Р Е
Ш Е Н
И Е № 28
Гр.Бяла, 02.03.2020г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД БЯЛА в открито
съдебно заседание на четвърти
февруари през две хиляди и двадесета
година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛЕНА ДЯКОВА
при
секретаря Пенка Цанкова, като
разгледа НАХД № 329 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното :
Административнонаказателното
производството е по реда на чл. 59 от
ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.И.К. с ЕГН ********** *** против
НП № 18-0247-000566 от 28.06.2018г. на Началника на РУ Полиция гр.Бяла, ОДМВР
Русе, с което на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/ е наложена Имуществена санкция в размер на 400лв, за това, че на 16.05.2018г.
около 17,35ч. в гр.Б., на ул.“В.Л.“, срещу дом №.., като водач на МПС от трета държава – лек а-л „Мицубиши Л 200“ с рег. № …..,
държава В., е извършила следното нарушения: Управлява
МПС лек а-л „Мицубиши Л 200“ с рег. № ….., държава Великобритания, собственост
на M. A. по път, отворен за обществено ползване, за което няма сключен
договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”,
валиден към момента
на проверката за територията на РБългария –
нарушение по чл.483, ал.1, т.2 от КЗ.
Жалбоподателят
в жалбата оспорва НП като незаконосъобразно. Развива съображения, че при
издаване на НП са допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Жалбоподателят
не се явява в с.з., не изпраща процесуален представител.
Административнонаказаващият
орган - редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по
жалбата.
РП Бяла - редовно уведомени, не изпращат
представител и не вземат становище по жалбата
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :
Жалбата
е подадена пред надлежния съд от лице,
което има право и интерес от обжалване,
в преклузивния срок и по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН, поради което е процесуално
допустима.
От
доказателствата по делото безспорно се установи, че на 15.12.2017г. в гр.Б., В. жалбоподателят закупил лек а-л
„Мицубиши Л 200“ с рег. № ….., държава
Великобритания с Догово за покупко продажба/л.14-15/.
На
16.05.2018г. около 17,35ч. в гр.Б., на ул.“В.Л.“, срещу дом №.., като водач на
МПС лек а-л „Мицубиши Л 200“ с рег. № …., държава В., жалбоподателят бил спрян
за проверка от актосъставителя В. и св.Т. - служители на РУ Полиция гр.Бяла.
При проверката жалбоподателят не представил валидна застрахователна полица “Гражданска
отговорност на автомобилистите.” Контролните органи от представените документи
за автомобила установили, че автомобилът е собственост на M. A.. При така
посочените обстоятелства контролните органи преценили, че жалбоподателят като
водач на МПС от трета държава по път, отворен за обществено ползване, управлява
процесното МПС за което няма сключен договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна към момента на проверката
за територията на Р България. Актосъставителят, в присъствието на св.Т., съставил
на жалбоподателя АУАН/л.17/, приложен към делото, за извършено нарушение по чл.483,
ал.1,т.2 от КЗ. Актът бил връчен и подписан без отбелязани в него възражения.
На
17.05.2018г. жалбоподателят сключил със Застрахователно дружество „Дал Бог
Живот и Здраве“ АД застрахователен договор, за който му издали застрахователна
полица № BG/30 /118001480948
/л.21/ “Гражданска отговорност на
автомобилистите”. Към подадените допълнителни
възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят приложил копие от договора за покупко-продажба и
полицата.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено на 28.06.2018г. атакуваното НП
от Началника на РУ Полиция гр.Бяла, връчено
на жалбоподателя на 28.11.2019г., с което административно наказателната му
отговорност била ангажирана. В НП административнонаказващият орган възприел и
отразил изцяло фактическата обстановка от АУАН, както и правната квалификация
на нарушението.
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към
делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства – АУАН, НП, копия от
застрахователна полица, копия от договор за покупко-продажба, справка за
нарушител, докладна записка, както и от изслушването на свидетеля и
актосъставителя. Съдът кредитира изцяло показанията им като непротиворечиви,
логични и взаимно допълващи се.
Действайки
като въззивна инстанция и подлагайки на
служебна проверка както акта, така и НП при така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи
от правна страна:
Актът
за установяване на административно нарушение
е съставен от компетентно лице по смисъла на чл.320, ал.1 от Кодекса на
застраховането във вр. с чл.189,ал.1 от ЗДвП, вр.чл.37,ал.1,б.”б” от ЗАНН. АУАН
съдържа всички необходими по чл.42 ЗАНН
реквизити. Издаденият акт е подписан от нарушителя, актосъставителя и свидетеля
на нарушението. Нарушителят не е дал обяснения и не е направил възражения при
съставянето на акта , като такива не са постъпили и в 3-дневния срок по чл.
44,ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУНН е
издадено атакуваното НП. В него е посочено, че издаделят му - Началникът на РУПолиция
гр.Бяла е упълномощен със Заповед № 336з-1191
от 21.07.2016г. на Директора на ОД МВР Русе да издава НП, поради което не възниква съмнение
относно компетентността на органа, издал НП. Според чл. 320, ал.2 от Кодекса за
застраховане НП по чл.315, ал.1 и 2 от Кодекса за застраховане се издават от
Директора на Областна дирекция на Полицията, в чийто район е установено
нарушението или от оправомощени от него лица.
Съдът
констатира при проверката, че при съставяне на НП са допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до опорочаване на
административнонаказателното производство, като същите са основание за отмяна
на атакуваното НП.
Съдът,
при извършване на проверка по доказаността на фактическите констатации в акта и
НП и при обсъждане на представените
доказателства, намира, че същите не са обосновани и не се подкрепят от
представените в с.з. писмени и гласни доказателства. Само за прецизност следва
да се посочи, че не се спори и е безспорно установено, че към момента на
проверката за проверявания автомобил не е била представена и не се установи да
е имало валидно сключена застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.
Установи се, че по време на проверката процесният автомобил е собственост на
неговия водач и жалбоподател в настоящото производство.
При
така установената фактическа обстановка незаконосъобразно и необосновано
административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е нарушил чл.483,
ал.1, т.2 от КЗ, в който е предвидено, че договор за застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което управлява
моторно превозно средство от трета държава при влизане на територията на
Република България, когато няма валидна за територията на РБ застраховка. Като
изключение е предвиден чл.483, ал.3 от КЗ при условие, че лицето по ал. 1, т. 2
от КЗ притежава валиден сертификат Зелена карта. В процесния случай липсват и двете
- валидна застраховка и валиден сертификат Зелена карта за автомобила, който е
собственост на жалбоподателя и е с регистрация във В.. Така
установеното от фактическа съдът
намира, че неправилно е квалифицирано като нарушение по чл.483, ал.1, т.2 от КЗ.
Посочената норма е неотносима, тъй като същата е свързана с неправомерното управление на МПС от трета държава. В случая
не е налице основен съставомерен елемент от състава на нарушението - МПС от трета държава. Съгласно параграф 1, т.7
от ДР на КЗ "Трета държава" е държава, която не е държава членка по
смисъла на т.6 от ДР. В параграф 1, т. 6 от ДР на КЗ е предвидено, че
"държава членка" е държава – членка на Европейския съюз, или друга
държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. В
този смисъл и с оглед обстоятелството, че процесният автомобил е с регистрация
във Великобритания, която държава към
момента на проверката със сигурност е била член на Европейския съюз по смисъла на параграф 1,
т. 6 от ДР на КЗ, нормата на чл. 483, ал.1, т. 2 от КЗ е неотносима към случая.
При
съставяне на НП съдът констатира и друго процесуално нарушение, което само по
себе си е достатъчно отменително основание.
Няма спор, че жалбоподателят е физическо лице и в качеството му на
нарушител следва да бъде санкциониран съобразно предвидените в чл. 13 от ЗАНН
административни наказания, предвидени за ФЛ, доколкото
административнонаказателната отговорност е лична по арг.чл.24,ал.1 ЗАНН. В
атакуваното НП на жалбоподателя ФЛ е наложена имуществена санкция в размер на
400лв, която е изцяло незаконосъобразна, предвид разпоредбата на чл. 83, ал.1
от ЗАНН, в която е предвидено изрично и изчерпателно са посочени лицата, на
които същата може да бъде налагана – ЮЛица и ЕТ. Тъй като жалбоподателя не
притежава нито едно от двете законово предвидени качества, то спрямо него не
следва да се налага имуществена санкция. Налице е нарушение на чл.57 ал.1 т.7
от ЗАНН, допуснато от административнонаказващия орган при издаване на НП, което
е съществено и не може да бъде отстранено от съда. Това налага отмяната на НП
като незаконосъобразно.
Водим
от изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 18-0247-000566 от 28.06.2018г. на
Началника на РУ Полиция гр.Бяла, ОДМВР Русе
с което на К.И.К. с ЕГН ********** ***, е наложена имуществена
санкция в размер на 400лв /четиристотинлв/ за нарушение по чл.483, ал.1, т.2 от
Кодекса за застраховането, като
н е з
а к о
н о с
ъ о б
р а з
н о .
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административния съд в град Русе,
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Председател : /п/