Решение по дело №583/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260053
Дата: 18 януари 2021 г. (в сила от 23 февруари 2021 г.)
Съдия: Таня Илкова Илиева
Дело: 20205530100583
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ………..              18.01.2021г.    град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД           ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 14 декември                        2021 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                 Председател: ТАНЯ ИЛКОВА                                                     

 

Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от СЪДИЯ  ИЛКОВА

гр. дело № 583, по описа за 2020 година

 

 

Предявен е иск по реда на чл. 422  от ГПК.

Ищецът „Мелон България” ЕАД гр. София, чрез упълномощения си представител, твърди в исковата си молба, на 02.04.2018 г. между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, и „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ” ЕАД, е сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия). „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД е прехвърлила своето вземане заедно с  лихвите, привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности по Договор за издаване на кредитна карта № 13РКО-А-8798/19.10.2007 г., в полза на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ” ЕАД, вписано в Търговски регистър към Агенция по вписванията, е ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област София, община Столична, гр. София, бул. „Мария Луиза” № 100, ет. 3, ПК: 1202, представлявано от изпълнителните директори Николаос Константинос Петракополус и Панайотис Влахос, представляващи дружеството заедно и поотделно.

Прехвърленото вземане, обект на настоящата молба, фигурира като номер 13РКО- А-8798, съгласно приложената извадка-копие от Приложение № 1, неразделна част от Договора за цесия. Посоченият размер на вземането в тази извадка е към 05.04.2018 г. - датата на прехвърлителния ефект на договора за цесия.

Сочи, че ответницата М.Х.Ж., е уведомена за случилото се прехвърляне на вземането чрез ЧСИ Кръстьо Ангелов, peг. № 766 към КЧСИ, с район на действие: Окръжен съд - Стара Загора, след залепване на уведомление на посочения й адрес на 15.03.2019 г. В рамките на двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 от ТПК, ответницата не се е явила да получи документите. С оглед на изложеното и на основание чл. 47, ал. 5 от ТПК, във връзка с чл. 47, ал. 1 от ТПК, уведомлението за цесия се считало връчено. Представя копие от протокола, удостоверяващ начина на връчване и уведомлението към настоящото заявление.

Сочи също, че между „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, в качеството й на кредитор (наричано по-долу за краткост „Банката”), и М.Х.Ж., ЕГН **********, в качеството си на Кредитополучател (наричан по-долу за краткост „Длъжника”), е сключен Договор за издаване на кредитна карта № 13РКО-А- 8798/19.10.2007 г. (наричан по-долу за краткост „Договора за кредит”), по силата на които Банката е предоставила и Кредитополучателят е усвоил в пълен размер банков кредит тип овърдрафт в размер на 500.00 лева.

Съгласно т. 4 от Договора за кредит, длъжникът се е задължил да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в Общи условия на „Първа инвестиционна банка” АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и VISA, приети с Решение на УС на „ПИБ“ АД от 17.04.2007 г. и са изменени и допълнени с решение от 24.07.2007 г. (наричани за краткост „Общите условия”).

На основание т. 11 от Договора за кредит, длъжникът е декларирал, че са му предоставени и се е запознал с Общите условия, и е приел прилагането им при уреждане на отношенията между него и Банката във връзка със сключване и изпълнение на Договора за кредит. Съгласно т. 18 от Общите условия титулярът-длъжник се задължава всеки месец до датата на падежа или на следващия работен ден, ако падежа е в неработен ден, да внася по Сметката минималната погасителна вноска, посочена в извлечението. Съгласно т. 7 от Договора за кредит, при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, длъжникът заплаща на Банката, след изтичане на първите три отчетни периода, годишен лихвен процент в размери, както следва: а) за извършване на безналични плащания на ПОС терминал - 16%; б) за всички останали транзакции - 18%. На основание т. 8 от Договора за кредит, при неплащане на месечната погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит Банката начислява наказателна лихва, в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%.

Автоматичното удължаване на срока за ползване на отпуснатия овърдрафт било изрично уговорено в наредбата на т. 3 от Договорът за кредит. Във тази връзка Кредитополучателят е бил запознат, че срокът на договора е до 19.10.2009 г., като същият се подновява автоматично при условията и по реда на Общите условия на „Първа инвестиционна банка” АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти е чип MasterCard и VISA, приети е Решение на УС на „ПИБ“ АД от 17.04.2007 г. и са изменени и допълнени е решение от 24.07.2007 г.

Съгласно т. 36.1 от Общите условия, срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен срок при условие, че титулярът не е уведомил Банката за прекратяване на Договора най-малко 60 (шестдесет) дни преди изтичането на текущия срок. Такова уведомление от длъжника към Банката не било представено по сключения договор за цесия.

Въпреки поетите задължения с Договора за кредит, изменен и допълнен от Анекса, длъжникът не обслужвал кредита, не изпълнявал своите задължения и не извършвал плащания за погасяване на дълга от 03.09.2013 г., когато било направено последното плащане.

Ползваният от длъжника банков кредит тип овърдрафт бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем от страна на „Мелон България“ ЕАД на основание т. 28, б. ,,а)“ от Общите условия.

Ответницата М.Х.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, ПК: 6003, била уведомена за обявяването на предсрочната изискуемост на вземането чрез ЧСИ Кръстьо Ангелов, peг. № 766 към КЧСИ, с район на действие: Окръжен съд - Стара Загора, след залепване на уведомление на посочения й адрес на 15.03.2019 г. В рамките на двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 от ТПК, ответницата Ж. не се е явила да получи документите. С оглед на изложеното и на основание чл. 47, ал. 5 от ТПК, във връзка с чл. 47, ал. 1 от ТПК, уведомлението се считало връчено.

Ищецът моли, в случай, че съдът прецени, че уведомлението за цесия и за предсрочната изискуемост връчено съгласно чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, във връзка чл. 47, ал. 5 от ТПК, е ненадлежно, то с настоящата искова молба, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ответната страна да се счита за уведомена, въпреки опитът им да го уведомят за прехвърленото вземане и за предсрочната изискуемост чрез ЧСИ Кръстьо Ангелов.

Ищецът моли съда след като се убеди в основателността на претенциите да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответника М.Х.Ж., му дължи към 09.08.2019 г., сумата на претендираното вземане, в размер на 920.00 лева, представляващи: Главница, в размер на 500.00 лв. и част от просрочена наказателна лихва, начислена на основание т. 8 от Договора за кредит (28 % на годишна база), за тригодишния период от 09.08.2016 г. до 09.08.2019 г., в размер на 420.00 лв.

Претендира за разноските в заповедното производство в размер на 25,00 лева  за платена държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение, както и за направените в настоящото производство разноски, в размер на  75 лв. за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в размер на 150.00 лева.

 

Претендира и за законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2019 г. до окончателното й издължаване.

 

Назначеният на ответницата М.Х.Ж.  особен представител, в законоопределения срок, е депозирал писмен отговор на исковата молба. Счита предявените искове за допустими, но  неоснователни. Оспорва всички изложени в исковата молба твърдения и обстоятелства, на които се основават предявените искове. Оспорва твърдението на ищеца, че ответницата е ползвала овърдрафт, в размер на 500лв., и че не е извършила дължимите от нея по договора от 19.10.2017г. вноски. Оспорва както по основание, така и по размер претенцията за просрочена наказателна лихва. Оспорва твърдяната от ищеца настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Оспорва твърдението, че ответницата е уведомена съгл. чл.99,ал.З от ЗЗД за извършената цесия на вземането на ПИБ-АД към ответницата по Договор №13РКО-А-8798/19.10.2007г. Оспорва твърдението, че уведомлението за цесия и предсрочната изискуемост е редовна връчено на ответницата по реда на чл.47,ал.5 от ГПК чрез ЧСИ Кр. Ангелов.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозирал е писмено становище, с което поддържа предявения установителен иск. Ответницата се представлява от назначения й особен представител, който пледира за отхвърляне на иска.Допълва възраженията си за неоснователност на иска, като се позовава на изтекла погасителна давност на всички искове, както и на посочената наказателна лихва. Прави  възражение за нищожност на клауза 14.2. от Общите условия на Първа инвестиционна банка АД за издаване и ползване на международни кредитни карти с чип „Мастъркарт“ и „Виза“.

 

 

 Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :

   

 Видно от приложеното ч.гр.дело № 4133/2019 г., по описа на СтРС, на основание чл. 410 ГПК, съдът е издал Заповед за изпълнение № 2150/12.08.2019г., с която е разпоредил ответницата М.Ж. да заплати на ищеца „Мелон България“ ЕАД гр. София сумата от 500 лева - за главница, ведно със законната лихва, считано от 09.08.2019г. до окончателното й изплащане, сумата от 420 лв. –  лихва за периода 09.08.2016г. – 09.08.2019г., както и сумата 75  лв. – разноски по делото.Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условието на чл. 47, ал.5 от ГПК, като на заявителя е указано да предяви иск за вземането си, в едномесечен срок, от съобщаването. В указания едномесечен срок заявителят предявява настоящия иск.

Видно от представения по делото Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт № 13 РКО – А-8798/19.10.2007г., „Първа инвестиционна банка“ АД са предоставили на М.Ж. банков кредит овърдрафт по картова разплащателна сметка, в размер на 500 лв. , със срок за ползване на овърдрафта 19.10.2009г. Посочено е, че срокът се подновява автоматично при условията и реда, предвидени в Общите условия за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD и VISA. При непогасяване  до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, кредитополучателят дължи годишен лихвен процент – 16% за извършени безналични плащания на ПОС терминал, 18% за всички останали трансакции. Договорено е, че при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит, Банката начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%.

С Протокол от 25.10.2007г. Банката е предоставила на ответницата кредитната карта, което е удостоверено с подписа на последната.  

Вземането по посочения договор е цедирано от Банката, в качеството й на цедент, в полза на ищеца по делото – в качеството му на цесионер. Това обстоятелство се установява от представения по делото договор за прехвърляне на вземане от 02.04.2018г., ведно с Приложение № 1, както и потвърждение за цесия.

До ответницата е изготвено уведомление, с което ищецът я уведомява за извършената цесия, както и обявяването на кредита за предсрочно изискуем.Направено е предложение за доброволно уреждане на отношенията, като на длъжника е предоставен 5 дневен срок за подписване на споразумение за разсрочено плащане. Уведомлението е връчено, чрез ЧСИ Кръстьо , като в разписката е посочено, че адреса е непълен. На същия, на 15.03.2019г. е залепено уведомление по реда на чл.47, ал.2 от ГПК. Ангелов. С протокол от 23.04.2019г., ЧСИ Кръстьо Ангелов, с рег. № 766, е удостоверил, че длъжника не се явява да получи книжата.

По делото е изслушана съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. Видно от същото, за периода от датата на сключване на договора за кредит до 20.07.2015г. от ответницата са усвоени общо 822 лв. – теглени от АТМ. Направените вноски за погасяването на кредита възлизат на 942.63 лв., като последното внасяне на сума /50 лв./ е било на 03.09.2013г. Вещото лице е констатирало, че дължимата по кредита главница възлиза на 500 лв., както и част от просрочената накалателна лихва по т.8 от договора, в размер на 420 лв. за периоида 09.08.2016г. – 09.08.2019г.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът стига до средните правни изводи:

  

От правна страна производството по чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 ГПК представлява иск за признаване съществуване на вземането,който се предявява от кредитора след възражение от длъжника и в това производство по същество се установява дали вземането съществува или дали е изискуемо.В конкретния случай ищецът претендира установяване на вземанията му за заплащане на главница и лихви по договор за банков кредит, уреден в чл. 430 от ТЗ.  По силата на договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне в определения срок.

В конкретния случай, договорът за кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Не се констатират нарушения на формата, съгласно специалния ЗПК, действал към момента на сключването му. Безспорно се установява, че сумата по кредита е усвоена от ответницата, като на последната на 25.10.2007г. е предадена кредитна карта.Т.е.,   страните по делото са обвързани от облигационно правоотношение по силата на сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт № 13 РКО – А-8798/19.10.2007г., по силата на който ищецът предоставил на ответницата паричен заем, в размер на 500 лева, като за ответницата е възникнало валидно правоотношение и задължение  да върне отпуснатия кредит.  От приетата ССЕ не се установява да са извършвани плащания, поради което по договора остават непогасени задължения в размер на 500 лева за главница и 420 лева за наказателна  лихва за периода от 09.08.2016г. до 09.08.2019г.

В случая, ищецът  претендира да е носител на процесното вземане, придобито по силата на договор за цесия, което означава, че не предявява чужди, а свои права за съдебна защита. Съгласно чл. 99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

В съдебната практика се наложи разбирането, че уведомлението за цесията може да бъде направено от упълномощено лице, както и че следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба.

В случая, е представено пълномощно № 2370/2018г., което е породило представителна власт за ищцовото дружество да извърши действия по съобщаване на договор за прехвърляне на парични задължение (цесия) от 02.04.2018 г. между цедента „Първа инвестиционна банка“ АД  и цесионера „Мелон България“ ЕАД, предвид което упълномощаването от последното за съобщаване на цесия от цесионера е валидно и е породило своето действие.  

Видно от представените по делото два броя уведомителни писма, връчени чрез ЧСИ Кръстьо Ангелов, се установява, че ответницата е търсена на адрес в гр. Стара Загора, ул. Цар Симеон Велики 67, ет.4, ап.1, като не е намерена. Във върнатите съобщение е посочено, че адреса е неточен, вследствие на което е залепено уведомление. Установява се обаче, че ответницата е била търсена на адрес, различен от този, който сама е посочила в договора за банков кредит - гр. Стара Загора, ул. Цар Симеон Велики 67, ет.4, ап.16. Поради това, след като осъществените от кредитора действия по връчването на уведомлението не са правилно осъществени, то съдът не може да приеме, че последният е извършил надлежно съобщаване на цесията, за да се счита, че същата е възпроизвела своето действие. Т.е., към момента на депозиране на заявлението пред заповедния съд, не е било налице редовно уведомяване на длъжника за извършената цесия, за да се приеме, че същата е породила правно действие, а от там, че заявителят е бил носител на спорното право.

 

Действително, не съществува пречка с връчването на исковата молба да се извърши и уведомяване за цесията, тъй като не са налице специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия. Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /Решение №123/24.06.2009 г.на ВКС по т.д. № 12/2009 г. ІІ т.о./. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Аналогично становище е застъпено и в решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. №1711/2013 г. на ВКС І т.о. като в това решение е прието, че изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

В конкретния случай обаче, приложеното към исковата молба уведомление за цесия е връчено на назначения от съда /след провеждане на процедура по чл.47 ГПК/ особен представител на ответника. Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл.29, ал.5 вр.чл.34, ал.3 от ГПК, защото не е страна по спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект (в този смисъл вж. решение № 74/27.07.2017 г. по в.т.д. № 154 по описа за 2017 г. на БАС, решение № 2350 от 7.04.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 5905/2016 г. и др.). Следователно, до фактическо връчване на книжата, сред които и уведомлението за прехвърляне на вземането, с материалноправен ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на уведомлението на процесуалния представител не може да се приравни на нотифициране на длъжника, поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл.47, ал.6 ГПК, представител. Като взе предвид изложеното, съдът стига до извода, че длъжникът – ответницата, не е валидно уведомена от цедента за прехвърляне на вземанията му на нов кредитор – ищецът, поради което правата на последния да търси вземанията си от длъжника по процесния договор не са консолидирани, непротивопоставими са на длъжника и цесионерът не може да претендира изпълнение на задълженията по процесния договор за кредит. Предявеният установителен иск се явява изцяло неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода на делото ищецът няма право на разноски нито в заповедното, нито в исковото производства, като изричен диспозитив за това не следва да се постановява, тъй като претенцията за разноски не е иск и по нея се дължи изрично произнасяне само при основателност.

 

 

 

 

Водим от горното, съдът

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Мария Луиза № 100, ет.3, представлявано от Николаос Петракополус и Панайотис Влахос, против М.Х.Ж., ЕГН **********,***,  

 

 

 

установителен иск за признаване за установено по отношение на М.Х.Ж., че дължи на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, сумата от 500 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 09.08.2019г. до окончателното й изплащане, сумата от 420 лв. –  лихва за периода 09.08.2016г. – 09.08.2019г. за неизпълнено задължение по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт № 13 РКО – А-8798/19.10.2007г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 2150/12.08.2019г. по ч.гр.дело № 4133/2019 г., по описа на СтРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                               

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :