Решение по дело №12198/2010 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 11.03.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                            Съдия: Евгени Георгиев

при секретаря Ю.Ш., разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 12 198 по описа за 2010 г. и

 

Р Е Ш И:

 

            [1] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС) за заплащането на 30 000,00 лева обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот от 22.10.2005 г. до 22.10.2010 г. на П.А.Ш.,***, Б. област, ул. „П.” 6, срещу В.В.М.,*** **.

 

            [2] ОСЪЖДА П.Ш. да заплати на В.М. 1 200,00 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски по делото.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е гражданско.

 

  I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

  1. На ищеца

           

            [4] П.Ш. заявява в искова молба от 26.10.2010 г., че с ответницата В.М. са съсобственици на недвижим имот. Този недвижим имот се е използвал само от В.М. въпреки че П.Ш. писмено е поискал от нея да му предостави ползването на имота. В.М. не му е заплатила и обезщетение. Затова П.Ш. моли съда да осъди В.М. да му заплати обезщетение от 30 000,00 лева за периода от 22.10.2005 г. до 22.10.2010 г. (вж. исковата молба, л. 1-3, и уточнителната молба, л. 47-50).

 

2. На ответника

 

[5] Ответницата В.М. е оспорила предявения иск. Тя не спори, че с ответника са съсобственици на недвижим имот, но твърди, че:

1. от 2001 г. тя не ползва процесния имот, а той се е ползвал от дъщерята на страните– М., с което ишецът е бил съгласен;

2. ищецът не я канил писмено да му предаде ползването на неговата идеална част от имота;

3. дори той да е направил това, поканата е от 2007 г. и за периода преди това не се дължи обезщетение;

4. искът е погасен по давност. Затова В.М. моли съда да отхвърли предявения иск (вж. писмения отговор, л. 31-33, и допълнителната молба, л. 58-59).

 

            III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

1.      Обстоятелства, които съдът установява

 

[6] П.Ш. и В.М. притежават в съсобственост при равни квоти недвижим имот. Този имот представлява първи жилищен етаж от 83 кв. метра, 1/ 2 идеална част от общите части от двуетажната масивна жилищна сграда със застроена площ от 180,00 кв. метра, в която той се намира, и дворното място от 740,00 кв. метра, в което сградата е изградена. Етажът се състои от антре, баня с тоалетна, спалня, кухня, и дневна. Дворното място, в което е построена сградата, съставлява УПИ XII-453 от кв. 220 по плана на гр. С., местността «П.-Б.». Неговите граници са: от две страни улици; УПИ XI-451; УПИ XIII-452 (вж. влязлото в сила решение на СРС по допускане на делба, л. 97-101).

 

[7] От 2001 г. до около 2010 г.-2011 г. този имот се е ползвал от дъщерята на страните-М., с тяхното съгласие, като П.Ш. е имал достъп до него. След това имотът е останал празен и неизползван от никоя от страните. Междувременно, на 18.10.2007 г. П.Ш. е връчил на В.М. нотариална покана, с която я е поканил да му заплаща по 250,00 лева на месец обезщетение за това, че той не използва имота (вж. поканата, л. 13, и констативния протокол, л. 14).

 

[8] П.Ш. е заплатил 150,00 лева на вещо лице (вж. л. 114) и 1 200,00 лева на адвокат (вж. л. 116). В.М. е заплатила 1 200,00 лева на адвокат (вж. л. 57).

 

2.      Спорни по делото обстоятелства

 

[9] Основните спорни обстоятелства по делото са били две: а. кой ползва процесния имот и дали ищецът е имал достъп до него през процесния период; б. получила ли е В.М. нотариалната покана. Съдът приема, че през процесния период имотът се е ползвал от дъщерята на страните М. с тяхното съгласие поради следното: действително свидетелят на ищеца Стоплийски заявява, че ищцата не е допускала ищеца до имота. В потвърждение на това е и представения от ищеца изпълнителен лист, по който В.М. е била осъдена да му заплати обезщетение за лишаване от ползване на имота. Както свидетелят обаче, така и изпълнителният лист установяват лишаването от ползване на имота за период, предхождащ с почти десет години процесния период (свидетелят говори за събития след развода, а изпълнителният лист е за период около 1996 г.).

 

[10] От показанията на свидетелката А. съдът установява, че след 2001 г. до две-три години преди момента на разпита (следователно 2010-2011 г.) в имота е живеела дъщерята на страните-М., на която ищецът е помагал с ремонт на жилището. Следователно той е бил съгласен тя да живее там. Затова съдът приема, че от 2001 г. до около 2010 г.-2011 г. имотът се е ползвал от дъщерята на страните-М., с тяхното съгласие, като П.Ш. е имал достъп до него.

 

[11] Съдът приема, че нотариалната покана е изхождала от П.Ш.. Действително в нея е сбъркано второто му име, но, ако тя не е изхождала от него, е напълно нелогично ответницата да се явява на среща с него за обсъждане на предложенията му и отправянето на насрещни предложения. Затова съдът приема, че поканата е изхождала от П.Ш. и В. М. я е получила.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

           

[12]  П.Ш. е предявил иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Искът е неоснователен и съдът го отхвърля.

 

1. По иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС

 

[13] Съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Следователно предпоставките за уважаване на този иск са: 1. ищецът и ответникът да притежават в съсобственост недвижима вещ; 2. тази вещ да се използва лично само от единия от съсобствениците; 3. ищецът да е поискал писмено от ответника да го обезщети за лишаването от ползването на имота. Законът е ясен – ищецът следва писмено да е поканил ответника да му заплати обезщетение. Устното искане, даже и да се докаже отправянето му, няма никакво значение (вж. в този смисъл Л. В., Българско вещно право, стр. 49 (Университетско издателство “Св. К. О.” ****).

 

[14] Съдът установи, че ищецът и ответницата притежават в съсобственост вещ. Съдът установи също, че със съгласието на страните тази вещ се е ползвала от тяхната дъщеря, като ищецът е имал достъп до процесния имот. Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.

 

2. По разноските

 

[15] Ответницата търси разноски. Тя е направила такива за 1 200,00 лева за държавна такса.

 

[16] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска изцяло. Затова съдът осъжда ищеца да заплати на ответница 1 200,00 лева разноски по делото.

 

Съдия: