента да изпълнява адекватно и пълноценно трудовите си функции. Поради горното
съдът намира, че обезщетението, което би покрило в достатъчна степен
претърпените от ищеца неимуществени вреди, е в размер на 4 000 лв., като
до пълния предявен размер от 5 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По
разноските в процеса: и двете страни, претендират да им бъдат заплатени такива.
И двете страни имат право на разноски, съобразно правилата на чл.78 от ГПК.
Сторените от ищеца разноски по делото са в размер на 600 лв., които следва да
му се присъдят съразмерно уважената част от предявения иск, а именно разноски в
размер на 480 лв. Ответникът е сторил разноски, в размер на 300 лв., като
следва да му се присъдят такива, съразмерно отхвърлената част в размер на 60
лв. След извършена компенсация, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца, разноски в размер на 420 лв.
Въз
основа на горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
Община Търговище ЕИК *********, гр.Търговище, пл.“Свобода“, представлявана от Дарин
Димитров- кмет да заплати на С.Д.С.,ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, офис
сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на 29.06.2019
година неимуществени вреди, ведно със лихва за забава от 29.06.2019 г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му размер от 5 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
Община Търговище ЕИК *********, представлявана от Дарин Димитров- кмет да
заплати на С.Д.С.,ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, офис, направените по
делото разноски по компенсация, в размер на 420 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд- Търговище.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: